Скрыть
64:7
64:11
А҆́ще ѿве́рзеши нб҃о, тре́петъ прїи́мꙋтъ ѿ тебє̀ го́ры и҆ раста́ютъ,
ꙗ҆́кѡ та́етъ во́скъ ѿ лица̀ ѻ҆гнѧ̀, и҆ попали́тъ ѻ҆́гнь сꙋпоста́ты, и҆ ꙗ҆вле́но бꙋ́детъ и҆́мѧ твоѐ въ сопроти́вныхъ твои́хъ: ѿ лица̀ твоегѡ̀ ꙗ҆зы́цы возмѧтꙋ́тсѧ:
є҆гда̀ сотвори́ши сла̑внаѧ, тре́петъ прїи́мꙋтъ ѿ тебє̀ го́ры.
Ѿ вѣ́ка не слы́шахомъ, нижѐ ѻ҆́чи на́ши ви́дѣша бг҃а, ра́звѣ тебє̀, и҆ дѣла̀ твоѧ̑, ꙗ҆̀же сотвори́ши ждꙋ́щымъ млⷭ҇ти.
Млⷭ҇ть бо срѧ́щетъ творѧ́щихъ пра́вдꙋ, и҆ пꙋти̑ твоѧ̑ помѧнꙋ́тсѧ: сѐ, ты̀ разгнѣ́валсѧ є҆сѝ, и҆ мы̀ согрѣши́хомъ.
Сегѡ̀ ра́ди заблꙋди́хомъ и҆ бы́хомъ ꙗ҆́кѡ нечи́сти всѝ мы̀, ꙗ҆́коже по́ртъ нечи́стыѧ всѧ̀ пра́вда на́ша, и҆ ѿпадо́хомъ ꙗ҆́кѡ ли́ствїе беззако́нїй ра́ди на́шихъ: та́кѡ вѣ́тръ восхи́титъ на́съ.
И҆ нѣ́сть призыва́ѧй и҆́мѧ твоѐ и҆ помѧнꙋ́вый ᲂу҆держа́ти тѧ̀: ꙗ҆́кѡ ѿврати́лъ є҆сѝ лицѐ твоѐ ѿ на́съ и҆ пре́далъ ны̀ є҆сѝ беззако́нїй ра́ди на́шихъ.
И҆ нн҃ѣ, гдⷭ҇и, ѻ҆ц҃ъ на́шъ є҆сѝ ты̀, мы́ же бре́нїе, дѣла̀ рꙋкꙋ̀ твоє́ю всѝ:
не прогнѣ́вайсѧ на ны̀ ѕѣлѡ̀ и҆ не помѧнѝ во вре́мѧ беззако́нїй на́шихъ, и҆ нн҃ѣ при́зри, ꙗ҆́кѡ лю́дїе твоѝ всѝ мы̀.
Гра́дъ ст҃и́лища твоегѡ̀ бы́сть пꙋ́стъ, сїѡ́нъ ꙗ҆́коже пꙋсты́нѧ бы́сть, і҆ерⷭ҇ли́мъ на проклѧ́тїе:
до́мъ ст҃ы́й на́шъ и҆ сла́ва, ю҆́же благослови́ша ѻ҆тцы̀ на́ши, бы́сть ѻ҆гне́мъ пожже́нъ, и҆ всѧ̑ сла̑внаѧ на̑ша кꙋ́пнѡ падо́ша.
И҆ ѡ҆ всѣ́хъ си́хъ терпѣ́лъ є҆сѝ, гдⷭ҇и, и҆ молча́лъ, и҆ смири́лъ є҆сѝ ны̀ ѕѣлѡ̀.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible