На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Мойсей на (всички) синове Израилеви всичко, що му бе заповядал Господ за тях.

След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон, и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот, в Едрея,

отсам Йордан, в земята Моавска, Мойсей почна да обяснява тоя закон и каза:

Господ, Бог наш, ни говори на Хорив и каза: доста сте живели в тая планина;

обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска, и към Ливан, дори до голямата река, река Ефрат;

ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя;

Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни;

Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил!

Как ще нося сам теглилата ви, бремената ви и разприте ви?

Изберете си според вашите колена мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ви ги поставя за началници.

Вие ми отговорихте тогава и рекохте: добро нещо казваш да направим.

И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена.

И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец;

в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

И в онова време дадох ви заповед за всичко, що трябва да вършите.

И тръгнахме от Хорив, и вървяхме по цялата тая велика и страшна пустиня, която видяхме, по пътя за Аморейската планина, както бе заповядал Господ, Бог наш, и пристигнахме в Кадес-Варни.

Тогава аз ви казах: вие пристигнахте при Аморейската планина, която Господ, Бог наш, ни дава;

ето. Господ, Бог твой, ти дава тая земя, върви, вземи я във владение, както ти бе говорил Господ, Бог на твоите отци, не бой се и не се страхувай.

Но вие всички дойдохте при мене и казахте: нека изпратим пред нас люде, да ни обгледат земята и да ни донесат известие за пътя, по който ще вървим, и за градовете, в които ще отидем.

Допаднаха ми тия думи, и аз взех измежду вас дванайсет души, по един човек от (всяко) коляно.

Те тръгнаха, възлязоха на планината, дойдоха до долина Есхол и я обгледаха;

па взеха в ръце си плодове от земята, донесоха ни, и ни известиха, като казаха: добра е земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

Но вие не рачихте да вървите и се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог,

и роптахте в шатрите си, като казвахте: Господ, от омраза към нас, ни изведе от земята Египетска, за да ни предаде в ръцете на аморейци и да ни изтреби;

къде ще вървим? нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: оня народ е по-голям (по-многоброен) и по-едър от нас, там градовете са големи и с укрепления до небеса, па и синовете Енакови видяхме там.

Тогава аз ви казах: не се страхувайте и не се бойте от тях;

Господ, Бог ваш, върви пред вас; Той ще се сражава за вас, както направи с вас в Египет, пред очите ви,

и в тая пустиня, дето, както ти видя, Господ, Бог твой, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докле стигнахте на това място.

Но и при това вие не вярвахте на Господа, вашия Бог,

Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, дето да се спрете - нощем в огън, за да ви посочва пътя, по който да вървите, а денем в облак.

И когато Господ (Бог) чу думите ви, разгневи се, и се закле, като каза:

никой от тия хора, от тоя зъл род, няма да види добрата земя, за която се клех, че ще дам на отците ви;

само Халев, Иефониев син, ще я види; нему ще дам земята, по която е ходил, и на синовете му, задето се покоряваше Господу.

Господ се разгневи и на мене заради вас, като каза: и ти няма да влезеш там;

Иисус, син Навинов, който е при тебе, той ще влезе там; него подкрепи, понеже той ще въведе Израиля, за да я владее;

децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка за враговете, и синовете ви, които засега не знаят ни добро, ни зло, те ще влязат там, тям ще я дам, и те ще я завладеят;

а вие се обърнете и тръгнете за пустинята по пътя към Червено море.

Вие отговорихте тогава и ми казахте: съгрешихме пред Господа (нашия Бог); ще вървим и ще се сразим, както ни бе заповядал Господ, Бог наш. И вие препасахте всеки бойното си оръжие, и безразсъдно се решихте да възлезете на планината.

Но Господ ми рече-кажи им:не възлизайте и не се сражавайте, защото Мен Ме няма помежду ви, та да ви не разбият враговете ви.

И аз ви казах това, но вие ме не послушахте и се възпротивихте на Господнята заповед и с упорството си възлязохте на планината.

Тогава излезе срещу вас Аморей, който живееше на оная планина, и погнаха ви така, както правят пчелите, и ви разбиваха от Сеир дори до Хорма.

Вие се върнахте и плакахте пред Господа, ала Господ не чу плача ви и ви не послуша.

И прекарахте в Кадес много време, - колкото време вие бяхте там.