Скрыть
3:2
3:4
3:5
3:6
3:8
3:9
3:10
3:15
3:16
3:17
3:18
3:20
3:21
Глава 4 
4:2
4:4
4:5
4:6
4:10
4:12
4:13
4:14
4:15
4:16
4:17
4:18
4:19
4:20
4:22
Церковнославянский (рус)
И о́трочищь самуи́лъ бѣ́ служа́ Го́сподеви предъ илі́емъ иере́емъ, и глаго́лъ Госпо́день бѣ́ че́стенъ въ ты́я дни́, не бѣ́ видѣ́нiе посыла́емо.
И бы́сть въ де́нь о́нъ, и илі́й спа́­ше на мѣ́стѣ сво­е́мъ, и о́чи его́ нача́ста тя́жцѣ бы́ти, и не можа́­ше зрѣ́ти:
и пре́жде не́же угасе́ свѣти́лникъ Бо́жiй, и самуи́лъ спа́­ше въ це́ркви Госпо́дни, идѣ́же киво́тъ Бо́жiй,
и воз­зва́ Госпо́дь: самуи́ле, самуи́ле. И рече́: се́, а́зъ.
И тече́ ко илі́ю и рече́: се́, а́зъ, я́ко зва́лъ мя́ еси́. И рече́ [илі́й]: не зва́хъ тебе́, воз­врати́ся и спи́. И воз­врати́ся и спа́.
И при­­ложи́ Госпо́дь и воз­зва́ еще́: самуи́ле, самуи́ле. И воста́ самуи́лъ и и́де ко илі́ю втори́цею, и рече́: се́, а́зъ, я́ко зва́лъ мя́ еси́. И рече́: не зва́хъ тебе́, ча́до мое́, воз­врати́ся, спи́.
Самуи́лъ же въ то́ вре́мя еще́ не познава́­ше Бо́га, пре́жде от­крове́нiя ему́ гла́са Госпо́дня.
И при­­ложи́ Госпо́дь при­­зва́ти самуи́ла трети́цею: и воста́въ, и и́де ко илі́ю и рече́: се́, а́зъ, я́ко зва́лъ мя́ еси́. И разумѣ́ илі́й, я́ко Госпо́дь при­­зыва́етъ о́трочища, и рече́: воз­врати́ся и спи́, ча́до:
и бу́детъ а́ще воз­зове́тъ тя́ зовы́й, и рече́ши: глаго́ли, Го́споди, я́ко слы́шитъ ра́бъ тво́й. И и́де самуи́лъ, и спа́ на мѣ́стѣ сво­е́мъ.
И прiи́де Госпо́дь и ста́ и воз­зва́ его́ я́коже пе́рвое и второ́­е: самуи́ле, самуи́ле. И рече́ самуи́лъ: глаго́ли [Го́споди], я́ко слы́шитъ ра́бъ тво́й.
И рече́ Госпо́дь къ самуи́лу: се́, а́зъ творю́ глаго́лы моя́ во Изра́или, я́ко вся́кому слы́шащему сiя́ пошуми́тъ во обо­и́хъ ушесѣ́хъ его́:
въ де́нь то́й воз­дви́гну на илі́а вся́, ели́ка глаго́лахъ на до́мъ его́: начну́ и сконча́ю:
и воз­вѣсти́хъ ему́, я́ко от­мщу́ а́зъ на до́мѣ его́ до вѣ́ка въ непра́вдахъ сыно́въ его́, о ни́хже вѣ́дяше, я́ко злосло́виста Бо́га сы́нове его́, и не наказа́ и́хъ:
и сего́ ра́ди кля́хся до́му илі́ину, я́ко не очи́стит­ся непра́вда до́му илі́ина въ кади́лахъ и же́ртвахъ его́ до вѣ́ка.
И спа́ самуи́лъ до у́тра, и у́тренева зау́тра, и от­ве́рзе две́ри хра́ма Госпо́дня. Самуи́лъ же убоя́ся повѣ́дати видѣ́нiя илі́ю.
И рече́ илі́й къ самуи́лу: самуи́ле ча́до. И рече́: се́, а́зъ.
И рече́ [илі́й]: что́ глаго́лъ глаго́лан­ный къ тебѣ́? не скры́й у́бо от­ мене́: сiя́ да сотвори́тъ тебѣ́ Бо́гъ и сiя́ да при­­ложи́тъ, а́ще утаи́ши от­ мене́ сло́во от­ всѣ́хъ слове́съ глаго́лан­ныхъ къ тебѣ́ во ушеса́ твоя́.
И повѣ́да самуи́лъ илі́ю вся́ словеса́, и не утаи́ от­ него́ [ни еди́наго глаго́ла]. И рече́ илі́й: Госпо́дь са́мъ, е́же бла́го предъ ни́мъ, да сотвори́тъ.
И воз­вели́ченъ бы́сть самуи́лъ, и Госпо́дь бѣ́ съ ни́мъ, и не паде́ от­ всѣ́хъ слове́съ его́ на земли́ [ни еди́нъ глаго́лъ].
И разумѣ́ша вси́ Изра́илтяне от­ Да́на да́же и до вирсаві́и, я́ко вѣ́ренъ самуи́лъ Го́споду во проро́цѣхъ.
И при­­ложи́ Госпо́дь яви́тися въ Сило́мѣ, яви́ бо ся́ Госпо́дь самуи́лу: и увѣ́рися самуи́лъ проро́къ бы́ти Го́сподеви во все́мъ Изра́или, от­ конца́ до конца́ земли́. Илі́й же состарѣ́ся зѣло́, и сы́нове его́ ходя́ще хожда́ху, и лука́въ пу́ть и́хъ предъ Го́сподемъ.
И бы́сть во дни́ о́ны, и собра́шася иноплеме́н­ницы проти́ву Изра́иля на бра́нь: и изы́де Изра́иль во срѣ́тенiе и́мъ на бра́нь, и ополчи́шася во Авенезе́рѣ, и иноплеме́н­ницы ополчи́шася во Афе́цѣ:
и срази́шася иноплеме́н­ницы на бра́ни со Изра́илтяны, и преклони́ся бра́нь, и падо́ша му́жiе Изра́илевы предъ иноплеме́н­ники, и убiе́ни бы́ша въ бра́ни на селѣ́ четы́ри ты́сящы муже́й.
И прiидо́ша лю́дiе въ по́лкъ, и рѣ́ша старѣ́йшины Изра́илевы: почто́ порази́ на́съ Госпо́дь дне́сь предъ иноплеме́н­ники? во́змемъ киво́тъ Бо́га на́­шего от­ Сило́ма, и изы́детъ посредѣ́ на́съ и спасе́тъ ны́ от­ руки́ вра́гъ на́шихъ.
И посла́ша лю́дiе въ Сило́мъ, и взя́ша от­ту́ду киво́тъ Го́спода сѣдя́щаго на херуви́мѣхъ: и [бы́ша] та́мо о́ба сы́на илі́ина съ киво́томъ Бо́жiимъ, Офни́ и Финее́съ.
И бы́сть егда́ прiи́де киво́тъ Госпо́день въ по́лкъ, и возопи́ ве́сь Изра́иль гла́сомъ вели́кимъ, и воз­шумѣ́ земля́.
И услы́шаша иноплеме́н­ницы гла́съ во́пля и рѣ́ша: что́ се́й во́пль вели́кiй въ полцѣ́ Евре́йстѣ? И уразумѣ́ша, я́ко киво́тъ Госпо́день прiи́де въ по́лкъ.
И убоя́шася иноплеме́н­ницы и рѣ́ша: сі́и бо́зи прiидо́ша къ ни́мъ въ по́лкъ: го́ре на́мъ, изми́ ны, го́споди, дне́сь: я́ко не бы́сть та́ко вчера́ и тре́тiяго дне́:
го́ре на́мъ, кто́ ны и́зметъ от­ руки́ бого́въ крѣ́пкихъ си́хъ? сі́и су́ть бо́зи, поби́в­шiи Еги́пта вся́кими я́звами и въ пусты́ни:
укрѣпи́теся и бу́дите въ му́жы, иноплеме́н­ницы, я́ко да не порабо́таете Евре́омъ, я́коже порабо́таша на́мъ, бу́дите у́бо въ му́жы и бі́йтеся съ ни́ми.
И би́шася съ ни́ми: и падо́ша му́жiе Изра́илевы предъ иноплеме́н­ники, и побѣже́ кі́йждо въ селе́нiе свое́, и бы́сть я́зва вели́ка зѣло́: и паде́ от­ Изра́иля три́десять ты́сящъ чино́въ:
и киво́тъ Бо́жiй взя́тъ бы́сть, и о́ба сы́ны илі́ины умро́ша, Офни́ и Финее́съ.
И тече́ му́жъ от­ бра́ни Иемине́й, и прiи́де въ Сило́мъ въ де́нь о́нъ, и ри́зы своя́ растерза́въ, и пе́рсть бѣ́ на главѣ́ его́.
И прiи́де, и се́, илі́й сѣдя́ше на престо́лѣ сво­е́мъ у две́рiй, смотря́ на пу́ть, я́ко бѣ́ се́рдце его́ во у́жасѣ [вели́цѣ] о киво́тѣ Бо́жiи. И человѣ́къ вни́де во гра́дъ воз­вѣща́я: и возопи́ ве́сь гра́дъ гла́сомъ вели́кимъ:
и слы́ша илі́й гла́съ во́пля и рече́: что́ е́сть гла́съ во́пля сего́? И человѣ́къ потща́вся вни́де и повѣ́да илі́ю.
И бѣ́ илі́й девяти́десяти осми́ лѣ́тъ, и о́чи его́ изнемого́ста, и не ви́дяше.
И рече́ илі́й муже́мъ предстоя́щымъ себѣ́: что́ гла́съ во́пля сего́? И му́жъ потща́вся вни́де ко илі́ю и рече́ ему́: а́зъ е́смь при­­ше́дый изъ полка́, и а́зъ при­­бѣжа́хъ от­ бра́ни дне́сь. И рече́ илі́й: что́ бы́в­шiй глаго́лъ, ча́до?
И от­вѣща́ о́трочищь и рече́: побѣжа́ша му́жiе Изра́илевы от­ лица́ иноплеме́н­никовъ, и я́зва ве́лiя бы́сть въ лю́дехъ, и о́ба сы́ны твоя́ умро́ша, и киво́тъ Бо́жiй взя́тъ е́сть.
И бы́сть егда́ помяну́ о киво́тѣ Бо́жiи, и паде́ [илі́й] съ престо́ла взна́къ бли́зъ две́рiй, и сокруши́ся хребе́тъ его́, и у́мре, я́ко ста́ръ бѣ́ человѣ́къ и тя́жекъ: и то́й суди́ Изра́илеви четы́редесять лѣ́тъ.
И сноха́ его́ жена́ Финее́сова заче́ншая роди́ти, и слы́ша вѣ́сть, я́ко взя́тъ бы́сть киво́тъ Бо́жiй и я́ко у́мре све́коръ ея́ и му́жъ ея́, и воспла́кася [го́рько], и роди́, я́ко обрати́шася на ню́ болѣ́зни ея́.
И во вре́мя, внегда́ умира́­ше, рѣ́ша е́й жены́ предстоя́щыя е́й: не бо́йся, я́ко сы́на родила́ еси́. И не от­вѣща́, и не разумѣ́ се́рдце ея́.
И нарече́ о́трочища уехаво́ѳъ: и рѣ́ша о киво́тѣ Бо́жiи и о све́крѣ ея́ и о му́жи ея́: пресели́ся сла́ва от­ Изра́иля, я́ко взя́т­ся киво́тъ Госпо́день, и я́ко у́мре све́коръ ея́ и му́жъ ея́.
И рече́: пресели́ся сла́ва Изра́илева, я́ко взя́тъ бы́сть киво́тъ Бо́жiй.
Еврейский
וְהַנַּעַר שְׁמוּאֵל מְשָׁרֵת אֶת־יְהוָה לִפְנֵי עֵלִי; וּדְבַר־יְהוָה, הָיָה יָקָר בַּיָּמִים הָהֵם, אֵין חָזוֹן נִפְרָץ׃ ס
וַיְהִי בַּיּוֹם הַהוּא, וְעֵלִי שֹׁכֵב בִּמְקֹמוֹ; וְעֵינוֹ (וְעֵינָיו) הֵחֵלּוּ כֵהוֹת, לֹא יוּכַל לִרְאוֹת׃
וְנֵר אֱלֹהִים טֶרֶם יִכְבֶּה, וּשְׁמוּאֵל שֹׁכֵב; בְּהֵיכַל יְהוָה, אֲשֶׁר־שָׁם אֲרוֹן אֱלֹהִים׃ פ
וַיִּקְרָא יְהוָה אֶל־שְׁמוּאֵל וַיֹּאמֶר הִנֵּנִי׃
וַיָּרָץ אֶל־עֵלִי, וַיֹּאמֶר הִנְנִי כִּי־קָרָאתָ לִּי, וַיֹּאמֶר לֹא־קָרָאתִי שׁוּב שְׁכָב; וַיֵּלֶךְ וַיִּשְׁכָּב׃ ס
וַיֹּסֶף יְהוָה, קְרֹא עוֹד שְׁמוּאֵל, וַיָּקָם שְׁמוּאֵל וַיֵּלֶךְ אֶל־עֵלִי, וַיֹּאמֶר הִנְנִי, כִּי קָרָאתָ לִי; וַיֹּאמֶר לֹא־קָרָאתִי בְנִי שׁוּב שְׁכָב׃
וּשְׁמוּאֵל טֶרֶם יָדַע אֶת־יְהוָה; וְטֶרֶם יִגָּלֶה אֵלָיו דְּבַר־יְהוָה׃
וַיֹּסֶף יְהוָה קְרֹא־שְׁמוּאֵל בַּשְּׁלִשִׁית, וַיָּקָם וַיֵּלֶךְ אֶל־עֵלִי, וַיֹּאמֶר הִנְנִי, כִּי קָרָאתָ לִי; וַיָּבֶן עֵלִי, כִּי יְהוָה קֹרֵא לַנָּעַר׃
וַיֹּאמֶר עֵלִי לִשְׁמוּאֵל לֵךְ שְׁכָב, וְהָיָה אִם־יִקְרָא אֵלֶיךָ, וְאָמַרְתָּ דַּבֵּר יְהוָה, כִּי שֹׁמֵעַ עַבְדֶּךָ; וַיֵּלֶךְ שְׁמוּאֵל, וַיִּשְׁכַּב בִּמְקוֹמוֹ׃
וַיָּבֹא יְהוָה וַיִּתְיַצַּב, וַיִּקְרָא כְפַעַם־בְּפַעַם שְׁמוּאֵל שְׁמוּאֵל; וַיֹּאמֶר שְׁמוּאֵל דַּבֵּר, כִּי שֹׁמֵעַ עַבְדֶּךָ׃ פ
וַיֹּאמֶר יְהוָה אֶל־שְׁמוּאֵל, הִנֵּה אָנֹכִי עֹשֶׂה דָבָר בְּיִשְׂרָאֵל; אֲשֶׁר כָּל־שֹׁמְעוֹ, תְּצִלֶּינָה שְׁתֵּי אָזְנָיו׃
בַּיּוֹם הַהוּא אָקִים אֶל־עֵלִי, אֵת כָּל־אֲשֶׁר דִּבַּרְתִּי אֶל־בֵּיתוֹ; הָחֵל וְכַלֵּה׃
וְהִגַּדְתִּי לוֹ, כִּי־שֹׁפֵט אֲנִי אֶת־בֵּיתוֹ עַד־עוֹלָם; בַּעֲוֹן אֲשֶׁר־יָדַע, כִּי־מְקַלְלִים לָהֶם בָּנָיו, וְלֹא כִהָה בָּם׃
וְלָכֵן נִשְׁבַּעְתִּי לְבֵית עֵלִי; אִם־יִתְכַּפֵּר עֲוֹן בֵּית־עֵלִי בְּזֶבַח וּבְמִנְחָה עַד־עוֹלָם׃
וַיִּשְׁכַּב שְׁמוּאֵל עַד־הַבֹּקֶר, וַיִּפְתַּח אֶת־דַּלְתוֹת בֵּית־יְהוָה; וּשְׁמוּאֵל יָרֵא, מֵהַגִּיד אֶת־הַמַּרְאָה אֶל־עֵלִי׃
וַיִּקְרָא עֵלִי אֶת־שְׁמוּאֵל, וַיֹּאמֶר שְׁמוּאֵל בְּנִי; וַיֹּאמֶר הִנֵּנִי׃
וַיֹּאמֶר, מָה הַדָּבָר אֲשֶׁר דִּבֶּר אֵלֶיךָ, אַל־נָא תְכַחֵד מִמֶּנִּי; כֹּה יַעֲשֶׂה־לְּךָ אֱלֹהִים וְכֹה יוֹסִיף, אִם־תְּכַחֵד מִמֶּנִּי דָּבָר, מִכָּל־הַדָּבָר אֲשֶׁר־דִּבֶּר אֵלֶיךָ׃
וַיַּגֶּד־לוֹ שְׁמוּאֵל אֶת־כָּל־הַדְּבָרִים, וְלֹא כִחֵד מִמֶּנּוּ; וַיֹּאמַר יְהוָה הוּא, הַטּוֹב בְּעֵינָו יַעֲשֶׂה׃ פ
וַיִּגְדַּל שְׁמוּאֵל; וַיהוָה הָיָה עִמּוֹ, וְלֹא־הִפִּיל מִכָּל־דְּבָרָיו אָרְצָה׃
וַיֵּדַע כָּל־יִשְׂרָאֵל, מִדָּן וְעַד־בְּאֵר שָׁבַע; כִּי נֶאֱמָן שְׁמוּאֵל, לְנָבִיא לַיהוָה׃
וַיֹּסֶף יְהוָה לְהֵרָאֹה בְשִׁלֹה; כִּי־נִגְלָה יְהוָה אֶל־שְׁמוּאֵל בְּשִׁלוֹ בִּדְבַר יְהוָה׃ פ
וַיְהִי דְבַר־שְׁמוּאֵל לְכָל־יִשְׂרָאֵל; וַיֵּצֵא יִשְׂרָאֵל לִקְרַאת פְּלִשְׁתִּים לַמִּלְחָמָה, וַיַּחֲנוּ עַל־הָאֶבֶן הָעֵזֶר, וּפְלִשְׁתִּים חָנוּ בַאֲפֵק׃
וַיַּעַרְכוּ פְלִשְׁתִּים לִקְרַאת יִשְׂרָאֵל, וַתִּטֹּשׁ הַמִּלְחָמָה, וַיִּנָּגֶף יִשְׂרָאֵל לִפְנֵי פְלִשְׁתִּים; וַיַּכּוּ בַמַּעֲרָכָה בַּשָּׂדֶה, כְּאַרְבַּעַת אֲלָפִים אִישׁ׃
וַיָּבֹא הָעָם אֶל־הַמַּחֲנֶה, וַיֹּאמְרוּ זִקְנֵי יִשְׂרָאֵל, לָמָּה נְגָפָנוּ יְהוָה הַיּוֹם לִפְנֵי פְלִשְׁתִּים; נִקְחָה אֵלֵינוּ מִשִּׁלֹה, אֶת־אֲרוֹן בְּרִית יְהוָה, וְיָבֹא בְקִרְבֵּנוּ, וְיֹשִׁעֵנוּ מִכַּף אֹיְבֵינוּ׃
וַיִּשְׁלַח הָעָם שִׁלֹה, וַיִּשְׂאוּ מִשָּׁם, אֵת אֲרוֹן בְּרִית־יְהוָה צְבָאוֹת יֹשֵׁב הַכְּרֻבִים; וְשָׁם שְׁנֵי בְנֵי־עֵלִי, עִם־אֲרוֹן בְּרִית הָאֱלֹהִים, חָפְנִי וּפִינְחָס׃
וַיְהִי, כְּבוֹא אֲרוֹן בְּרִית־יְהוָה אֶל־הַמַּחֲנֶה, וַיָּרִעוּ כָל־יִשְׂרָאֵל תְּרוּעָה גְדוֹלָה; וַתֵּהֹם הָאָרֶץ׃
וַיִּשְׁמְעוּ פְלִשְׁתִּים אֶת־קוֹל הַתְּרוּעָה, וַיֹּאמְרוּ, מֶה קוֹל הַתְּרוּעָה הַגְּדוֹלָה הַזֹּאת בְּמַחֲנֵה הָעִבְרִים; וַיֵּדְעוּ, כִּי אֲרוֹן יְהוָה, בָּא אֶל־הַמַּחֲנֶה׃
וַיִּרְאוּ הַפְּלִשְׁתִּים, כִּי אָמְרוּ, בָּא אֱלֹהִים אֶל־הַמַּחֲנֶה; וַיֹּאמְרוּ אוֹי לָנוּ, כִּי לֹא הָיְתָה כָּזֹאת אֶתְמוֹל שִׁלְשֹׁם׃
אוֹי לָנוּ, מִי יַצִּילֵנוּ, מִיַּד הָאֱלֹהִים הָאַדִּירִים הָאֵלֶּה; אֵלֶּה הֵם הָאֱלֹהִים, הַמַּכִּים אֶת־מִצְרַיִם בְּכָל־מַכָּה בַּמִּדְבָּר׃
הִתְחַזְּקוּ וִהְיוּ לַאֲנָשִׁים פְּלִשְׁתִּים, פֶּן תַּעַבְדוּ לָעִבְרִים, כַּאֲשֶׁר עָבְדוּ לָכֶם; וִהְיִיתֶם לַאֲנָשִׁים וְנִלְחַמְתֶּם׃
וַיִּלָּחֲמוּ פְלִשְׁתִּים, וַיִּנָּגֶף יִשְׂרָאֵל וַיָּנֻסוּ אִישׁ לְאֹהָלָיו, וַתְּהִי הַמַּכָּה גְּדוֹלָה מְאֹד; וַיִּפֹּל מִיִּשְׂרָאֵל, שְׁלֹשִׁים אֶלֶף רַגְלִי׃
וַאֲרוֹן אֱלֹהִים נִלְקָח; וּשְׁנֵי בְנֵי־עֵלִי מֵתוּ, חָפְנִי וּפִינְחָס׃
וַיָּרָץ אִישׁ־בִּנְיָמִן מֵהַמַּעֲרָכָה, וַיָּבֹא שִׁלֹה בַּיּוֹם הַהוּא; וּמַדָּיו קְרֻעִים, וַאֲדָמָה עַל־רֹאשׁוֹ׃
וַיָּבוֹא, וְהִנֵּה עֵלִי יֹשֵׁב עַל־הַכִּסֵּא יַךְ (יַד) דֶּרֶךְ מְצַפֶּה, כִּי־הָיָה לִבּוֹ חָרֵד, עַל אֲרוֹן הָאֱלֹהִים; וְהָאִישׁ, בָּא לְהַגִּיד בָּעִיר, וַתִּזְעַק כָּל־הָעִיר׃
וַיִּשְׁמַע עֵלִי אֶת־קוֹל הַצְּעָקָה, וַיֹּאמֶר מֶה קוֹל הֶהָמוֹן הַזֶּה; וְהָאִישׁ מִהַר, וַיָּבֹא וַיַּגֵּד לְעֵלִי׃
וְעֵלִי בֶּן־תִּשְׁעִים וּשְׁמֹנֶה שָׁנָה; וְעֵינָיו קָמָה, וְלֹא יָכוֹל לִרְאוֹת׃
וַיֹּאמֶר הָאִישׁ אֶל־עֵלִי, אָנֹכִי הַבָּא מִן־הַמַּעֲרָכָה, וַאֲנִי מִן־הַמַּעֲרָכָה נַסְתִּי הַיּוֹם; וַיֹּאמֶר מֶה־הָיָה הַדָּבָר בְּנִי׃
וַיַּעַן הַמְבַשֵּׂר וַיֹּאמֶר, נָס יִשְׂרָאֵל לִפְנֵי פְלִשְׁתִּים, וְגַם מַגֵּפָה גְדוֹלָה הָיְתָה בָעָם; וְגַם־שְׁנֵי בָנֶיךָ מֵתוּ, חָפְנִי וּפִינְחָס, וַאֲרוֹן הָאֱלֹהִים נִלְקָחָה׃ פ
וַיְהִי כְּהַזְכִּירוֹ אֶת־אֲרוֹן הָאֱלֹהִים, וַיִּפֹּל מֵעַל־הַכִּסֵּא אֲחֹרַנִּית בְּעַד יַד הַשַּׁעַר, וַתִּשָּׁבֵר מַפְרַקְתּוֹ וַיָּמֹת, כִּי־זָקֵן הָאִישׁ וְכָבֵד; וְהוּא שָׁפַט אֶת־יִשְׂרָאֵל אַרְבָּעִים שָׁנָה׃
וְכַלָּתוֹ אֵשֶׁת־פִּינְחָס הָרָה לָלַת, וַתִּשְׁמַע אֶת־הַשְּׁמֻעָה, אֶל־הִלָּקַח אֲרוֹן הָאֱלֹהִים, וּמֵת חָמִיהָ וְאִישָׁהּ; וַתִּכְרַע וַתֵּלֶד, כִּי־נֶהֶפְכוּ עָלֶיהָ צִרֶיהָ׃
וּכְעֵת מוּתָהּ, וַתְּדַבֵּרְנָה הַנִּצָּבוֹת עָלֶיהָ, אַל־תִּירְאִי כִּי בֵן יָלָדְתְּ; וְלֹא עָנְתָה וְלֹא־שָׁתָה לִבָּהּ׃
וַתִּקְרָא לַנַּעַר, אִי־כָבוֹד לֵאמֹר, גָּלָה כָבוֹד מִיִּשְׂרָאֵל; אֶל־הִלָּקַח אֲרוֹן הָאֱלֹהִים, וְאֶל־חָמִיהָ וְאִישָׁהּ׃
וַתֹּאמֶר גָּלָה כָבוֹד מִיִּשְׂרָאֵל; כִּי נִלְקַח אֲרוֹן הָאֱלֹהִים׃ פ
1 Господь воззвал к Самуилу; 11 слово Господа к Илию чрез Самуила; 19 весь Израиль признал отныне в Самуиле пророка Господня.
Отрок Самуил служил Господу при Илии; слово Господне было редко в те дни, видения были не часты.
И было в то время, когда Илий лежал на своем месте, – глаза же его начали смежаться, и он не мог видеть, –
и светильник Божий еще не погас, и Самуил лежал в храме Господнем, где ковчег Божий;
воззвал Господь к Самуилу: [Самуил, Самуил!] И отвечал он: вот я!
И побежал к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя; пойди назад, ложись. И он пошел и лег.
Но Господь в другой раз воззвал к Самуилу: [Самуил, Самуил!] Он встал, и пришел к Илию вторично, и сказал: вот я! ты звал меня. Но тот сказал: я не звал тебя, сын мой; пойди назад, ложись.
Самуил еще не знал тогда голоса Господа, и еще не открывалось ему слово Господне.
И воззвал Господь к Самуилу еще в третий раз. Он встал и пришел к Илию и сказал: вот я! ты звал меня. Тогда понял Илий, что Господь зовет отрока.
И сказал Илий Самуилу: пойди назад и ложись, и когда [Зовущий] позовет тебя, ты скажи: говори, Господи, ибо слышит раб Твой. И пошел Самуил и лег на месте своем.
И пришел Господь, и стал, и воззвал, как в тот и другой раз: Самуил, Самуил! И сказал Самуил: говори, [Господи,] ибо слышит раб Твой.
И сказал Господь Самуилу: вот, Я сделаю дело в Израиле, о котором кто услышит, у того зазвенит в обоих ушах;
в тот день Я исполню над Илием все то, что Я говорил о доме его; Я начну и окончу;
Я объявил ему, что Я накажу дом его навеки за ту вину, что он знал, как сыновья его нечествуют, и не обуздывал их;
и посему клянусь дому Илия, что вина дома Илиева не загладится ни жертвами, ни приношениями хлебными вовек.
И спал Самуил до утра, [и встал рано] и отворил двери дома Господня; и боялся Самуил объявить видение сие Илию.
Но Илий позвал Самуила и сказал: сын мой Самуил! Тот сказал: вот я!
И сказал Илий: что сказано тебе? не скрой от меня; то и то сделает с тобою Бог, и еще больше сделает, если ты утаишь от меня что-либо из всего того, что сказано тебе.
И объявил ему Самуил все и не скрыл от него ничего. Тогда сказал [Илий]: Он – Господь; что Ему угодно, то да сотворит.
И возрос Самуил, и Господь был с ним; и не осталось ни одного из слов его неисполнившимся.
И узнал весь Израиль от Дана до Вирсавии, что Самуил удостоен быть пророком Господним.
И продолжал Господь являться в Силоме после того, как открыл Себя Самуилу в Силоме чрез слово Господне. [И уверились во всем Израиле, от конца до конца земли, что Самуил есть пророк Господень. Илий же сделался очень стар, а сыновья его продолжали ходить беззаконным путем своим пред Господом.]
1 Израиль принес ковчег из Силома для войны с Филистимлянами; 6 во время сражения Филистимляне взяли ковчег и умертвили обоих сыновей Илия; 12 когда вестник сообщал об этом Илию, он упал замертво; 19 наименование Ихавод.
[И собрались Филистимляне воевать с Израильтянами.] И было слово Самуила ко всему Израилю. И выступили Израильтяне против Филистимлян на войну и расположились станом при Авен-Езере, а Филистимляне расположились при Афеке.
И выстроились Филистимляне против Израильтян, и произошла битва, и были поражены Израильтяне Филистимлянами, которые побили на поле сражения около четырех тысяч человек.
И пришел народ в стан; и сказали старейшины Израилевы: за что поразил нас Господь сегодня пред Филистимлянами? возьмем себе из Силома ковчег завета Господня, и он пойдет среди нас и спасет нас от руки врагов наших.
И послал народ в Силом, и принесли оттуда ковчег завета Господа Саваофа, седящего на херувимах; а при ковчеге завета Божия были и два сына Илиевы, Офни и Финеес.
И когда прибыл ковчег завета Господня в стан, весь Израиль поднял такой сильный крик, что земля стонала.
И услышали Филистимляне шум восклицаний и сказали: отчего такие громкие восклицания в стане Евреев? И узнали, что ковчег Господень прибыл в стан.
И устрашились Филистимляне, ибо сказали: Бог тот пришел к ним в стан. И сказали: горе нам! ибо не бывало подобного ни вчера, ни третьего дня;
горе нам! кто избавит нас от руки этого сильного Бога? Это – тот Бог, Который поразил Египтян всякими казнями в пустыне;
укрепитесь и будьте мужественны, Филистимляне, чтобы вам не быть в порабощении у Евреев, как они у вас в порабощении; будьте мужественны и сразитесь с ними.
И сразились Филистимляне, и поражены были Израильтяне, и каждый побежал в шатер свой, и было поражение весьма великое, и пало из Израильтян тридцать тысяч пеших.
И ковчег Божий был взят, и два сына Илиевы, Офни и Финеес, умерли.
И побежал один Вениамитянин с места сражения и пришел в Силом в тот же день; одежда на нем была разодрана и прах на голове его.
Когда пришел он, Илий сидел на седалище при дороге у ворот и смотрел, ибо сердце его трепетало за ковчег Божий. И когда человек тот пришел и объявил в городе, то громко восстенал весь город.
И услышал Илий звуки вопля и сказал: отчего такой шум? И тотчас подошел человек тот и объявил Илию.
Илий был тогда девяноста восьми лет; и глаза его померкли, и он не мог видеть.
И сказал тот человек Илию: я пришел из стана, сегодня же бежал я с места сражения. И сказал Илий: что произошло, сын мой?
И отвечал вестник и сказал: побежал Израиль пред Филистимлянами, и поражение великое произошло в народе, и оба сына твои, Офни и Финеес, умерли, и ковчег Божий взят.
Когда упомянул он о ковчеге Божием, Илий упал с седалища навзничь у ворот, сломал себе хребет и умер; ибо он был стар и тяжел. Был же он судьею Израиля сорок лет.
Невестка его, жена Финеесова, была беременна уже пред родами. И когда услышала она известие о взятии ковчега Божия и о смерти свекра своего и мужа своего, то упала на колени и родила, ибо приступили к ней боли ее.
И когда умирала она, стоявшие при ней женщины говорили ей: не бойся, ты родила сына. Но она не отвечала и не обращала внимания.
И назвала младенца: Ихавод*, сказав: «отошла слава от Израиля» – со взятием ковчега Божия и [со смертью] свекра ее и мужа ее. //*Бесславие.
Она сказала: отошла слава от Израиля, ибо взят ковчег Божий.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible