Скрыть
12:2
12:3
12:6
12:8
12:10
12:11
12:12
12:13
12:14
12:15
12:16
12:17
12:18
12:19
12:20
12:23
12:26
12:27
12:28
12:29
12:30
12:32
12:33
12:35
12:36
12:44
12:47
12:48
12:49
Глава 13 
13:1
13:2
13:4
13:5
13:6
13:7
13:8
13:9
13:10
13:11
13:13
13:19
13:20
13:21
13:22
13:23
13:24
13:25
13:26
13:27
13:28
13:29
13:30
13:32
13:36
13:37
13:38
13:40
13:41
13:42
13:44
13:45
13:46
13:47
13:48
13:49
13:50
13:51
13:52
13:53
13:56
13:58
Глава 14 
14:2
14:4
14:5
14:6
14:7
14:8
14:9
14:10
14:11
14:12
14:14
14:15
14:16
14:18
14:19
14:20
14:21
14:22
14:24
14:26
14:27
14:28
14:29
14:30
14:31
14:32
14:33
14:35
14:36
Глава 15 
15:2
15:3
15:5
15:6
15:7
15:11
15:12
15:15
15:16
15:17
15:20
15:22
15:23
15:25
15:26
15:27
15:28
15:29
15:31
15:33
15:34
15:35
15:36
15:37
15:38
15:39
Глава 16 
16:3
16:7
16:8
16:9
16:10
16:11
16:12
16:14
16:15
16:21
16:22
16:25
16:26
[Заⷱ҇ 44] Въ то̀ вре́мѧ и҆́де і҆и҃съ въ сꙋббѡ̑ты сквозѣ̀ сѣ̑ѧнїѧ: ᲂу҆чн҃цы́ же є҆гѡ̀ взалка́ша и҆ нача́ша востерза́ти кла́сы и҆ ꙗ҆́сти.
Фарїсе́є же ви́дѣвше рѣ́ша є҆мꙋ̀: сѐ, ᲂу҆чн҃цы̀ твоѝ творѧ́тъ, є҆гѡ́же не досто́итъ твори́ти въ сꙋббѡ́тꙋ.
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: нѣ́сте ли члѝ, что̀ сотворѝ дв҃дъ, є҆гда̀ взалка̀ са́мъ и҆ сꙋ́щїи съ ни́мъ;
ка́кѡ вни́де въ хра́мъ бж҃їй и҆ хлѣ́бы предложе́нїѧ снѣдѐ, и҆́хже не досто́йно бѣ̀ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́сти, ни сꙋ́щымъ съ ни́мъ, то́кмѡ і҆ере́ємъ є҆ди̑нымъ;
и҆лѝ нѣ́сте члѝ въ зако́нѣ, ꙗ҆́кѡ въ сꙋббѡ̑ты свѧще́нницы въ це́ркви сꙋббѡ̑ты сквернѧ́тъ и҆ непови́нни сꙋ́ть;
гл҃ю же ва́мъ, ꙗ҆́кѡ це́ркве бо́лѣ є҆́сть здѣ̀:
а҆́ще ли бы́сте вѣ́дали, что̀ є҆́сть: ми́лости хощꙋ̀, а҆ не же́ртвы, николи́же ᲂу҆́бѡ бы́сте ѡ҆сꙋжда́ли непови́нныхъ:
госпо́дь бо є҆́сть и҆ сꙋббѡ́ты сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй.
[Заⷱ҇ 45] И҆ преше́дъ ѿтꙋ́дꙋ, прїи́де на со́нмище и҆́хъ.
И҆ сѐ, человѣ́къ бѣ̀ тꙋ̀, рꙋ́кꙋ и҆мы́й сꙋ́хꙋ. И҆ вопроси́ша є҆го̀, глаго́люще: а҆́ще досто́итъ въ сꙋббѡ̑ты цѣли́ти; да на него̀ возглаго́лютъ.
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: кто̀ є҆́сть ѿ ва́съ человѣ́къ, и҆́же и҆́мать ѻ҆вча̀ є҆ди́но, и҆ а҆́ще впаде́тъ сїѐ въ сꙋббѡ̑ты въ ꙗ҆́мꙋ, не и҆́метъ ли є҆̀ и҆ и҆́зметъ;
кольмѝ ᲂу҆̀бо лꙋ́чши є҆́сть человѣ́къ ѻ҆вча́те; тѣ́мже досто́итъ въ сꙋббѡ̑ты добро̀ твори́ти.
Тогда̀ гл҃а человѣ́кꙋ: прострѝ рꙋ́кꙋ твою̀. И҆ прострѐ: и҆ ᲂу҆тверди́сѧ цѣла̀ ꙗ҆́кѡ дрꙋга́ѧ.
[Заⷱ҇ 46] Фарїсе́є же ше́дше совѣ́тъ сотвори́ша на него̀, ка́кѡ є҆го̀ погꙋбѧ́тъ. І҆и҃съ же разꙋмѣ́въ ѿи́де ѿтꙋ́дꙋ.
И҆ по не́мъ и҆до́ша наро́ди мно́зи, и҆ и҆сцѣлѝ и҆̀хъ всѣ́хъ:
и҆ запретѝ и҆̀мъ, да не ꙗ҆́вѣ є҆го̀ творѧ́тъ:
ꙗ҆́кѡ да сбꙋ́детсѧ рече́нное и҆са́їемъ прⷪ҇ро́комъ, глаго́лющимъ:
сѐ, ѻ҆́трокъ мо́й, є҆го́же и҆зво́лихъ, возлю́бленный мо́й, на́ньже бл҃говолѝ дш҃а̀ моѧ̀: положꙋ̀ дх҃ъ мо́й на не́мъ, и҆ сꙋ́дъ ꙗ҆зы́кѡмъ возвѣсти́тъ:
не пререче́тъ, ни возопїе́тъ, нижѐ ᲂу҆слы́шитъ кто̀ на распꙋ́тїихъ гла́са є҆гѡ̀:
тро́сти сокрꙋше́нны не прело́митъ и҆ ле́на вне́мшасѧ не ᲂу҆гаси́тъ, до́ндеже и҆зведе́тъ въ побѣ́дꙋ сꙋ́дъ:
и҆ на и҆́мѧ є҆гѡ̀ ꙗ҆зы́цы ᲂу҆пова́ти и҆́мꙋтъ.
Тогда̀ приведо́ша къ немꙋ̀ бѣснꙋ́ющасѧ слѣ́па и҆ нѣ́ма: и҆ и҆сцѣлѝ є҆го̀, ꙗ҆́кѡ слѣпо́мꙋ и҆ нѣмо́мꙋ глаго́лати и҆ глѧ́дати.
И҆ дивлѧ́хꙋсѧ всѝ наро́ди глаго́люще: є҆да̀ се́й є҆́сть (хрⷭ҇то́съ) сн҃ъ дв҃довъ;
Фарїсе́є же слы́шавше рѣ́ша: се́й не и҆зго́нитъ бѣ́сы, то́кмѡ ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ кнѧ́зи бѣсо́встѣмъ.
Вѣ́дый же і҆и҃съ мы̑сли и҆́хъ, речѐ и҆̀мъ: всѧ́кое ца́рство раздѣ́льшеесѧ на сѧ̀ запꙋстѣ́етъ, и҆ всѧ́къ гра́дъ и҆лѝ до́мъ раздѣли́выйсѧ на сѧ̀ не ста́нетъ.
И҆ а҆́ще сатана̀ сатанꙋ̀ и҆зго́нитъ, на сѧ̀ раздѣли́лсѧ є҆́сть: ка́кѡ ᲂу҆̀бо ста́нетъ ца́рство є҆гѡ̀;
И҆ а҆́ще а҆́зъ ѡ҆ веельзевꙋ́лѣ и҆згоню̀ бѣ́сы, сы́нове ва́ши ѡ҆ ко́мъ и҆зго́нѧтъ; сегѡ̀ ра́ди ті́и ва́мъ бꙋ́дꙋтъ сꙋдїи̑.
А҆́ще ли же а҆́зъ ѡ҆ дс҃ѣ бж҃їи и҆згоню̀ бѣ́сы, ᲂу҆̀бо пости́же на ва́съ црⷭ҇твїе бж҃їе.
И҆лѝ ка́кѡ мо́жетъ кто̀ вни́ти въ до́мъ крѣ́пкагѡ и҆ сосꙋ́ды є҆гѡ̀ расхи́тити, а҆́ще не пе́рвѣе свѧ́жетъ крѣ́пкаго, и҆ тогда̀ до́мъ є҆гѡ̀ расхи́титъ;
[Заⷱ҇ 47] И҆́же нѣ́сть со мно́ю, на мѧ̀ є҆́сть: и҆ и҆́же не собира́етъ со мно́ю, расточа́етъ.
Сегѡ̀ ра́ди гл҃ю ва́мъ: всѧ́къ грѣ́хъ и҆ хꙋла̀ ѿпꙋ́ститсѧ человѣ́кѡмъ: а҆ ꙗ҆́же на дх҃а хꙋла̀ не ѿпꙋ́ститсѧ человѣ́кѡмъ:
и҆ и҆́же а҆́ще рече́тъ сло́во на сн҃а чл҃вѣ́ческаго, ѿпꙋ́ститсѧ є҆мꙋ̀: а҆ и҆́же рече́тъ на дх҃а ст҃а́го, не ѿпꙋ́ститсѧ є҆мꙋ̀ ни въ се́й вѣ́къ, ни въ бꙋ́дꙋщїй.
И҆лѝ сотворитѐ дре́во добро̀ и҆ пло́дъ є҆гѡ̀ до́бръ: и҆лѝ сотворитѐ дре́во ѕло̀ и҆ пло́дъ є҆гѡ̀ ѕо́лъ: ѿ плода́ бо дре́во позна́но бꙋ́детъ.
Порождє́нїѧ є҆хі́днѡва, ка́кѡ мо́жете добро̀ глаго́лати, ѕлѝ сꙋ́ще; Ѿ и҆збы́тка бо се́рдца ᲂу҆ста̀ глаго́лютъ.
Бл҃гі́й человѣ́къ ѿ бл҃га́гѡ сокро́вища и҆зно́ситъ бл҃га̑ѧ: и҆ лꙋка́вый человѣ́къ ѿ лꙋка́вагѡ сокро́вища и҆зно́ситъ лꙋка̑ваѧ.
Гл҃ю же ва́мъ, ꙗ҆́кѡ всѧ́ко сло́во пра́здное, є҆́же а҆́ще рекꙋ́тъ человѣ́цы, воздадѧ́тъ ѡ҆ не́мъ сло́во въ де́нь сꙋ́дный:
ѿ слове́съ бо свои́хъ ѡ҆правди́шисѧ и҆ ѿ слове́съ свои́хъ ѡ҆сꙋ́дишисѧ.
[Заⷱ҇ 48] Тогда̀ ѿвѣща́ша нѣ́цыи ѿ кни̑жникъ и҆ фарїсє́й, глаго́люще: ᲂу҆чт҃лю, хо́щемъ ѿ тебє̀ зна́менїе ви́дѣти.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ро́дъ лꙋка́въ и҆ прелюбодѣ́й зна́менїѧ и҆́щетъ, и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀, то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны прⷪ҇ро́ка:
ꙗ҆́коже бо бѣ̀ і҆ѡ́на во чре́вѣ ки́товѣ трѝ дни̑ и҆ трѝ но́щы, та́кѡ бꙋ́детъ и҆ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй въ се́рдцы землѝ трѝ дни̑ и҆ трѝ но́щы.
Мꙋ́жїе нїнеѵі́тстїи воста́нꙋтъ на сꙋ́дъ съ ро́домъ си́мъ и҆ ѡ҆сꙋ́дѧтъ є҆го̀, ꙗ҆́кѡ пока́ѧшасѧ про́повѣдїю і҆ѡ́ниною: и҆ сѐ, бо́лѣ і҆ѡ́ны здѣ̀.
Цари́ца ю҆́жскаѧ воста́нетъ на сꙋ́дъ съ ро́домъ си́мъ и҆ ѡ҆сꙋ́дитъ и҆̀, ꙗ҆́кѡ прїи́де ѿ конє́цъ землѝ слы́шати премꙋ́дрость соломѡ́новꙋ: и҆ сѐ, бо́лѣ соломѡ́на здѣ̀.
Є҆гда́ же нечи́стый дꙋ́хъ и҆зы́детъ ѿ человѣ́ка, прехо́дитъ сквозѣ̀ безвѡ́днаѧ мѣ̑ста, и҆щѧ̀ поко́ѧ, и҆ не ѡ҆брѣта́етъ:
тогда̀ рече́тъ: возвращꙋ́сѧ въ до́мъ мо́й, ѿню́дꙋже и҆зыдо́хъ. И҆ прише́дъ ѡ҆брѧ́щетъ пра́зденъ, помете́нъ и҆ ᲂу҆кра́шенъ:
тогда̀ и҆́детъ и҆ по́йметъ съ собо́ю се́дмь и҆́ныхъ дꙋхѡ́въ лютѣ́йшихъ себє̀, и҆ вше́дше живꙋ́тъ тꙋ̀: и҆ бꙋ́дꙋтъ послѣ̑днѧѧ человѣ́кꙋ томꙋ̀ гѡ́рша пе́рвыхъ. Та́кѡ бꙋ́детъ и҆ ро́дꙋ семꙋ̀ лꙋка́вомꙋ.
[Заⷱ҇ 49] Є҆ще́ же є҆мꙋ̀ гл҃ющꙋ къ наро́дѡмъ, сѐ, мт҃и (є҆гѡ̀) и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀ стоѧ́хꙋ внѣ̀, и҆́щꙋще глаго́лати є҆мꙋ̀.
Рече́ же нѣ́кїй є҆мꙋ̀: сѐ, мт҃и твоѧ̀ и҆ бра́тїѧ твоѧ̑ внѣ̀ стоѧ́тъ, хотѧ́ще глаго́лати тебѣ̀.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ ко глаго́лющемꙋ є҆мꙋ̀: кто̀ є҆́сть мт҃и моѧ̀, и҆ кто̀ сꙋ́ть бра́тїѧ моѧ̑;
И҆ просте́ръ рꙋ́кꙋ свою̀ на ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, речѐ: сѐ, мт҃и моѧ̀ и҆ бра́тїѧ моѧ̑:
и҆́же бо а҆́ще сотвори́тъ во́лю ѻ҆ц҃а̀ моегѡ̀, и҆́же є҆́сть на нб҃сѣ́хъ, то́й бра́тъ мо́й, и҆ сестра̀, и҆ мт҃и (мѝ) є҆́сть.
Въ де́нь же то́й и҆зше́дъ і҆и҃съ и҆з̾ до́мꙋ, сѣдѧ́ше при мо́ри.
И҆ собра́шасѧ къ немꙋ̀ наро́ди мно́зи, ꙗ҆́коже є҆мꙋ̀ въ кора́бль влѣ́зти и҆ сѣ́сти: и҆ ве́сь наро́дъ на бре́зѣ стоѧ́ше.
И҆ гл҃а и҆̀мъ при́тчами мно́гѡ, гл҃ѧ: [Заⷱ҇ 50] сѐ, и҆зы́де сѣ́ѧй, да сѣ́етъ:
и҆ сѣ́ющꙋ є҆мꙋ̀, ѡ҆́ва падо́ша при пꙋтѝ, и҆ прїидо́ша пти̑цы и҆ позоба́ша ѧ҆̀:
дрꙋга̑ѧ же падо́ша на ка́менныхъ, и҆дѣ́же не и҆мѣ́ѧхꙋ землѝ мно́ги, и҆ а҆́бїе прозѧбо́ша, занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ глꙋбины̀ землѝ:
со́лнцꙋ же возсїѧ́вшꙋ присвѧ́нꙋша, и҆ занѐ не и҆мѣ́ѧхꙋ коре́нїѧ, и҆зсхо́ша:
дрꙋга̑ѧ же падо́ша въ те́рнїи, и҆ взы́де те́рнїе и҆ подавѝ и҆̀хъ:
дрꙋга̑ѧ же падо́ша на землѝ до́брѣй и҆ даѧ́хꙋ пло́дъ, ѻ҆́во ᲂу҆́бѡ сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во же три́десѧть:
и҆мѣ́ѧй ᲂу҆́шы слы́шати да слы́шитъ.
[Заⷱ҇ 51] И҆ пристꙋпи́вше ᲂу҆чн҃цы̀ (є҆гѡ̀) реко́ша є҆мꙋ̀: почто̀ при́тчами гл҃еши и҆̀мъ;
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ꙗ҆́кѡ ва́мъ дано̀ є҆́сть разꙋмѣ́ти та̑йны црⷭ҇твїѧ нбⷭ҇нагѡ, ѡ҆́нѣмъ же не дано̀ є҆́сть:
и҆́же бо и҆́мать, да́стсѧ є҆мꙋ̀ и҆ преизбꙋ́детъ (є҆мꙋ̀): а҆ и҆́же не и҆́мать, и҆ є҆́же и҆́мать, во́зметсѧ ѿ негѡ̀:
сегѡ̀ ра́ди въ при́тчахъ гл҃ю и҆̀мъ, ꙗ҆́кѡ ви́дѧще не ви́дѧтъ, и҆ слы́шаще не слы́шатъ, ни разꙋмѣ́ютъ:
и҆ сбыва́етсѧ въ ни́хъ прⷪ҇ро́чество и҆са́їино, глаго́лющее: слꙋ́хомъ ᲂу҆слы́шите, и҆ не и҆́мате разꙋмѣ́ти: и҆ зрѧ́ще ᲂу҆́зрите, и҆ не и҆́мате ви́дѣти:
ѡ҆толстѣ́ бо се́рдце люді́й си́хъ, и҆ ᲂу҆ши́ма тѧ́жкѡ слы́шаша, и҆ ѻ҆́чи своѝ смежи́ша, да не когда̀ ᲂу҆́зрѧтъ ѻ҆чи́ма, и҆ ᲂу҆ши́ма ᲂу҆слы́шатъ, и҆ се́рдцемъ ᲂу҆разꙋмѣ́ютъ, и҆ ѡ҆братѧ́тсѧ, и҆ и҆сцѣлю̀ и҆̀хъ.
Ва̑ша же бл҃жє́нна ѻ҆чеса̀, ꙗ҆́кѡ ви́дѧтъ, и҆ ᲂу҆́ши ва́ши, ꙗ҆́кѡ слы́шатъ:
а҆ми́нь бо гл҃ю ва́мъ, ꙗ҆́кѡ мно́зи прⷪ҇ро́цы и҆ првⷣницы вожделѣ́ша ви́дѣти, ꙗ҆̀же ви́дите, и҆ не ви́дѣша, и҆ слы́шати, ꙗ҆̀же слы́шите, и҆ не слы́шаша.
Вы́ же ᲂу҆слы́шите при́тчꙋ сѣ́ющагѡ:
всѧ́комꙋ слы́шащемꙋ сло́во црⷭ҇твїѧ и҆ не разꙋмѣва́ющꙋ, прихо́дитъ лꙋка́вый и҆ восхища́етъ всѣ́ѧнное въ се́рдцы є҆гѡ̀: сїѐ є҆́сть, є҆́же при пꙋтѝ сѣ́ѧнное.
А҆ на ка́мени сѣ́ѧнное, сїѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ а҆́бїе съ ра́достїю прїе́млетъ є҆̀:
не и҆́мать же ко́рене въ себѣ̀, но привре́мененъ є҆́сть: бы́вши же печа́ли и҆лѝ гоне́нїю словесѐ ра́ди, а҆́бїе соблажнѧ́етсѧ.
А҆ сѣ́ѧнное въ те́рнїи, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во, и҆ печа́ль вѣ́ка сегѡ̀ и҆ ле́сть бога́тства подавлѧ́етъ сло́во, и҆ без̾ плода̀ быва́етъ.
А҆ сѣ́ѧнное на до́брѣй землѝ, сѐ є҆́сть слы́шай сло́во и҆ разꙋмѣва́ѧ: и҆́же ᲂу҆́бѡ пло́дъ прино́ситъ и҆ твори́тъ ѻ҆́во сто̀, ѻ҆́во же шестьдесѧ́тъ, ѻ҆́во три́десѧть.
[Заⷱ҇ 52] И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, гл҃ѧ: ᲂу҆подо́бисѧ црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ, сѣ́ѧвшꙋ до́брое сѣ́мѧ на селѣ̀ свое́мъ:
спѧ́щымъ же человѣ́кѡмъ, прїи́де вра́гъ є҆гѡ̀ и҆ всѣ́ѧ пле́велы посредѣ̀ пшени́цы и҆ ѿи́де:
є҆гда́ же прозѧбѐ трава̀ и҆ пло́дъ сотворѝ, тогда̀ ꙗ҆ви́шасѧ и҆ пле́велїе.
Прише́дше же рабѝ господи́на, рѣ́ша є҆мꙋ̀: го́споди, не до́брое ли сѣ́мѧ сѣ́ѧлъ є҆сѝ на селѣ̀ твое́мъ; ѿкꙋ́дꙋ ᲂу҆̀бо и҆́мать пле́велы;
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: вра́гъ человѣ́къ сїѐ сотворѝ. Раби́ же рѣ́ша є҆мꙋ̀: хо́щеши ли ᲂу҆̀бо, да ше́дше и҆сплеве́мъ ѧ҆̀;
Ѻ҆́нъ же речѐ (и҆̀мъ): нѝ: да не когда̀ восторга́юще пле́велы, восто́ргнете кꙋ́пнѡ съ ни́ми (и҆) пшени́цꙋ:
ѡ҆ста́вите растѝ ѻ҆боѐ кꙋ́пнѡ до жа́твы: и҆ во вре́мѧ жа́твы рекꙋ̀ жа́телємъ: собери́те пе́рвѣе пле́велы и҆ свѧжи́те и҆̀хъ въ снопы̀, ꙗ҆́кѡ сожещѝ ѧ҆̀: а҆ пшени́цꙋ собери́те въ жи́тницꙋ мою̀.
[Заⷱ҇ 53] И҆́нꙋ при́тчꙋ предложѝ и҆̀мъ, гл҃ѧ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное зе́рнꙋ горꙋ́шичнꙋ, є҆́же взе́мъ человѣ́къ всѣ́ѧ на селѣ̀ свое́мъ,
є҆́же ма́лѣйше ᲂу҆́бѡ є҆́сть ѿ всѣ́хъ сѣ́менъ: є҆гда́ же возрасте́тъ, бо́лѣе (всѣ́хъ) ѕе́лїй є҆́сть и҆ быва́етъ дре́во, ꙗ҆́кѡ прїитѝ пти́цамъ небє́снымъ и҆ вита́ти на вѣ́твехъ є҆гѡ̀.
И҆́нꙋ при́тчꙋ гл҃а и҆̀мъ: подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное ква́сꙋ, є҆го́же взе́мши жена̀ скры̀ въ са́тѣхъ трїе́хъ мꙋкѝ, до́ндеже вскисо́ша всѧ̑.
Сїѧ̑ всѧ̑ гл҃а і҆и҃съ въ при́тчахъ наро́дѡмъ, и҆ без̾ при́тчи ничесо́же гл҃аше къ ни̑мъ:
ꙗ҆́кѡ да сбꙋ́детсѧ рече́нное прⷪ҇ро́комъ, глаго́лющимъ: ѿве́рзꙋ въ при́тчахъ ᲂу҆ста̀ моѧ̑: ѿры́гнꙋ сокровє́ннаѧ ѿ сложе́нїѧ мі́ра.
Тогда̀ ѡ҆ста́вль наро́ды, прїи́де въ до́мъ і҆и҃съ. [Заⷱ҇ 54] И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́люще: скажѝ на́мъ при́тчꙋ пле́вєлъ се́льныхъ.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: сѣ́ѧвый до́брое сѣ́мѧ є҆́сть сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй:
а҆ село̀ є҆́сть мі́ръ: до́брое же сѣ́мѧ, сі́и сꙋ́ть сн҃ове црⷭ҇твїѧ, а҆ пле́велїе сꙋ́ть сы́нове непрїѧ́зненнїи:
а҆ вра́гъ всѣ́ѧвый и҆̀хъ є҆́сть дїа́волъ: а҆ жа́тва кончи́на вѣ́ка є҆́сть: а҆ жа́тєли а҆́гг҃ли сꙋ́ть.
Ꙗ҆́коже ᲂу҆̀бо собира́ютъ пле́велы и҆ ѻ҆гне́мъ сожига́ютъ, та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка сегѡ̀:
по́слетъ сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй а҆́гг҃лы своѧ̑, и҆ соберꙋ́тъ ѿ црⷭ҇твїѧ є҆гѡ̀ всѧ̑ собла́зны и҆ творѧ́щихъ беззако́нїе
и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋ: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ:
тогда̀ првⷣницы просвѣтѧ́тсѧ ꙗ҆́кѡ со́лнце въ црⷭ҇твїи ѻ҆ц҃а̀ и҆́хъ. И҆мѣ́ѧй ᲂу҆́шы слы́шати да слы́шитъ.
[Заⷱ҇ 55] Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное сокро́вищꙋ сокрове́нꙋ на селѣ̀, є҆́же ѡ҆брѣ́тъ человѣ́къ скры̀, и҆ ѿ ра́дости є҆гѡ̀ и҆́детъ, и҆ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆́мать, продае́тъ, и҆ кꙋпꙋ́етъ село̀ то̀.
Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное человѣ́кꙋ кꙋпцꙋ̀, и҆́щꙋщꙋ до́брыхъ би́серей,
и҆́же ѡ҆брѣ́тъ є҆ди́нъ многоцѣ́ненъ би́серъ, ше́дъ продадѐ всѧ̑, є҆ли̑ка и҆мѧ́ше, и҆ кꙋпѝ є҆го̀.
Па́ки подо́бно є҆́сть црⷭ҇твїе нбⷭ҇ное не́водꙋ вве́рженꙋ въ мо́ре и҆ ѿ всѧ́кагѡ ро́да собра́вшꙋ,
и҆́же є҆гда̀ и҆спо́лнисѧ, и҆звлеко́ша и҆̀ на кра́й, и҆ сѣ́дше и҆збра́ша дѡ́брыѧ въ сосꙋ́ды, а҆ ѕлы̑ѧ и҆зверго́ша во́нъ.
Та́кѡ бꙋ́детъ въ сконча́нїе вѣ́ка: и҆зы́дꙋтъ а҆́гг҃ли, и҆ ѿлꙋча́тъ ѕлы̑ѧ ѿ среды̀ првⷣныхъ,
и҆ вве́ргꙋтъ и҆̀хъ въ пе́щь ѻ҆́гненнꙋю: тꙋ̀ бꙋ́детъ пла́чь и҆ скре́жетъ зꙋбѡ́мъ.
Гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ: разꙋмѣ́сте ли сїѧ̑ всѧ̑; Глаго́лаша є҆мꙋ̀: є҆́й, гдⷭ҇и.
Ѻ҆́нъ же речѐ и҆̀мъ: сегѡ̀ ра́ди всѧ́къ кни́жникъ, наꙋчи́всѧ црⷭ҇твїю нбⷭ҇номꙋ, подо́бенъ є҆́сть человѣ́кꙋ домови́тꙋ, и҆́же и҆зно́ситъ ѿ сокро́вища своегѡ̀ нѡ́ваѧ и҆ вє́тхаѧ.
[Заⷱ҇ 56] И҆ бы́сть, є҆гда̀ сконча̀ і҆и҃съ при̑тчи сїѧ̑, пре́йде ѿтꙋ́дꙋ.
И҆ прише́дъ во ѻ҆те́чествїе своѐ, ᲂу҆ча́ше и҆̀хъ на со́нмищи и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ диви́тисѧ и҆̀мъ и҆ глаго́лати: ѿкꙋ́дꙋ семꙋ̀ премⷣрость сїѧ̀ и҆ си̑лы;
не се́й ли є҆́сть текто́новъ сн҃ъ; не мт҃и ли є҆гѡ̀ нарица́етсѧ мр҃їа́мъ, и҆ бра́тїѧ є҆гѡ̀ і҆а́кѡвъ и҆ і҆ѡсі́й, и҆ сі́мѡнъ и҆ і҆ꙋ́да;
и҆ сєстры̀ є҆гѡ̀ не всѧ̑ ли въ на́съ сꙋ́ть; ѿкꙋ́дꙋ ᲂу҆̀бо семꙋ̀ сїѧ̑ всѧ̑;
И҆ блажнѧ́хꙋсѧ ѡ҆ не́мъ. І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: нѣ́сть прⷪ҇ро́къ без̾ че́сти, то́кмѡ во ѻ҆те́чествїи свое́мъ и҆ въ домꙋ̀ свое́мъ.
И҆ не сотворѝ тꙋ̀ си́лъ мно́гихъ за невѣ́рство и҆́хъ.
[Заⷱ҇ 57] Въ то̀ вре́мѧ ᲂу҆слы́ша и҆́рѡдъ четвертовла́стникъ слꙋ́хъ і҆и҃совъ
и҆ речѐ ѻ҆трокѡ́мъ свои̑мъ: се́й є҆́сть і҆ѡа́ннъ крⷭ҇ти́тель: то́й воскре́се ѿ ме́ртвыхъ, и҆ сегѡ̀ ра́ди си̑лы дѣ́ютсѧ ѡ҆ не́мъ.
И҆́рѡдъ бо є҆́мь і҆ѡа́нна, свѧза̀ є҆го̀ и҆ всадѝ въ темни́цꙋ, и҆рѡдїа́ды ра́ди жены̀ фїлі́ппа бра́та своегѡ̀:
глаго́лаше бо є҆мꙋ̀ і҆ѡа́ннъ: не досто́итъ тѝ и҆мѣ́ти є҆ѧ̀.
И҆ хотѧ́щь є҆го̀ ᲂу҆би́ти, ᲂу҆боѧ́сѧ наро́да, занѐ ꙗ҆́кѡ прⷪ҇ро́ка є҆го̀ и҆мѣ́ѧхꙋ.
Дню́ же бы́вшꙋ рождества̀ и҆́рѡдова, плѧса̀ дщѝ и҆рѡдїа́дина посредѣ̀ и҆ ᲂу҆годѝ и҆́рѡдови:
тѣ́мже и҆ съ клѧ́твою и҆зречѐ є҆́й да́ти, є҆гѡ́же а҆́ще воспро́ситъ.
Ѻ҆на́ же нава́ждена ма́терїю свое́ю, да́ждь мѝ, речѐ, здѣ̀ на блю́дѣ главꙋ̀ і҆ѡа́нна крⷭ҇ти́телѧ.
И҆ печа́ленъ бы́сть ца́рь: клѧ́твы же ра́ди и҆ за возлежа́щихъ съ ни́мъ, повелѣ̀ да́ти (є҆́й)
и҆ посла́въ ᲂу҆сѣ́кнꙋ і҆ѡа́нна въ темни́цѣ.
И҆ принесо́ша главꙋ̀ є҆гѡ̀ на блю́дѣ и҆ да́ша дѣви́цѣ: и҆ ѿнесѐ ма́тери свое́й.
И҆ пристꙋ́пльше ᲂу҆ченицы̀ є҆гѡ̀ взѧ́ша тѣ́ло (є҆гѡ̀) и҆ погребо́ша є҆̀: и҆ прише́дше возвѣсти́ша і҆и҃сови.
И҆ слы́шавъ і҆и҃съ ѿи́де ѿтꙋ́дꙋ въ кораблѝ въ пꙋ́сто мѣ́сто є҆ди́нъ {ѡ҆со́бь}: и҆ слы́шавше наро́ди по не́мъ и҆до́ша пѣ́ши ѿ градѡ́въ.
[Заⷱ҇ 58] И҆ и҆зше́дъ і҆и҃съ ви́дѣ мно́гъ наро́дъ, и҆ млⷭ҇рдова ѡ҆ ни́хъ, и҆ и҆сцѣлѝ недꙋ̑жныѧ и҆́хъ.
По́здѣ же бы́вшꙋ, пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, глаго́люще: пꙋ́сто є҆́сть мѣ́сто, и҆ ча́съ ᲂу҆жѐ минꙋ̀: ѿпꙋстѝ наро́ды, да ше́дше въ вє́си кꙋ́пѧтъ бра̑шна себѣ̀.
І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: не тре́бꙋютъ ѿитѝ: дади́те и҆̀мъ вы̀ ꙗ҆́сти.
Ѻ҆ни́ же глаго́лаша є҆мꙋ̀: не и҆́мамы здѣ̀ то́кмѡ пѧ́ть хлѣ̑бъ и҆ двѣ̀ ры̑бѣ.
Ѻ҆́нъ же речѐ: принеси́те мѝ и҆̀хъ сѣ́мѡ.
И҆ повелѣ́въ наро́дѡмъ возлещѝ на травѣ̀, и҆ прїе́мь пѧ́ть хлѣ̑бъ и҆ ѻ҆́бѣ ры̑бѣ, воззрѣ́въ на не́бо, блгⷭ҇вѝ и҆ преломи́въ дадѐ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ хлѣ́бы, ᲂу҆чн҃цы́ же наро́дѡмъ.
И҆ ꙗ҆до́ша всѝ и҆ насы́тишасѧ: и҆ взѧ́ша и҆збы́тки ᲂу҆крꙋ̑хъ, двана́десѧть ко́шѧ и҆спо́лнь:
ꙗ҆дꙋ́щихъ же бѣ̀ мꙋже́й ꙗ҆́кѡ пѧ́ть ты́сѧщъ, ра́звѣ же́нъ и҆ дѣте́й.
[Заⷱ҇ 59] И҆ а҆́бїе понꙋ́ди і҆и҃съ ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑ влѣ́зти въ кора́бль и҆ вари́ти є҆го̀ на ѻ҆́номъ полꙋ̀ {пред̾итѝ є҆мꙋ̀ на ѡ҆́нъ по́лъ}, до́ндеже ѿпꙋ́ститъ наро́ды.
И҆ ѿпꙋсти́въ наро́ды, взы́де на горꙋ̀ є҆ди́нъ помоли́тисѧ: по́здѣ же бы́вшꙋ, є҆ди́нъ бѣ̀ тꙋ̀.
Кора́бль же бѣ̀ посредѣ̀ мо́рѧ вла́ѧсѧ волна́ми: бѣ́ бо проти́венъ вѣ́тръ.
Въ четве́ртꙋю же стра́жꙋ но́щи и҆́де къ ни̑мъ і҆и҃съ, ходѧ̀ по мо́рю.
И҆ ви́дѣвше є҆го̀ ᲂу҆чн҃цы̀ по мо́рю ходѧ́ща, смꙋти́шасѧ, глаго́люще, ꙗ҆́кѡ призра́къ є҆́сть: и҆ ѿ стра́ха возопи́ша.
А҆́бїе же речѐ и҆̀мъ і҆и҃съ, гл҃ѧ: дерза́йте: а҆́зъ є҆́смь, не бо́йтесѧ.
Ѿвѣща́въ же пе́тръ речѐ: гдⷭ҇и, а҆́ще ты̀ є҆сѝ, повели́ ми прїитѝ къ тебѣ̀ по вода́мъ. Ѻ҆́нъ же речѐ: прїидѝ.
И҆ и҆злѣ́зъ и҆з̾ кораблѧ̀ пе́тръ, хожда́ше по вода́мъ, прїитѝ ко і҆и҃сови:
ви́дѧ же вѣ́тръ крѣ́покъ, ᲂу҆боѧ́сѧ, и҆ наче́нъ ᲂу҆топа́ти, возопѝ, глаго́лѧ: гдⷭ҇и, сп҃си́ мѧ.
И҆ а҆́бїе і҆и҃съ просте́ръ рꙋ́кꙋ, ꙗ҆́тъ є҆го̀ и҆ гл҃а є҆мꙋ̀: маловѣ́ре, почто̀ ᲂу҆сꙋмнѣ́лсѧ є҆сѝ;
И҆ влѣ́зшема и҆́ма въ кора́бль, преста̀ вѣ́тръ.
Сꙋ́щїи же въ кораблѝ прише́дше поклони́шасѧ є҆мꙋ̀, глаго́люще: вои́стиннꙋ бж҃їй сн҃ъ є҆сѝ.
И҆ преше́дше прїидо́ша въ зе́млю геннисаре́ѳскꙋю.
[Заⷱ҇ 60] И҆ позна́вше є҆го̀ мꙋ́жїе мѣ́ста тогѡ̀, посла́ша во всю̀ странꙋ̀ тꙋ̀, и҆ принесо́ша къ немꙋ̀ всѧ̑ болѧ́щыѧ:
и҆ молѧ́хꙋ є҆го̀, да то́кмѡ прико́снꙋтсѧ вскри́лїю ри́зы є҆гѡ̀: и҆ є҆ли́цы прикоснꙋ́шасѧ, сп҃се́ни бы́ша.
Тогда̀ пристꙋпи́ша ко і҆и҃сови и҆̀же ѿ і҆ерⷭ҇ли́ма кни́жницы и҆ фарїсе́є, глаго́люще:
почто̀ ᲂу҆чн҃цы̀ твоѝ престꙋпа́ютъ преда́нїе ста́рєцъ; не ᲂу҆мыва́ютъ бо рꙋ́къ свои́хъ, є҆гда̀ хлѣ́бъ ꙗ҆дѧ́тъ.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: почто̀ и҆ вы̀ престꙋпа́ете за́повѣдь бж҃їю за преда́нїе ва́ше;
Бг҃ъ бо заповѣ́да, гл҃ѧ: чтѝ ѻ҆тца̀ и҆ ма́терь: и҆, и҆́же ѕлосло́витъ ѻ҆тца̀ и҆лѝ ма́терь, сме́ртїю да ᲂу҆́мретъ.
Вы́ же глаго́лете: и҆́же а҆́ще рече́тъ ѻ҆тцꙋ̀ и҆лѝ ма́тери: да́ръ, и҆́мже бы ѿ менє̀ по́льзовалсѧ є҆сѝ:
и҆ да не почти́тъ ѻ҆тца̀ своегѡ̀ и҆лѝ ма́тере {ма́тере своеѧ̀}: и҆ разори́сте за́повѣдь бж҃їю за преда́нїе ва́ше.
Лицемѣ́ри, до́брѣ прⷪ҇ро́чествова ѡ҆ ва́съ и҆са́їа, глаго́лѧ:
приближа́ютсѧ мнѣ̀ лю́дїе сі́и ᲂу҆сты̑ свои́ми и҆ ᲂу҆стна́ми чтꙋ́тъ мѧ̀: се́рдце же и҆́хъ дале́че ѿстои́тъ ѿ менє̀:
всꙋ́е же чтꙋ́тъ мѧ̀, ᲂу҆ча́ще ᲂу҆че́нїємъ, за́повѣдемъ человѣ́чєскимъ.
И҆ призва́въ наро́ды, речѐ и҆̀мъ: слы́шите и҆ разꙋмѣ́йте:
не входѧ́щее во ᲂу҆ста̀ скверни́тъ человѣ́ка: но и҆сходѧ́щее и҆зо ᲂу҆́стъ, то̀ скверни́тъ человѣ́ка.
[Заⷱ҇ 61] Тогда̀ пристꙋ́пльше ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ рѣ́ша є҆мꙋ̀: вѣ́си ли, ꙗ҆́кѡ фарїсе́є слы́шавше сло́во соблазни́шасѧ;
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ: всѧ́къ са́дъ, є҆го́же не насадѝ ѻ҆ц҃ъ мо́й нбⷭ҇ный, и҆скорени́тсѧ:
ѡ҆ста́вите и҆̀хъ: вожди̑ сꙋ́ть слѣ́пи слѣпцє́мъ: слѣпе́цъ же слѣпца̀ а҆́ще во́дитъ, ѻ҆́ба въ ꙗ҆́мꙋ впаде́тасѧ.
Ѿвѣща́въ же пе́тръ речѐ є҆мꙋ̀: скажѝ на́мъ при́тчꙋ сїю̀.
І҆и҃съ же речѐ (и҆̀мъ): є҆дина́че {є҆щѐ} ли и҆ вы̀ без̾ ра́зꙋма є҆стѐ;
не ᲂу҆̀ ли разꙋмѣва́ете, ꙗ҆́кѡ всѧ́ко, є҆́же вхо́дитъ во ᲂу҆ста̀, во чре́во вмѣща́етсѧ и҆ а҆федрѡ́номъ и҆схо́дитъ;
и҆сходѧ̑щаѧ же и҆зо ᲂу҆́стъ, ѿ се́рдца и҆схо́дѧтъ, и҆ та̑ сквернѧ́тъ человѣ́ка:
ѿ се́рдца бо и҆схо́дѧтъ помышлє́нїѧ ѕла̑ѧ, ᲂу҆бі̑йства, прелюбодѣѧ̑нїѧ, любодѣѧ̑нїѧ, татьбы̑, лжесвидѣ́тєльства, хꙋлы̑:
сїѧ̑ сꙋ́ть сквернѧ̑щаѧ человѣ́ка: а҆ є҆́же неꙋмове́нныма рꙋка́ма ꙗ҆́сти, не скверни́тъ человѣ́ка.
[Заⷱ҇ 62] И҆ и҆зше́дъ ѿтꙋ́дꙋ і҆и҃съ, ѿи́де во страны̑ тѵ̑рскїѧ и҆ сїдѡ̑нскїѧ.
И҆ сѐ, жена̀ ханане́йска, ѿ предѣ̑лъ тѣ́хъ и҆зше́дши, возопѝ къ немꙋ̀ глаго́лющи: поми́лꙋй мѧ̀, гдⷭ҇и, сн҃е дв҃довъ, дщѝ моѧ̀ ѕлѣ̀ бѣснꙋ́етсѧ.
Ѻ҆́нъ же не ѿвѣща̀ є҆́й словесѐ. И҆ пристꙋ́пльше ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀, молѧ́хꙋ є҆го̀, глаго́люще: ѿпꙋстѝ ю҆̀, ꙗ҆́кѡ вопїе́тъ в̾слѣ́дъ на́съ.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ: нѣ́смь по́сланъ, то́кмѡ ко ѻ҆вца́мъ поги́бшымъ до́мꙋ і҆и҃лева.
Ѻ҆на́ же прише́дши поклони́сѧ є҆мꙋ̀, глаго́лющи: гдⷭ҇и, помози́ ми.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ: нѣ́сть добро̀ ѿѧ́ти хлѣ́ба ча́дѡмъ и҆ поврещѝ псѡ́мъ.
Ѻ҆на́ же речѐ: є҆́й, гдⷭ҇и: и҆́бо и҆ псѝ ꙗ҆дѧ́тъ ѿ крꙋпи́цъ па́дающихъ ѿ трапе́зы господе́й свои́хъ.
Тогда̀ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆́й: ѽ, же́но, ве́лїѧ вѣ́ра твоѧ̀: бꙋ́ди тебѣ̀ ꙗ҆́коже хо́щеши. И҆ и҆сцѣлѣ̀ дщѝ є҆ѧ̀ ѿ тогѡ̀ часа̀.
[Заⷱ҇ 63] И҆ преше́дъ ѿтꙋ́дꙋ і҆и҃съ, прїи́де на мо́ре галїле́йское, и҆ возше́дъ на горꙋ̀, сѣ́де тꙋ̀.
И҆ пристꙋпи́ша къ немꙋ̀ наро́ди мно́зи, и҆мꙋ́ще съ собо́ю хрѡмы́ѧ, слѣпы̑ѧ, нѣмы̑ѧ, бѣ̑дныѧ и҆ и҆́ны мнѡ́ги, и҆ приверго́ша и҆̀хъ къ нога́ма і҆и҃совыма: и҆ и҆сцѣлѝ и҆̀хъ:
ꙗ҆́коже наро́дѡмъ диви́тисѧ, ви́дѧщымъ нѣмы̑ѧ глаго́лющѧ, бѣ̑дныѧ здра̑вы, хрѡмы́ѧ ходѧ́щѧ и҆ слѣпы̑ѧ ви́дѧщѧ: и҆ сла́влѧхꙋ бг҃а і҆и҃лева.
[Заⷱ҇ 64] І҆и҃съ же призва́въ ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, речѐ (и҆̀мъ): млⷭ҇рдꙋю ѡ҆ наро́дѣ (се́мъ), ꙗ҆́кѡ ᲂу҆жѐ дни̑ трѝ присѣдѧ́тъ мнѣ̀ и҆ не и҆́мꙋтъ чесѡ̀ ꙗ҆́сти: и҆ ѿпꙋсти́ти и҆̀хъ не ꙗ҆́дшихъ не хощꙋ̀, да не ка́кѡ ѡ҆слабѣ́ютъ на пꙋтѝ.
И҆ глаго́лаша є҆мꙋ̀ ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀: ѿкꙋ́дꙋ на́мъ въ пꙋсты́ни хлѣ́би толи́цы, ꙗ҆́кѡ да насы́титсѧ толи́къ наро́дъ;
И҆ гл҃а и҆̀мъ і҆и҃съ: коли́кѡ хлѣ́бы и҆́мате; Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: се́дмь, и҆ ма́лѡ ры́бицъ.
И҆ повелѣ̀ наро́дѡмъ возлещѝ на землѝ,
и҆ прїе́мь се́дмь хлѣ́бы и҆ ры̑бы, хвалꙋ̀ возда́въ преломѝ и҆ дадѐ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, ᲂу҆чн҃цы́ же наро́дѡмъ.
И҆ ꙗ҆до́ша всѝ и҆ насы́тишасѧ: и҆ взѧ́ша и҆збы́тки ᲂу҆крꙋ̑хъ, се́дмь ко́шницъ и҆спо́лнь:
ꙗ҆́дшихъ же бѧ́ше четы́ре ты́сѧщы мꙋже́й, ра́звѣ же́нъ и҆ дѣте́й.
И҆ ѿпꙋсти́въ наро́ды, влѣ́зе въ кора́бль и҆ прїи́де въ предѣ́лы магдали̑нски.
[Заⷱ҇ 65] И҆ пристꙋпи́ша (къ немꙋ̀) фарїсе́є и҆ саддꙋке́є, и҆скꙋша́юще проси́ша є҆го̀ зна́менїе съ нб҃сѐ показа́ти и҆̀мъ.
Ѻ҆́нъ же ѿвѣща́въ речѐ и҆̀мъ: ве́черꙋ бы́вшꙋ, глаго́лете: ве́дро, чермнꙋ́етбосѧ не́бо:
и҆ ᲂу҆́трꙋ: дне́сь зима̀, чермнꙋ́етбосѧ дрѧселꙋ́ѧ не́бо. Лицемѣ́ри, лицѐ ᲂу҆́бѡ небесѐ ᲂу҆мѣ́ете разсꙋжда́ти, зна́менїй же временѡ́мъ не мо́жете (и҆скꙋси́ти).
Ро́дъ лꙋка́въ и҆ прелюбодѣ́йный зна́менїѧ и҆́щетъ: и҆ зна́менїе не да́стсѧ є҆мꙋ̀, то́кмѡ зна́менїе і҆ѡ́ны прⷪ҇ро́ка. И҆ ѡ҆ста́вль и҆̀хъ, ѿи́де.
И҆ преше́дше ᲂу҆чн҃цы̀ є҆гѡ̀ на ѡ҆́нъ по́лъ, забы́ша хлѣ́бы взѧ́ти.
[Заⷱ҇ 66] І҆и҃съ же речѐ и҆̀мъ: внемли́те и҆ блюди́тесѧ ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска.
Ѻ҆ни́ же помышлѧ́хꙋ въ себѣ̀, глаго́люще: ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́хомъ.
Разꙋмѣ́въ же і҆и҃съ речѐ и҆̀мъ: что̀ мы́слите въ себѣ̀, маловѣ́ри, ꙗ҆́кѡ хлѣ́бы не взѧ́сте;
не ᲂу҆̀ ли разꙋмѣ́ете, нижѐ по́мните пѧ́ть хлѣ́бы пѧти́мъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ кѡ́шъ взѧ́сте;
ни ли се́дмь хлѣ́бы четы́ремъ ты́сѧщамъ, и҆ коли́кѡ ко́шницъ взѧ́сте;
ка́кѡ не разꙋмѣ́ете, ꙗ҆́кѡ не ѡ҆ хлѣ́бѣхъ рѣ́хъ ва́мъ внима́ти, (но) ѿ ква́са фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска;
Тогда̀ разꙋмѣ́ша, ꙗ҆́кѡ не речѐ храни́тисѧ ѿ ква́са хлѣ́бнагѡ, но ѿ ᲂу҆че́нїѧ фарїсе́йска и҆ саддꙋке́йска.
[Заⷱ҇ 67] Прише́дъ же і҆и҃съ во страны̑ кесарі́и фїлі́пповы, вопроша́ше ᲂу҆чн҃кѝ своѧ̑, гл҃ѧ: кого́ мѧ глаго́лютъ человѣ́цы бы́ти, сн҃а чл҃вѣ́ческаго;
Ѻ҆ни́ же рѣ́ша: ѻ҆́ви ᲂу҆́бѡ і҆ѡа́нна крⷭти́телѧ, и҆ні́и же и҆лїю̀, дрꙋзі́и же і҆еремі́ю и҆лѝ є҆ди́наго ѿ прⷪ҇рѡ́къ.
Гл҃а и҆̀мъ (і҆и҃съ): вы́ же кого́ мѧ глаго́лете бы́ти;
Ѿвѣща́въ же сі́мѡнъ пе́тръ речѐ: ты̀ є҆сѝ хрⷭ҇то́съ, сн҃ъ бг҃а жива́гѡ.
И҆ ѿвѣща́въ і҆и҃съ речѐ є҆мꙋ̀: бл҃же́нъ є҆сѝ, сі́мѡне, ва́ръ і҆ѡ́на, ꙗ҆́кѡ пло́ть и҆ кро́вь не ꙗ҆вѝ тебѣ̀, но ѻ҆ц҃ъ мо́й, и҆́же на нб҃сѣ́хъ:
и҆ а҆́зъ же тебѣ̀ гл҃ю, ꙗ҆́кѡ ты̀ є҆сѝ пе́тръ, и҆ на се́мъ ка́мени сози́ждꙋ цр҃ковь мою̀, и҆ врата̀ а҆́дѡва не ѡ҆долѣ́ютъ є҆́й:
и҆ да́мъ тѝ ключи̑ црⷭ҇тва нбⷭ҇нагѡ: и҆ є҆́же а҆́ще свѧ́жеши на землѝ, бꙋ́детъ свѧ́зано на нб҃сѣ́хъ: и҆ є҆́же а҆́ще разрѣши́ши на землѝ, бꙋ́детъ разрѣше́но на нб҃сѣ́хъ.
[Заⷱ҇ 68] Тогда̀ запретѝ і҆и҃съ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, да никомꙋ́же рекꙋ́тъ, ꙗ҆́кѡ се́й є҆́сть і҆и҃съ хрⷭ҇то́съ.
Ѿто́лѣ нача́тъ і҆и҃съ ска́зовати ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ, ꙗ҆́кѡ подоба́етъ є҆мꙋ̀ и҆тѝ во і҆ерⷭ҇ли́мъ и҆ мно́гѡ пострада́ти ѿ ста́рєцъ и҆ а҆рхїерє́й и҆ кни̑жникъ, и҆ ᲂу҆бїе́нꙋ бы́ти, и҆ въ тре́тїй де́нь воста́ти.
И҆ пое́мь є҆го̀ пе́тръ, нача́тъ прерѣца́ти є҆мꙋ̀ глаго́лѧ: млⷭ҇рдъ ты̀, гдⷭ҇и: не и҆́мать бы́ти тебѣ̀ сїѐ.
Ѻ҆́нъ же ѡ҆бра́щьсѧ речѐ петро́ви: и҆дѝ за мно́ю, сатано̀, собла́знъ мѝ є҆сѝ: ꙗ҆́кѡ не мы́слиши ꙗ҆̀же (сꙋ́ть) бж҃їѧ, но человѣ́чєскаѧ.
[Заⷱ҇ 69] Тогда̀ і҆и҃съ речѐ ᲂу҆чн҃кѡ́мъ свои̑мъ: а҆́ще кто̀ хо́щетъ по мнѣ̀ и҆тѝ, да ѿве́ржетсѧ себє̀ и҆ во́зметъ кре́стъ сво́й и҆ по мнѣ̀ грѧде́тъ:
и҆́же бо а҆́ще хо́щетъ дꙋ́шꙋ свою̀ спастѝ, погꙋби́тъ ю҆̀: и҆ и҆́же а҆́ще погꙋби́тъ дꙋ́шꙋ свою̀ менє̀ ра́ди, ѡ҆брѧ́щетъ ю҆̀:
ка́ѧ бо по́льза человѣ́кꙋ, а҆́ще мі́ръ ве́сь приѡбрѧ́щетъ, дꙋ́шꙋ же свою̀ ѡ҆тщети́тъ; и҆лѝ что̀ да́стъ человѣ́къ и҆змѣ́нꙋ за дꙋ́шꙋ свою̀;
прїити́ бо и҆́мать сн҃ъ чл҃вѣ́ческїй во сла́вѣ ѻ҆ц҃а̀ своегѡ̀ со а҆́гг҃лы свои́ми, и҆ тогда̀ возда́стъ комꙋ́ждо по дѣѧ́нїємъ є҆гѡ̀:
а҆ми́нь гл҃ю ва́мъ, (ꙗ҆́кѡ) сꙋ́ть нѣ́цыи ѿ здѣ̀ стоѧ́щихъ, и҆̀же не и҆́мꙋтъ вкꙋси́ти сме́рти, до́ндеже ви́дѧтъ сн҃а чл҃вѣ́ческаго грѧдꙋ́ща во црⷭ҇твїи свое́мъ.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible