But we have renounced the hidden things of shame, not walking in craftiness nor handling the word of God deceitfully, but by manifestation of the truth commending ourselves to every mańs conscience in the sight of God.

But even if our gospel is veiled, it is veiled to those who are perishing,

whose minds the god of this age has blinded, who do not believe, lest the light of the gospel of the glory of Christ, who is the image of God, should shine on them.

For we do not preach ourselves, but Christ Jesus the Lord, and ourselves your bondservants for Jesuś sake.

For it is the God who commanded light to shine out of darkness, who has shone in our hearts to give the light of the knowledge of the glory of God in the face of Jesus Christ.

But we have this treasure in earthen vessels, that the excellence of the power may be of God and not of us.

We are hard-pressed on every side, yet not crushed; we are perplexed, but not in despair;

persecuted, but not forsaken; struck down, but not destroyed--

always carrying about in the body the dying of the Lord Jesus, that the life of Jesus also may be manifested in our body.

For we who live are always delivered to death for Jesuś sake, that the life of Jesus also may be manifested in our mortal flesh.

So then death is working in us, but life in you.

And since we have the same spirit of faith, according to what is written, «I believed and therefore I spoke,» we also believe and therefore speak,

knowing that He who raised up the Lord Jesus will also raise us up with Jesus, and will present us with you.

For all things are for your sakes, that grace, having spread through the many, may cause thanksgiving to abound to the glory of God.

Therefore we do not lose heart. Even though our outward man is perishing, yet the inward man is being renewed day by day.

For our light affliction, which is but for a moment, is working for us a far more exceeding and eternal weight of glory,

while we do not look at the things which are seen, but at the things which are not seen. For the things which are seen are temporary, but the things which are not seen are eternal.

Церковнославянский (рус)

[Зач. 175.] Сего́ ра́ди иму́ще служе́нiе сiе́, я́коже поми́ловани бы́хомъ, не стужа́емъ си́:

но отреко́хомся та́йныхъ сра́ма, не въ лука́вствiи ходя́ще, ни льстя́ще словесе́ Бо́жiя, но явле́нiемъ и́стины представля́юще себе́ ко вся́цѣй со́вѣсти человѣ́честѣй, предъ Бо́гомъ.

А́ще ли же е́сть покрове́но благовѣствова́нiе на́ше, въ ги́бнущихъ е́сть покрове́но,

въ ни́хже бо́гъ вѣ́ка сего́ ослѣпи́ ра́зумы невѣ́рныхъ, во е́же не возсiя́ти и́мъ свѣ́ту благовѣствова́нiя сла́вы Христо́вы, И́же е́сть о́бразъ Бо́га неви́димаго.

Не себе́ бо проповѣ́даемъ, но Христа́ Иису́са Го́спода: себе́ же самѣ́хъ рабо́въ ва́мъ Иису́са [Го́спода] ра́ди:

[Зач. 176.] я́ко Бо́гъ рекі́й изъ тмы́ свѣ́ту возсiя́ти, и́же возсiя́ въ сердца́хъ на́шихъ, къ просвѣще́нiю ра́зума сла́вы Бо́жiя о лицы́ Иису́съ Христо́вѣ.

И́мамы же сокро́вище сiе́ въ скуде́льныхъ сосу́дѣхъ, да премно́жество си́лы бу́детъ Бо́жiя, а не от на́съ:

во все́мъ скорбя́ще, но не стужа́юще си́: неча́еми, но не отчаява́еми:

гони́ми, но не оставля́еми: низлага́еми, но не погиба́юще:

всегда́ ме́ртвость Го́спода Иису́са въ тѣ́лѣ нося́ще, да и живо́тъ Иису́совъ въ тѣ́лѣ на́шемъ яви́тся.

Присно бо мы́ живі́и въ сме́рть предае́мся Иису́са ра́ди, да и живо́тъ Иису́совъ яви́тся въ ме́ртвеннѣй пло́ти на́шей:

тѣ́мже сме́рть у́бо въ на́съ дѣ́йствуетъ, а живо́тъ въ ва́съ.

[Зач. 177.] Иму́ще же то́йже ду́хъ вѣ́ры, по пи́санному: вѣ́ровахъ, тѣ́мже возглаго́лахъ: и мы́ вѣ́руемъ, тѣ́мже и глаго́лемъ,

вѣ́дяще, я́ко Воздви́гiй Го́спода Иису́са, и на́съ со Иису́сомъ воздви́гнетъ, и предпоста́витъ съ ва́ми.

Вся́ бо ва́съ ра́ди, да благода́ть умно́жившаяся, мно́жайшими благодаре́нiи избы́точествитъ въ сла́ву Бо́жiю.

Тѣ́мже не стужа́емъ си́: но а́ще и внѣ́шнiй на́шъ человѣ́къ тлѣ́етъ, оба́че вну́треннiй обновля́ется по вся́ дни́.

Е́же бо ны́нѣ ле́гкое печа́ли на́шея, по преумноже́нiю въ преспѣ́янiе тяготу́ вѣ́чныя сла́вы содѣ́ловаетъ на́мъ,

не смотря́ющымъ на́мъ ви́димыхъ, но неви́димыхъ: ви́димая бо вре́менна, неви́димая же вѣ́чна.

Узбекский

Языки

Биз Худонинг марҳамати билан бундай хизматга мушарраф бўлиб, умидсизланмаймиз.

Лекин сирли ва уят ишларни рад этиб, ҳийла билан ҳаракат қилмаймиз, Худонинг каломини бузмаймиз. Ҳақиқатни очиқ-ойдин қилиб, Худо ҳузурида ўзимизни ҳар бир инсоннинг виждонига тақдим этамиз.

Бордию Хушхабаримиз ёпиқ бўлса, у ҳалок бўладиганлар учун ёпиқдир.

Худонинг тасвири бўлган Масиҳнинг улуғвор Хушхабарининг нурини одамлар кўрмасин деб, бу дунёнинг тангриси имонсизларнинг зеҳнларини кўр қилган.

Биз эса ўзимизни эмас, балки Раббимиз Исо Масиҳни тарғиб қилмоқдамиз; биз – Исо йўлида сизларнинг қулларингизмиз, холос.

Худо ибтидода: “Қоронғуликдан нур порласин”, – деб қандай буюрган бўлса, энди Ўзининг нури билан бизнинг юракларимизни ҳам шундай ёритди, Исо Масиҳ сиймосида порлаб турган Ўзининг улуғворлигини бизга кўрсатди.

Бу улуғвор хазинани эса биз сопол идишларда олиб юрибмиз, токи бу олий қудрат бизга эмас, Худога мансуб эканлиги кўриниб турсин.

Биз ҳар томонлама жабрланамиз, лекин эзилмаймиз. Мушкул аҳволда қолдик, аммо умидимизни йўқотмаймиз.

Қувғинга учраймиз, лекин иложсиз эмасмиз. Ерга қулаймиз, аммо яксон бўлмаймиз.

Исонинг ҳаёти баданимизда намоён бўлиб турсин деб, Унинг ўлимини доим баданимизда олиб юрибмиз.

Бизнинг фоний баданимизда Исонинг ҳаёти намоён бўлсин деб, биз, тириклар Исо учун ҳамиша ўлимга топширилмоқдамиз.

Шундай қилиб, ўлим бизда, ҳаёт эса сизда амал қилмоқда.

Забурда: “Ишонганим учун гапирдим”, – деб ёзилган. Биз худди шу имоннинг руҳига эгамиз ва ишонганимиз учун гапирамиз.

Биламизки, Раббимиз Исони тирилтирган Худо бизни ҳам Исо билан бирга тирилтиради ва сизлар билан бирга Ўз ҳузурида турғизиб қўяди.

Буларнинг ҳаммаси сизлар учун содир бўлмоқда, токи Худонинг инояти яна кўпдан-кўп одамларга ўтсин, шу тариқа Худонинг ҳамду саноси янада ошиб, тиллардан тушмайдиган бўлсин.

Шунинг учун ҳам умидсизланмаймиз. Гарчи зоҳирий вужудимиз ҳар қанча хазон бўлаётган бўлса-да, ботиний вужудимиз кундан-кунга янгиланяпти.

Бу ўткинчи ва арзимас қайғуларимиз биз учун ҳаддан ташқари ажиб, катта ва абадий улуғворлик ҳосил қилади.

Чунки биз кўзга кўринадиган нарсаларга эмас, кўзга кўринмайдиган нарсаларга қараймиз. Кўринадиганлари муваққат, кўринмайдиганлари эса абадийдир.