But the children of Israel committed a trespass regarding the accursed things, for Achan the son of Carmi, the son of Zabdi, the son of Zerah, of the tribe of Judah, took of the accursed things; so the anger of the LORD burned against the children of Israel.

Now Joshua sent men from Jericho to Ai, which is beside Beth Aven, on the east side of Bethel, and spoke to them, saying, «Go up and spy out the country.» So the men went up and spied out Ai.

And they returned to Joshua and said to him, «Do not let all the people go up, but let about two or three thousand men go up and attack Ai. Do not weary all the people there, for the people of Ai are few.»

So about three thousand men went up there from the people, but they fled before the men of Ai.

And the men of Ai struck down about thirty-six men, for they chased them from before the gate as far as Shebarim, and struck them down on the descent; therefore the hearts of the people melted and became like water.

Then Joshua tore his clothes, and fell to the earth on his face before the ark of the LORD until evening, he and the elders of Israel; and they put dust on their heads.

And Joshua said, «Alas, Lord GOD, why have You brought this people over the Jordan at all--to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us? Oh, that we had been content, and dwelt on the other side of the Jordan!

O Lord, what shall I say when Israel turns its back before its enemies?

For the Canaanites and all the inhabitants of the land will hear it, and surround us, and cut off our name from the earth. Then what will You do for Your great name?»

So the LORD said to Joshua: «Get up! Why do you lie thus on your face?

Israel has sinned, and they have also transgressed My covenant which I commanded them. For they have even taken some of the accursed things, and have both stolen and deceived; and they have also put it among their own stuff.

Therefore the children of Israel could not stand before their enemies, but turned their backs before their enemies, because they have become doomed to destruction. Neither will I be with you anymore, unless you destroy the accursed from among you.

Get up, sanctify the people, and say, «Sanctify yourselves for tomorrow, because thus says the LORD God of Israel: «There is an accursed thing in your midst, O Israel; you cannot stand before your enemies until you take away the accursed thing from among you.»

In the morning therefore you shall be brought according to your tribes. And it shall be that the tribe which the LORD takes shall come according to families; and the family which the LORD takes shall come by households; and the household which the LORD takes shall come man by man.

Then it shall be that he who is taken with the accursed thing shall be burned with fire, he and all that he has, because he has transgressed the covenant of the LORD, and because he has done a disgraceful thing in Israel.»́

So Joshua rose early in the morning and brought Israel by their tribes, and the tribe of Judah was taken.

He brought the clan of Judah, and he took the family of the Zarhites; and he brought the family of the Zarhites man by man, and Zabdi was taken.

Then he brought his household man by man, and Achan the son of Carmi, the son of Zabdi, the son of Zerah, of the tribe of Judah, was taken.

Now Joshua said to Achan, «My son, I beg you, give glory to the LORD God of Israel, and make confession to Him, and tell me now what you have done; do not hide it from me.»

And Achan answered Joshua and said, «Indeed I have sinned against the LORD God of Israel, and this is what I have done:

When I saw among the spoils a beautiful Babylonian garment, two hundred shekels of silver, and a wedge of gold weighing fifty shekels, I coveted them and took them. And there they are, hidden in the earth in the midst of my tent, with the silver under it.»

So Joshua sent messengers, and they ran to the tent; and there it was, hidden in his tent, with the silver under it.

And they took them from the midst of the tent, brought them to Joshua and to all the children of Israel, and laid them out before the LORD.

Then Joshua, and all Israel with him, took Achan the son of Zerah, the silver, the garment, the wedge of gold, his sons, his daughters, his oxen, his donkeys, his sheep, his tent, and all that he had, and they brought them to the Valley of Achor.

And Joshua said, «Why have you troubled us? The LORD will trouble you this day.» So all Israel stoned him with stones; and they burned them with fire after they had stoned them with stones.

Then they raised over him a great heap of stones, still there to this day. So the LORD turned from the fierceness of His anger. Therefore the name of that place has been called the Valley of Achor to this day.

Церковнославянский (рус)

И прегрѣши́ша сы́нове Изра́илевы прегрѣше́нiемъ вели́кимъ, и взя́ша от кля́твы: взя́ бо Аха́ръ сы́нъ Хармі́и, сы́на замврі́и, сы́на За́ры, от пле́мене Иу́дина, от кля́твы. И разгнѣ́вася Госпо́дь я́ростiю на сы́ны Изра́илевы.

И посла́ Иису́съ му́жы от иерихо́на въ га́й, и́же е́сть проти́ву Виѳа́внъ на восто́къ Веѳи́ля, и рече́ и́мъ, глаго́ля: ше́дше согля́дайте зе́млю. И идо́ша му́жiе и согля́даша га́й.

И возврати́шася ко Иису́су и реко́ша ему́: да не и́дутъ вси́ лю́дiе, но я́ко двѣ́ ты́сящы или́ три́ ты́сящы муже́й да и́дутъ и да вою́ютъ га́й: да не веде́ши та́мо всѣ́хъ люді́й, ма́ло бо е́сть и́хъ [та́мо].

И идо́ша от люді́й та́мо, а́ки три́ ты́сящы муже́й, и побѣго́ша от лица́ муже́й га́йскихъ:

и уби́ша от ни́хъ му́жiе га́йстiи я́ко три́десять и ше́сть муже́й, и отгна́ша и́хъ от вра́тъ, до́ндеже сокруши́ша и́хъ на стремни́нѣ: и ужасе́ся се́рдце люді́й, и бы́сть я́ко вода́.

И растерза́ Иису́съ ри́зы своя́, и паде́ на земли́ на лице́ свое́ предъ Го́сподемъ да́же до ве́чера, са́мъ и ста́рцы Изра́илевы: и посы́паша пе́рсть на главы́ своя́.

И рече́ Иису́съ: молю́ся, Го́споди Го́споди, вску́ю преведе́ ра́бъ тво́й лю́ди сiя́ чрезъ Иорда́нъ преда́ти и́хъ Аморре́омъ на погубле́нiе? о, да бы́хомъ пребы́ли и всели́лися у Иорда́на:

Го́споди, что́ реку́? поне́же отврати́ Изра́иль вы́ю свою́ предъ враги́ свои́ми:

и услы́шавъ Ханане́й и вси́ живу́щiи на земли́ обы́дутъ на́съ и потребя́тъ на́съ от земли́: и что́ сотвори́ши и́мени твоему́ вели́кому?

И рече́ Госпо́дь ко Иису́су: воста́ни, вску́ю ты́ па́лъ еси́ на лице́ твое́?

согрѣши́ша лю́дiе и преступи́ша завѣ́тъ мо́й, его́же завѣща́хъ къ ни́мъ, и укра́дше от кля́твы, скры́ша въ сосу́дѣхъ свои́хъ:

сего́ ра́ди не мо́гутъ сы́нове Изра́илевы ста́ти предъ лице́мъ враго́въ свои́хъ, но хребе́тъ обратя́тъ предъ враги́ свои́ми, я́ко кля́твою ста́шася: не приложу́ ксему́ бы́ти съ ва́ми, а́ще не и́змете кля́твы от себе́ сами́хъ:

воста́въ очи́сти лю́ди и рцы́: очи́ститеся на у́тро: я́ко сiя́ глаго́летъ Госпо́дь Бо́гъ Изра́илевъ: кля́тва е́сть въ ва́съ, не возмо́жете ста́ти предъ враги́ ва́шими, до́ндеже и́змете от себе́ сами́хъ кля́тву:

и собери́теся вси́ зау́тра по племено́мъ [ва́шымъ], и бу́детъ пле́мя, е́же пока́жетъ Госпо́дь, да приведе́те по со́нмомъ: и со́нмъ, его́же пока́жетъ Госпо́дь, да приведе́те по домо́мъ: и до́мъ, его́же пока́жетъ Госпо́дь, да приведе́те по муже́мъ:

и и́же обличи́тся, да сожже́тся огне́мъ, са́мъ и вся́ ели́ка су́ть его́, я́ко преступи́ завѣ́тъ Госпо́день и сотвори́ беззако́нiе во Изра́или.

И воста́ Иису́съ зау́тра, и приведе́ люді́й по племено́мъ: и обличи́ся пле́мя Иу́дино.

И приведе́ся по со́нмомъ, и обличи́ся со́нмъ зара́инъ: и приведе́ся со́нмъ зара́инъ по муже́мъ, и обличи́ся до́мъ замврі́инъ.

И приведе́ся до́мъ его́ по муже́мъ, и обличи́ся Аха́ръ сы́нъ Хармі́инъ сы́на замврі́ина, сы́на зара́ня, от пле́мене Иу́дина.

И рече́ Иису́съ Аха́ру: сы́не мо́й, да́ждь сла́ву дне́сь Го́споду Бо́гу Изра́илеву, и да́ждь ему́ исповѣ́данiе, и исповѣ́ждь ми́, что́ сотвори́лъ еси́, и не ута́й от мене́.

И отвѣща́ Аха́ръ Иису́су и рече́: пои́стиннѣ а́зъ согрѣши́хъ предъ Го́сподемъ Бо́гомъ Изра́илевымъ: си́це и си́це сотвори́хъ:

ви́дѣхъ въ плѣ́нѣ ри́зу красну́ и добру́ и двѣ́сти дидра́хмъ сребра́, и сосу́дъ еди́нъ зла́тъ, пятьдеся́тъ дидра́хмъ вѣ́съ его́: и помы́сливъ на ня́ взя́хъ: и се́, сiя́ сокрове́нна су́ть въ земли́ въ ку́щи мое́й, и сребро́ сокрове́нно подъ ни́ми.

И посла́ Иису́съ послы́, и идо́ша въ ку́щу въ по́лкъ: и сiя́ бя́ху сокрове́нна въ ку́щи его́, и сребро́ подъ ни́ми.

И изнесо́ша я́ изъ ку́щи, и принесо́ша ко Иису́су и къ ста́рцемъ Изра́илевымъ, и положи́ша я́ предъ Го́сподемъ.

И взя́ Иису́съ Аха́ра сы́на зара́ня, и сребро́ и ри́зу и сосу́дъ златы́й, и возведе́ его́ въ де́брь Ахо́ръ, и сы́ны его́ и дще́ри его́, и телцы́ его́ и осля́та его́ и вся́ о́вцы его́, и ку́щу его́ и вся́ имѣ́нiя его́, и ве́сь Изра́иль по не́мъ: и возведе́ я́ [со всѣ́мъ] во Еме́къ {въ де́брь} Ахо́ръ.

И рече́ Иису́съ Аха́ру: почто́ потреби́лъ еси́ на́съ? да потреби́тъ тя́ Госпо́дь, я́коже и дне́сь. И поби́ша его́ ка́менiемъ ве́сь Изра́иль, и сожго́ша вся́ огне́мъ, и намета́ша и́хъ ка́менiемъ,

и намета́ша на не́мъ грома́ду ка́менiя вели́ку. И преста́ Госпо́дь от я́рости гнѣ́ва своего́. Сего́ ра́ди прозва́ся и́мя мѣ́сту тому́ Еме́къ Ахо́ръ да́же до дне́ сего́.

Украинский (Огієнко)

І спроневірилися Ізраїлеві сини в заклятому, Ахан, син Кармія, сина Завдієвого, сина Зерахового, Юдиного племени, узяв із заклятого.
І запалився Господній гнів на Ізраїлевих синів.

І послав Ісус мужів з Єрихону в Ай, що при Бет-Евені, на схід від Бет-Елу, і сказав до них, говорячи: Підіть, і вивідайте цей Край.
І пішли ті мужі, і вивідали той Ай.

І вернулися вони до Ісуса та й сказали до нього: Нехай не йде ввесь народ, коло двох тисяч люда або коло трьох тисяч люда нехай вийдуть, і поб́ють Ай.
Не труди всього народу туди, бо ті вороги нечисленні.

І пішли туди з народу коло трьох тисяч люда, та вони повтікали перед айськими людьми.

І айські люди повибивали з них коло тридцяти й шости чоловіка, та й гнали їх з-перед брами аж до Шеварім, і розбили їх на узбіччі гори.
І охляло серце народу, та й стало як вода.

І роздер Ісус одежу свою, та й упав на обличчя своє на землю перед Господнім ковчегом, і лежав аж до вечора він та Ізраїлеві старші, і посипали порохом свою голову.

І сказав Ісус: Ах, Владико Господи, для чого.
Ти конче перепровадив цей народ через Йордан, щоб дати нас у руку амореянина, щоб вигубити нас?
О, коли б ми були позосталися, і осіли по той бік Йордану!

О, Господи!
Що я скажу по тому, як Ізраїль обернув потилицю перед своїми ворогами?

І почують ханаанеянин та всі мешканці цього Краю, і зберуться навколо на нас, і знищать ім́я наше з землі.
І що Ти зробиш Своєму великому Йменню?

І сказав Господь до Ісуса: Устань, пощо то ти падаєш на обличчя своє?

Ізраїль згрішив, і вони переступили Мого заповіта, що Я наказав їм, і взяли з заклятого, а також крали, і обманювали, і клали поміж свої речі.

І не зможуть Ізраїлеві сини встояти перед своїми ворогами, вони обернуть спину перед ворогами своїми, бо стали закляттям.
Не буду більше з вами, якщо не вигубите заклятого з-поміж себе!

Устань, освяти народ та й скажеш: Освятіться на завтра, бо так сказав Господь, Бог Ізраїлів: Закляте серед тебе, Ізраїлю!
Ти не зможеш устояти перед своїми ворогами, аж доки ви не викинете з-поміж себе того заклятого.

І підходьте рано вранці за вашими племенами.
І станеться, те плем́я, що його виявить Господь, нехай підходить за родами;
а рід, що його виявить Господь, підходитиме за домами, а дім, що його виявить Господь, підходитиме за мужчинами.

І станеться, хто буде виявлений у заклятім, той буде спалений в огні, він та все, що його, бо переступив він заповіта Господнього, і вчинив безсоромне між Ізраїлем.

І встав Ісус рано вранці, і привів Ізраїля за його племенами, і було виявлене Юдине плем́я.

І привів він Юдині роди, і був виявлений рід Зархіїв.
І привів він Зархіїв рід за родинами, і був виявлений Завдій.

І привів він його дім за мужчинами, і був виявлений Ахан, син Кармія, сина Завдія, сина Зераха з Юдиного племени.

І сказав Ісус до Ахана: Сину мій, воздай же славу для Господа, Бога Ізраїля, і признайся Йому, і подай мені, що ти зробив?
Не скажи неправди передо мною!

І відповів Ахан до Ісуса та й сказав: Дійсно, згрішив я Господеві, Богові Ізраїля, і зробив так та так.

І побачив я в здобичі одного доброго шін́арського плаща, і дві сотні шеклів срібла, і одного золотого зливка, п́ятдесят шеклів вага його, і забажав я їх, і взяв їх.
І ось вони сховані в землі в середині намету мого, а срібло під ним.

І послав Ісус посланців, і побігли вони до намету, аж ось сховане воно в наметі, а срібло під ним.

І забрали його з середини намету, і принесли його до Ісуса та до всіх Ізраїлевих синів, і поклали його перед Господнім лицем.

І взяв Ісус Ахана, Зерахового сина, і те срібло, і того плаща, і того золотого зливка, і синів його, і дочок його, і вола його, і осла його, і отару його, і намета його, і все, що його, а ввесь Ізраїль із ним, та й повиводили їх до долини Ахор.

І сказав Ісус: Нащо ти навів нещастя на нас?
Нехай на тебе наведе це нещастя Господь цього дня!
І вкаменували його, увесь Ізраїль, камінням.
І попалили їх в огні, і вкаменували їх камінням.

І поставили над ним велику камінну могилу, що стоїть аж до цього дня.
І спинив Господь лютість гніву Свого, тому назвав ім́я того місця: Ахор, аж до цього дня.

Таджикский

Языки

Вале банӣ Исроил дар ҳаққи ғанимате ки ҳаром дониста шуда буд, хиёнат карданд; ва Охон ибни Кармӣ ибни Забдӣ ибни Зораҳ, ки аз сибти Яҳудо буд, аз он ғанимати ҳаром гирифт, ва хашми Парвардигор бар банӣ Исроил аланга зад.

Ва Еҳушаъ аз Ериҳӯ ба Ой, ки дар наздикии Байт-Овин, ба тарафи шарқии Байт-Ил воқеъ аст, одамонро фиристод, ва ба онҳо сухан ронда, гуфт: «Биравед ва он заминро ҷосусӣ кунед». Ва он одамон рафта, Ойро ҷосусӣ карданд.

Ва назди Еҳушаъ баргашта, ба ӯ гуфтанд: «Набояд тамоми қавм бароянд, балки тақрибан ду ҳазор нафар, ё тақрибан се ҳазор нафар бароянд, ва онҳо Ойро торумор хоҳанд кард; тамоми қавмро ба он ҷо бурда заҳмат надеҳ, зеро ки онҳо кам ҳастанд».

Ва аз қавм ба он ҷо тақрибан се ҳазор нафар равона шуданд, ва аз пеши мардуми Ой рӯ ба гурез оварданд.

Ва аз онҳо мардуми Ой тақрибан сиву шаш нафарро куштанд, ва аз пеши дарвоза то Шеборим онҳоро таъқиб карданд, ва дар нишебӣ ба онҳо зарба расониданд; ва дили қавм гудохта гардида, об шуд.

Ва Еҳушаъ либосҳояшро чок зад, ва пеши сандуқи Парвардигор то шом рӯ ба замин афтод, – ӯ ва пирони Исроил, – ва хок бар сари худ пошиданд.

Ва Еҳушаъ гуфт: «Ё Худовандо Парвардигоро! Чаро ин қавмро аз Урдун гузарондӣ, то ки моро ба дасти амӯриён супурда, ба ҳалокат бирасонӣ? Кошки мо розӣ шуда, дар он тарафи Урдун мемондем!
Кошки мо дар он тарафи Урдун мемондем ва зиндагӣ мекардем!

Лутфан, эй Парвардигор! Ман чӣ гӯям баъд аз он ки Исроил аз пеши душманони худ гурехта ақиб рафтаанд?

Ва акнун канъониён ва ҳамаи сокинони ин замин инро шунида, дар гирди мо ҷамъ хоҳанд шуд ва номи моро аз замин нобуд хоҳанд намуд; ва ту ба номи бузурги Худ чӣ хоҳӣ кард?»

Ва Парвардигор ба Еҳушаъ гуфт: «Бархез; чаро ту чунин бар рӯи худ афтодаӣ?

Исроил гуноҳкор шуданд, ва ҳам паймонеро, ки ба онҳо фармудаам, поймол карданд, ва ҳам ғанимати ҳаромро гирифтанд, ва ҳам дуздиданд, ва ҳам пинҳон карданд, ва ҳам дар ашёи худ гузоштанд.

Ба ин сабаб Исроил наметавонанд пеши душманони худ истодагӣ намоянд, ва аз пеши душманони худ гурехта ақиб мераванд, зеро ки худро ҳаром гардониданд; агар шумо ғанимати ҳаромро аз миёни худ нест накунед, Ман дигар бо шумо нахоҳам буд.

Бархоста, қавмро пок намо ва бигӯй: ́Барои покшавии фардо ҳозир шавед; зеро ки Парвардигор Худои Исроил чунин мегӯяд: ғанимати ҳаром дар миёни шумост, эй Исроил! То он ҳаромро аз миёни худ дур накунед, пеши душманони худ наметавонед истодагӣ намоед́.

Ва бомдодон пагоҳӣ саҳарӣ шумо мувофиқи сибтҳои худ наздик оед; ва сибте ки Парвардигор бар он ишорат диҳад, бигзор мувофиқи қабилаҳои худ наздик ояд; ва қабилае ки Парвардигор бар он ишорат диҳад, бигзор мувофиқи хонадонҳои худ наздик ояд; ва хонадоне ки Парвардигор бар он ишорат диҳад, бигзор ҳар марди он наздик ояд.

Ва ҳар кас, ки ғанимати ҳаром назди вай барояд, бигзор худаш ва ҳар чизе ки дорад, ба оташ сӯзонида шавад, зеро ки вай паймони Парвардигорро поймол карда, расвоие қабоҳате дар Исроил ба амал овардааст».

Ва Еҳушаъ бомдодон бархоста, Исроилро мувофиқи сибтҳошон наздик овард, ва ишорат бар сибти Яҳудо афтод;

Ва қабилаҳои Яҳудоро наздик овард, ишорат бар қабилаи Зораҳ афтод; ва қабилаи Зораҳро мувофиқи мардҳои он наздик овард, ишорат бар Забдӣ афтод;

Ва хонадони ӯро мувофиқи мардҳои он наздик овард, ишорат бар Охон ибни Кармӣ ибни Забдӣ ибни Зораҳ, ки аз хонадони Яҳудо буд, афтод.

Ва Еҳушаъ ба Охон гуфт: «Писарам, лутфан Парвардигор Худои Исроилро ҷалол деҳ, ва пеши Ӯ иқрор шав, ва ба ман маълум намо, ки чӣ кардӣ; аз ман пинҳон надор».

Ва Охон ба Еҳушаъ ҷавоб гардонида, гуфт: «Ман ҳақиқатан пеши Парвардигор Худои Исроил гуноҳ карда, чунин коре ба амал овардам:

Вақте ки дар миёни ғанимат як ҷомаи зебои шинъорӣ, ва дусад сиқл нуқра, ва як сихи тиллоро, ки вазнаш панҷоҳ сиқл буд, дидам, онҳоро тамаъ намуда, гирифтам; ва инак, он андаруни хаймаи ман дар замин пинҳон карда шудааст, ва нуқра дар таги он мебошад».

Ва Еҳушаъ қосидонро фиристод, ва онҳо сӯи он хайма давиданд; ва инак, он дар хаймаи ӯ пинҳон карда шуда буд, ва нуқра дар таги он буд.

Ва онро аз даруни хайма гирифта, назди Еҳушаъ ва тамоми банӣ Исроил оварданд, ва ба ҳузури Парвардигор гузоштанд.

Ва Еҳушаъ, ва тамоми Исроил ҳамроҳи ӯ, Охон ибни Зораҳ ва нуқра ва ҷома ва сихи тилло, ва писаронаш ва духтаронаш, ва говонаш ва харонаш, ва бузу гӯсфандонаш ва хаймааш ва ҳар чиро, ки дошт, гирифтанд, ва онҳоро ба водии Охӯр бароварданд.

Ва Еҳушаъ гуфт: «Чӣ фалокатест, ки ту ба сари мо овардӣ? Парвардигор имрӯз ба сари ту фалокат хоҳад овард». Ва тамоми Исроил ӯро сангсор карданд, ва онҳоро ба оташ сӯзонидан ва онҳоро сангборон карданд.

Ва сангтӯдаи бузурге бар ӯ барпо карданд, ки он то имрӯз боқист, ва оташи хашми Парвардигор фурӯ нишаст. Бинобар ин номи он мавзеъ то имрӯз водии Охӯр хонда мешавад.