We will not hide them from their children, Telling to the generation to come the praises of the LORD, And His strength and His wonderful works that He has done.

For He established a testimony in Jacob, And appointed a law in Israel, Which He commanded our fathers, That they should make them known to their children;

That the generation to come might know them, The children who would be born, That they may arise and declare them to their children,

That they may set their hope in God, And not forget the works of God, But keep His commandments;

And may not be like their fathers, A stubborn and rebellious generation, A generation that did not set its heart aright, And whose spirit was not faithful to God.

The children of Ephraim, being armed and carrying bows, Turned back in the day of battle.

They did not keep the covenant of God; They refused to walk in His law,

And forgot His works And His wonders that He had shown them.

Marvelous things He did in the sight of their fathers, In the land of Egypt, in the field of Zoan.

He divided the sea and caused them to pass through; And He made the waters stand up like a heap.

In the daytime also He led them with the cloud, And all the night with a light of fire.

He split the rocks in the wilderness, And gave them drink in abundance like the depths.

He also brought streams out of the rock, And caused waters to run down like rivers.

But they sinned even more against Him By rebelling against the Most High in the wilderness.

And they tested God in their heart By asking for the food of their fancy.

Yes, they spoke against God: They said, «Can God prepare a table in the wilderness?

Behold, He struck the rock, So that the waters gushed out, And the streams overflowed. Can He give bread also? Can He provide meat for His people?

Therefore the LORD heard this and was furious; So a fire was kindled against Jacob, And anger also came up against Israel,

Because they did not believe in God, And did not trust in His salvation.

Yet He had commanded the clouds above, And opened the doors of heaven,

Had rained down manna on them to eat, And given them of the bread of heaven.

Men ate angelś food; He sent them food to the full.

He caused an east wind to blow in the heavens; And by His power He brought in the south wind.

He also rained meat on them like the dust, Feathered fowl like the sand of the seas;

And He let them fall in the midst of their camp, All around their dwellings.

So they ate and were well filled, For He gave them their own desire.

They were not deprived of their craving; But while their food was still in their mouths,

The wrath of God came against them, And slew the stoutest of them, And struck down the choice men of Israel.

In spite of this they still sinned, And did not believe in His wondrous works.

Therefore their days He consumed in futility, And their years in fear.

When He slew them, then they sought Him; And they returned and sought earnestly for God.

Then they remembered that God was their rock, And the Most High God their Redeemer.

Nevertheless they flattered Him with their mouth, And they lied to Him with their tongue;

For their heart was not steadfast with Him, Nor were they faithful in His covenant.

But He, being full of compassion, forgave their iniquity, And did not destroy them. Yes, many a time He turned His anger away, And did not stir up all His wrath;

For He remembered that they were but flesh, A breath that passes away and does not come again.

How often they provoked Him in the wilderness, And grieved Him in the desert!

Yes, again and again they tempted God, And limited the Holy One of Israel.

They did not remember His power: The day when He redeemed them from the enemy,

When He worked His signs in Egypt, And His wonders in the field of Zoan;

Turned their rivers into blood, And their streams, that they could not drink.

He sent swarms of flies among them, which devoured them, And frogs, which destroyed them.

He also gave their crops to the caterpillar, And their labor to the locust.

He destroyed their vines with hail, And their sycamore trees with frost.

He also gave up their cattle to the hail, And their flocks to fiery lightning.

He cast on them the fierceness of His anger, Wrath, indignation, and trouble, By sending angels of destruction among them.

He made a path for His anger; He did not spare their soul from death, But gave their life over to the plague,

And destroyed all the firstborn in Egypt, The first of their strength in the tents of Ham.

But He made His own people go forth like sheep, And guided them in the wilderness like a flock;

And He led them on safely, so that they did not fear; But the sea overwhelmed their enemies.

And He brought them to His holy border, This mountain which His right hand had acquired.

He also drove out the nations before them, Allotted them an inheritance by survey, And made the tribes of Israel dwell in their tents.

Yet they tested and provoked the Most High God, And did not keep His testimonies,

But turned back and acted unfaithfully like their fathers; They were turned aside like a deceitful bow.

For they provoked Him to anger with their high places, And moved Him to jealousy with their carved images.

When God heard this, He was furious, And greatly abhorred Israel,

So that He forsook the tabernacle of Shiloh, The tent He had placed among men,

And delivered His strength into captivity, And His glory into the enemýs hand.

He also gave His people over to the sword, And was furious with His inheritance.

The fire consumed their young men, And their maidens were not given in marriage.

Their priests fell by the sword, And their widows made no lamentation.

Then the Lord awoke as from sleep, Like a mighty man who shouts because of wine.

And He beat back His enemies; He put them to a perpetual reproach.

Moreover He rejected the tent of Joseph, And did not choose the tribe of Ephraim,

But chose the tribe of Judah, Mount Zion which He loved.

And He built His sanctuary like the heights, Like the earth which He has established forever.

He also chose David His servant, And took him from the sheepfolds;

From following the ewes that had young He brought him, To shepherd Jacob His people, And Israel His inheritance.

So he shepherded them according to the integrity of his heart, And guided them by the skillfulness of his hands.

Церковнославянский (рус)

Ра́зума Аса́фу.

Внемли́те, лю́дiе мои́, зако́ну моему́, приклони́те у́хо ва́ше во глаго́лы у́стъ мои́хъ.

Отве́рзу въ при́тчахъ уста́ моя́, провѣща́ю гана́нiя испе́рва.

Ели́ка слы́шахомъ и позна́хомъ я́, и отцы́ на́ши повѣ́даша на́мъ:

не утаи́шася от ча́дъ и́хъ въ ро́дъ и́нъ, возвѣща́юще хвалы́ Госпо́дни, и си́лы Его́ и чудеса́ Его́, я́же сотвори́.

И воздви́же свидѣ́нiе во Иа́ковѣ, и зако́нъ положи́ во Изра́или, ели́ка заповѣ́да отце́мъ на́шымъ сказа́ти я́ сыново́мъ свои́мъ,

я́ко да позна́етъ ро́дъ и́нъ, сы́нове родя́щiися, и воста́нутъ и повѣ́дятъ я́ сыново́мъ свои́мъ:

да положа́тъ на Бо́га упова́нiе свое́, и не забу́дутъ дѣ́лъ Бо́жiихъ, и за́повѣди Его́ взы́щутъ:

да не бу́дутъ я́коже отцы́ и́хъ, ро́дъ стропти́въ и преогорчева́яй, ро́дъ и́же не испра́ви се́рдца своего́ и не увѣ́ри съ Бо́гомъ ду́ха своего́.

Сы́нове Ефре́мли наляца́юще и стрѣля́юще лу́ки возврати́шася въ де́нь бра́ни:

не сохрани́ша завѣ́та Бо́жiя, и въ зако́нѣ Его́ не восхотѣ́ша ходи́ти.

И забы́ша благодѣя́нiя Его́ и чудеса́ Его́, я́же показа́ и́мъ

предъ отцы́ и́хъ, я́же сотвори́ чудеса́ въ земли́ Еги́петстѣй, на по́ли Танео́сѣ:

разве́рзе мо́ре и проведе́ и́хъ: предста́ви во́ды я́ко мѣ́хъ,

и наста́ви я́ о́блакомъ во дни́ и всю́ но́щь просвѣще́нiемъ огня́.

Разве́рзе ка́мень въ пусты́ни и напои́ я́ я́ко въ бе́зднѣ мно́зѣ:

и изведе́ во́ду изъ ка́мене и низведе́ я́ко рѣ́ки во́ды.

И приложи́ша еще́ согрѣша́ти Ему́, преогорчи́ша Вы́шняго въ безво́днѣй:

и искуси́ша Бо́га въ сердца́хъ свои́хъ, воспроси́ти бра́шна душа́мъ свои́мъ.

И клевета́ша на Бо́га и рѣ́ша: еда́ возмо́жетъ Бо́гъ угото́вати трапе́зу въ пусты́ни?

Поне́же порази́ ка́мень, и потеко́ша во́ды, и пото́цы наводни́шася: еда́ и хлѣ́бъ мо́жетъ да́ти? Или́ угото́вати трапе́зу лю́демъ Свои́мъ?

Сего́ ра́ди слы́ша Госпо́дь и презрѣ́, и о́гнь возгорѣ́ся во Иа́ковѣ, и гнѣ́въ взы́де на Изра́иля:

я́ко не вѣ́роваша Богови, ниже́ упова́ша на спасе́нiе Его́.

И заповѣ́да облако́мъ свы́ше, и две́ри небесе́ отве́рзе:

и одожди́ и́мъ ма́нну я́сти, и хлѣ́бъ небе́сный даде́ и́мъ.

Хлѣ́бъ а́нгелскiй яде́ человѣ́къ: бра́шно посла́ и́мъ до сы́тости.

Воздви́же ю́гъ съ небесе́, и наведе́ си́лою Свое́ю ли́ва:

и одожди́ на ня́ я́ко пра́хъ пло́ти, и я́ко песо́къ морскі́й пти́цы перна́ты.

И нападо́ша посредѣ́ ста́на и́хъ, о́крестъ жили́щъ и́хъ.

И ядо́ша и насы́тишася зѣло́, и жела́нiе и́хъ принесе́ и́мъ.

Не лиши́шася от жела́нiя своего́: еще́ бра́шну су́щу во устѣ́хъ и́хъ,

и гнѣ́въ Бо́жiй взы́де на ня́, и уби́ мно́жайшая и́хъ, и избра́ннымъ Изра́илевымъ запя́тъ.

Во всѣ́хъ си́хъ согрѣши́ша еще́ и не вѣ́роваша чудесе́мъ Его́:

и изчезо́ша въ суетѣ́ дні́е и́хъ, и лѣ́та и́хъ со тща́нiемъ.

Егда́ убива́ше я́, тогда́ взыска́ху Его́ и обраща́хуся и у́треневаху къ Бо́гу:

и помяну́ша, я́ко Бо́гъ помо́щникъ и́мъ е́сть, и Бо́гъ Вы́шнiй изба́витель и́мъ е́сть:

и возлюби́ша Его́ усты́ свои́ми, и язы́комъ свои́мъ солга́ша Ему́:

се́рдце же и́хъ не бѣ́ пра́во съ Ни́мъ, ниже́ увѣ́ришася въ завѣ́тѣ Его́.

То́й же е́сть ще́дръ, и очи́ститъ грѣхи́ и́хъ, и не растли́тъ: и умно́житъ отврати́ти я́рость Свою́, и не разжже́тъ всего́ гнѣ́ва Своего́.

И помяну́, я́ко пло́ть су́ть, ду́хъ ходя́й и не обраща́яйся:

колькра́ты преогорчи́ша Его́ въ пусты́ни, прогнѣ́ваша Его́ въ земли́ безво́днѣй?

И обрати́шася, и искуси́ша Бо́га, и свята́го Изра́илева раздражи́ша:

и не помяну́ша руки́ Его́ въ де́нь, въ о́ньже изба́ви я́ изъ руки́ оскорбля́ющаго:

я́коже положи́ во Еги́птѣ зна́менiя Своя́, и чудеса́ Своя́ на по́ли Танео́сѣ:

и преложи́ въ кро́вь рѣ́ки и́хъ и исто́чники и́хъ, я́ко да не пiю́тъ.

Посла́ на ня́ пе́сiя му́хи, и поядо́ша я́, и жа́бы, и растли́ я́:

и даде́ ржѣ́ плоды́ и́хъ, и труды́ и́хъ пруго́мъ.

Уби́ гра́домъ виногра́ды и́хъ и черни́чiе и́хъ сла́ною:

и предаде́ гра́ду скоты́ и́хъ, и имѣ́нiе и́хъ огню́.

Посла́ на ня́ гнѣ́въ я́рости Своея́, я́рость и гнѣ́въ и ско́рбь, посла́нiе а́ггелы лю́тыми.

Путесотвори́ стезю́ гнѣ́ву Своему́, и не пощадѣ́ от сме́рти ду́шъ и́хъ, и скоты́ и́хъ въ сме́рти заключи́:

и порази́ вся́кое перворо́дное въ земли́ Еги́петстѣй, нача́токъ вся́каго труда́ и́хъ въ селе́нiихъ Ха́мовыхъ.

И воздви́же я́ко о́вцы лю́ди Своя́, и возведе́ я́ я́ко ста́до въ пусты́ни:

и наста́ви я́ на упова́нiе, и не убоя́шася: и враги́ и́хъ покры́ мо́ре.

И введе́ я́ въ го́ру святы́ни Своея́, го́ру сiю́, ю́же стяжа́ десни́ца Его́.

И изгна́ от лица́ и́хъ язы́ки, и по жре́бiю даде́ и́мъ [зе́млю] у́жемъ жребодая́нiя, и всели́ въ селе́нiихъ и́хъ колѣ́на Изра́илева.

И искуси́ша и преогорчи́ша Бо́га Вы́шняго, и свидѣ́нiй Его́ не сохрани́ша:

и отврати́шася и отверго́шася, я́коже и отцы́ и́хъ: преврати́шася въ лу́къ развраще́нъ:

и прогнѣ́ваша Его́ въ хо́лмѣхъ свои́хъ, и во истука́нныхъ свои́хъ раздражи́ша Его́.

Слы́ша Бо́гъ и презрѣ́, и уничижи́ зѣло́ Изра́иля:

и отри́ну ски́нiю Сило́мскую, селе́нiе е́же {селе́нiе свое́, идѣ́же} всели́ся въ человѣ́цѣхъ:

и предаде́ въ плѣ́нъ крѣ́пость и́хъ, и добро́ту и́хъ въ ру́ки враго́въ:

и затвори́ во ору́жiи лю́ди Своя́ и достоя́нiе Свое́ презрѣ́.

Ю́ношы и́хъ пояде́ о́гнь, и дѣ́вы и́хъ не осѣ́тованы бы́ша:

свяще́нницы и́хъ мече́мъ падо́ша, и вдови́цы и́хъ не опла́каны бу́дутъ.

И воста́ я́ко спя́ Госпо́дь, я́ко си́ленъ и шу́менъ от вина́:

и порази́ враги́ своя́ вспя́ть, поноше́нiе вѣ́чное даде́ и́мъ:

и отри́ну селе́нiе Ио́сифово, и колѣ́но Ефре́мово не избра́:

и избра́ колѣ́но Иу́дово, го́ру Сiо́ню, ю́же возлюби́:

и созда́ я́ко единоро́га святи́лище Свое́: на земли́ основа́ и́ въ вѣ́къ.

И избра́ Дави́да раба́ Своего́, и воспрiя́тъ его́ от ста́дъ о́вчихъ:

от дои́лицъ поя́тъ его́, пасти́ Иа́кова раба́ Своего́, и Изра́иля достоя́нiе Свое́.

И упасе́ я́ въ незло́бiи се́рдца своего́, и въ ра́зумѣхъ руку́ свое́ю наста́вилъ я́ е́сть.

Украинский (Огієнко)

^78:1 Пісня навчальна Асафова.
Послухай, мій люду, науки моєї, нахиліть своє ухо до слів моїх уст,

^78:2 нехай я відкрию уста свої приказкою, нехай стародавні прислів́я я висловлю!

^78:3 Що ми чули й пізнали, і що розповідали батьки наші нам,

^78:4 того не сховаємо від їхніх синів, будемо розповідати про славу Господню аж до покоління останнього, і про силу Його та про чуда Його, які Він учинив!

^78:5 Він поставив засвідчення в Якові, а Закона поклав ув ізраїлі, про які наказав був Він нашим батькам завідомити про них синів їхніх,

^78:6 щоб знало про це покоління майбутнє, сини, що народжені будуть, устануть і будуть розповідати своїм дітям.

^78:7 і положать на Бога надію свою, і не забудуть діл Божих, Його ж заповіді берегтимуть.

^78:8 і не стануть вони, немов їхні батьки, поколінням непокірливим та бунтівничим, поколінням, що серця свого не поставило міцно, і що дух його Богу невірний.

^78:9 Сини Єфрема, озброєні лучники, повернулися взад у день бою:

^78:10 вони не берегли заповіту Божого, а ходити в Законі Його відреклися,

^78:11 і забули вони Його чини та чуда Його, які їм показав.

^78:12 Він чудо вчинив був для їхніх батьків ув єгипетськім краї, на полі Цоанськім:

^78:13 Він море розсік, і їх перепровадив, а воду поставив, як вал;

^78:14 і провадив їх хмарою вдень, а сяйвом огню цілу ніч;

^78:15 на пустині Він скелі розсік, і щедро усіх напоїв, як з безодні.

^78:16 Він витягнув із скелі потоки, і води текли, немов ріки.

^78:17 Та грішили вони проти Нього ще далі, і в пустині гнівили Всевишнього,

^78:18 і Бога вони випробовували в своїм серці, для душ своїх їжі бажаючи.

^78:19 і вони говорили насупроти Бога й казали: Чи Бог зможе в пустині трапезу зготовити?

^78:20 Тож ударив у скелю і води линули, і полилися потоки!
Чи Він зможе також дати хліба?
Чи Він наготує м́ясива народові Своєму?

^78:21 Тому то почув це Господь та й розгнівався, і огонь запалав проти Якова, і проти ізраїля теж знявся гнів,

^78:22 бо не вірували вони в Бога, і на спасіння Його не надіялись.

^78:23 А Він хмарам згори наказав, і відчинив двері неба,

^78:24 і спустив, немов дощ, на них манну для їжі, і збіжжя небесне їм дав:

^78:25 Хліб ангольський їла людина, Він послав їм поживи до ситости!

^78:26 Крім цього, Він східнього вітра порушив на небі, і міццю Своєю привів полудневого вітра,

^78:27 і дощем на них м́ясо пустив, немов порох, а птаство крилате, як морський пісок,

^78:28 і спустив його серед табору його, коло наметів його.

^78:29 і їли вони та й наситились дуже, Він їм їхнє бажання приніс!

^78:30 Та ще не вдовольнили жадання свого, ще їхня їжа була в їхніх устах,

^78:31 а гнів Божий піднявся на них, та й побив їхніх ситих, і вибранців ізраїлевих повалив…

^78:32 Проте ще й далі грішили вони та не вірили в чуда Його,

^78:33 і Він докінчив у марноті їхні дні, а їхні літа у страху.

^78:34 Як Він їх побивав, то бажали Його, і верталися, й Бога шукали,

^78:35 і пригадували, що Бог їхня скеля, і Бог Всевишній то їхній Викупитель.

^78:36 і своїми устами влещували Його, а своїм язиком лжу сплітали Йому,

^78:37 бо їхнє серце не міцно стояло при Нім, і не були вони вірні в Його заповіті…

^78:38 Та він, Милосердний, гріх прощав і їх не губив, і часто відвертав Свій гнів, і не будив усю Свою лютість,

^78:39 і Він пам́ятав, що вони тільки тіло, вітер, який переходить і не повертається!

^78:40 Скільки вони прогнівляли Його на пустині, зневажали Його на степу!

^78:41 і все знову та знов випробовували вони Бога, і зневажали Святого ізраїлевого,

^78:42 вони не пам́ятали руки Його з дня, як Він вибавив їх із недолі,

^78:43 як в Єгипті чинив Він знамена Свої, а на полі Цоанському чуда Свої,

^78:44 і в кров обернув річки їхні та їхні потоки, щоб вони не пили…

^78:45 Він послав був на них рої мух, і їх жерли вони, і жаб і вони їх губили.

^78:46 А врожай їхній віддав був Він гусені, а їхню працю сарані.

^78:47 Виноград їхній Він градом побив, а приморозком їхні шовковиці.

^78:48 і Він градові віддав їхній скот, а блискавкам череди їхні.

^78:49 Він послав був на них Свій гнів запальний, і лютість, й обурення, й утиск, наслання злих анголів.

^78:50 Він дорогу зрівняв був для гніву Свого, їхні душі не стримав від смерти, життя ж їхнє віддав моровиці.

^78:51 і побив Він усіх перворідних в Єгипті, первістків сили в наметах Хамових.

^78:52 і повів Він, немов ту отару, народ Свій, і їх попровадив, як стадо, в пустині.

^78:53 і провадив безпечно Він їх, і вони не боялись, а море накрило було ворогів їхніх.

^78:54 і Він їх привів до границі святині Своєї, до тієї гори, що правиця Його набула.

^78:55 і народи Він повиганяв перед їхнім обличчям, і кинув для них жеребка про спадок, і в їхніх наметах племена ізраїлеві оселив.

^78:56 Та й далі вони випробовували та гнівили Всевишнього Бога, і Його постанов не додержували,

^78:57 і відступали та зраджували, немов їхні батьки відвернулись, як обманливий лук.

^78:58 і жертівниками своїми гнівили Його, і дрочили Його своїми фіґурами.

^78:59 Бог почув усе це і розгнівався, і сильно обридивсь ізраїлем,

^78:60 і покинув оселю в Шіло, скинію ту, що вмістив був посеред людей,

^78:61 і віддав до неволі Він силу Свою, а величність Свою в руку ворога…

^78:62 і віддав для меча Свій народ, і розгнівався був на спадщину Свою:

^78:63 його юнаків огонь пожирав, а дівчатам його не співали весільних пісень,

^78:64 його священики від меча полягли, і не плакали вдови його.

^78:65 Та небавом збудився Господь, немов зо сну, як той велет, що ніби вином був підкошений,

^78:66 і вдарив Своїх ворогів по озадку, вічну ганьбу їм дав!

^78:67 Та Він погордив намет Йосипів, і племена Єфремового не обрав,

^78:68 а вибрав Собі плем́я Юдине, гору Сіон, що її полюбив!

^78:69 і святиню Свою збудував Він, як місце високе, як землю, що навіки її вґрунтував.

^78:70 і вибрав Давида, Свого раба, і від кошар його взяв,

^78:71 від кітних овечок його Він привів, щоб Якова пас він, народа Свого, та ізраїля, спадок Свій,

^78:72 і він пас їх у щирості серця свого, і провадив їх мудрістю рук своїх!

Таджикский

Языки

Суруди таълимии Ософ. Эй қавми ман, таълими маро бишнавед, гӯши худро сӯи суханони даҳонам хам кунед.

Даҳонамро ба масал мекушоям, чистонҳои суханҳои пӯшидаи замони куҳанро баён менамоям.

Он чи шунидаем ва донистаем, ва падарони мо ба мо ҳикоя кардаанд,

Аз фарзандони онҳо пинҳон нахоҳем дошт: ҳамду санои Парвардигорро, ва қуввати Ӯро, ва корҳои аҷоиберо, ки Ӯ кардааст, ба насли оянда ҳикоя хоҳем кард.

Шаҳодате Гувоҳие дар Яъқуб барпо кард, ва қонуне дар Исроил муқаррар намуд, ва ба падарони мо фармуд, ки онҳоро ба фарзандони худ маълум кунанд,

То ки насли оянда, фарзандоне ки зода хоҳанд шуд, бидонанд, ва бархезанду ба фарзандони худ ҳикоя кунанд;

Ва ба Худо таваккал намоянд, ва корҳои Худоро фаромӯш накунанд, ва фармудаҳои Ӯро нигоҳ доранд;

Ва монанди падарони худ насли саркаш ва исёнгар нашаванд, насле ки ростдил набуданд, ва рӯҳашон ба Худо вафодор набуд.

Банӣ Эфроим, ки мусаллаҳ ва камондор буданд, дар рӯзи ҷанг ақиб гаштанд;

Паймони Худоро нигоҳ надоштанд, ва аз рафтан бо роҳи шариат қонуни Ӯ саркашӣ карданд;

Ва корномаҳои Ӯро, ва корҳои аҷоиберо, ки ба онҳо нишон дод, фаромӯш карданд.

Дар пеши назари падарони онҳо Ӯ дар замини Миср, дар саҳрои Сӯан корҳои аҷоиб кард.

Баҳрро аз ҳам ҷудо кард, ва онҳоро гузаронд, ва обҳоро мисли деворе барқарор намуд.

Ва рӯзона онҳоро бо абр бурд, ва тамоми шаб бо нури оташ.

Дар биёбон кӯҳпораҳоро шикоф кард, ва онҳоро гӯё аз обҳои азим нӯшонид.

Ва аз сахра кӯҳпора селобҳоро берун овард, ва обҳоро мисли дарёҳо ҷорӣ кард.

Ва боз пеши Ӯ хато карданд, ба Баландмақом дар биёбон беитоатӣ карданд.

Ва Худоро дар дили худ озмуда, мувофиқи ба хости нафси аз боиси барои баднафсии худ хӯрок хостанд.

Ва бар зидди Худо сухан ронда, гуфтанд: «Оё Худо дар биёбон дастархон ороста метавонад?

Инак, кӯҳпораро зад, ва обҳо ҷорӣ шуданд, ва ҷӯйборҳо равон шуданд. Оё нон ҳам дода метавонад? Оё барои қавми Худ гӯшт омода муҳайё карда метавонад?»

Парвардигор инро шунида, ба хашм омад, ва оташ бар Яъқуб даргирифт, ва ғазаб бар Исроил аланга зад.

Зеро ки ба Худо бовар накарданд, ва ба наҷоти Ӯ таваккал накарданд.

Ва абрҳоро аз боло фармуд, ва дарҳои осмонро воз кард,

Ва маннро бар онҳо боронид, то бихӯранд, ва нони осмонро ба онҳо ато кард.

Одамизод нони фариштаҳоро бихӯрд; Ӯ тӯша барои онҳо фиристод, ки сер шаванд.

Боди шарқиро дар осмон вазонид, ва бо қуввати Худ боди ҷанубиро бархезонид.

Ва бар онҳо гӯштро мисли чанге боронид, ва мурғони болдорро мисли реги баҳр.

Ва дар миёни бошишгоҳи онҳо, дар қарибии манзилҳошон фурӯ овард.

Ва хӯрданд ва хеле сер шуданд; ва мувофиқи нафсашон баднафсияшон ба онҳо дод.

Аз нафсшон баднафсияшон даст накашиданд; ҳанӯз хӯрокашон дар даҳонашон буд,

Ва ғазаби Худо бар онҳо аланга зад, ва фарбеҳони онҳоро бикушт, ва ҷавонони Исроилро нест кард.

Бо вуҷуди ин боз хато карданд, ва ба корҳои аҷоиби Ӯ бовар накарданд.

Ва рӯзҳои онҳоро дар оворагардӣ, ва солҳошонро дар тарсу ҳарос нобуд кард.

Вақте ки онҳоро мекушт, талабгори Ӯ мешуданд, ва бозгашт намуда, Худоро меҷустанд.

Ва ба ёд меоварданд, ки Худо кӯҳпораи онҳост, ва Худои Баландмақом раҳокунандаи онҳост.

Ва бо даҳони худ пеши Ӯ хушомад мезаданд, ва бо забони худ ба Ӯ дурӯғ мегуфтанд,

Аммо дилашон бо Ӯ рост набуд, ва ба паймони Ӯ вафодор набуданд.

Валекин Ӯ, ки раҳмдил аст, гуноҳашонро пӯшонда, онҳоро нест намекард, балки борҳо хашми Худро боздошта, тамоми ғазаби Худро барнаангехтааст.

Ва дар хотир дорад, ки онҳо ҷисманд башаранд, боде ҳастанд, ки меравад ва гашта намеояд.

Чандин бор дар биёбон Ӯро ба хашм оварданд, дар бодия Ӯро оташин карданд.

Ва гашта-баргашта Худоро озмуданд, ва Поки Исроилро хорӣ доданд.

Дасти Ӯро дар хотир надоштанд, ва рӯзеро, ки аз тангӣ онҳоро раҳо кард,

Яъне дар Миср аломатҳои Худро, ва дар саҳрои Сӯан мӯҷизаҳои Худро нишон дод:

Ва дарёҳои онҳоро, ва селобҳои онҳоро ба хун табдил дод, то ки нӯшида натавонанд.

Бар онҳо ҳашаротро фиристод, ки онҳоро газиданд; ғукҳоро низ, ки онҳоро нобуд карданд.

Ҳосилоти онҳоро ба кирм дод, ва меҳнати онҳоро ба малах.

Токзори онҳоро бо жола кушт, ва дарахтони анҷири тутанҷири онҳоро бо яхча.

Чорвои онҳоро ба жола супурд, ва рамаҳои онҳоро ба шӯълаҳои оташак оташ.

Бар онҳо оташи хашми Худро равона кард: қаҳр, ва ғазаб, ва мусибатро тангиро бо фиристодани қосидони бад фариштагони бад.

Роҳе барои ғазаби Худ сохта, ҷони онҳоро аз марг нигоҳ надошт, балки ҳаёташонро ба вабо супурд.

Ва ҳамаи нахустзодагонро дар Миср зарба зад, ибтидои қувватро дар хаймаҳои Ҳом.

Ва қавми Худро мисли гӯсфандон бурд; ва онҳоро мисли рамае дар биёбон роҳбарӣ мекард.

Ва онҳоро дар осудагӣ роҳнамун кард роҳнамоӣ менамуд, то ки ҳаросон нашаванд; ва душманони онҳоро баҳр дар худ ниҳон кард.

Ва онҳоро ба ҳудуди поки Худ овард, ба кӯҳе ки дасти рости Ӯ пайдо карда буд.

Ва халқҳоро аз пеши онҳо бадар ронд, ва меросро барояшон бо ресмон тақсим намуд, ва дар хаймаҳошон сибтҳои Исроилро сокин кард.

Вале боз Худои Боломақомро озмуданду ба хашм оварданд, ва гувоҳиҳои Ӯро риоя накарданд.

Ва ақиб гашта, мисли падарони худ хиёнат карданд, мисли камони хатокунанда каҷ рафтанд дурӯғин.

Ва дар теппаҳои худ Ӯро хашмгин карданд, ва бо бутҳои худ рашки Ӯро оварданд.

Худо шунида, ба хашм омад, ва аз Исроил хеле нафрат кард.

Ва манзили Шилӯро тарк кард, яъне хаймаеро, ки дар миёни одамон дошт.

Ва қуввати Худро ба асирӣ дод, ва ҷалолати Худро ба дасти душман.

Ва халқи Худро ба шамшер таслим кард, ва аз мероси Худ хашмгин шуд ба хашм омад.

Ҷавонони вайро оташ хӯрд, ва ба духтарони вай сурудҳои никоҳ намехонданд.

Коҳинони вай дар ҷанг афтоданд, ва бевазанони вай гиря намекарданд.

Ва Худованд, мисли он ки дар хоб бошад, бедор шуд, мисли паҳлавоне ки аз май хурӯш мекунад,

Ва душманони вайро зарба зада, пас гардонд, ба нанги ҷовидона онҳоро гирифтор кард.

Ва аз хаймаи Юсуф нафрат кард, ва сибти Эфроимро интихоб накард,

Балки сибти Яҳудоро баргузид, яъне кӯҳи Сионро, ки дӯст медошт.

Ва покгоҳи Худро мисли афрозҳо осмонҳо бино кард, мисли замине ки бунёди онро Ӯ ҷовидона барои ҳамеша доимӣ ниҳодааст.

Ва бандаи Худ Довудро баргузид, ва ӯро аз оғилҳои гӯсфандон гирифт;

Аз пеши мешҳои ширдеҳ ӯро овард, то ки қавми Ӯ – Яъқубро, ва мероси Ӯ – Исроилро чӯпонӣ кунад.

Ва ӯ онҳоро бо дили софи худ чӯпонӣ кард, ва бо хиради маҳорати кафҳои худ роҳнамун кард роҳнамоӣ намуд.