Скрыть
9:1
9:4
9:5
9:6
9:8
9:9
9:12
9:14
9:16
9:18
9:19
9:20
9:23
Глава 10 
10:2
10:4
10:7
10:8
10:18
10:19
10:20
Синодальный
Торжественные жертвоприношения новопосвященных священников.
В восьмой день призвал Моисей Аарона и сынов его и старейшин Израилевых
и сказал Аарону: возьми себе из волов тельца в жертву за грех и овна во всесожжение, обоих без порока, и представь пред лице Господне;
и сынам Израилевым скажи: возьмите козла в жертву за грех, [и овна,] и тельца, и агнца, однолетних, без порока, во всесожжение,
и вола и овна в жертву мирную, чтобы совершить жертвоприношение пред лицем Господним, и приношение хлебное, смешанное с елеем, ибо сегодня Господь явится вам.
И принесли то, что приказал Моисей, пред скинию собрания, и пришло все общество и стало пред лицем Господним.
И сказал Моисей: вот что повелел Господь сделать, и явится вам слава Господня.
И сказал Моисей Аарону: приступи к жертвеннику и соверши жертву твою о грехе и всесожжение твое, и очисти себя и народ, и сделай приношение от народа, и очисти их, как повелел Господь.
И приступил Аарон к жертвеннику и заколол тельца, который за него, в жертву за грех:
сыны Аарона поднесли ему кровь, и он омочил перст свой в крови и возложил на роги жертвенника, а остальную кровь вылил к подножию жертвенника,
а тук и почки и сальник на печени от жертвы за грех сжег на жертвеннике, как повелел Господь Моисею;
мясо же и кожу сжег на огне вне стана.
И заколол всесожжение, и сыны Аарона поднесли ему кровь; он покропил ею на жертвенник со всех сторон;
и принесли ему всесожжение в кусках и голову, и он сжег на жертвеннике,
а внутренности и ноги омыл и сжег со всесожжением на жертвеннике.
И принес приношение от народа, и взял от народа козла за грех, и заколол его, и принес его в жертву за грех, как и прежнего.
И принес всесожжение и совершил его по уставу.
И принес приношение хлебное, и наполнил им руки свои, и сжег на жертвеннике сверх утреннего всесожжения.
И заколол вола и овна, которые от народа, в жертву мирную; и сыны Аарона поднесли ему кровь, и он покропил ею на жертвенник со всех сторон;
поднесли и тук из вола, и из овна курдюк, и [тук] покрывающий [внутренности], почки и сальник на печени,
и положили тук на грудь, и он сжег тук на жертвеннике;
грудь же и правое плечо принес Аарон, потрясая пред лицем Господним, как повелел Моисей.
И поднял Аарон руки свои, обратившись к народу, и благословил его, и сошел, совершив жертву за грех, всесожжение и жертву мирную.
И вошли Моисей и Аарон в скинию собрания, и вышли, и благословили народ. И явилась слава Господня всему народу:
и вышел огонь от Господа и сжег на жертвеннике всесожжение и тук; и видел весь народ, и воскликнул от радости, и пал на лице свое.
1 Надав и Авиуд приносят огонь чуждый и поражаются смертью; 8 воспрещение крепких напитков священникам при служении; 12 жертва за грех должна быть съедаема священниками.
Надав и Авиуд, сыны Аароновы, взяли каждый свою кадильницу, и положили в них огня, и вложили в него курений, и принесли пред Господа огонь чуждый, которого Он не велел им;
и вышел огонь от Господа и сжег их, и умерли они пред лицем Господним.
И сказал Моисей Аарону: вот о чем говорил Господь, когда сказал: в приближающихся ко Мне освящусь и пред всем народом прославлюсь. Аарон молчал.
И позвал Моисей Мисаила и Елцафана, сынов Узиила, дяди Ааронова, и сказал им: пойдите, вынесите братьев ваших из святилища за стан.
И пошли и вынесли их в хитонах их за стан, как сказал Моисей.
Аарону же и Елеазару и Ифамару, сынам его, Моисей сказал: голов ваших не обнажайте и одежд ваших не раздирайте, чтобы вам не умереть и не навести гнева на все общество; но братья ваши, весь дом Израилев, могут плакать о сожженных, которых сожег Господь,
и из дверей скинии собрания не выходите, чтобы не умереть вам, ибо на вас елей помазания Господня. И сделали по слову Моисея.
И сказал Господь Аарону, говоря:
вина и крепких напитков не пей ты и сыны твои с тобою, когда входите в скинию собрания, [или приступаете к жертвеннику,] чтобы не умереть. Это вечное постановление в роды ваши,
чтобы вы могли отличать священное от несвященного и нечистое от чистого,
и научать сынов Израилевых всем уставам, которые изрек им Господь чрез Моисея.
И сказал Моисей Аарону и Елеазару и Ифамару, оставшимся сынам его: возьмите приношение хлебное, оставшееся от жертв Господних, и ешьте его пресное у жертвенника, ибо это великая святыня;
и ешьте его на святом месте, ибо это участок твой и участок сынов твоих из жертв Господних: так мне повелено [от Господа];
и грудь потрясания и плечо возношения ешьте на чистом месте, ты и сыновья твои и дочери твои с тобою, ибо это дано в участок тебе и в участок сынам твоим из мирных жертв сынов Израилевых;
плечо возношения и грудь потрясания должны они приносить с жертвами тука, потрясая пред лицем Господним, и да будет это вечным участком тебе и сыновьям твоим [и дочерям твоим] с тобою, как повелел Господь [Моисею].
И козла жертвы за грех искал Моисей, и вот, он сожжен. И разгневался [Моисей] на Елеазара и Ифамара, оставшихся сынов Аароновых, и сказал:
почему вы не ели жертвы за грех на святом месте? ибо она святыня великая, и она дана вам, чтобы снимать грехи с общества и очищать их пред Господом;
вот, кровь ее не внесена внутрь святилища, а вы должны были есть ее на святом месте, как повелено мне.
Аарон сказал Моисею: вот, сегодня принесли они жертву свою за грех и всесожжение свое пред Господом, и это случилось со мною; если я сегодня съем жертву за грех, будет ли это угодно Господу?
И услышал Моисей и одобрил.
Церковнославянский (рус)
И бы́сть въ де́нь осмы́й, при­­зва́ Моисе́й Ааро́на и сы́ны его́ и ста́рцы Изра́илевы,
и рече́ Моисе́й ко Ааро́ну: воз­ми́ себѣ́ телца́ от­ говя́дъ грѣха́ ра́ди и овна́ на всесожже́нiе, непоро́чны, и при­­неси́ я́ предъ Го́спода:
и ста́рцемъ Изра́илевымъ рече́ши, глаго́ля: воз­ми́те козла́ от­ ко́зъ еди́наго о грѣсѣ́, и овна́, и телца́ и а́гнца единолѣ́тна, въ при­­ноше́нiе, непоро́чны:
и телца́ от­ говя́дъ, и овна́ на же́ртву спасе́нiя предъ Го́спода, и муку́ пшени́чну спря́жену съ еле́емъ: зане́ дне́сь Госпо́дь яви́т­ся въ ва́съ.
И взя́ша, я́коже заповѣ́да Моисе́й предъ ски́нiею свидѣ́нiя: и прiи́де ве́сь со́нмъ, и ста́ша предъ Го́сподемъ.
И рече́ Моисе́й: сiе́ сло́во, е́же рече́ Госпо́дь, сотвори́те, и яви́т­ся въ ва́съ сла́ва Госпо́дня.
И рече́ Моисе́й Ааро́ну: при­­ступи́ ко олтарю́ и сотвори́ е́же грѣха́ ра́ди тво­его́, и всесожже́нiе твое́, и помоли́ся о себѣ́ и о до́мѣ тво­е́мъ: и сотвори́ да́ры людскі́я, и помоли́ся о ни́хъ, я́коже заповѣ́да Госпо́дь Моисе́ю.
И при­­ступи́ Ааро́нъ ко олтарю́, и закла́ телца́, и́же грѣха́ ра́ди его́.
И при­­несо́ша сы́нове Ааро́ни кро́вь къ нему́: и омочи́ пе́рстъ сво́й въ кро́вь, и воз­ложи́ на ро́ги олтаря́, и кро́вь излiя́ у стоя́ла олтаря́:
и ту́къ, и о́бѣ по́чки, и препо́нку пе́чени, я́же грѣха́ ра́ди, воз­ложи́ на олта́рь, я́коже заповѣ́да Госпо́дь Моисе́ю:
мяса́ же и ко́жу сожже́ на огни́ внѣ́ полка́,
и закла́ всесожже́нiе. И при­­несо́ша сы́нове Ааро́ни кро́вь къ нему́: и пролiя́ на олта́рь о́крестъ.
И всесожже́нiе при­­несо́ша къ нему́ по у́дамъ: сiя́ и главу́ воз­ложи́ на олта́рь,
и измы́ утро́бу и но́ги водо́ю, и воз­ложи́ во всесожже́нiе на олта́рь.
И при­­несе́ да́ръ людскі́й: и взя́ козла́, и́же грѣха́ ра́ди лю́дска, и закла́ его́, и очи́сти его́, я́коже и пе́рваго,
и при­­несе́ всесожже́нiе, и сотвори́ е́, я́коже досто́итъ.
И при­­несе́ же́ртву, и напо́лни ру́цѣ от­ нея́, и воз­ложи́ на олта́рь кромѣ́ всесожже́нiя у́трен­няго,
и закла́ телца́ и овна́ же́ртвы спасе́нiя лю́дска. И при­­несо́ша сы́нове Ааро́ни кро́вь къ нему́: и пролiя́ на олта́рь о́крестъ.
И ту́къ те́лчiй, и о́вняя чресла́, и ту́къ покрыва́ющiй утро́бу, и о́бѣ по́чки, и ту́къ и́же на ни́хъ, и препо́нку пе́чени:
и воз­ложи́ ту́ки на гру́ди, и воз­несе́ ту́ки на олта́рь:
и гру́ди и ра́мо десно́е отъ­я́ Ааро́нъ уча́стiе предъ Го́сподемъ, я́коже повелѣ́ Госпо́дь Моисе́ю.
И воз­дви́гъ Ааро́нъ ру́цѣ къ лю́демъ, благослови́ я́: и сни́де сотвори́въ при­­ноше́нiе грѣха́ ра́ди, и всесожже́нiе, и я́же о спасе́нiи.
И вни́де Моисе́й и Ааро́нъ въ ски́нiю свидѣ́нiя, и изше́дше благослови́ста вся́ лю́ди. И яви́ся сла́ва Госпо́дня всѣ́мъ лю́демъ:
и изы́де о́гнь от­ Го́спода, и пояде́ я́же на олтари́, и всесожже́нiя и ту́ки. И ви́дѣша вси́ лю́дiе, и ужасо́шася, и падо́ша на лице́.
И взе́мше два́ сы́на Ааро́ня, Нада́въ и Авiу́дъ, кі́йждо свою́ кади́лницу, вложи́ста въ ня́ о́гнь и воз­ложи́ста на́нь ѳимiа́мъ, и при­­несо́ста предъ Го́спода о́гнь чу́ждь, его́же не повелѣ́ и́ма Госпо́дь.
И изы́де о́гнь от­ Го́спода, и пояде́ я́, и умро́ста предъ Го́сподемъ.
И рече́ Моисе́й ко Ааро́ну: сiе́ е́сть, е́же рече́ Госпо́дь, глаго́ля: въ при­­ближа́ющихся Мнѣ́ освящу́ся и во все́мъ со́нмѣ просла́влюся. И умили́ся Ааро́нъ.
И при­­зва́ Моисе́й Мисаи́ла и Елисафа́на, сы́ны Озiи́левы, сы́ны бра́та отца́ Ааро́ня, и рече́ и́мъ: при­­ступи́те и воз­ми́те бра́тiй сво­и́хъ от­ лица́ святы́хъ внѣ́ полка́.
И при­­ступи́ша, и взя́ша и́хъ въ ри́захъ и́хъ, [и изнесо́ша] внѣ́ полка́, я́коже рече́ Моисе́й.
И рече́ Моисе́й ко Ааро́ну и Елеаза́ру и Иѳама́ру, сыно́мъ его́ оста́в­шымся: гла́въ ва́шихъ не от­крыва́йте и ри́зъ ва́шихъ не раздира́йте, да не у́мрете, и на ве́сь со́нмъ бу́детъ гнѣ́въ: бра́тiя же ва́шя ве́сь до́мъ Изра́илевъ да пла́чут­ся запале́нiя, и́мже запали́шася от­ Го́спода:
и изъ две́рiй ски́нiи свидѣ́нiя не исходи́те, да не у́мрете: еле́й бо пома́занiя, и́же от­ Го́спода, на ва́съ е́сть. И сотвори́ша по словеси́ Моисе́ову.
И рече́ Госпо́дь ко Ааро́ну, глаго́ля:
вина́ и сике́ра не пі́йте, ты́ и сы́нове тво­и́ съ тобо́ю, егда́ вхо́дите въ ски́нiю свидѣ́нiя, или́ при­­ступа́ющымъ ва́мъ ко олтарю́, да не у́мрете: [и бу́детъ сiе́] зако́н­но вѣ́чно въ ро́ды ва́шя:
от­лучи́ти между́ вещми́ святы́ми и между́ скверна́выми, и между́ нечи́стыми и между́ чи́стыми,
и устро́ити сыно́мъ Изра́илевымъ вся́ зако́н­ная, я́же глаго́ла Госпо́дь къ ни́мъ руко́ю Моисе́овою.
И рече́ Моисе́й ко Ааро́ну, и Елеаза́ру и Иѳама́ру, сыно́мъ его́ оста́в­шымся: воз­ми́те же́ртву оста́в­шуюся от­ при­­но́совъ Госпо́днихъ и яди́те опрѣсно́ки у олтаря́: я́ко свята́я святы́хъ су́ть:
и яди́те я́ на мѣ́стѣ свя́тѣ: зако́н­но бо тебѣ́ е́сть, и зако́н­но сыно́мъ тво­и́мъ сiе́ от­ при­­но́совъ Госпо́днихъ: си́це бо ми́ заповѣ́да Госпо́дь:
и гру́ди уча́стiя и ра́мо уча́стiя яди́те на мѣ́стѣ свя́тѣ ты́ и сы́нове тво­и́, и до́мъ тво́й съ тобо́ю: зако́н­но бо тебѣ́, и зако́н­но сыно́мъ тво­и́мъ даде́ся от­ же́ртвъ спасе́нiи сыно́въ Изра́илевыхъ:
ра́мо уча́стiя и гру́ди уча́стiя въ при­­но́сѣхъ ту́чныхъ да при­­несу́тъ, уча́стiе е́же при­­носи́ти предъ Го́спода: и да бу́детъ тебѣ́ и сыно́мъ тво­и́мъ и дще́ремъ тво­и́мъ съ тобо́ю зако́н­но вѣ́чно, я́коже повелѣ́ Госпо́дь Моисе́ю.
И козла́, и́же грѣха́ ра́ди, взыску́я взыска́ Моисе́й: и се́й сожже́нъ бя́ше. И разгнѣ́вася Моисе́й на Елеаза́ра и Иѳама́ра, сы́ны Ааро́ни оста́вльшыяся, глаго́ля:
почто́ не снѣдо́сте на мѣ́стѣ свя́тѣ, е́же грѣха́ ра́ди? я́ко свята́я святы́хъ су́ть, сiе́ даде́ ва́мъ я́сти, да отъ­и́мете грѣ́хъ со́нма и помо́литеся о ни́хъ предъ Го́сподемъ:
не внесе́ся бо от­ кро́ве его́ въ свято́­е: предъ лице́мъ вну́трь да я́сте е́ на мѣ́стѣ свя́тѣ, я́коже повелѣ́ мнѣ́ Госпо́дь.
И рече́ Ааро́нъ къ Моисе́ю, глаго́ля: а́ще дне́сь при­­несо́ша я́же грѣха́ ра́ди сво­его́ и всесожже́нiя сво­его́ предъ Го́спода, и случи́шася мнѣ́ сицева́я, и снѣ́мъ, я́же грѣха́ ра́ди, дне́сь, еда́ уго́дно бу́детъ Го́споду?
И слы́ша Моисе́й, и уго́дно ему́ бы́сть.
וַיְהִי בַּיּוֹם הַשְּׁמִינִי, קָרָא מֹשֶׁה, לְאַהֲרֹן וּלְבָנָיו; וּלְזִקְנֵי יִשְׂרָאֵל׃
וַיֹּאמֶר אֶל־אַהֲרֹן, קַח־לְךָ עֵגֶל בֶּן־בָּקָר לְחַטָּאת וְאַיִל לְעֹלָה תְּמִימִם; וְהַקְרֵב לִפְנֵי יְהוָה׃
וְאֶל־בְּנֵי יִשְׂרָאֵל תְּדַבֵּר לֵאמֹר; קְחוּ שְׂעִיר־עִזִּים לְחַטָּאת, וְעֵגֶל וָכֶבֶשׂ בְּנֵי־שָׁנָה תְּמִימִם לְעֹלָה׃
וְשׁוֹר וָאַיִל לִשְׁלָמִים, לִזְבֹּחַ לִפְנֵי יְהוָה, וּמִנְחָה בְּלוּלָה בַשָּׁמֶן; כִּי הַיּוֹם, יְהוָה נִרְאָה אֲלֵיכֶם׃
וַיִּקְחוּ, אֵת אֲשֶׁר צִוָּה מֹשֶׁה, אֶל־פְּנֵי אֹהֶל מוֹעֵד; וַיִּקְרְבוּ כָּל־הָעֵדָה, וַיַּעַמְדוּ לִפְנֵי יְהוָה׃
וַיֹּאמֶר מֹשֶׁה, זֶה הַדָּבָר אֲשֶׁר־צִוָּה יְהוָה תַּעֲשׂוּ; וְיֵרָא אֲלֵיכֶם כְּבוֹד יְהוָה׃
וַיֹּאמֶר מֹשֶׁה אֶל־אַהֲרֹן, קְרַב אֶל־הַמִּזְבֵּחַ וַעֲשֵׂה אֶת־חַטָּאתְךָ וְאֶת־עֹלָתֶךָ, וְכַפֵּר בַּעַדְךָ וּבְעַד הָעָם; וַעֲשֵׂה אֶת־קָרְבַּן הָעָם וְכַפֵּר בַּעֲדָם, כַּאֲשֶׁר צִוָּה יְהוָה׃
וַיִּקְרַב אַהֲרֹן אֶל־הַמִּזְבֵּחַ; וַיִּשְׁחַט אֶת־עֵגֶל הַחַטָּאת אֲשֶׁר־לוֹ׃
וַיַּקְרִבוּ בְּנֵי אַהֲרֹן אֶת־הַדָּם אֵלָיו, וַיִּטְבֹּל אֶצְבָּעוֹ בַּדָּם, וַיִּתֵּן עַל־קַרְנוֹת הַמִּזְבֵּחַ; וְאֶת־הַדָּם יָצַק, אֶל־יְסוֹד הַמִּזְבֵּחַ׃
וְאֶת־הַחֵלֶב וְאֶת־הַכְּלָיֹת וְאֶת־הַיֹּתֶרֶת מִן־הַכָּבֵד מִן־הַחַטָּאת, הִקְטִיר הַמִּזְבֵּחָה; כַּאֲשֶׁר צִוָּה יְהוָה אֶת־מֹשֶׁה׃
וְאֶת־הַבָּשָׂר וְאֶת־הָעוֹר; שָׂרַף בָּאֵשׁ, מִחוּץ לַמַּחֲנֶה׃
וַיִּשְׁחַט אֶת־הָעֹלָה; וַיַּמְצִאוּ בְּנֵי אַהֲרֹן אֵלָיו אֶת־הַדָּם, וַיִּזְרְקֵהוּ עַל־הַמִּזְבֵּחַ סָבִיב׃
וְאֶת־הָעֹלָה, הִמְצִיאוּ אֵלָיו לִנְתָחֶיהָ וְאֶת־הָרֹאשׁ; וַיַּקְטֵר עַל־הַמִּזְבֵּחַ׃
וַיִּרְחַץ אֶת־הַקֶּרֶב וְאֶת־הַכְּרָעָיִם; וַיַּקְטֵר עַל־הָעֹלָה הַמִּזְבֵּחָה׃
וַיַּקְרֵב אֵת קָרְבַּן הָעָם; וַיִּקַּח אֶת־שְׂעִיר הַחַטָּאת אֲשֶׁר לָעָם, וַיִּשְׁחָטֵהוּ וַיְחַטְּאֵהוּ כָּרִאשׁוֹן׃
וַיַּקְרֵב אֶת־הָעֹלָה; וַיַּעֲשֶׂהָ כַּמִּשְׁפָּט׃
וַיַּקְרֵב אֶת־הַמִּנְחָה, וַיְמַלֵּא כַפּוֹ מִמֶּנָּה, וַיַּקְטֵר עַל־הַמִּזְבֵּחַ; מִלְּבַד עֹלַת הַבֹּקֶר׃
וַיִּשְׁחַט אֶת־הַשּׁוֹר וְאֶת־הָאַיִל, זֶבַח הַשְּׁלָמִים אֲשֶׁר לָעָם; וַיַּמְצִאוּ בְּנֵי אַהֲרֹן אֶת־הַדָּם אֵלָיו, וַיִּזְרְקֵהוּ עַל־הַמִּזְבֵּחַ סָבִיב׃
וְאֶת־הַחֲלָבִים מִן־הַשּׁוֹר; וּמִן־הָאַיִל, הָאַלְיָה וְהַמְכַסֶּה וְהַכְּלָיֹת, וְיֹתֶרֶת הַכָּבֵד׃
וַיָּשִׂימוּ אֶת־הַחֲלָבִים עַל־הֶחָזוֹת; וַיַּקְטֵר הַחֲלָבִים הַמִּזְבֵּחָה׃
וְאֵת הֶחָזוֹת, וְאֵת שׁוֹק הַיָּמִין, הֵנִיף אַהֲרֹן תְּנוּפָה לִפְנֵי יְהוָה; כַּאֲשֶׁר צִוָּה מֹשֶׁה׃
וַיִּשָּׂא אַהֲרֹן אֶת־יָדוֹ (יָדָיו) אֶל־הָעָם וַיְבָרְכֵם; וַיֵּרֶד, מֵעֲשֹׂת הַחַטָּאת וְהָעֹלָה וְהַשְּׁלָמִים׃
וַיָּבֹא מֹשֶׁה וְאַהֲרֹן אֶל־אֹהֶל מוֹעֵד, וַיֵּצְאוּ, וַיְבָרֲכוּ אֶת־הָעָם; וַיֵּרָא כְבוֹד־יְהוָה אֶל־כָּל־הָעָם׃
וַתֵּצֵא אֵשׁ מִלִּפְנֵי יְהוָה, וַתֹּאכַל עַל־הַמִּזְבֵּחַ, אֶת־הָעֹלָה וְאֶת־הַחֲלָבִים; וַיַּרְא כָּל־הָעָם וַיָּרֹנּוּ, וַיִּפְּלוּ עַל־פְּנֵיהֶם׃
וַיִּקְחוּ בְנֵי־אַהֲרֹן נָדָב וַאֲבִיהוּא אִישׁ מַחְתָּתוֹ, וַיִּתְּנוּ בָהֵן אֵשׁ, וַיָּשִׂימוּ עָלֶיהָ קְטֹרֶת; וַיַּקְרִבוּ לִפְנֵי יְהוָה אֵשׁ זָרָה, אֲשֶׁר לֹא צִוָּה אֹתָם׃
וַתֵּצֵא אֵשׁ מִלִּפְנֵי יְהוָה וַתֹּאכַל אוֹתָם; וַיָּמֻתוּ לִפְנֵי יְהוָה׃
וַיֹּאמֶר מֹשֶׁה אֶל־אַהֲרֹן, הוּא אֲשֶׁר־דִּבֶּר יְהוָה לֵאמֹר בִּקְרֹבַי אֶקָּדֵשׁ, וְעַל־פְּנֵי כָל־הָעָם אֶכָּבֵד; וַיִּדֹּם אַהֲרֹן׃
וַיִּקְרָא מֹשֶׁה, אֶל־מִישָׁאֵל וְאֶל אֶלְצָפָן, בְּנֵי עֻזִּיאֵל דֹּד אַהֲרֹן; וַיֹּאמֶר אֲלֵהֶם, קִרְבוּ שְׂאוּ אֶת־אֲחֵיכֶם מֵאֵת פְּנֵי־הַקֹּדֶשׁ, אֶל־מִחוּץ לַמַּחֲנֶה׃
וַיִּקְרְבוּ, וַיִּשָּׂאֻם בְּכֻתֳּנֹתָם, אֶל־מִחוּץ לַמַּחֲנֶה; כַּאֲשֶׁר דִּבֶּר מֹשֶׁה׃
וַיֹּאמֶר מֹשֶׁה אֶל־אַהֲרֹן וּלְאֶלְעָזָר וּלְאִיתָמָר בָּנָיו רָאשֵׁיכֶם אַל־תִּפְרָעוּ וּבִגְדֵיכֶם לֹא־תִפְרֹמוּ וְלֹא תָמֻתוּ, וְעַל כָּל־הָעֵדָה יִקְצֹף; וַאֲחֵיכֶם כָּל־בֵּית יִשְׂרָאֵל, יִבְכּוּ אֶת־הַשְּׂרֵפָה, אֲשֶׁר שָׂרַף יְהוָה׃
וּמִפֶּתַח אֹהֶל מוֹעֵד לֹא תֵצְאוּ פֶּן־תָּמֻתוּ, כִּי־שֶׁמֶן מִשְׁחַת יְהוָה עֲלֵיכֶם; וַיַּעֲשׂוּ כִּדְבַר מֹשֶׁה׃ פ
וַיְדַבֵּר יְהוָה, אֶל־אַהֲרֹן לֵאמֹר׃
יַיִן וְשֵׁכָר אַל־תֵּשְׁתְּ אַתָּה וּבָנֶיךָ אִתָּךְ, בְּבֹאֲכֶם אֶל־אֹהֶל מוֹעֵד וְלֹא תָמֻתוּ; חֻקַּת עוֹלָם לְדֹרֹתֵיכֶם׃
וּלֲהַבְדִּיל, בֵּין הַקֹּדֶשׁ וּבֵין הַחֹל; וּבֵין הַטָּמֵא וּבֵין הַטָּהוֹר׃
וּלְהוֹרֹת אֶת־בְּנֵי יִשְׂרָאֵל; אֵת כָּל־הַחֻקִּים, אֲשֶׁר דִּבֶּר יְהוָה אֲלֵיהֶם בְּיַד־מֹשֶׁה׃ פ
וַיְדַבֵּר מֹשֶׁה אֶל־אַהֲרֹן, וְאֶל אֶלְעָזָר וְאֶל־אִיתָמָר בָּנָיו הַנּוֹתָרִים, קְחוּ אֶת־הַמִּנְחָה, הַנּוֹתֶרֶת מֵאִשֵּׁי יְהוָה, וְאִכְלוּהָ מַצּוֹת אֵצֶל הַמִּזְבֵּחַ; כִּי קֹדֶשׁ קָדָשִׁים הִוא׃
וַאֲכַלְתֶּם אֹתָהּ בְּמָקוֹם קָדֹשׁ, כִּי חָקְךָ וְחָק־בָּנֶיךָ הִוא, מֵאִשֵּׁי יְהוָה; כִּי־כֵן צֻוֵּיתִי׃
וְאֵת חֲזֵה הַתְּנוּפָה וְאֵת שׁוֹק הַתְּרוּמָה, תֹּאכְלוּ בְּמָקוֹם טָהוֹר, אַתָּה וּבָנֶיךָ וּבְנֹתֶיךָ אִתָּךְ; כִּי־חָקְךָ וְחָק־בָּנֶיךָ נִתְּנוּ, מִזִּבְחֵי שַׁלְמֵי בְּנֵי יִשְׂרָאֵל׃
שׁוֹק הַתְּרוּמָה וַחֲזֵה הַתְּנוּפָה, עַל אִשֵּׁי הַחֲלָבִים יָבִיאוּ, לְהָנִיף תְּנוּפָה לִפְנֵי יְהוָה; וְהָיָה לְךָ וּלְבָנֶיךָ אִתְּךָ לְחָק־עוֹלָם, כַּאֲשֶׁר צִוָּה יְהוָה׃
וְאֵת שְׂעִיר הַחַטָּאת, דָּרֹשׁ דָּרַשׁ מֹשֶׁה וְהִנֵּה שֹׂרָף; וַיִּקְצֹף עַל־אֶלְעָזָר וְעַל־אִיתָמָר בְּנֵי אַהֲרֹן, הַנּוֹתָרִם לֵאמֹר׃
מַדּוּעַ, לֹא־אֲכַלְתֶּם אֶת־הַחַטָּאת בִּמְקוֹם הַקֹּדֶשׁ, כִּי קֹדֶשׁ קָדָשִׁים הִוא; וְאֹתָהּ נָתַן לָכֶם, לָשֵׂאת אֶת־עֲוֹן הָעֵדָה, לְכַפֵּר עֲלֵיהֶם לִפְנֵי יְהוָה׃
הֵן לֹא־הוּבָא אֶת־דָּמָהּ, אֶל־הַקֹּדֶשׁ פְּנִימָה; אָכוֹל תֹּאכְלוּ אֹתָהּ בַּקֹּדֶשׁ כַּאֲשֶׁר צִוֵּיתִי׃
וַיְדַבֵּר אַהֲרֹן אֶל־מֹשֶׁה, הֵן הַיּוֹם הִקְרִיבוּ אֶת־חַטָּאתָם וְאֶת־עֹלָתָם לִפְנֵי יְהוָה, וַתִּקְרֶאנָה אֹתִי כָּאֵלֶּה; וְאָכַלְתִּי חַטָּאת הַיּוֹם, הַיִּיטַב בְּעֵינֵי יְהוָה׃
וַיִּשְׁמַע מֹשֶׁה, וַיִּיטַב בְּעֵינָיו׃ פ
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible