Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Йерусалим, дето и умря.

И воюваха Иудините синове против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.

След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.

И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (по-преди Хев-рон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енако-вия род).

Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.

И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.

Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.

Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?

(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде й (Халев по желанието й) горните извори и долните извори.

И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.

И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Це-фат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.

Иуда превзе тъй също Газа с пределите й, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).

Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.

И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.

Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Йерусалим; иевусейци живеят със синовете на Ве-ниамина в Йерусалим и доднес.

И синовете Йосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.

(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).

И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.

Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.

Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.

И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове.жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.

Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.

И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).

И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.

И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.

И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.

И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.

Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.

И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.

Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататьк.