Евангелие от Иоанна, глава 17 (Ин.17) на английском (nkjv), церковнославянском (русскими буквами), украинском (огієнко), таджикском языках в параллельном переводе

For I have given to them the words which You have given Me; and they have received them, and have known surely that I came forth from You; and they have believed that You sent Me.

«I pray for them. I do not pray for the world but for those whom You have given Me, for they are Yours.

And all Mine are Yours, and Yours are Mine, and I am glorified in them.

Now I am no longer in the world, but these are in the world, and I come to You. Holy Father, keep through Your name those whom You have given Me, that they may be one as We are.

While I was with them in the world, I kept them in Your name. Those whom You gave Me I have kept; and none of them is lost except the son of perdition, that the Scripture might be fulfilled.

But now I come to You, and these things I speak in the world, that they may have My joy fulfilled in themselves.

I have given them Your word; and the world has hated them because they are not of the world, just as I am not of the world.

I do not pray that You should take them out of the world, but that You should keep them from the evil one.

They are not of the world, just as I am not of the world.

Sanctify them by Your truth. Your word is truth.

As You sent Me into the world, I also have sent them into the world.

And for their sakes I sanctify Myself, that they also may be sanctified by the truth.

«I do not pray for these alone, but also for those who will believe in Me through their word;

that they all may be one, as You, Father, are in Me, and I in You; that they also may be one in Us, that the world may believe that You sent Me.

And the glory which You gave Me I have given them, that they may be one just as We are one:

I in them, and You in Me; that they may be made perfect in one, and that the world may know that You have sent Me, and have loved them as You have loved Me.

«Father, I desire that they also whom You gave Me may be with Me where I am, that they may behold My glory which You have given Me; for You loved Me before the foundation of the world.

O righteous Father! The world has not known You, but I have known You; and these have known that You sent Me.

And I have declared to them Your name, and will declare it, that the love with which You loved Me may be in them, and I in them.»

Церковнославянский (рус)

[Зач. 56.] Сiя́ глаго́ла Иису́съ и возведе́ о́чи Свои́ на не́бо и рече́: О́тче, прiи́де ча́съ: просла́ви Сы́на Твоего́, да и Сы́нъ Тво́й просла́витъ Тя́:

я́коже да́лъ еси́ Ему́ вла́сть вся́кiя пло́ти, да вся́ко, е́же да́лъ еси́ Ему́, да́стъ и́мъ живо́тъ вѣ́чный:

се́ же е́сть живо́тъ вѣ́чный, да зна́ютъ Тебе́ еди́наго и́стиннаго Бо́га, и Его́же посла́лъ еси́ Иису́съ Христа́.

А́зъ просла́вихъ Тя́ на земли́, дѣ́ло соверши́хъ, е́же да́лъ еси́ Мнѣ́ да сотворю́:

и ны́нѣ просла́ви Мя́ Ты́, О́тче, у Тебе́ Самого́ сла́вою, ю́же имѣ́хъ у Тебе́ пре́жде мíръ не бы́сть.

Яви́хъ и́мя Твое́ человѣ́комъ, и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́ от мíра: Твои́ бѣ́ша, и Мнѣ́ и́хъ да́лъ еси́, и сло́во Твое́ сохрани́ша:

ны́нѣ разумѣ́ша, я́ко вся́, ели́ка да́лъ еси́ Мнѣ́, от Тебе́ су́ть:

я́ко глаго́лы, и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́, да́хъ и́мъ, и ті́и прiя́ша, и разумѣ́ша вои́стинну, я́ко от Тебе́ изыдо́хъ, и вѣ́роваша, я́ко Ты́ Мя́ посла́лъ еси́.

А́зъ о си́хъ молю́: не о [все́мъ] мíрѣ молю́, но о тѣ́хъ, и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́, я́ко Твои́ су́ть:

и Моя́ вся́ Твоя́ су́ть, и Твоя́ Моя́: и просла́вихся въ ни́хъ:

и ктому́ нѣ́смь въ мíрѣ, и сі́и въ мíрѣ су́ть, и А́зъ къ Тебѣ́ гряду́. О́тче Святы́й, соблюди́ и́хъ во и́мя Твое́, и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́, да бу́дутъ еди́но, я́коже [и] Мы́.

Егда́ бѣ́хъ съ ни́ми въ мíрѣ, А́зъ соблюда́хъ и́хъ во и́мя Твое́: и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́, сохрани́хъ, и никто́же от ни́хъ поги́бе, то́кмо сы́нъ поги́бельный, да сбу́дется Писа́нiе:

ны́нѣ же къ Тебѣ́ гряду́, и сiя́ глаго́лю въ мíрѣ, да и́мутъ ра́дость Мою́ испо́лнену въ себѣ́.

А́зъ да́хъ и́мъ сло́во Твое́, и мíръ возненави́дѣ и́хъ, я́ко не су́ть от мíра, я́коже [и] А́зъ от мíра нѣ́смь:

не молю́, да во́змеши и́хъ от мíра, но да соблюде́ши и́хъ от непрiя́зни:

от мíра не су́ть, я́коже [и] А́зъ от мíра нѣ́смь:

святи́ и́хъ во и́стину Твою́: сло́во Твое́ и́стина е́сть.

[Зач. 57.] Я́коже Мене́ посла́лъ еси́ въ мíръ, и А́зъ посла́хъ и́хъ въ мíръ,

и за ни́хъ А́зъ свящу́ Себе́, да и ті́и бу́дутъ свяще́ни во и́стину.

Не о си́хъ же молю́ то́кмо, но и о вѣ́рующихъ словесе́ и́хъ ра́ди въ Мя́,

да вси́ еди́но бу́дутъ: я́коже Ты́, О́тче, во Мнѣ́, и А́зъ въ Тебѣ́, да и ті́и въ На́съ еди́но бу́дутъ: да [и] мíръ вѣ́ру и́метъ, я́ко Ты́ Мя́ посла́лъ еси́:

и А́зъ сла́ву, ю́же да́лъ еси́ Мнѣ́, да́хъ и́мъ: да бу́дутъ еди́но, я́коже Мы́ еди́но есма́:

А́зъ въ ни́хъ, и Ты́ во Мнѣ́: да бу́дутъ соверше́ни во еди́но, и да разумѣ́етъ мíръ, я́ко Ты́ Мя́ посла́лъ еси́ и возлюби́лъ еси́ и́хъ, я́коже Мене́ возлюби́лъ еси́.

О́тче, и́хже да́лъ еси́ Мнѣ́, хощу́, да идѣ́же е́смь А́зъ, и ті́и бу́дутъ со Мно́ю, да ви́дятъ сла́ву Мою́, ю́же да́лъ еси́ Мнѣ́, я́ко возлюби́лъ Мя́ еси́ пре́жде сложе́нiя мíра.

О́тче пра́ведный, и мíръ Тебе́ не позна́, А́зъ же Тя́ позна́хъ, и сі́и позна́ша, я́ко Ты́ Мя́ посла́лъ еси́:

и сказа́хъ и́мъ и́мя Твое́, и скажу́, да любы́, е́юже Мя́ еси́ возлюби́лъ, въ ни́хъ бу́детъ, и А́зъ въ ни́хъ.

Украинский (Огієнко)

По мові оцій Ісус очі Свої звів до неба й промовив: Прийшла, Отче, година, прослав Сина Свого, щоб і Син Твій прославив Тебе,

бо Ти дав Йому владу над тілом усяким, щоб Він дав життя вічне всім їм, яких дав Ти Йому.

Життя ж вічне це те, щоб пізнали Тебе, єдиного Бога правдивого, та Ісуса Христа, що послав Ти Його.

Я прославив Тебе на землі, довершив Я те діло, що Ти дав Мені виконати.

І тепер прослав, Отче, Мене Сам у Себе тією славою, яку в Тебе Я мав, поки світ не постав.

Я Ім́я Твоє виявив людям, що Мені Ти із світу їх дав.
Твоїми були вони, і Ти дав їх Мені, і вони зберегли Твоє слово.

Тепер пізнали вони, що все те, що Ти Мені дав, від Тебе походить,

бо слова, що дав Ти Мені, Я їм передав, і вони прийняли й зрозуміли правдиво, що Я вийшов від Тебе, і ввірували, що послав Ти Мене.

Я благаю за них.
Не за світ Я благаю, а за тих, кого дав Ти Мені, Твої бо вони!

Усе бо Моє то Твоє, а Твоє то Моє, і прославивсь Я в них.

І не на світі вже Я, а вони ще на світі, а Я йду до Тебе.
Святий Отче, заховай в Ім́я Своє їх, яких дав Ти Мені, щоб як Ми, єдине були!

Коли з ними на світі Я був, Я беріг їх у Ймення Твоє, тих, що дав Ти Мені, і зберіг, і ніхто з них не згинув, крім призначеного на загибіль, щоб збулося Писання.

Тепер же до Тебе Я йду, але це говорю Я на світі, щоб мали вони в собі радість Мою досконалу.

Я їм дав Твоє слово, але світ їх зненавидів, бо вони не від світу, як і Я не від світу.

Не благаю, щоб Ти їх зо світу забрав, але щоб зберіг їх від злого.

Не від світу вони, як і Я не від світу.

Освяти Ти їх правдою!
Твоє слово то правда.

Як на світ Ти послав Мене, так і Я на світ послав їх.

А за них Я посвячую в жертву Самого Себе, щоб освячені правдою стали й вони.

Та не тільки за них Я благаю, а й за тих, що ради їхнього слова ввірують у Мене,

щоб були всі одно: як Ти, Отче, в Мені, а Я у Тобі, щоб одно були в Нас і вони, щоб увірував світ, що Мене Ти послав.

А ту славу, що дав Ти Мені, Я їм передав, щоб єдине були, як єдине і Ми.

Я у них, а Ти у Мені, щоб були досконалі в одно, і щоб пізнав світ, що послав Мене Ти, і що їх полюбив Ти, як Мене полюбив.

Бажаю Я, Отче, щоб і ті, кого дав Ти Мені, там зо Мною були, де знаходжуся Я, щоб бачили славу Мою, яку дав Ти Мені, бо Ти полюбив Мене перше закладин світу.

Отче Праведний!
Хоча не пізнав Тебе світ, та пізнав Тебе Я.
І пізнали вони, що послав Мене Ти.

Я ж Ім́я Твоє їм об́явив й об́являтиму, щоб любов, що Ти нею Мене полюбив, була в них, а Я в них!…

Таджикский

Языки

Исо, чун инро гуфт, чашмони Худро сўи осмон боло карда, гуфт: “Эй Падар! Соат расидааст: Писари Худро ҷалол деҳ, то ки Писарат низ Туро ҷалол деҳад.

Зеро ки Ўро бар тамоми башар қудрат додаӣ, то ки ба ҳар кӣ Ту ба Ў бахшидаӣ, ҳаёти ҷовидонӣ бидиҳад:

Ва ҳаёти ҷовидонӣ ин аст, ки Туро, ки Худои ягонаи ҳақиқӣ ҳастӣ, ва Исои Масеҳро, ки фиристодаӣ, бишносанд.

Ман Туро дар рўи замин ҷалол додам ва кореро ки ба Ман супурда будӣ, то бикунам, ба анҷом расондам;

Ва акнун Ту, эй Падар, Маро назди Худ ҷалол деҳ ба ҳамон ҷалоле ки пеш аз ҳастии олам назди Ту доштам“.

„Исми Туро ба одамоне ки аз ҷаҳон ба Ман ато кардӣ, шиносондам. Онҳо аз они Ту буданд, ва Ту онҳоро ба Ман ато кардӣ, ва онҳо каломи Туро риоя кардаанд;

Ва акнун донистанд, ки ҳар он чи ба Ман додаӣ, аз ҷониби Туст;

Зеро каломеро, ки ба Ман додӣ, ба онҳо супурдам, ва онҳо қабул карданд ва ҳақиқатан донистанд, ки Ман аз ҷониби Ту омадаам, ва имон оварданд, ки Ту Маро фиристодаӣ.

Ман барои онҳо илтимос мекунам: на барои ҷаҳон, балки барои онҳое ки Ту ба Ман додаӣ, зеро ки онҳо аз они Ту мебошанд;

Ва он чи аз они Ман аст, аз они Туст, ва он чи аз они Туст, аз они Ман аст; ва Ман дар онҳо ҷалол ёфтаам.

Ман дигар дар ҷаҳон нестам, лекин онҳо дар ҷаҳон ҳастанд, ва Ман назди Ту меоям. Эй Падари Муқаддас! Инҳоро, ки ба Ман додаӣ, ба исми Худ нигоҳ дор, то ки як бошанд, чунон ки Мо ҳастем.

Вақте ки бо онҳо дар ҷаҳон будам, онҳоро ба исми Ту нигоҳ доштам; онҳоеро, ки Ту ба Ман додӣ, нагоҳбонӣ кардам, ва ҳеҷ яке аз онҳо ҳалок нашуд, ҷуз аз писари ҳалокат, то ки Навишта ба амал ояд.

Вале акнун назди Ту меоям, ва инро дар ҷаҳон мегўям, то ки шодии Ман дар онҳо комил бошад.

Ман каломи Туро ба онҳо супурдам, ва ҷаҳон аз онҳо нафрат кард, чунки онҳо аз ҷаҳон нестанд, чунон ки Ман низ аз ҷаҳон нестам.

Илтимос намекунам, ки Ту онҳоро аз ҷаҳон бибарӣ, балки онҳоро аз шарорат муҳофизат намоӣ;

Онҳо аз ҷаҳон нестанд, чунон ки Ман аз низ аз ҷаҳон нестам.

Онҳоро ба ростии Худ тақдис кун: каломи Ту ростист.

Чунон ки Ту Маро ба ҷаҳон фиристодӣ, Ман низ онҳоро ба ҷаҳон фиристодам;

Ва Худро барои онҳо тақдис мекунам, то ки онҳо низ бо ростӣ тақдис карда шаванд.

Танҳо барои онҳо илтимос намекунам, балки низ барои касоне ки ба василаи каломи онҳо ба Ман имон хоҳанд овард:

То ки ҳама як бошанд; чунон ки Ту, эй Падар, дар Ман ҳастӣ ва Ман дар Ту, онҳо низ дар Мо як бошанд, то ҷаҳон имон оварад, ки Ту Маро фиристодӣ.

Ва Ман ҷалолеро, ки ба Ман додаӣ, ба онҳо додаам: то ки як бошанд, чунон ки Мо як ҳастем.

Ман дар онҳо ҳастам, ва Ту дар Ман; то ки онҳо дар ягонагӣ комил бошанд, ва ҷаҳон бидонад, ки Ту Маро фиристодӣ ва онҳоро дўст доштӣ, чунон ки Маро дўст доштӣ.

Эй Падар! Мехоҳам онҳое ки ба Ман додаӣ, дар он ҷое ки мебошам, бо Ман бошанд, то ҷалоле ки ба Ман додаӣ, бубинанд, чунки Маро пеш аз таъсиси ҷаҳон дўст доштӣ.

Эй Падари Одил! Ҷаҳон Туро нашинохт; Лекин Ман Туро шинохтам, ва инҳо донистанд, ки Ту Маро фиристодӣ;

Ва Ман ба онҳо исми Туро шиносондам ва боз ҳам хоҳам шиносонид, то он муҳаббате ки Ту ба Ман дорӣ, дар онҳо бошад, ва Ман низ дар онҳо бошам“.

Gospel of John, Chapter 17