Деяния апостолов, глава 26 (Деян.26) на английском (nkjv), церковнославянском (русскими буквами), латинском, узбекском языках в параллельном переводе

The ABC of Faith » Holy bible » Acts » chap.26

26:1

26:2

26:3

26:4

см.:Быт.3:15;Иез.34:23;Иез.37:24;Дан.9:24;Мих.5:2;Быт.22:18;Втор.18:15;2Цар.7:12;Пс.131:11;Ис.4:2;Ис.7:14;Иер.23:5;Иер.33:15;

26:7

26:8

26:9

26:10

см.:Деян.8:3;Деян.9:1;Деян.22:4;1Кор.15:9;Гал.1:13;1Тим.1:13;

26:11

26:12

26:13

см.:Деян.22:6;

26:14

26:15

26:16

26:17

26:18

см.:Ис.42:7;Ис.60:1;Лк.2:32;Ин.1:9;1Пет.2:9;Еф.5:8;

26:19

26:20

см.:Иер.18:8;Иез.33:14;Деян.9:20;

26:21

см.:Деян.21:30;

26:22

26:23

см.:Чис.21:9;Ис.53:2;Дан.9:26;Зах.12:10;Лк.24:27;

26:24

см.:1Кор.1:23;1Кор.2:14;

26:25

26:26

см.:Ин.18:20;

26:27

26:28

26:29

см.:Деян.24:27;

26:30

26:31

26:32

Английский (NKJV)

Then Agrippa said to Paul, «You are permitted to speak for yourself.» So Paul stretched out his hand and answered for himself:

«I think myself happy, King Agrippa, because today I shall answer for myself before you concerning all the things of which I am accused by the Jews,

especially because you are expert in all customs and questions which have to do with the Jews. Therefore I beg you to hear me patiently.

«My manner of life from my youth, which was spent from the beginning among my own nation at Jerusalem, all the Jews know.

They knew me from the first, if they were willing to testify, that according to the strictest sect of our religion I lived a Pharisee.

And now I stand and am judged for the hope of the promise made by God to our fathers.

To this promise our twelve tribes, earnestly serving God night and day, hope to attain. For this hopés sake, King Agrippa, I am accused by the Jews.

Why should it be thought incredible by you that God raises the dead?

«Indeed, I myself thought I must do many things contrary to the name of Jesus of Nazareth.

This I also did in Jerusalem, and many of the saints I shut up in prison, having received authority from the chief priests; and when they were put to death, I cast my vote against them.

And I punished them often in every synagogue and compelled them to blaspheme; and being exceedingly enraged against them, I persecuted them even to foreign cities.

«While thus occupied, as I journeyed to Damascus with authority and commission from the chief priests,

at midday, O king, along the road I saw a light from heaven, brighter than the sun, shining around me and those who journeyed with me.

And when we all had fallen to the ground, I heard a voice speaking to me and saying in the Hebrew language, «Saul, Saul, why are you persecuting Me? It is hard for you to kick against the goads.́

So I said, «Who are You, Lord?́ And He said, «I am Jesus, whom you are persecuting.

But rise and stand on your feet; for I have appeared to you for this purpose, to make you a minister and a witness both of the things which you have seen and of the things which I will yet reveal to you.

I will deliver you from the Jewish people, as well as from the Gentiles, to whom I now send you,

to open their eyes, in order to turn them from darkness to light, and from the power of Satan to God, that they may receive forgiveness of sins and an inheritance among those who are sanctified by faith in Me.́

«Therefore, King Agrippa, I was not disobedient to the heavenly vision,

but declared first to those in Damascus and in Jerusalem, and throughout all the region of Judea, and then to the Gentiles, that they should repent, turn to God, and do works befitting repentance.

For these reasons the Jews seized me in the temple and tried to kill me.

Therefore, having obtained help from God, to this day I stand, witnessing both to small and great, saying no other things than those which the prophets and Moses said would come--

that the Christ would suffer, that He would be the first to rise from the dead, and would proclaim light to the Jewish people and to the Gentiles.»

Now as he thus made his defense, Festus said with a loud voice, «Paul, you are beside yourself! Much learning is driving you mad!»

But he said, «I am not mad, most noble Festus, but speak the words of truth and reason.

For the king, before whom I also speak freely, knows these things; for I am convinced that none of these things escapes his attention, since this thing was not done in a corner.

King Agrippa, do you believe the prophets? I know that you do believe.»

Then Agrippa said to Paul, «You almost persuade me to become a Christian.»

And Paul said, «I would to God that not only you, but also all who hear me today, might become both almost and altogether such as I am, except for these chains.»

When he had said these things, the king stood up, as well as the governor and Bernice and those who sat with them;

and when they had gone aside, they talked among themselves, saying, «This man is doing nothing deserving of death or chains.»

Then Agrippa said to Festus, «This man might have been set free if he had not appealed to Caesar.»

Церковнославянский (рус)

[Зач. 49.] Агри́ппа же къ Па́влу рече́: повелѣва́ется ти́ о себѣ́ самому́ глаго́лати. Тогда́ Па́велъ просте́ръ ру́ку отвѣщава́ше:

о всѣ́хъ, о ни́хже оклевета́емь е́смь от Иуде́й, царю́ Агри́ппо, непщу́ю себе́ блаже́нна бы́ти, я́ко предъ тобо́ю отвѣща́ти дне́сь и́мамъ,

па́че же вѣ́дца тя́ су́ща свѣ́дый всѣ́хъ Иуде́йскихъ обы́чаевъ и взыска́нiй. Тѣ́мже молю́ся ти́ долготерпѣли́вно послу́шати мене́.

Житiе́ у́бо мое́ е́же от ю́ности, испе́рва бы́вшее во язы́цѣ мое́мъ во Иерусали́мѣ, вѣ́дятъ вси́ Иуде́е,

вѣ́дяще мя́ испе́рва, а́ще хотя́тъ свидѣ́телствовати, я́ко по извѣ́стнѣй е́реси на́шея вѣ́ры жи́хъ фарисе́й.

И ны́нѣ о упова́нiи обѣтова́нiя, бы́вшаго от Бо́га ко отце́мъ на́шымъ, стою́ суди́мь,

въ не́же обана́десяте колѣ́на на́ша безпреста́ни де́нь и но́щь служа́ще надѣ́ются доити́: о не́мже упова́нiи оклевета́емь е́смь, царю́ Агри́ппо, от Иуде́й.

Что́? Невѣ́рно ли су́дится ва́ми, я́ко Бо́гъ ме́ртвыя возставля́етъ?

А́зъ у́бо мнѣ́хъ, я́ко подоба́етъ ми́ мно́га сопроти́вна проти́ву и́мене Иису́са Назоре́а сотвори́ти:

е́же и сотвори́хъ во Иерусали́мѣ, и мно́ги от святы́хъ а́зъ въ темни́цахъ затворя́хъ, вла́сть от архiере́й прiе́мь: убива́емымъ же и́мъ прилага́хъ совѣ́тъ:

и на всѣ́хъ со́нмищихъ мно́жицею му́чя и́хъ, принужда́хъ ху́лити: преизли́ха же вражду́я на ни́хъ, гоня́хъ да́же и до внѣ́шнихъ градо́въ.

Въ ни́хже иды́й въ Дама́скъ со вла́стiю и повелѣ́нiемъ, е́же от архiере́й,

въ полу́дни на пути́ ви́дѣхъ, царю́, съ небесе́ па́че сiя́нiя со́лнечнаго осiя́вшiй мя́ свѣ́тъ и со мно́ю иду́щихъ.

Всѣ́мъ же па́дшымъ на́мъ на зе́млю, слы́шахъ гла́съ глаго́лющь ко мнѣ́ и вѣща́ющь евре́йскимъ язы́комъ: Са́вле, Са́вле, что́ Мя го́ниши? Же́стоко ти́ е́сть проти́ву рожна́ пра́ти.

А́зъ же рѣ́хъ: кто́ еси́, Го́споди? О́нъ же рече́: А́зъ е́смь Иису́съ, Его́же ты́ го́ниши:

но воста́ни и ста́ни на ногу́ твое́ю: на се́ бо яви́хся ти́, сотвори́ти тя́ слугу́ и свидѣ́теля, я́же ви́дѣлъ еси́ и я́же явлю́ тебѣ́,

изъима́я тя́ от люді́й Иуде́йскихъ и от язы́къ, къ ни́мже А́зъ тя́ послю́,

отве́рсти о́чи и́хъ, да обратя́тся от тмы́ въ свѣ́тъ и от о́бласти сатанины́ къ Бо́гу, е́же прiя́ти и́мъ оставле́нiе грѣхо́въ и достоя́нiе во святы́хъ вѣ́рою, я́же въ Мя́.

Тѣ́мже, царю́ Агри́ппо, не бы́хъ проти́венъ небе́сному видѣ́нiю,

но су́щымъ въ Дама́сцѣ пре́жде и во Иерусали́мѣ, и во вся́цѣй странѣ́ Иуде́йстей и язы́комъ проповѣ́дую пока́ятися и обрати́тися къ Бо́гу, досто́йна покая́нiю дѣла́ творя́ще.

Си́хъ ра́ди мя́ Иуде́е е́мше во святи́лищи хотя́ху растерза́ти.

По́мощь у́бо улучи́въ я́же от Бо́га, да́же до дне́ сего́ стою́, свидѣ́телствуя ма́лу же и вели́ку, ничто́же вѣща́я, ра́звѣ я́же проро́цы реко́ша хотя́щая бы́ти и Моисе́й,

я́ко Христо́съ имѣ́яше пострада́ти, я́ко пе́рвый от воскресе́нiя ме́ртвыхъ свѣ́тъ хотя́ше проповѣ́дати лю́демъ [Иуде́йскимъ] и язы́комъ.

Сiя́ же ему́ отвѣщава́ющу, Фи́стъ ве́лiимъ гла́сомъ рече́: бѣсну́ешися ли, Па́вле? Мно́гiя тя́ кни́ги въ неи́стовство прелага́ютъ.

О́нъ же: не бѣсну́юся, рече́, держа́вный Фи́сте, но и́стины и цѣлому́дрiя глаго́лы вѣща́ю:

вѣ́сть бо о си́хъ ца́рь, къ нему́же и съ дерзнове́нiемъ глаго́лю: утаи́тися бо ему́ от си́хъ не вѣ́рую ничесому́же, нѣ́сть бо во у́глѣ сотворе́но сiе́:

вѣ́руеши ли, царю́ Агри́ппо, проро́комъ? Вѣ́мъ, я́ко вѣ́руеши.

Агри́ппа же къ Па́влу рече́: вма́лѣ мя́ препира́еши Христiа́нина бы́ти.

Па́велъ же рече́: моли́лъ у́бо бы́хъ Бо́га, и вма́лѣ и во мно́зѣ, не то́кмо тебе́, но и всѣ́хъ слы́шащихъ мя́ дне́сь, бы́ти и́мъ та́цѣмъ, яко́въ и а́зъ е́смь, кромѣ́ у́зъ си́хъ.

И сiя́ ре́кшу ему́, воста́ ца́рь и иге́монъ, и Верникі́а и сѣдя́щiи съ ни́ми,

и отше́дше бесѣ́доваху дру́гъ ко дру́гу, глаго́люще, я́ко ничто́же сме́рти досто́йно или́ у́зъ твори́тъ человѣ́къ се́й.

Агри́ппа же Фи́сту рече́: отпуще́нъ бы́ти можа́ше человѣ́къ се́й, а́ще не бы́ ке́саря нарица́лъ. И та́ко суди́ иге́монъ посла́ти его́ къ ке́сарю.

Латинский (Nova Vulgata)

Agrippa vero ad Paulum ait: «Permittitur tibi loqui pro temetipso». Tunc Paulus, extenta manu, coepit rationem reddere:

«De omnibus, quibus accusor a Iudaeis, rex Agrippa, aestimo me beatum, apud te cum sim defensurus me hodie,

maxime te sciente omnia, quae apud Iudaeos sunt consuetudines et quaestiones; propter quod, obsecro, patienter me audias.

Et quidem vitam meam a iuventute, quae ab initio fuit in gente mea et in Hierosolymis, noverunt omnes Iudaei;

praescientes me ab initio, si velint testimonium perhibere, quoniam secundum diligentissimam sectam nostrae religionis vixi pharisaeus.

Et nunc propter spem eius, quae ad patres nostros repromissionis facta est a Deo, sto iudicio subiectus,

in quam duodecim tribus nostrae cum perseverantia nocte ac die deservientes sperant devenire; de qua spe accusor a Iudaeis, rex!

Quid incredibile iudicatur apud vos, si Deus mortuos suscitat?

Et ego quidem existimaveram me adversus nomen Iesu Nazareni debere multa contraria agere;

quod et feci Hierosolymis, et multos sanctorum ego in carceribus inclusi, a principibus sacerdotum potestate accepta, et cum occiderentur, detuli sententiam;

et per omnes synagogas frequenter puniens eos compellebam blasphemare, et abundantius insaniens in eos persequebar usque in exteras civitates.

In quibus, dum irem Damascum cum potestate et permissu principum sacerdotum,

die media in via vidi, rex, de caelo supra splendorem solis circumfulgens me lumen et eos, qui mecum simul ibant;

omnesque nos cum decidissemus in terram, audivi vocem loquentem mihi Hebraica lingua: "Saul, Saul, quid me persequeris? Durum est tibi contra stimulum calcitrare".

Ego autem dixi: "Quis es, Domine?". Dominus autem dixit: "Ego sum Iesus, quem tu persequeris.

Sed exsurge et sta super pedes tuos; ad hoc enim apparui tibi, ut constituam te ministrum et testem eorum, quae vidisti, et eorum, quibus apparebo tibi,

eripiens te de populo et de gentibus, in quas ego mitto te

aperire oculos eorum, ut convertantur a tenebris ad lucem et de potestate Satanae ad Deum, ut accipiant remissionem peccatorum et sortem inter sanctificatos per fidem, quae est in me".

Unde, rex Agrippa, non fui incredulus caelestis visionis,

sed his, qui sunt Damasci primum et Hierosolymis, et in omnem regionem Iudaeae et gentibus annuntiabam, ut paenitentiam agerent et converterentur ad Deum digna paenitentiae opera facientes.

Hac ex causa me Iudaei, cum essem in templo comprehensum, tentabant interficere.

Auxilium igitur assecutus a Deo usque in hodiernum diem sto testificans minori atque maiori, nihil extra dicens quam ea, quae Prophetae sunt locuti futura esse et Moyses:

si passibilis Christus, si primus ex resurrectione mortuorum lumen annuntiaturus est populo et gentibus».

Sic autem eo rationem reddente, Festus magna voce dixit: «Insanis, Paule; multae te litterae ad insaniam convertunt!».

At Paulus: «Non insanio, inquit, optime Feste, sed veritatis et sobrietatis verba eloquor.

Scit enim de his rex, ad quem et audenter loquor; latere enim eum nihil horum arbitror, neque enim in angulo hoc gestum est.

Credis, rex Agrippa, Prophetis? Scio quia credis».

Agrippa autem ad Paulum: «In modico suades me Christianum fieri!».

Et Paulus: «Optarem apud Deum et in modico et in magno non tantum te sed et omnes hos, qui audiunt me hodie, fieri tales, qualis et ego sum, exceptis vinculis his!».

Et exsurrexit rex et praeses et Berenice et qui assidebant eis;

et cum secessissent, loquebantur ad invicem dicentes: «Nihil morte aut vinculis dignum quid facit homo iste».

Agrippa autem Festo dixit: «Dimitti poterat homo hic, si non appellasset Caesarem».

Узбекский

Языки

Агриппа Павлусга: “Ўзингни оқлаш учун гапиришингга рухсат берилади”, – деди. Шунда Павлус қўлини силтаганча, ўзини ҳимоя қилиб гапира бошлади:

“Подшоҳ Агриппа! Яҳудийларнинг менга қўяётган ҳамма айбларидан бугун сизнинг ҳузурингизда ўзимни ҳимоя қилаётганим учун бахтиёр ҳисоблайман.

Айниқса сиз яҳудийларнинг барча одатларини ва мубоҳасали масалаларини яхши билганингизни кўзда тутиб, сабр-тоқат билан мени тинглашингизни илтимос қиламан.

Менинг ёшлигимдан ўз мамлакатимда кечирган ҳаётим ҳамда кейинроқ Қуддус шаҳрида кечган умримни барча яҳудийлар билишади.

Мени азалдан танишади ва агар хоҳласалар, динимизнинг энг жиддий мазҳаби бўлмиш фарзийчилик таълимоти бўйича яшаб келганимга гувоҳлик бера олишади.

Энди эса, Худонинг оталаримизга берган ваъдасига умид қилганим туфайли, мен судда ҳозирман.

Ўн икки қабиламиз кеча-кундуз қунт ва ғайрат билан Худо йўлида хизмат қилиб, у ваъданинг ижро бўлишини кўриш умидидадирлар. Мен ана худди шу умидга эришганим учун, эй подшоҳим Агриппа, яҳудийлар мени айбламоқдалар.

Худо ўликларни тирилтиришини сизлар нима учун ишониб бўлмайдиган бир иш деб ҳисоблайсизлар?

Тўғриси, ўзим ҳам носиралик Исо номига қарши кўп хилофона амалларни қилиш керак, деб ўйлар эдим.

Мен буни Қуддусда қилдим ҳам. Олий руҳонийлардан ижозат олиб, кўп азизу муқаддас кишиларни зиндонларга ташлаб, уларни ўлдираётганларида мен буни ёқлардим.

Барча яҳудий ибодатхоналарида уларни кўп марталаб жазога тортиб, Исони ҳақоратлашга мажбур қилардим. Уларга нисбатан ҳаддан ташқари дарғазаб бўлиб, ҳатто бегона шаҳарларда ҳам қувғин қилардим.

Бунга доир яна бир бор олий руҳонийларнинг ваколати ва топшириғи билан Дамашққа бораётган эдим.

Ва мана, эй подшоҳим, кундуз куни йўлда кетаётганимда, қуёш нуридан ҳам ярқироқ бир нур осмондан порлаганини кўриб қолдим. Нур мени ва йўлдошларимни ёрқин ёғдуга чўмдирди.

Биз ҳаммамиз ерга йиқилгандан кейин, менга яҳудий тилида сўзлаётган бир овозни эшитдим:- Шоул, Шоул, нега Мени қувғин қиляпсан? Нишга қарши тепишинг қийин, – деди.

Мен:- Ё Раббий, Сен ким бўласан? – деб сўрасам, У:- Мен сен қувғин қилаётган Исоман, – деди.

- Қани, қаддингни ростлаб оёққа бос! Чунки сен Менинг хизматимда бўласан. Мени қандай кўрганинг ҳамда Мен қай тариқа сенга зоҳир бўлганим ҳақида гувоҳлик қилишинг учун сени тайинладим.

Сени ўз миллатинг ва бошқа халқлар қўлидан халос қиламан. Мажусийларнинг кўзларини очиб, уларни зулматдан нурга ва шайтоннинг ҳокимиятидан Худога қайтариш учун сени юбораман, токи улар Менга имон келтириб, гуноҳлари кечирилсин ва Худо азизларига насиб этадиган абадий* меросга ноил бўлсинлар, – деди.

Бинобарин, эй подшоҳ Агриппа, мен кўкдан юборилган ушбу ваҳийга монелик қилмадим.

Аввал Дамашқ аҳолисига, кейин Қуддус ва бутун Яҳудия юртидаги, шунингдек, бошқа ерлардаги мажусийларни тавба қилдириб, Худога илтижо қилиш ва тавбага яраша ишларни бажаришга ундаб юрдим.

Шу иш учун яҳудийлар мени маъбадда тутиб ўлдиришга қасд қилдилар.

Лекин мен Худодан олган ёрдамим билан шу кунга қадар каттаю кичикка гувоҳлик бериб келаман. Мусо ва барча пайғамбарларнинг каромат қилиб айтганларидан бошқа ҳеч нимани гапирмаяпман,

чунончи: Масиҳ Ўз миллатига ҳам, бошқа миллатларга ҳам илоҳий нур ҳақида хабар қилиш учун азоб чекиб ўлиши ҳамда ўликлар ичидан биринчи бўлиб тирилиши муқаррар эди”.

Павлус ўзини шундай ҳимоя қиларкан, Фест баланд овоз билан сўзини бўлди-да:- Нодонлик қиляпсан, Павлус! Катта олимлик сени ақлдан озишга оборяпти! – деди.

Павлус эса деди:- Мен нодонлик қилмаяпман, муҳтарам Фест. Аксинча, ҳақиқат ва фаросат юзасидан фикр юргизяпман.

Подшоҳ бу хусусларда билимдон бўлгани учун у билан бемалол сўзлашмоқдаман. Бу воқеалардан ҳеч бири унинг назаридан қочмаган бўлса керак, деб ўйлайман. Чунки булар бир чеккада қилинган иш эмас.

Подшоҳ Агриппа, пайғамбарларга ишонасизми? Биламан, ишонасиз!

Агриппа Павлусга:- Яна бирпасда мени кўндириб, Масиҳий қилмоқчисан-а? – деди.

- Хоҳ қисқа, хоҳ узоқ муддатда бўлсин, – деди Павлус, – фақат ўзингизгина эмас, балки бугун мени тинглаётганларнинг ҳаммаси ҳам, бу занжирлардан холи, мен каби бўлишларини Худодан сўрар эдим!

Павлус шуларни айтганидан кейин подшоҳ, вилоят ҳокими, Верника ва улар билан бирга ўтирганлар ўринларидан туришди.

Четга чиқиб, бир-бирлари билан маслаҳатлашиб олишди.- Бу одам ўлимга ёки ҳибсга лойиқ ҳеч бир иш қилмаяпти-ку, – деб айтишар эди.

Охирида Агриппа Фестга:- Агар бу одам Қайсар ҳукмини талаб қилмаганда, уни озод этиш мумкин эди, – деди. [Шундай қилиб, ҳоким уни Қайсар олдига юборишга қарор қилди.]

Acts, Chapter 26