Азбука веры » Библия » Еклисиаста или Проповедника » гл.1

Еклисиаста или Проповедника, Глава 1

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12

Толкования

Толкования главы

см.:3Цар.2:12;Притч.1:1;

см.:Еккл.12:8;2Кор.4:18;

см.:Еккл.2:22;

1:4

1:5

1:6

см.:Сир.40:11;

см.:Притч.27:20;

1:9

1:10

1:11

1:12

1:13

1:14

1:15

см.:3Цар.3:12;

см.:Еккл.7:25;

1:18

Болгарский

Языки

Думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски.

Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!

Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

Род прохожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

Слънце изгрява, и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява.

Вятър вее към юг и отива към север, върти се, върти се в своя път и пак почва своите кръгообращения.

Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Йерусалим;

и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.

Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Йерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.