ЗОГРАФСКОЕ ЕВАНГЕЛИЕ XI–XII вв.

[протоиерей Олег Стеняев]

Зографское Евангелие – памятник общеславянского рукописного наследия, одна их немногих дошедших до наших дней глаголических рукописей. Глаголица – древнейшая славянская азбука в XI–XII вв. уступает место кириллице.
Зографское Евангелие позволяет проследить эволюцию глаголического письма и сам процесс перехода с глаголицы на кириллицу.
Рукопись написана на пергамене (материал для письма из недублёной сыромятной кожи животных). По письму в кодексе выделяют три части, созданные в разное время.

Зографское Евангелие

Основная часть манускрипта создана в XI в. (л. 2–40, 58–288) – текст написан округлой глаголицей (древнейшим типом глаголического письма).
В эту основную часть кодекса в XII в. были вставлены листы (л. 41–57) с восполнением, очевидно, утраченного к тому времени текста.

Эта вставка написана более поздним типом глаголического письма – угловатой глаголицей, причем с окказиональным использованием кириллических букв.

Вставленные листы представляют большой интерес еще и тем, что являются палимпсестом. Так называют пергаменные рукописи, листы которых были использованы для письма два или даже три раза: первоначальный текст, по каким-то причинам становившийся ненужным, смывался, и на лист (выделка которого была дорогостоящей) наносился новый текст.

Палимпсесты – ценный материал для исследования истории древних текстов, поскольку они сохранили следы более древнего письма. Текст «нижнего» слоя можно прочесть, применяя опто-электронные методы исследования. В Зографском Евангелии семь листов палимпсеста: смыт написанный глаголицей в XI в. текст Четвероевангелия.

И, наконец, третья часть кодекса (л. 289–304) написана в XIII в. кириллицей. Писец этой части – иерей Иоанн – оставил свое имя в записи, читающейся на л. 288 об. рукописи. Эта последняя часть содержит дополнения к Евангелиям – Синаксарь и Месяцеслов. Судя по языковым особенностям текста кириллической части, иерей Иоанн был болгарином.

На полях листов рукописи читаются многочисленные записи и пометы, сделанные глаголицей и кириллицей: разного рода дополнения, исправления, токования основного текста, начальные слова чтений и пр. Содержание этих помет составляет специальный предмет исследования.

Зографское Евангелие имеет характерное оформление в виде заставок геометрического орнамента и инициалов. Особый интерес представляют архаичные рисунки на некоторых листах книги. Современные исследования приводят к предположению о том, что первоначально рукопись была украшена миниатюрами с изображениями евангелистов. Об этом свидетельствуют следы соприкосновения с красочным слоем на тех листах, которые, исходя из структуры кодекса, могли соседствовать с утраченными листами с миниатюрами. Однако эти миниатюры до сих пор обнаружить не удалось.

История создания Зографского Евангелия неизвестна. Согласно устному преданию, рукопись хранилась в метохе (подворье) Зографского монастыря близ города Иерисс на Афонском полуострове, затем была передана в Зографский монастырь.

Научной общественности памятник стал известен после того, как в 1843 г. его увидел в Зографском монастыре Антон Миханович (1796–1862) – хорватский писатель и коллекционер рукописей, служивший австрийским консулом в Константинополе. Уже в следующем 1844 г. в Зографском монастыре побывал Виктор Иванович Григорович (1815–1876) – историк и филолог-славист, профессор университетов в Казани, Москве и Одессе. Он отозвался о Зографском Евангелии как о самой важной рукописи, хранившейся в то время на Афоне. В 1860 г. настоятель Зографского монастыря архимандрит Анфим со всей братией подарил Зографское Евангелие российскому императору Александру II.

Драгоценный дар был передан через Петра Ивановича Севастьянова (1811–1867) – археолога, путешественника и коллекционера. Он оказался на Афоне, будучи назначенным русским правительством в 1859 г. руководителем особой экспедиции по собиранию христианских древностей. В результате деятельности экспедиции были образованы археологические коллекции в Москве и Санкт-Петербурге.

Мировую известность приобрело «Севастьяновское собрание» – большая коллекция собранных П. И. Севастьяновым копий и фотоснимков памятников древней живописи и письменности, изображений архитектурных объектов, планов, карт, монет.
Части этого собрания ныне находятся в Российской Государственной библиотеке (Москва), в Академии Художеств (Санкт-Петербург) и в Отделе рукописей Российской национальной библиотеки (Фонд № 680. Отчет Публичной библиотеки за 1862 г. С. 18–21).

В этом фонде хранится роскошный, в кожаном переплете, предназначенный для поднесения императору альбом с фотоснимками Зографского Евангелия, сделанными П. И. Севастьяновым в 1859 г. в Зографском монастыре.

В 1861 г. Зографское Евангелие, как и все другие книжные дары русским императорам, поступило в Императорскую Публичную библиотеку. В России для манускрипта изготовили переплет с окладом, являющимся произведением прикладного искусства XIX в. Тот переплет, в котором рукопись прибыла в Санкт-Петербург, можно видеть на фотоснимке в альбоме П. И. Севастьянова. Судя по этому изображению, переплет был изготовлен также в XIX в., вероятно, специально для поднесения рукописи Александру II.

Снимки П. И. Севастьянова свидетельствуют о том, что некоторые листы рукописи были серьезно повреждены грибком. В 90-х гг. XX в. кодекс был расплетен и реставрирован. В настоящее время манускрипт хранится в расплетенном состоянии отдельно от переплета.
Зографское Евангелие имеет большую библиографию научных работ и публикаций.

Текст верстается с постраничным совпадением с оригиналом

 

[протоиерей Олег Стеняев]

Зографское четвероевангелие
Неполная глаголическая рукопись со вставками и надписями, сделанными кириллицей. Содержит 304 пергаментных листа, из них 288 - евангельский текст. Не все листы рукописи одинаковой древности. Так. 17 из них (с 41 по 57) вставлены позднее. Евангелие хранилось в Зографском монастыре на горе Афон, отсюда и его название. По палеографическим и языковым данным оно относится к памятникам, написанным в Македонии или в смежных с ней областях Болгарии. В 1860 г. Зографское евангелие было подарено императору Александру II. который передал его в Публичную библиотеку (ныне - Российская национальная библиотека, г. Санкт-Петербург). где оно хранится до сих пор. На основании анализа языка, орфографии и палеографических данных ученые пришли к выводу, что Зографское евангелие написано в XI в.

(Мк. 1:1) ЕВАНГЕЛИЕ ОТЪ
МАРЪКА:
Зачяло Евангелие. Иисусъ Христова
Сына Божие. (Мк. 1:2) екоже е
стъ псано въ пророцехъ.
се Азъ посълю ангелъ Мой.
предь лицемь Моимь. иже
уготовитъ путь Твой. пре
дъ Тобою. (Мк. 1:3) Гласъ въпию
штаго въ пустыни. уго
товайте путь Господень. правы
творите стьзя Его. (Мк. 1:4) Бы
стъ Иоанъ кръстя въ пусты
ни. и проповедая крьште
ние покаанию. въ отъпу
штение грехомъ. (Мк. 1:5) И исхо


ждааше къ нему все Июдей
скае страна. и Иерусалимене. и крь
штаху ся вси въ Иорданьсце
й реце. отъ него. исповеда
юште грехы своя. (Мк. 1:6) бе же
Иоанъ обльченъ власы ве
льбужди. и поесъ усъме
нъ о чреслехъ его. и едь. акри
ди и медъ дивий. (Мк. 1:7) и пропо
ведааше глаголя. грядетъ Кре
плей мене. въ следъ мене
Емуже несмь достоинъ
поклонь ся раздрешити. ре
мене сапогу Его. (Мк. 1:8) азъ убо
крьстихъ вы водою. а Тъ
крьститъ вы Духомь Святы
мь. (Мк. 1:9) и бысть въ дьни ты
приде Иисусъ отъ Назарета Гали
лейскааго. и крьсти ся отъ
Иоана въ Иордане. (Мк. 1:10) и абие
въсходя отъ воды. и ви
де разводяшта ся небеса.
и Духъ еко голубь сьходя

шть на Нь. (Мк. 1:11) и быстъ гласъ
съ небесе. Ты еси Сынъ Мой
възлюблены. о Тебе бла
говолихъ. (Мк. 1:12) и абие Духъ изве
де И въ пустыню. (Мк. 1:13) и бе ту
въ пустыни дьний 40. иску
шаемъ сотоною. и бе съ зве
рьми. и ангели служааху Е
му. (Мк. 1:14) по предани же Иоанове.
приде Иисусъ въ Галилею. пропо
ведая Евангелие. Царствие Божие
(Мк. 1:15) глаголя. еко исплъни ся вре
мя. и приближи ся Царствие
Божие. покайте ся. веруй
те въ Евангелие Божие. (Мк. 1:16) Ходя же
при мори Галилеисцемь ви
де Симона. и Аньдреа брата
того Симона. въметушта
мрежя въ море. беашете
бо рыбаре. (Мк. 1:17) и рече има Иисусъ.
придета въ следъ Мене.
и сътворю вы быти ловь
ца человекомъ. (Мк. 1:18) и абие оставьша

мрежя по Немь идосте. (Мк. 1:19) и пре
шдъ мало отъ туду. узьре
Иекова Зеведеова. и Оана
братра его. и та въ алдии.
завязаюшта мрежя. (Мк. 1:20) и абье
възъва е. и оставьша отца сво
его Зеведеа въ ладии. съ на
имьникы по Немь идосте.
(Мк. 1:21) и вънидошя въ Каперънаумъ.
и абие въ суботы. на сънъ
мишти учааше. (Мк. 1:22) и дивлеху
ся о учении Его. бе бо учя еко
власть имы. а не акы къ
нижьници ихъ. (Мк. 1:23) И бе на съ
нъмишти(хъ) ихъ. человекъ нечи
стомь духомь. и възъва (Мк. 1:24) глаголя.
остани чьто естъ намъ. и
Тебе Иисусе. Назаренине. при
шьлъ еси погубитъ насъ.
вемъ Тя къто еси Святы Божий.
(Мк. 1:25) и запрети ему Иисусъ глаголя.
умльчи. и изиди ижнего.
(Мк. 1:26) и сътрясъ и духъ нечисты.

и възъпивъ гласъмь вели
емь. и изиде ижнего. (Мк. 1:27) и ужа
су ся вси. еко и сътязааху
ся къ себе глаголюште. чьто убо
естъ се. и что учение се
новое. еко по области духомъ
нечистымъ велитъ. и по
слушаютъ Его. (Мк. 1:28) и изиде
слухъ Его абие. въ вьсу
страну Галилейску. (Мк. 1:29) и абье
ишьдъше исънъмишта.
приду въ домъ Симоновъ
и Аньдреовъ съ Иеко
вомь. и Иоанномь. (Мк. 1:30) Тъшта
же Симонова. лежааше о
гнемь жегома. и абие глагола
шя Ему о ней. (Мк. 1:31) и приступль
въздвиже ю. имъ за ру
ку ея. и остави ю огнь.
и служааше Ему. (Мк. 1:32) позде
же бывъши. егда же захо
ждааше слъньце. приноша
аху къ Нему вся недужьныя.

(Мк. 1:33) и бе вьсь градъ събъралъ ся
къ двьремъ. (Мк. 1:34) И ицели многы
недужьныя. имуштя ра
зличьны язя. и бесы
многы изгъна. и не оста
влеаше глаголати бесъ еко веде
аху И. (Мк. 1:35) и ютро пробрезгу зе
ло. въставъ изиде. и иде
въ пусто место. и ту мо
литву деаше. (Мк. 1:36) и гънашя И
Симонъ. и иже беаху съ ни
мь. и обретъше И (Мк. 1:37) глаголашя Ему.
еко вси иштутъ Тебе. (Мк. 1:38) и глагола
имъ. идемъ въ ближьня
я вси и грады. да и ту про
повемъ. на се бо изидохъ.
(Мк. 1:39) и бе проповедая на сънъми
штихъ ихъ. въ вьсей Гали
леи. и бесы изгоня.
(Мк. 1:40) и приде къ Нему прокаженъ
моля И. и на коленну падая
и глагола Ему. еко аште хоште
ши. можеши Мя иштистити.

Иисусъ же милосръдовавъ. про
стьръ руку косну и. и глагола
ему. хошту иштисти ся
(Мк. 1:42) и рекъшю Ему абие отиде
проказа отъ него. и чистъ
быстъ. (Мк. 1:43) и запрешть ему
абье изгъна и. (Мк. 1:44) и глагола ему
блюди ся. никомуже ничь
тоже не рьци. нъ шьдъ пока
жи ся архиереови. и прине
си за очиштение твое. еже
повеле Моси. вь съведе
тельство имъ. (Мк. 1:45) Онъ же шь
дъ начятъ проповедати
много. и проносити слово.
еко къ тому не можааше аве
въ градъ вънити. нъ вьне
въ пустехъ местехъ бе.
и прихождааху къ Нему
отъ въсуде. (Мк. 2:1) И вьниде
пакы къ Нему въ Каперъна
умъ. по дьньхъ. и слухъ
быстъ еко въ дому естъ. (Мк. 2:2) и абье

събърашя ся мнози. еко къ
тому не въмештааху ся.
ни предъ дврьми и глаголаа
ше имъ слово. (Мк. 2:3) И придошя
къ Нему носяште ослабле
на жилами. носимъ четы
рьми. (Мк. 2:4) и не могуште при
ступити къ Нему. за народъ
отъкрышя покровъ идеже бе.
и прокопавъше съвесишя одръ.
на немьже ослаблены сь
лежааше. (Мк. 2:5) видевъ же Иисусъ ве
ру ихъ. глагола ослабленуему.
чядо отъпуштаютъ ся те
бе греси твои. (Мк. 2:6) беаху же е
терии отъ кънижьникъ ту.
седяште. и помышлею
ште въ сръдьцихъ своихъ.
(Мк. 2:7) чьто сь. тако глаголетъ власви
мию. къто можетъ отъпу
штати грехы. тъкъмо еди
нъ Богъ. (Мк. 2:8) и разумевъ Иисусъ духо
мь Своимь. еко тако ти по

мышлеютъ въ себе. рече
имъ. чьто тако помышле
ете въ сръдьцихъ вашихъ.
(Мк. 2:9) чьто естъ удобее решти
ослабленуему. отъпу
штаютъ ти ся греси. ли ре
шти въстани. и възъми
одръ твой. и ходи. (Мк. 2:10) нъ да ве
сте еко властъ имать Сынъ
Человеческы. отьпуштати на зе
ми грехы. глагола ослаблену.
му. (Мк. 2:11) тебе глаголю. въстани
възъми одръ твой. и иди въ
домъ твой. (Мк. 2:12) и въста абие.
и възьмъ одръ изиде
предъ вьсеми. еко ди
влеаху ся вси.
и славлеаху Бога глаголю
ште. еко николиже тако ви
дехомъ. (Мк. 2:13) и изиде Иисусъ къ морю.
и вьсь народъ идеаше къ Не
му и учааше я. (Мк. 2:14) и мимо
гряды Иисусъ. виде Левгию

Альфеова. седяшта на мы
тьници. и глагола ему. по мне гря
ди. и въставъ въ следъ Его
иде. (Мк. 2:15) и быстъ възлежяштю
Ему в дому его. и мнози
мытаре. и грешьници възле
жааху съ Иисусомь. и съ ученикы
Его. беаху бо мнози. и по Не
мь идошя. (Мк. 2:16) и кънижьници и
фарисеи. видевъше И еду
шть съ мытари и грешьникы.
глаголааху ученикомъ Его. по чь
то съ мытари и грешьникы
естъ и пьетъ. (Мк. 2:17) и слыша
въ Иисусъ глагола имъ. не требу
ютъ съдравии вра
чевъ. нъ боляштеи.
не придъ бо призъватъ
правьдьникъ нъ грешь
никъ въ покаание. (Мк. 2:18) и беаху
ученици Иоанови. и фарисеи
постяште ся. и придошя и ре
шя Ему. по чьто ученици
Иоанови. и фарисеисци по
стятъ ся а Твои ученици
не постятъ ся.

(Мк. 2:19) и рече имъ Иисусъ. еда могутъ
сынове брачьнии постити ся
доньдеже съ ними естъ же
нихъ. елико время съ собою
имутъ жениха. не имутъ
постити ся. (Мк. 2:20) придутъ же дь
ние. егда отыметъ ся отъ
нихъ женихъ. и тъгда по
стятъ ся въ ты дьни. (Мк. 2:21) ни
кътоже приставление пла
та не белена. не приставле
етъ ризе ветъсе. аште ли
же ни. възъметъ коньць отъ
нея новое. отъ ветъхаего.
и горьши дире будетъ. (Мк. 2:22) и ни
кътоже ни въливаетъ. вина
нова въ мехы вьтъхы.
аште ли же ни. просадитъ
вино ново. и вино пролее
тъ ся. и меси погыбнутъ.
нъ вино новое въ мехы но
вы вьльети. (Мк. 2:23) И быстъ
мимо ходяшту Ему. въ су

боты сквезе сеение. и на
чяшя ученици Его путь тво
рити. въстръгаюште кла
сы. (Мк. 2:24) и фарисеи глаголаху Ему.
виждь чьто творятъ въ су
боты. егоже не достоитъ.
(Мк. 2:25) и Тъ глаголааше имъ. несте ли ни
колиже чьли. чьто створи
Давидъ. егда требова. и въ
злака самъ и иже беаху съ
нимь. (Мк. 2:26) како вьниде въ храмъ
Божий. при Еви(авиа)фаре. архи
ереи. и хлебы предъложение
сънестъ. и ихъже не достое
ше ести. тъкмо иереомъ.
(Мк. 2:27) И глаголааше имъ Иисусъ. субота
человека ради быстъ. а не человекъ су
боты ради Темьже Господь
естъ Сынъ Человеческы суботе.
(Мк. 3:1) и въниде пакы въ сънъми
ште. И бе ту человекъ суху
руку имы. (Мк. 3:2) и назирааху И.
аште въ суботу ицели

тъ и. да на Нь възглаголютъ.
(Мк. 3:3) и глагола человеку имуштуему
суху руку. стани по сре
де. (Мк. 3:4) и глаголи имъ. достои ли
въ суботы добро творити
ли зъло творити. душу спасти
ли погубити. они же мль
чааху. (Мк. 3:5) възъревъ на ня
съ гневомь. скръбя о окаме
нении сръдьца ихъ. глагола
человеку простьри руку твою.
и простьре. и утверъди ся
рука его цела екы другае.
(Мк. 3:6) И абье ишьдьше фарисеи.
съ иродианы съветъ сътва
реаху на Нь. како И бу погу
били. (Мк. 3:7) Иисусъ же отиде съ уче
никы Своими къ морю.
и многъ народъ отъ Галилея.
по Немь идошя. и отъ Июдея.
(Мк. 3:8) и отъ Ерисалима. и отъ Идумея.
и съ оного полу Иордана.
и суштеи отъ Туре и Сидона.

много мъножьство. слы
шавъше елико сътвареаше
придошя къ Нему. (Мк. 3:9) и рече уче
никомъ Своимъ. да естъ
при Немь ладница народа ради.
да не сътужаютъ Ему.
(Мк. 3:10) мъногы бо ицели. еко на
падааху Емь. елико име
аху раны. (Мк. 3:11) И егда видеа
ху И дуси нечистии. припада
аху къ Нему. и въпиеху
глаголюште. еко Ты еси Христосъ
Сынъ Божий. (Мк. 3:12) и много прешта
аше имъ. да аве творятъ
Его. еко ведеаху Христа само
го сушта. (Мк. 3:13) И вьзиде на го
ру и призыва яже самъ въсхо
те. и идошя къ Нему. (Мк. 3:14) и съ
твори .12. да будутъ съ Ни
мь. и посылаетъ я пропо
ведати. (Мк. 3:15) и имети обла
сть. целити недугы.

и изгонити бесы. (Мк. 3:16) и нарече
имя Симону Петръ. (Мк. 3:17) и Екова
Зеведеова. и Ианна братра
Иековле. и нарече има и
мене. Вооаниргиси. еже естъ
сына громова. (Мк. 3:18) и Андреу и Фи
липа. и Вартоломеа. и Ма
ттеа мытаре. и Тому.
и Икова. Алфеова. и Тадеа.
и Симона. Кананеа. (Мк. 3:19) и Юду
Искариотьскааго. иже И
предастъ. (Мк. 3:20) и придошя въ до
мъ. и събърашя ся пакы
народи. еко не мошти имъ
ни хлеба сънести. (Мк. 3:21) и слы
шавъе иже беаху у Него.
изиду яти И. глаголааху бо
еко неистовъ естъ. (Мк. 3:22) и къни
жьници низъшьдъше отъ
Иерусалима глаголааху. еко вель
зеулъ иматъ. и еко о къня
зи бесъ. изгонитъ бесы.
(Мк. 3:23) и призъва я. въ притъ

чахъ глаголааше имъ. како може
тъ сотона сотону изгънати.
(Мк. 3:24) и аште царство на ся раздели
тъ ся. не можетъ стати царь
ство то. (Мк. 3:25) и аште домъ на ся
разделитъ ся. не можетъ
стати домъ тъ. (Мк. 3:26) и аште со
тона самъ въста на ся. и ра
здели ся. не можетъ стати.
нъ коньчину иматъ. (Мк. 3:27) никъ
тоже не можетъ съсудъ
крепъкаего. въшьдъ въ до
мъ его. расхытити. аште
не прьвее крепъкаего съвя
жетъ. и тъгда домъ его ра
схытитъ. (Мк. 3:28) амин глаголю ва
мъ. еко все отъпустятъ ся
сыновомъ человеческомъ. съгрешение.
и власмия. елико аште
власвимисаютъ. (Мк. 3:29) а иже а
ште власвимисаетъ на
Святы Духъ. не иматъ отъпу
штение въ векы. повиннъ <…>

(Мк. 4:11) <…> вьсе бываетъ. (Мк. 4:12) да видяште
видятъ. и не узьрятъ. и слы
шяште слышятъ. и не разу
меютъ. егда обратятъ ся.
и отъпустятъ ся имъ греси.
(Мк. 4:13) и глагола имъ. не весте ли притъ
чя сея. и како вся притъчя
умеете. (Мк. 4:14) сеяй слово сеетъ.
(Мк. 4:15) се же сутъ еже на пути. иде
же сеетъ ся слово. и егда у
слышитъ. абие придетъ со
тона. и отыметъ слово.
сеаное въ сръдьцихъ ихъ.
(Мк. 4:16) и си такожде сутъ. иже на
каменихъ сеении. иже е
гда слышятъ слово. абье
съ радостию приемлутъ е.
(Мк. 4:17) и не имутъ корене вь себе.
нъ времении сутъ. по томь
же бывъши печали. ли го
нению. словесе ради.
аье съблажнеютъ ся
(Мк. 4:18) а си сутъ. сеани въ трънии.

слышяштеи слово. (Мк. 4:19) и печа
ли века сего. и льсть богать
ствие. и о прочиихъ похотии.
въходяштя подавлеютъ сло
во. и бес плода бываетъ.
(Мк. 4:20) а си сутъ сеании на добрей
земли. иже слышятъ слово.
и приемлутъ е. и плодятъ
ся. на <…> (Мк. 4:21) и глаголааше и
мъ. Егда приходитъ свети
льникъ. да подъ спудомь по
ложенъ будетъ. ли подъ одро
мь. не да ли на свештьникъ
възложятъ и. (Мк. 4:22) нестъ бо ни
чьто же тайно. иже не авитъ
ся. ни быстъ потаено. нъ да
придетъ въ авление. (Мк. 4:23) иже
иматъ уши слышати да
слышитъ. (Мк. 4:24) и глаголааше имъ.
Блюдете ся чьто слышите.
въ нюже меру мерите.
намеритъ ся вамъ.
и приложитъ ся вамъ.

слышяштеимъ. (Мк. 4:25) иже бо а
ште иматъ дастъ ся ему.
а ижь не иматъ. и еже има
тъ отыметъ ся отъ него.
(Мк. 4:26) и глаголааше. тако естъ Царствие Божие
екоже человекъ въметаетъ семя
въ землу. (Мк. 4:27) и съпитъ. и въста
етъ ношть и дьнь. и семя про
зябаетъ. и растетъ екоже не
вестъ онъ. (Мк. 4:28) вь себе бо земле
плодитъ ся. прежде треву
по томь же класъ. по томь же
пьшеницу въ класе (Мк. 4:29) егда же
съзьреетъ плодъ. после
тъ сръпъ. настоитъ жятва.
(Мк. 4:30) и глаголааше. Чесому уподо
бимъ Царствие Божие. ли коей при
тъчи. приложимъ е (Мк. 4:31) еко гору
шьне зръне. еже егда въсе
но будетъ въ землю. мьне
всехъ естъ семенъ. земъ
ныхъ. (Мк. 4:32) и егда вьсено буде
тъ въздрастетъ. и будетъ

боле всехъ зелий. и твори
тъ ветви велья. еко мошти
подъ сению его. птицамъ не
бескымъ витати. (Мк. 4:33) и тацеми
притъчами многами. глаголаа
ше имъ слово. екоже можаа
ху слышати. (Мк. 4:34) бес притъчя
же не глаголааше имъ. единъ же
съказааше ученикомъ Сво
имъ все. (Мк. 4:35) и глагола имъ. въ тъ
дьнь вечеру бывшю. пре
идемъ на онъ полъ. (Мк. 4:36) отъпу
штьше народъ. пояшя и еко
же бе въ ладии. и ины же
ладия беаху съ ними.
(Мк. 4:37) и быстъ буре ветръна ве
лие. влъны же въливааху
ся въ ладию. еко уже погря
знути хотеаше. (Мк. 4:38) и бе Самъ
на кръме. на дохъторе съпя.
и възбудишя И. и глаголааху
Ему. Учителю. не роди
ши ли еко погыбаемъ.

(Мк. 4:39) и въставъ запрети ветру. и ре
че морю. мльчи. и устани.
и улеже ветръ. и быстъ ти
шина велье. (Мк. 4:40) и рече имъ чьто
тако страшиви есте. како не
имате веры. (Мк. 4:41) и възбоешя
ся страхомь вельемь. и глагола
аху другъ къ другуъ. къто у
бо Сь естъ. еко и ветри и мо
ре послушаютъ Его. (Мк. 5:1) и при
ду на онъ полъ море. въ стра
ну Гадаринску. (Мк. 5:2) И излезъ
шю же Ему ис корабле. абье.
сърете И отъ гробъ человекъ. духомь
нечистомь. (Мк. 5:3) иже жилиште
имеаше въ гробехъ. и ни же
лезномь ужемь. его ни
ктоже не можааше его съвя
зати. (Мк. 5:4) за не ему много кра
ты. путы и ужи желе
зны. съвязану суштю
претрьзааху ся отъ него у
жа железнаа. и пута съкру

шааху ся. и никтоже его не мо
жааше умучити. (Мк. 5:5) и выну
дьнь и ношть въ гробехъ. и въ
горахъ бе. въпия и тлъкы
ся камениемь. (Мк. 5:6) узревъ же
Иисуса издалече. тече и покло
ни ся Ему. (Мк. 5:7) и възъпивъ гла
сомь вельемь глагола. чьто
мьне и Тебе Иисусе. Сыне Бога Вы
шьнеего. заклинаю Тя Богомь.
не мучи мене. (Мк. 5:8) глаголааше бо
ему изиди душе нечисты
отъ человека. (Мк. 5:9) и въпрашааше и. ка
ко ти естъ имя. и глагола Ему.
легеонъ мьне имя естъ.
еко мнози есмь. (Мк. 5:10) и молеаше
И много. да не посълетъ
ихъ кроме страны. (Мк. 5:11) бе же ту
стадо свино пасомо велье.
при горе. (Мк. 5:12) и молишя И вси бе
си глаголюште. посъли ны вь
свинья. да вь ня вьнидемъ.
(Мк. 5:13) и абье повеле имъ Иисусъ. и ишь

дъше дуси нечистии. въни
дошя въ свиния. и устръми
ся стадо по брегу въ море.
бе же ихъ еко дьве тысяшти.
и утапааху въ мори. (Мк. 5:14) и пасу
штеи свиния бежашя. и въ
звестишя въ граде. и на се
лехъ. и приду видетъ бы
въшааго. (Мк. 5:15) и придушя къ Иисусови.
и видешя бесъновавъшаа
го ся. седяшта обльчена.
и съмысляшта. имевъ
шааго легеонъ. и убоешя ся.
(Мк. 5:16) и поведешя имъ видевъшеи.
како быстъ бесънуму. о сви
ниехъ. (Мк. 5:17) и начяшя молити И.
отити отъ пределъ ихъ.
(Мк. 5:18) И въходяшту Ему въ ладии
цу. молеаше И бесъновавы
ся. да би съ Нимь былъ. (Мк. 5:19) Иисусъ
же не дастъ ему. нъ глагола е
му. иди въ домъ твой къ
твоимъ. и възвести имъ.

елико ти Господь сътвори. и помило
ва тя. (Мк. 5:20) и иде. и начятъ проповедо
вати. въ Декаполи. елико съ
твори ему Иисусъ. и вси дивле
аху ся. (Мк. 5:21) И преевъшуму въ ко
раби пакы на онъ полъ. събъра
ся народъ многъ о Немь и бе при
мори. (Мк. 5:22) И се приде единъ отъ а
рхисинагога. именемь Иаиръ.
и видевъ И паде на ногу Его.
(Мк. 5:23) и млеаше И много глаголя. еко
дъшти мое на коньчине естъ.
да пришьдъ възложиши на ню
руце. да спасена будетъ и ожи
ветъ. (Мк. 5:24) и иде съ нимь. и по Немь
идеаше народъ многъ. и у
гнетааху И. (Мк. 5:25) И се жена етера
сушти. въ точении кръве.
летъ 12. (Мк. 5:26) и много пострадавъ
ши. отъ многъ врачевъ.
и иждивъши вьсе свое. и ни
единоя пользя обретъши.
нъ паче въ горе пришьдъши.

(Мк. 5:27) слышавъши о Иисусе. пришьдъ
ши въ народе. съ зади. прико
сну ся ризе Его. (Мк. 5:28) глаголааше бо.
еко аште прикосну ся поне ризе Е
го. спасена буду. (Мк. 5:29) и аьбе ися
кну источьникъ кръве ея.
и разуме теломь еко ице
леетъ отъ раны. (Мк. 5:30) и абье Иисусъ
оштюшть вь Себе. силу
ишьдъшу. отъ Него. обрашть
ся въ народе глаголааше. къто при
косну ся ризъ Моихъ. (Мк. 5:31) и глагола
шя Ему ученици Его. видя на
родъ угнетаюшть Тя и глаголе
ши. къто ся прикосну Мне.
(Мк. 5:32) и озирааше ся видети. сътво
рьшую се. (Мк. 5:33) жена же убоевъ
ши ся. и трепештушти. ве
душти еже быстъ ей. при
де и припаде къ Нему. и ре
че Ему вьсу истину. (Мк. 5:34) Иисусъ же
рече ей. дъшти вера твое спасе
тя. иди съ миромь. и буди

цела отъ раны твоея. (Мк. 5:35) Еште
глаголюштю Ему. придошя отъ а
рхисинагога глаголюште. еко дъ
шти твое умретъ. чьто дви
жеши Учителе. (Мк. 5:36) Иисусъ же слы
шавъ слово глаголемое. глагола архи
синагогови. не бой ся тъкмо
веруй. (Мк. 5:37) и не остави ити по Се
бе. ниединогоже. тъкъму
Петра. и Екова. и Оанна братра
Иековле. (Мк. 5:38) и приде въ домъ
архисинагоговъ. и виде мль
ву. и плачуштя ся. и кли
чуштя много. (Мк. 5:39) и въшедъ
глагола имъ. чьто мльвите.
и плачете ся. отроковица не
стъ умръла нъ съпитъ. (Мк. 5:40) и ру
гааху ся Ему. Онъ же изгьна
въ вься. поятъ отца отрокови
ци и матерь. и иже бешя съ Нимь.
и вьниде идеже бе отрочя
лежя. (Мк. 5:41) и имъ за руку отроко
вицу. глагола ей. талитакумъ.

еже естъ съказаемо. девице
тебе глаголю въстани. (Мк. 5:42) и абье
въста девица и хождааше.
бе бо летома 12. и ужасну
шя ся ужасомь вельемь
(Мк. 5:43) и запрети имъ много.
да никътоже не увестъ
сего. и рече дадите ей ести.
(Мк. 6:1) И ишьдъ отъ туде. и приде
въ отечество Свое. и по Немь
идошя ученици Его. (Мк. 6:2) и бы
въши суботе. начятъ на съ
нъмишти учити. и мнози
слышавъше дивлеаху ся
о учении Его глаголюште. отъ
куду се естъ Сему. и чьто
премудрость данаа Ему.
и силы такы рукама Его
бываютъ. (Мк. 6:3) не Сь ли естъ
тектонъ. сынъ Мариинъ.
и братръ же Иекову. и Осии.
и Июде. и Симону. не и ли
сестры Его сутъ сьде насъ.

и съблажнеаху ся о Немь.
(Мк. 6:4) Глаголааше же имъ Иисусъ. еко нестъ
пророкъ бештьсти. тъкъмо
въ своемь отьчьствии.
и въ рождении. и въ дому
своему. (Мк. 6:5) и не можааше ту
ни единоя же силы сътво
рити. тъкъмо на мало неду
жьникъ възложи руце и ицели.
(Мк. 6:6) и диви ся за неверьствие ихъ.
и обьхождааше градьця учя.
(Мк. 6:7) и призъвавъ оба на десяте.
и начятъ сълати. дъва. нъ
дъва. и даеаше имъ власть
на дусехъ нечистыхъ.
(Мк. 6:8) и запрети имъ. да ничесоже
не вьземлютъ на путь.
токъмо жьзлъ единъ. ни пиры
ни хлеба. ни при поесе меди.
(Мк. 6:9) нъ обувени въ сандалия.
и не облачити ся въ дьве ризе.
(Мк. 6:10) И глаголааше имъ. ижде же коли
жьдо вьнидете въ домъ.

ту пребываете. доидеже
изидете отъ туде. (Мк. 6:11) и елико
аште не приемлутъ васъ.
ни послушаютъ васъ. исхо
дяште отъ туду. отътрясе
те прахъ. иже естъ подъ но
гами вашими. въ съведе
тельство имъ. амин глаголю
вамъ отърадьнее буде
тъ. Содомомъ. ли Гоморене
мь. в дьнь судъны. неже
граду тому. (Мк. 6:12) и ишьдъше про
поведааху. да покаютъ ся.
(Мк. 6:13) и бесы многы изганеа
ху. и мазааху олеомь.
многы недужьныя. и и
целеаху. (Мк. 6:14) и услыша царь
Иродъ. слухъ Иисусовъ. аве бо
быстъ имя Его. и глаголааше.
еко Иоанъ Крьстяй въста
отъ мрътвыхъ. и сего ра
ди силы деютъ ся о Немь
(Мк. 6:15) ини же глаголааху еко Илие е

стъ. ини же глаголааху еко проро
къ естъ. еко единъ отъ пророкъ:
(Мк. 6:16) слышавъ же Иродъ рече. еко
егоже азъ. усекнухъ Иоанна.
сь естъ. тъ въста отъ мръ
твыхъ. (Мк. 6:17) Тъ бо Иродъ. по
сълавъ ятъ Иоана. и съвя
за и. въ тьмьници. Ироди
еды ради. жены Филипа
братра своего. еко ожени ся
ею. (Мк. 6:18) Глаголааше бо Иоанъ Иродо
ви. еко не достоитъ тебе.
имети жены Филипа бра
та своего. (Мк. 6:19) Иродие же гне
вааше ся на нь. и хотеаше и
убити. и не можааше. (Мк. 6:20) Иро
дъ бо боеше ся Иоана. ве
ды мужа правьдъна и
свята. и хранеаше и. и по
слушая его мъного тво
реаше. и въ сласть его
слушааше. (Мк. 6:21) и приключь
шю ся дьни потребъну.

егда Иродъ рождьству сво
ему вечеру твореаше. къ
няземъ своимъ. и тысу
штьникомъ. и старейшина
мъ. Галилейскамъ. (Мк. 6:22) и въшь
дъши дъштери ея. Иродиеде.
и плясавъши. и угождьши
Иродови. и възлежяштии
мъ съ нимь. рече царь деви
ци. емуже аште хоштеши
дамь ти. (Мк. 6:23) и клятъ ся ей.
еко егоже аште просиши дамь ти.
до полъ царствие моего. (Мк. 6:24) она же
ишьдъши рече къ матери своей.
чесо прошу. она же рече гла
вы Иоана Крьстителе.
(Мк. 6:25) и въшьдъши абье съ тъшта
ниемь къ царю. проси глаголю
шти. хошту да ми даси у
сечену на блюде главу.
Иоана Крьстителе. (Мк. 6:26) и при
скръбьнъ быстъ царь за
клятвы. и възлежяштихъ

съ нимь. не въсхоте отъре
шти ся ей. (Мк. 6:27) и абье посълавъ
царь воина. повеле принести
главу его. (Мк. 6:28) онъ же шьдъ усе
кну и въ тьмьници. и прине
се главу его на блюде. и да
стъ девици. и девица да
стъ ю матери своей. (Мк. 6:29) и слышавъ
ше ученици его. придошя и
вьзяшя трупъ его. и поло
жишя и въ гробе. (Мк. 6:30) и събърашя
ся апостоли къ Иисусу. и възвести
шя Ему все. елико сътворишя.
и елико научишя. (Мк. 6:31) и рече имъ.
придете вы сами въ место
едини. и почиите мало.
беаху бо приходяштеи. и охо
дяштеи мнози. и не бе имъ
коли поне ести. (Мк. 6:32) и идошя въ
пусто место кораблемь е
дини. (Мк. 6:33) и видешя я едуштя.
и познашя я мнози. и пеши
отъ всехъ градъ тешя тамо

и варишя я. (Мк. 6:34) и ишьдъ Иисусъ виде
народъ многъ. и мили Ему
бышя. за не беаху еко овь
ця не имуштя пастуха. И на
чятъ учити я много. (Мк. 6:35) и ми
нувъшю часу. приступь
ше къ Нему ученици Его.
глаголашя еко пусто естъ ме
сто. и уже година мину.
(Мк. 6:36) отъпусти я. да шьдъше.
въ окръстъниихъ селехъ
и вьсехъ. купятъ себе
хлебы. не имутъ бо чьсо
ести. (Мк. 6:37) Онъ же отъвештавъ
рече имъ. дадите имъ вы
ести. и глаголашя Ему. да шь
дъше купимъ. дьвема съ
тома пенязь хлебы. и
дамъ имъ ести. (Мк. 6:38) Онъ же глагола
имъ. колико имате хле
бъ. идете (са)дите. у
ведевъше глаголашя. 5 хлебъ.
и 2 рыбе. (Мк. 6:39) и повеле имъ

посадити я вся. на споды.
на споды. на треве зелене.
(Мк. 6:40) и възлегошя на лехы. на ле
хы. по съту и пяти десятъ.
(Мк. 6:41) и приимъ 5 хлебъ. и 2 рыбе.
и възьреъ на небо благослови.
и преломи хлебы. и даеше
ученикомъ Своимъ. да по
лагаютъ предъ ними. и обе
рибе раздели всемъ. и (Мк. 6:42) и ешя
вси и насытишя ся. (Мк. 6:43) и вь
зяшя укрухъ. 12 коша и
сплънь. и отъ рыбу. (Мк. 6:44) едъ
шиихъ же бе хлебы пять
тысушть мужь. (Мк. 6:45) и абье
убеди ученикы своя.
вьнити въ корабль. и вари
ти на ономь полу. къ Видъ
саиде. доньдеже Самъ о
тъпуститъ народы. (Мк. 6:46) и о
търе..къ ся имъ. иде въ
гору помолитъ ся.
(Мк. 6:47) И вечеръ бывъшю. бе бо ко

рабль по среде море. а Сь еди
нъ на земли. (Мк. 6:48) и видевъ я
страждуштя въ гребении.
бе бо ветръ противьнъ имъ.
и при четврътей стражи но
штьней. и приде къ нимъ по
морю ходя. и хоте минути я.
(Мк. 6:49) они же видевъше И по морю
ходяшть. не пьштевашя при
зракъ быти. и възъвашя.
(Мк. 6:50) вси бо видевъше И. и вьзмя
тошя ся. Онъ же абье глагола съ
ними. и рече имъ. Дръзай
те Азъ есмь не бойте ся.
(Мк. 6:51) и въниде къ нимъ въ корабль.
и улеже ветръ. и зело из ли
ха дивлеаху ся. и ужасаа
ху ся. (Мк. 6:52) не разумешя бо о хле
бехъ. нъ бе сръдьце ихъ ока
менено. и приехавъше при
дошя въ землю Генисаре
тьску. и присташя (Мк. 6:54) ишдъ
шемъ же имъ ис корабле.

абье познашя И. и претешя
вьсу страну ту. и начяся
приносити. на одрехъ боля
штяя. идеже слышааху И
еко ту естъ. (Мк. 6:56) и еможе колижь
до. въхождааше въ вьси. ли
въ грады. ли вь села. на ра
спуиихъ. полагааху неду
жьныя. и молеаху И. да по
не вьскрили ризы Его прико
снутъ ся. и елико аште при
касааху ся Емь. спасени бы
вааху. (Мк. 7:1) И събърашя ся къ Не
му фарисеи. и етери отъ къ
нижьникъ. пришьдъше отъ
Ерусалима. (Мк. 7:2) и видешя етерии отъ
ученикъ Его. нечистама
рукама. сиречь не омъвена
ма. едуштя хлебы. зазь
реаху. (Мк. 7:3) фарисеи бо. и вси
июдеи. аште не умываю
тъ руку тьруште. не едятъ.
дръжяште предаание старць.

(Мк. 7:4) и отъ купели аште не поку
плутъ ся. не едятъ. и ина
многа сутъ. еже прияшя дръ
жати. крьштение стькле
ницамъ. и чьваномъ. и ко
тъломъ. и одромъ.
(Мк. 7:5) По томь же въпрашааху И. Фари
сеи и кънижьници. по чьто
не ходятъ ученици Твои.
по предаанию старьць. нъ не
умъвенама рукама едя
тъ хлебъ. (Мк. 7:6) Онъ же отъвешта
въ рече имъ. въ правъду
добре рече Исаие о васъ ли
цемери. екоже естъ псано.
сии людие устънами чь
тутъ Мя. а сръдьце ихъ да
лече отъстоитъ отъ Мене.
(Мк. 7:7) въ суе же чьтутъ Мя. учя
ште учение заповедий
человеческъ. (Мк. 7:8) оставьше бо запо
ведь Божью. дръжите преда
ание человеческа. крьштение кръ

чагомъ. и стькленицамъ.
и ина подобьна таковае твори
те. многа. (Мк. 7:9) и глаголашя имъ. до
бре отъметаете ся. запове
ди Божия. да предаание ваше
съблюдете. (Мк. 7:10) Моси бо рече.
чьти отца твоего и матерь твою.
и иже зьлословитъ. отца ли
матерь. съмрътию да умьретъ.
(Мк. 7:11) вы де глаголете. аште речетъ
человекъ. отцю ли матери. корванъ.
еже естъ даръ. и еже аште.
отъ мене пользеваъ еси.
(Мк. 7:12) и къ тому не оставлеете
его. ничьсоже сътворити
отцю своему. ли матери своей.
(Мк. 7:13) преступаюште слово Божье.
предааниемь вашимь. еже
предасте. подобьна тако
ва многа творите. (Мк. 7:14) и при
зъвавъ вьсь народъ. глаголаа
ше имъ послушайте Мене
вси. и разумевайте.

(Мк. 7:15) ничьтоже нестъ. еже вьне
юду человека. въходя въ нь. не мо
жетъ оскврънити. нъ исхо
дяштаа сутъ сквръняшта
человека. (Мк. 7:16) аште къто иматъ уши
слышати да слышитъ
(Мк. 7:17) И егда вьниде Иисусъ. въ домъ
отъ народа. въпрашааху И
ученици Его о притъчи.
(Мк. 7:18) и глагола имъ. тако ли вы не
разумьливи есте. не ра
зумеете ли. еко всеко
еже из вьну въходитъ въ
человека. не можетъ его осквръ
нити. (Мк. 7:19) еко не въходитъ е
му въ сръдьце. нъ въ чрево.
и сквозе афредонъ исходитъ.
истреблея вьсе брашьна.
(Мк. 7:20) глаголааше же. еко исходяштее
отъ человека. то скврънитъ человека
(Мк. 7:21) из утрьуду бо. отъ сръдь
ца человеческа. помышление зъ
лае исходятъ. прелюбодеанье.

любодеанье. убийства.
(Мк. 7:22) татьбы. обиды. лукавь
ства. льсть. студодеанье.
око лукаво. хуление. гръ
дыни. безумье. (Мк. 7:23) вьсе си
зълае. из утрии исходятъ.
и скврънятъ человека. иже иматъ
уши слышати да слышитъ.
(Мк. 7:24) И отъ туду въставъ иде. въ
пределы Турскы. и Си
доньскы. и вьшьдъ въ до
мъ. не хотеаше да би къто
чюлъ. и не може утаити ся.
(Мк. 7:25) Слышавъши бо жена о Немъ
еяже дъшти имеаше духъ
нечистъ. пришьдъши припа
де к ногама Его. (Мк. 7:26) жена же бе
поганыни. сирофиникиса
ныни родомь. и молеаше И.
да ижденетъ бесъ. из дъ
штере ея. (Мк. 7:27) Иисусъ же рече ей. оста
ни да прьвее насытятъ ся
чяда. нестъ бо добро отяти

хлеба чядомъ. и пьсомъ по
врешти. (Мк. 7:28) она же отъвештавъ
ши рече Ему. ей Господи. ибо пси
подъ трапезою. едятъ отъ
крупиць детьскъ. (Мк. 7:29) и рече
ей за слово се. иди. изиде
бесь из дъштере твоея.
(Мк. 7:30) и шьдъши домови. обрете
отроковицу лежашту. на о
дре. и бесъ ишьдъшь.
(Мк. 7:31) и пакы ишьдъ Иисусъ. отъ преде
лъ Тирскъ. и Сидоньскъ.
приде въ море Галилейское.
междю пределы. Декапе
льскы. (Мк. 7:32) и приведошя къ Нему
глухъ гугънивъ. и молеа
ху И. да възложитъ на нь
руку. (Мк. 7:33) и поимъ и единъ о
тъ народа. въложи прьсты
Своя въ уши его. и плину
въ косну и въ языкъ. (Мк. 7:34) и въ
зьреъ на небо въздъхнувъ.
и глагола ему. еффата.

еже естъ развръзи ся. (Мк. 7:35) и а
бье развръзосте ся слуха
его. и раздреши ся уза язы
ка его. и глаголааше чисто. (Мк. 7:36) и за
прети имъ. да никомуже
не поведятъ. еликоже имъ
Тъ запрештааше. они паче
из лиха проповедааху. (Мк. 7:37) и пре
из лиха. дивлеаху ся глаголю
ште. добре вьсе творитъ.
и глухыя творитъ слы
шати. и немыя глаголати.
(Мк. 8:1) Въ ты дьни пакы многу на
роду суштю. и не имуште
мъ чесо ести. призъвавъ
Иисусъ ученикы Своя глагола имъ.
(Мк. 8:2) милъ Ми естъ народ сь.
еко уже три дьни приседя
тъ Мне. и не имутъ чесо
ести. (Мк. 8:3) и аште отъпушту
я не едъшя въ домы своя.
ослабеютъ на пути. дру
зии бо отъ нихъ издалече

сутъ пришьли. (Мк. 8:4) и отьвешта
шя Ему ученици Его. отъ ку
ду можетъ къто сия насы
тити хлеба. на пустыни.
(Мк. 8:5) и въпроси я колико имате
хлеб. они же решя 7. (Мк. 8:6) и по
веле народу вьзлешти на
земли. и приимъ седмь ту
хлебъ. хвалу въздавъ пре
ломи. и даеше ученикомъ
Своимъ да предьполагаю
тъ. и положишя предъ народо
мь. (Мк. 8:7) и имеаху рыбиць ма
ло. и ты благословивъ рече.
предложите и ты. (Мк. 8:8) ешя же
и насытишя ся. и вьзяшя
избытъкы укрухъ. седмь
кошьниць. (Мк. 8:9) бе же едъшиихъ.
еко четыри тысуштя. и о
тъпусти я. (Мк. 8:10) и абье вьле
зъ въ корабь. съ ученикы
Своими. приде въ страны
Дальмануфаньскы.

(Мк. 8:11) и изиду фарисеи. и начяшя
сътязати ся съ Нимь. иску
ште отъ Него знаменье сь
небесе. искушаюште И. (Мк. 8:12) и въ
здъхнувъ духомь Своимь
глагола. чьто родось знаменье
иштетъ. амин. глаголю ва
мъ. аште дастъ ся роду се
му знамение. (Мк. 8:13) и оставь я.
вълезъ пакы въ корабль.
иде на онъ полъ. (Мк. 8:14) и забышя
вьзяти хлебы. и разве
единого хлеба. не имеаху
съ собою въ кораби. (Мк. 8:15) И прешта
аше имъ глаголя. видите блю
дете ся. отъ кваса фарисе
йска. и отъ кваса Иродова.
(Мк. 8:16) и помышлеаху другъ къ
другу глаголюште. еко хлебъ
не имамъ. (Мк. 8:17) чьто помышле
ате еко хлебъ не имате.
не у ли чюете ни разумее
те. окаменено ли имате

сръдьце ваше. (Мк. 8:18) очи имуште
не видите. и уши имуште.
не слышите. и не помьни
те ли. (Мк. 8:19) егда пять хлебъ пре
ломихъ. вь пять тысу
шть. и колико кошь укрухъ
вьзясте. глаголашя Ему. .12.
(Мк. 8:20) и егда седмия въ четы
ри тысуштя. колико кошь
ниць исплъненье укрухъ
вьзясте. они же решя 7.
(Мк. 8:21) и глагола имъ не у ли разуме
ете. (Мк. 8:22) И приде въ Видьсаиду.
и приведошя къ Нему сле
па. и молеаху И. да и косне
тъ. (Мк. 8:23) и имъ за руку слепа
его. и изведе и вънъ из вь
си. и плину на очи его. въ
зложи руце на нь. въпраша
аше и аште чьто видитъ.
(Мк. 8:24) и възьревъ глаголааше вижду
человекы. еко д<…> вижду хо
дяштя. (Мк. 8:25) по томь же пакы

възложи руце на очи его.
и сътвори и прозьрети. и у
твори ся. и узьре вся све
тъло. (Мк. 8:26) и посъла и въ домъ
его глаголя. ни въ вьсь вьниди.
ни повеждь никомуже въ
вьси. (Мк. 8:27) Изиде же Иисусъ. и уче
ници Его. въ вьсь Кесария
Филиповы. и на пути въ
прашааше ученикы Своя
глаголя имъ. кого Мя глаголете
человеци быти. (Мк. 8:28) они же отъве
шташя. ови Иоана Крьсти
теле. и ини Илию. а дру
зии единого отъ пророкъ.
(Мк. 8:29) и Тъ глагола имъ. вы же кого
мя глаголете быти. отъве
штавъ же Петръ. глагола Ему.
Ты еси Христосъ. (Мк. 8:30) и запрети имъ.
да никомуже не глаголютъ о Немь. (Мк. 8:31) и начятъ учити я.
еко подобаетъ Сыну Человеческу
му. много пострадати.

и искушену быти. отъ ста
рьць. и архиерей. и кънижь
никъ. и убиену быти.
и третий днь въскръсну
ти. (Мк. 8:32) и не обинуя ся слово
глаголааше. и приемъ И Петръ.
начятъ претити Ему. (Мк. 8:33) Онъ
же обрашть ся и възьревъ
на ученикы Своя. запре
ти Петрови глаголя. иди за Мъ
ною сотоно. еко не мысли
ши еже сутъ Божье. нъ еже
человеческаа. (Мк. 8:34) И призъвавъ народы.
съ ученикы Своими. рече
имъ. иже хоштетъ по Мне
ити. да отъвръжетъ ся себе.
и възъметъ крестъ свой.
и грядетъ по Мне. (Мк. 8:35) иже бо а
ште хоштетъ душу свою съ
пасти погубитъ ю. и иже
погубитъ душу свою Мене
ради. и Евангелие тъ спасетъ
ся. (Мк. 8:36) кае бо естъ польза человеку

аште приобряштетъ и вьсь
миръ. и отъштетитъ душу
свою. (Мк. 8:37) Чьто бо дастъ человекъ
измену за душу свою. (Мк. 8:38) и
же бо постыдитъ ся Мене.
и Моихъ словесъ. въ роде се
мь прелюбодеимь. и грешь
немь. и Сынъ Человеческы посты
дитъ ся его. егда придетъ
въ славе Отца Своего. съ ангелы
святыми. (Мк. 9:1) и глаголааше имъ.
амин. глаголю вамъ. сутъ
етери отъ сьде стояштиихъ.
иже не имутъ въкусити
съмръти. доньдеже видя
тъ Царствие Божие. пришьдъшее
вь силе. (Мк. 9:2) И по шести днъ
поятъ Иисусъ. Петра. и Екова.
и Оана. и вьзведе я на го
ру высоку. едины. и пре
образи ся предь ними. (Мк. 9:3) и бы
шя ризы Его льштяштя ся.
белы зело еко и снегъ.

ецехъже не можетъ. гнафе
и на земле тако белити. (Мк. 9:4) и а
ви ся имъ Илие съ Мосеомь.
и беашете глаголюшта съ Иисусомь.
(Мк. 9:5) и отъвештавъ Петръ глагола Иисусови.
Равви. добро намъ сьде
быти. и сътворимъ 3 кро
вы. Тебе едину. и Мосе
ови едину. и Или едину.
(Мк. 9:6) не ведеаше бо чьо глаголет. при
страшьни бо беаху. (Мк. 9:7) быстъ же
облакъ осенея я. и приде
гласъ из облака глаголя. Сь е
стъ Сынъ Мой възлюблены.
послушайте Его. (Мк. 9:8) и въне
заапу възьревъше. нико
гоже не видешя къ тому.
нъ Иисуса единого съ собою.
(Мк. 9:9) съходяштемъ же имъ съ
горы. запрети имъ да ни
комуже не поведятъ еже
видешя. тъкъму егда
Сынъ Человеческы из мрътвыхъ

въскръснетъ. (Мк. 9:10) и удеръжашя
слово вь себе. сътязаюште
ся. чьто естъ еже из мрътвы
хъ въскръснути. (Мк. 9:11) и въпраша
аху глаголюште. еко глаголютъ
книжьници. еко Или подобаетъ
прити прежде. (Мк. 9:12) Онъ же отъвештавъ рече имъ
Илие убо пришьдъ прежде устроитъ все.
и како естъ псано о Сыне Человечесце
мь. да много постраждетъ.
и уничьжятъ И. (Мк. 9:13) нъ глаголю ва
мъ. еко Илие приде. и сътво
ришя ему еликоже хотешя.
екоже естъ псано о немь.
(Мк. 9:14) и пришьдъ къ ученикомъ. ви
де народъ многъ о нихъ. и къ
нижьникы. сътязаюштя
ся с ними. (Мк. 9:15) и абье вьсь
народъ. видевъше и ужасу
ся. и пририштуште цело
вааху И. (Мк. 9:16) И въпроси къни
жьникы. чьто сътязе
те ся вь себе. (Мк. 9:17) И отъвешта
въ единъ отъ народа рече.

Учителю привесъ сынъ мой
къ тебе. имушть духъ немъ
глухъ. (Мк. 9:18) иже аште колижьдо
иметъ и. разбиваатъ и и пе
ны тештитъ. и скрьжьште
тъ зубы своими и оцепе
неетъ. и рехъ ученикомъ
Твоимъ. да ижденутъ и.
и не възмогу. (Мк. 9:19) Онъ же отъ
вештавъ глагола. о роде неве
рьнъ. до коле тръплу вы. прине
сете и къ Мне. (Мк. 9:20) и принеся и
къ Нему. и видевъ И духъ
сътрясе и. и падъ на земли
валеаше ся пены тештя.
(Мк. 9:21) и въпроси Иисусъ отца его. коли
ко летъ естъ отъ нелиже се
быстъ ему. онъ же рече Ему. из о
трочины. (Мк. 9:22) и множицею и
въ огнь въвръже. и въ воду.
ди и би погубилъ. нъ аште
можеши. помози намъ.

милосръдовавъ же о насъ (Мк. 9:23) Иисусъ.
рече ему. еже аште можеши
веровати. вьсе възможьна
веруюштюму. (Мк. 9:24) и абье възъ
пиъ отець отрочяте. съ сльза
ми глаголааше. верую Господи. помо
зи моему неверью. (Мк. 9:25) видевъ
же Иисусъ. еко съриштетъ ся наро
дъ. запрети духу нечиту
му. глаголя ему. немы. и глу
хы душе. азъ ти велю изи
ди ижнего. и къ тому не вь
ниди въ нь. (Мк. 9:26) и възъпивъ и
много пружавъ ся изиде.
и быстъ. еко и мрътвъ. еко мно
зи глаголааху еко умретъ. (Мк. 9:27) Иисусъ же
имъ и за руку вьздвиже и.
и въста. (Мк. 9:28) и въшьдъшю му
въ домъ. ученици его въпра
шааху И. единого. како мы
не възмогомъ изгнати его.
(Мк. 9:29) И рече имъ. тъ родъ ни иматъ
ничимьже изити. тъкъмо

молитвою и постомь. (Мк. 9:30) И отъ
туду ишьдьше. идеаху скво
зе Галилею. и не хотеаше
да И къто увестъ. (Мк. 9:31) учааше
бо ученикы Своя. и глаголааше
имъ. еко Сынъ Человеческы преданъ
будетъ. в руце человечесце. и у
биютъ И. и убиенъ бывъ.
вь третий днь. въскресне
тъ. (Мк. 9:32) они же не разумеаху глагола
И боеаху ся въпросити И.
(Мк. 9:33) И приде въ Каперънаумъ и въ
дому бывъ. впрашааше я
чьто на пути вь себе по
мышлеашете. (Мк. 9:34) они же мльча
аху. другъ къ другу бо сь
тязааше ся на пути. къто е
стъ болий. (Мк. 9:35) и седъ гласи о
ба на десяте. и глагола имъ.
аште къто хоштетъ старей
быти. да будетъ всехъ
мьний. и всех слуга.
(Мк. 9:36) и приимъ отрочя. постави е

по среде ихъ. и обьимъ е рече
имъ. (Мк. 9:37) иже аште едино тако
выхъ отрочятъ. прииметъ
въ имя Мое. Мя приемлетъ.
и иже аште Мене приемле
тъ. не Мене приемлетъ.
нъ посълавъшааго Мя. (Мк. 9:38) Отъ
вешта Ему Иоанъ глаголя. Учи
телю видехомъ етера. о и
мени Твоемь изгоняшта бе
сы. иже не ходитъ по насъ.
и възбранихомъ ему. еко
не последова намъ. (Мк. 9:39) Иисусъ же ре
че ему. не браните ему.
никътоже бо естъ. иже тво
ритъ силу. о Моемь имени.
и възможетъ въ скоре зъ
лословити Мя. (Мк. 9:40) иже бо не
стъ на вы. по васъ естъ.
(Мк. 9:41) Иже бо аште напоитъ вы.
чашу воды. въ имя еко
крьстиени есте. амин.
глаголю вамъ. не погубитъ

мьзды своея. (Мк. 9:42) и иже аште
съблазнитъ единого отъ
малыхъ сихъ. верую
штиихъ въ Мя. дебрее е
му стъ паче. аште обло
жятъ камень. жръновъны
о вы его. и въвръгутъ и въ
море. (Мк. 9:43) и аште съблажнее
тъ тя рука твое. отъсеци ю.
дебрее ти естъ маломоштию
въ животъ вьнити. неже
ли обе руце имуштю ити
въ геону. въ огнь негашу
штей. (Мк. 9:44) идеже чрьвь ихъ не
умираетъ. и огнь не уга
саетъ. (Мк. 9:45) и аште нога твое
съблажнеетъ тя. отъсе
ци ю. дебрее ти естъ въ
нити въ животъ хрому.
неже ли две нозе имуштю.
въврьжену быти въ гео
ну. въ огнь не гашуштей.
(Мк. 9:46) идеже чръвь ихъ не уми

раетъ. и огнь не угасаетъ.
(Мк. 9:47) и аште око твое съблажнее
тъ тя. истъкни е. добрее
ти естъ съ единемь окомь.
вьнити вь Царствие Божие. неже
ли обе очи имуштю. ити
въ геону огньную. (Мк. 9:48) идеже
чръвь ихъ не умираетъ.
и огнь не угасаетъ. (Мк. 9:49) вьсе
къ бо огнемь поестъ ся. и
вьсека жрътва солию осо
литъ ся. (Мк. 9:50) добро естъ соль.
аште ли же соль неслана
будетъ. о чемь ю осолите.
иместе соль вь себе. и
миръ имейте междю со
бою. (Мк. 10:1) и отъ туду въ при
де въ пределы Июдей
скы. по ономь полу Иорда
на. и приду пакы народи
къ Нему. и еко име обы
чай. пакы учааше я.
(Мк. 10:2) И приступьше фарисеи

въпрашааху И. аште досто
итъ мужю жену пуштати.
окушаюште И. (Мк. 10:3) Онъ же отъве
штавъ рече имъ. чьто ва
мъ заповеде Моси. (Мк. 10:4) они же
решя. повеле Моси кънигы
распустъныя напсати.
и пустити. (Мк. 10:5) и отъвешта
въ Иисусъ. рече имъ. по жесто
сръдию вашему. напса
вамъ заповедь сью. (Мк. 10:6) а отъ
начяла съзъдани. мужа
и жену сътворилъ е естъ
Богъ. сего ради оставитъ человекъ
отца своего и матерь. и приле
питъ ся къ жене своей. (Мк. 10:8) и бу
дете оба въ плъть едину.
темь же уже несте два.
нъ плъть едина. (Мк. 10:9) еже убо
Богъ съчеталъ естъ. человекъ да
не разлучаетъ. (Мк. 10:10) И въ до
му пакы ученици Его.
о семь въпрашааху И.

(Мк. 10:11) и глагола имъ. еже бо аште пу
ститъ жену свою. и ожени
тъ ся иною. прелюбы тво
ритъ на ню. (Мк. 10:12) и аште жена пу
стивъши мужа си. и поса
гнетъ за инъ. прелюбы
творитъ. (Мк. 10:13) И приношааху къ
Нему дети. дя я коснетъ.
ученици же прештааху.
приносяштиимъ. (Мк. 10:14) видевъ
же Иисусъ. негодова и глагола имъ.
не дейте детий приходи
ти къ Мне. и не браните и
мъ. тацехъ бо естъ Царствие
Божие. (Мк. 10:15) аминь. глаголю вамъ.
иже аште не прииметъ
Царсьтвие Божие. еко отрочя.
не иматъ вьнити вь не.
(Мк. 10:16) И обь..мъ е благословешта
аше. възлагая руце не не.
(Мк. 10:17) Исходяштюму на путь.
притекъ единъ богатъ.
и поклони ся Ему на колену.

въпрашааше И. Учителю
благы. чьто сътвору.
да животъ вечьны насле
дую. (Мк. 10:18) Иисусъ же рече. чьто Мя
глаголеши блага. никътоже
благъ тъкъмо единъ Богъ.
(Мк. 10:19) заповеди веси. не прелю
бы дей. не убий. не укра
ди. не лъже съведетель
ствуй. не обиди. чьти отца
своего и матерь. (Мк. 10:20) Онъ же отъ
вештавъ рече Ему. Учите
лю. вьсе си съхранихъ отъ
юности моея. (Мк. 10:21) Иисусъ же възь
ревъ вьзлюби и. и рече е
му. аште хоштеши съвръ
шенъ быти. единого еси
не доконьчалъ. иди ели
ко имаши продаждь. и да
ждь ништиимъ. и имети
имаши съкровиште на небесехъ
и приди ходи въ следъ Ме
не. възъми кръстъ.

(Мк. 10:22) Онъ же дряселъ бывъ о слове
се. отиде скръбя. бе бо имея
сътяжание много. (Мк. 10:23) и възь
ревъ Иисусъ. глагола ученикомъ
Своимъ. како не удобь иму
штеи богатьство. въ Царство
Божие вьнидутъ. (Мк. 10:24) учени
ци же ужасааху ся о слове
сехъ Его. Иисусъ же пакы отъве
штавъ глагола имъ. чяда. еко
не удобь естъ упъваюштии
мъ на богатьство. въ Царствие
Божие вьнити. (Мк. 10:25) удобее е
стъ вельбуду. сквозе
игълине уши пройти. не
же богату вь Царствие Божье
вьнити. (Мк. 10:26) они же из лиха ди
влеаху ся глаголюште къ себе.
къто можетъ спасенъ быти.
(Мк. 10:27) и възьревъ на ня Иисусъ глагола.
отъ человекъ невъзможьно. нъ
не отъ Бога. все бо възможь
на отъ Бога сутъ. (Мк. 10:28) начятъ

Петръ глаголати Ему. се мы
оставихомъ вьсе. и въ
следъТебе идохомъ. (Мк. 10:29) Отъ
вештавъ же Иисусъ рече. амин
глаголю вамъ. никътоже естъ
иже оставитъ домъ. ли
братрию. ли сестры.
ли отца. ли матерь. ли жену.
ли чяда. ли села. Мене ради.
и Евангелие. (Мк. 10:30) аште не иматъ
прияти съторицею. ныне
въ время се. домы. братрью.
сестры. и отца и матерь. и чя
да. и села. по изгънании.
и въ векъ грядушты. жи
вотъ вечьны. (Мк. 10:31) Мнози бу
дутъ пръвии последьнии.
и последьнии пръвии.
(Мк. 10:32) беаху же на пути. и въсхо
дяште въ Иерусалимъ. и бе варея
Иисусъ. и ужасааху ся. и после
дь грядуште боеаху ся.
и поимъ Иисусъ пакы оба не де

сяте. начятъ имъ. глаголати.
еже хотеаше быти Ему. (Мк. 10:33) еко
се въсходимъ въ Иерусалимъ. и Сынъ
Человеческы преданъ будетъ.
архиереомъ. и кънижьнико
мъ. и осудятъ И. на съмръ
ть. и предадятъ И языко
мъ. (Мк. 10:34) и поругаютъ ся Ему.
и утепутъ И. и оплюютъ И.
и убьютъ И. и третий днь
въскръснетъ. (Мк. 10:35) и предъ Ни
мь идосте Иековъ. и Оанъ.
сынова Зеведеова глаголюшта Е
му Учителю. хоштеве да
егоже аште просиве. сътво
риши нама. (Мк. 10:36) Иисусъ же рече има.
чьто хоштета сътвору ва
ма. (Мк. 10:37) она же ресте Ему. да
ждь нама да единъ о десну
ю Тебе. и единъ о левую
Тебе. сядеве въ славе Тво
еи. (Мк. 10:38) Иисусъ же рече има. не ве
ста ся чесо просяшта.

можета ли пити чашу. юже
Азъ пию. ли крьштениемь
имьже Азъ крьштаю ся крь
стити ся. (Мк. 10:39) она же ресте Ему
можеве. Иисусъ же рече има.
чашу убо юже Азъ пию. испь
ета. и крьштениемь имьже
Азъ крьшту ся. крьстита ся.
(Мк. 10:40) а еже сести о десную. и о ле
вую. нестъ Мне дати. нъ и
мъже естъ уготовано. (Мк. 10:41) и
слышавъше десять. начя
шя негодовати. о Иекове.
и Оанне. (Мк. 10:42) Иисусъ же призъвавъ
я глагола имъ. весте еко мь
няштеи ся власти язы
кы. устоятъ имъ. и ве
лици ихъ обладаютъ ими.
(Мк. 10:43) не тожде естъ въ васъ.
нъ иже аште хоштетъ. вя
штий быти въ васъ. да
будетъ вамъ слуга.
(Мк. 10:44) иже аште хоштетъ быти

въ васъ старей. да будетъ вь
семъ рабъ. (Мк. 10:45) И бо Сынъ Человеческы не
приде да послужятъ Ему.
нъ послужитъ. и дати душу
Свою избавленъ за многы. конец:
(Мк. 10:46) И придя въ Ериху. и исходя
штю Ему въ Ерихона. и уче
никомъ Его. и народу многу.
сынъ Тимеовъ. Вартимей.
слепъ седеаше при пути хлу
пая. (Мк. 10:47) и слышавъ еко Иисусъ. На
заренинъ естъ. начятъ зъ
вати И глаголя. Сыне Давидовъ. Иисусе.
помилуй мя. (Мк. 10:48) и прештаа
ху ему мнози. да умль
читъ. онъ же из лиха въпи
еаше. Сыне Давидовъ помилуй
мя. (Мк. 10:49) и ставъ Иисусъ рече имъ.
възгласите и. и възъваа
ху слепьца глаголюште ему
дръзай. въстани зоветъ
тя. (Мк. 10:50) онъ же отъвръгъ ризы
своя. въставъ приде къ

Иисусови. (Мк. 10:51) и отъвештавъ.
и глагола ему Иисусъ. чесому хо
штеши да сътворю тебе.
слепьць же глагола Ему. Равви.
да прозьрю. (Мк. 10:52) Иисусъ же рече ему.
иди вера твое спасе тя. и абье
прозьре. и по Иисусе иде въ пу
ть. (Мк. 11:1) и егда приближи ся въ Иерусалимъ.
въ Витагию. и Вифанию.
къ горе Елеоньсце. посъла дъ
ва отъ ученикъ Своихъ. (Мк. 11:2) и
глагола има. идета въ вьсь еже
естъ премо вама. и абье въ
ходяшта вь ню. обряштета
жребьць привязанъ. на не
мьже нестъ не у никтоже
отъ человекъ вьселъ. отрешша и
приведета. (Мк. 11: 3) и аште ва
ма къто речетъ чь
то се деета. рьцета еко
Господь требуетъ. И и абье
пакы посълетъ и семо. (Мк. 11:4) идо
сте же и обретосте жребьць

привязанъ. при двьрехъ. вь
не на распутии. и отрешаа
шете и. (Мк. 11:5) и етери отъ стояшти
ихъ ту. глаголааху има. чьто
деета отрешаюшта жребьць.
(Мк. 11:6) она же реста имъ. екоже за
поведе Иисусъ. и оставишя е.
(Мк. 11:7) и приведоста жребьць къ
Иисусови. и възложишя на нь
ризы Своя. и вьседе на не.
(Мк. 11:8) мнози же ризы своя пости
лааху по пути. а друзии
вейе резааху отъ древъ. и по
стилааху по пути. (Мк. 11:9) и пре
дьходяштеи. и въ следъ
ходяштеи. въпьеху глаголюште.
осанна благословенъ грядай въ и
мя Госопдне. (Мк. 11:10) благословено гря
душтее Царствье. въ и
мя Господни отца нашего Давида.
Осанна въ вышьниихъ.
(Мк. 11:11) и въниде въ Иерусалимъ Иисусъ. и въ цръ
къвь. и съгляда вься.

позде же суштю часу. изи
де въ Витанию. съ обема
на десяте (Мк. 11:12) въ утрьнии. и и
шьдъшемъ имъ отъ вита
ния. възлака. (Мк. 11:13) и виде
смоковьницу издалече.
имушту листвие. приде
аште убо обряштетъ чьто
не ней. и пришьдъ къ ней.
ничьсоже не обрете на ней.
тъкъмо листвье. не у бо
бе время смокъвамъ.
(Мк. 11:14) и отъвештавъ Иисусъ рече ей.
къ тому отъ тебе въ векъ.
никтоже плода сънеждь.
слышааху же ученици Его.
(Мк. 11:15) и придошя пакы въ Иерусалимъ.
и въшьдъ Иисусъ въ цръкъвь.
начятъ изгонити. прода
юштяя и купуюштяя
въ цръкъве. и дъскы тръ
жьникъ. и седала продаю
штиихъ голуби. испровръже.

(Мк. 11:16) и не дадеаше никомуже ми
мо нести. съсудъ сквозе
цръковь. (Мк. 11:17) и учааше глаголя и
мъ. нестъ ли псано. еко хра
мъ Мой храмъ молитве на
речетъ ся. всемъ языко
мъ. вы же сътвористе и.
врътъпъ разбойникомъ.
(Мк. 11:18) и слышашя кънижьници.
и архиерие. и искааху како
И бу погубили. боеху бо
ся Его. еко вьсь народъ ди
влеаху ся о учении Его.
(Мк. 11:19) и еко позде быстъ. исхо
ждааше вънъ. из града.
(Мк. 11:20) и мимо ходяште утро. ви
дешя смоковьницу усохъ
шу ис корене. и въспоме
нувъ Петръ глагола Ему. Равви.
виждь смоковьница юже
проклятъ усъше. (Мк. 11:22) и отъве
штавъ Иисусъ. глагола ему. име
ийте веру Божью. (Мк. 11:23) аминь.

глаголю вамъ. еко иже аште ре
четъ горе сей. двигни ся
и връзи ся въ море. и не усу
мьнитъ ся въ сръдьци свое
мь нъ веру емлетъ. екоже
глаголетъ. бываетъ. буде
тъ ему еже аште речетъ.
(Мк. 11:24) Сего ради глаголю вамъ.вьсе
елико аште моляште ся про
сите. веруйте. еко приемле
те. и будетъ вамъ. (Мк. 11:25) и егда
стоите моляште ся. отъпу
штайте. аште чьто имате
на кого. да и Отець вашь небескы.
отъпуститъ вамъ. прегре
шение ваша. (Мк. 11:26) аштие ли вы
не отъпустите. ни Отець вашь
небескы. отъпуститъ пре
грешены вашихъ. (Мк. 11:27) И придо
шя пакы въ Иерусалимъ. И въ цръкъ
ве суштю му. придошя къ Не
му архиереи и кънижьници.
и старци. (Мк. 11:28) и глаголашя Ему. коею

областию се твориши. ли къ
то ти дастъ областъ сию.
да сице твориши. (Мк. 11:29) Иисусъ же отъ
вештавъ рече имъ. въпро
шу и Азъ вы единого сло
весе. отъвештайте Ми.
и реку вамъ коею области
ю се творю. (Мк. 11:30) крьштение И
оаново. отъ куду бе. съ небе
се ли или отъ человекъ. отъве
штайте ми. (Мк. 11:31) и мышлеаху
къ себе глаголюште. аште ре
чемъ съ небесе. речетъ по
чьто убо не веровасте ему.
(Мк. 11:32) аште ли речемъ от человекъ. бое
аху бо ся люди. вьси бо
имеаху Иоана еко пророка.
(Мк. 11:33) и отъвештавъше глаголашя Иисусови
не вемъ. Иисусъ же отъвештавъ
глагола имъ. ни Азъ глагою вамъ.
коею областию се творю.
(Мк. 12:1) И начятъ имъ притъчами
глаголати. виноградъ человекъ насади.

и огради и оплотомь. и иско
па точило. и съзъда стлъпъ
и въдастъ и тяжателемъ
и отиде. (Мк. 12:2) и посъла къ тяжа
телемъ рабъ въ время. да
отъ тяжателъ приметъ. отъ
плодъ винограда. (Мк. 12:3) и имъше
и бишя. и посълашя тъшть.
(Мк. 12:4) и пакы посъла къ нимъ дру
гы рабъ. и того камение
мь бивъше пробишя главу
ему. и посълашя бештьстъ
на. (Мк. 12:5) и пакы иного посъла.
и того убишя. и ины мно
гы. овы бьюште. овы
же убьеюште. (Мк. 12:6) Еште же и
меаше единого сына. възлю
бленааго своего. посъла
и того къ нимъ последи глаголя
еко посрамлеютъ ся сына
моего. (Мк. 12:7) они же тяжателе
видевъше и грядушть къ
себе решя. еко сь естъ на

следникъ. придете убие
мъ и. и наше будетъ достое
нье. (Мк. 12:8) и имъше убишя и. и и
зверъгошя и вънъ из вино
града. (Мк. 12:9) чьто убо сътворитъ
господь винограда. придетъ. и по
губитъ тяжателя. и да
стъ виноградъ инемъ. (Мк. 12:10) ни
ли сихъ есте кънигъ чьли.
камень егоже не вреду съ
творишя зиждуштеи. сь
быстъ въ главу углу. (Мк. 12:11) отъ
Господе быстъ си. и естъ дивъ
на въ очию нашею. (Мк. 12:12) и иска
ху яти И. и убоешя ся на
рода. разумешя бо еко къ ни
мъ притъчу рече. и оставь
ше И отидошя. (Мк. 12:13) и посълашя
къ Нему. етеры отъ фари
сей. и иродиенъ. да И бу о
бльстили словомь. (Мк. 12:14) они же
пришьдъше глаголашя Ему.
Учителю. вемъ еко истинь

нъ еси. и не родиши ни о ко
мьже. не зьриши бо на лице
человекомъ. нъ въ истину пу
ти Божью учиши. рьци убо
намъ. достоитъ ли кинсъ
дати кесареви. или ни. да
мъ ли или не дамъ. (Мк. 12:15) Онъ же
веды ихъ лицемерье. ре
че имъ. чьто Мя окушаете.
принесете Ми пенязь да
вижду. (Мк. 12:16) они же принесо
шя Ему. и глагола имъ. чий
естъ образось и напсание.
они же решя Ему кесаревъ.
(Мк. 12:17) и отъвештавъ Иисусъ рече имъ.
кесаревае въздадите ке
сареви. и Божье Богови. и чю
дишя ся о Немь. (Мк. 12:18) И придошя
саддукеи къ Нему. иже
глаголютъ не быти въскре
шенью. и въпрашааху И
глаголюште. (Мк. 12:19) Учителю. не
Моси ли напса намъ. еко а

ште кому братръ умьретъ
и оставитъ жену. а чядъ не
оставитъ. да поиметъ бра
тръ жену его. и въскреси
тъ семя братра своего. (Мк. 12:20) бе
же седмь братрья. и прь
вы поя жену. и умирая
не остави семене. (Мк. 12:21) и въ
торы поятъ ю. и умретъ.
и тъ не остави семене.
и тратий такожде. (Мк. 12:22) и поя
шя ю седмь. и не остави
шя семене. послежде же
вьсехъ умретъ и жена.
(Мк. 12:23) въ въскрешенье егда въ
скръснутъ. которуму и
хъ будетъ жена. седмь
бо имешя ю жену. (Мк. 12:24) и отъ
вештавъ Иисусъ рече имъ. не
сего ли ради блудите.
не ведуште кънигъ. ни си
лы Божия. (Мк. 12:25) егда бо из мръ
твыхъ въскръснутъ.

ни женятъ ся ни посагаютъ.
но сутъ акы ангели на небесехъ.
(Мк. 12:26) а о мрьтвыхъ еко въстану
тъ. несте ли чьли въ къни
гахъ Мосеовахъ. при купине.
како рече ему Богъ глаголя. Азъ
Богъ Авраамль. и Богъ Исааковъ.
и Богъ Иековль. (Мк. 12:27) нестъ Богъ мръ
твыхъ. нъ живыхъ. вы
убо много блудите. (Мк. 12:28) и при
ступь единъ отъ кънижни
къ. слышавъ я сътязаю
штя ся. видевъ еко добре
отъвешта имъ. въпроси И.
кае естъ заповедь прьвае
вьсехъ. (Мк. 12:29) Иисусъ же глагола ему.
еко прьвейши заповеды.
естъ всехъ. слыши Израилю.
Господь Богъ нашь Господь единъ естъ.
(Мк. 12:30) и вьзлюбиши Господе Бога своего.
всемь сръдцемь твоимь.
и вьсею душею своею.
и всемь умомь твоимь.

и вьсею крепостию твоею.
си пръвейши вьсехъ за
поведий. (Мк. 12:31)и въторае подо
бьна ей. вьзлюбиши по
друга своего екы самъ ся.
большя сея иноя запове
ди нестъ. (Мк. 12:32) И рече Ему къни
жьникъ. добре Учителю и
стину рече. еко един естъ
и нестъ иного разве Его.
(Мк. 12:33) и еже любити И вьсемь
сръдьцемь. и всемь разу
момь. и вьсею душею. и вь
сею крепостию. и еже лю
бити. искрьнеего еко себе.
боле естъ вьсехъ. олокавъ
томатъ. и жрътвъ. (Мк. 12:34) Иисусъ же
видевъ и. еко съмыслъ
но отъвешта. рече ему. не
далече еси отъ Царствье Божье.
И никътоже не съмеаше Его
къ тому въпросити. (Мк. 12:35) и отъ
вештавъ Иисусъ глаголааше. учя

въ цръкъве. како глаголютъ
кънижьници. еко Христосъ Сынъ Давидовъ
естъ. (Мк. 12:36) тъ бо Давидъ рече. Духо
мь Святымь. Рече Господь Господеви
моему. седи о десную
Мене. дондеже положу вра
гы Твоя. подъножие нога
ма Твоима. (Мк. 12:37) самъ убо
Давидъ нарицаетъ И Господе. и Тъ
како ему естъ сынъ. и мно
зи народи послушааху Е
го в сласть. (Мк. 12:38) И глаголааше и
мъ въ учении Своемь.
блюдете ся от кънижьни
къ. хотяштиихъ въ одежда
хъ ходити. и целование
на тръжиштиихъ. (Мк. 12:39) и прежде
седание на сънъмиштихъ.
и прьвовьзлеженье на ве
черехъ. (Мк. 12:40) Поедаюштеи до
мы въдовиць. и непьште
ваниемь. далече моляште
ся. сии приимутъ лишшее

осужденье. (Мк. 12:41) И седъ Иисусъ. пре
мо газофилакиови. виде
въ како народъ. мештетъ ме
дь въ газофилакию. и мно
зи богатии. въметааху
многае. (Мк. 12:42) и пришьдъши еди
на въдовица убога. въвръ
же дьве лепте. еже естъ
конъдратъ. (Мк. 12:43) и приъвавъ
ученикы Своя. рече имъ.
аминь глаголю вамъ. еко въ
довица си убогае. множае
вьсехъ въвръже. въме
таюштиихъ въ газофу
ликию. (Мк. 12:44) вси бо отъ избы
тъка своего въвръгошя.
а си отъ лишение своего.
вьсе елико имеаше въвръ
же вьсе житье свое. (Мк. 13:1) И и
сходяштю Ему отъ цръкъ
ве. глагола Ему единъ отъ
ученикъ Своихъ. Учи
телю. виждь. каково

каменье. и каково зъдание.
(Мк. 13:2) Иисусъ же отъвештавъ рече е
му. видиши ли великае си
зъдание. не иматъ оста
ти сьде камень на камене.
иже не иматъ разорити ся.
(Мк. 13:3) И седяштю Ему на горе Еле
онсце. премо церкви. въпра
шааху И единого. Петръ.
и Ековъ. и Оаннъ. и Андреа.
(Мк. 13:4) рьци намъ когда се будет.
и кое будет знаменье.
егда имутъ съконьчати
ся вьсе си. (Мк. 13:5) Иисусъ же отъве
штавъ. начатъ глаголати имъ.
блюдете ся. да не къто ва
съ прельститъ. (Мк. 13:6) мнози
бо придутъ въ Мое имя
глаголюште. еко Азъ есмь.
и многы прельстятъ.
(Мк. 13:7) егда же услышите бра
ни. и слухы брании. не
ужасайте ся. подобаетъ

бо быти. нъ не у коньчина.
(Мк. 13:8) въстанетъ бо языкъ. на
языка. и царство на царство. и
будутъ труси по места.
и будутъ глади и мяте
жи. (Мк. 13:9) начало болезньмъ си.
Блюдете же вы ся сами.
предадятъ бо вы въ съ
нятие. и на сънъмишти
хъ бьени будете. и пре
дъ воеводами. и цари ста
нете Мене ради. въ съведе
тельство имъ. (Мк. 13:10) и въ вь
сехъ языцехъ. подобае
тъ прежде проповедати ся
Евангелию. (Мк. 13:11) Егда же водя
тъ и предаюште. на пьце
те ся прежде чьто възгла
голете. ни поучайте ся.
нъ еже аште дастъ ся ва
мъ въ тъ часъ. то глаголите.
не вы бо будете глаголю
штеи. нъ Духъ Святы. (Мк. 13:12) преда

стъ же братъ братра на съ
мръть. и отець чядо. и въста
нутъ чяда на родителя.
и убиютъ я. (Мк. 13:13) будете
нанавидими всеми име
не Моего ради. претръпевы
же до коньца спасенъ будетъ.
(Мк. 13:14) Егда же узьрите мрьзость
запустенье. реченую
Даниломь пророкомь. сто
яшту идеже не подобае
тъ. Чьты да разумее
тъ. тъгда иже будутъ въ И
юдеи. да бегаютъ на горы.
(Мк. 13:15) и иже на крове. да не сълазя
тъ въ домъ. ни да вьнидетъ
вьзятъ чесо отъ дому сво
его. (Мк. 13:16) и сяй на селе. да не въ
звратитъ ся вьспять вь
зяти ризъ своихъ. (Мк. 13:17) Горе же
непраздънымъ и дояшти
имъ въ ты дни. (Мк. 13:18) молите
же ся да не будетъ бество

ваше зиме. (Мк. 13:19) будутъ бо дь
нье ти скръбьни. еко не бы
стъ тако отъ начала зъданию.
еже съзъда Богъ до ныне.
и не будетъ. (Мк. 13:20) И аште не би
Господь прекратилъ дьний. не би
была спасена всека плъть.
нъ избраныхъ ради яже
избъра. прекратитъ дьни.
(Мк. 13:21) И аште къто тъгда речетъ
вамъ. сьде Христосъ. се овьде.
не имете веры. (Мк. 13:22) Въста
нутъ бо льжии хрьсти. и
лъжии про(ро)ци. и дадятъ зна
менье и чудеса. да прель
стятъ аште възмогутъ и
збъраныя. (Мк. 13:23) вы же блю
дете ся. Се прежде рехъ ва
мъ все. (Мк. 13:24) нъ въ ты дьни по
скръби той. слъньце помра
читъ ся. и луна не дастъ
света своего. (Мк. 13:25) и звезды
начьнутъ съ небесе падати.

и силы яже сутъ на небесехъ.
подвижятъ ся. (Мк. 13:26) И тъгда узь
рите Сына Человеческаего грядушта на
облацехъ съ силою многою
и славою. (Мк. 13:27) и тъгда посъле
тъ ангелы Своя. и съберетъ
избраныя Своя. отъ че
тыръ ветръ. отъ конца зе
мля. до коньца небеси. (Мк. 13:28) Отъ
смоковьниця же навыкне
те притъчи. егда уже ве
твь ея будетъ млада.
и прозябнетъ листвье.
ведите еко близъ естъ жя
тва. (Мк. 13:29) тако и вы егда узь
рите си бываюштаа.
ведите еко близъ естъ при
двьрехъ. (Мк. 13:30) аминь глаголю вамъ.
еко не иматъ прейти родось.
доидеже вьсе си будутъ.
(Мк. 13:31) небо и земле прейдетъ.
а Мое словеса не прейдутъ.
(Мк. 13:32) А о дьни томь и о часе. никъ

тоже не вестъ. ни ангели иже
сутъ на небесехъ. ни Сынъ. тъкъ
мо Отець единъ. (Мк. 13:33) Блюдите ся.
бьдите. и молите ся. не весте
бо къгда время будетъ. (Мк. 13:34) еко
же человекъ оходя. остави домъ
свой. и давъ рабомъ своимъ
властъ. и комужьдо дело свое.
и вратьнику повеле да бьди
тъ. (Мк. 13:35) бьдите убо. не весте
бо къгда господь дому придетъ.
вечеръ ли. ли полу ношти.
ли въ куроглашенье. ли утро.
(Мк. 13:36) да не пришьдъ въ незапу
обряштетъ вы съпяштя.
(Мк. 13:37) а еже вамъ глаголю. вьсемъ
глаголю бьдите. (Мк. 14:1) Бе же Пасха
и опреснъци. по дъвою дьну.
и искааху архиереи и къни
жьници. како И льстию е
мъше убиютъ. (Мк. 14:2) глаголааху же
нъ не праздьникъ. еда како мль
ва будетъ въ людехъ.

(Мк. 14:3) И суштю Ему въ Витании. въ
дому Симона прокаженааго.
вьзлежяштю Ему. приде жена.
имушти алавастръ хризмы.
нардьны пистикии драгы.
и съкушьши алавестръ. вь
злье Ему на главу. (Мк. 14:4) беаху
же етерии негодуюште. вь
себе. и глаголюште. вь чемь
гыбель си хризмънае быстъ.
(Мк. 14:5) можааше бо си хризма прода
на быти. вяште трий сътъ
пенязь. и дати ся ништии
мъ. и прештааху ей. (Мк. 14:6) Иисусъ же
рече останете ея. по чьто ю
труждаете. добро бо дело
съдела о Мне. (Мк. 14:7) Вьсегда бо
ништяя имате съ собою.
и егда хоштете. можете до
бро творити имъ. а Мене
не вьсегда имате. (Мк. 14:8) и еже
име си сътвори. варила е
стъ похризмити тело Мое

на погребение. (Мк. 14:9) амин глаголю
вамъ. идеже колижьдо про
поведано будетъ Евангелие се
въ вьсемь мире. и еже сътво
ри си. глаголано будетъ в память ея.
(Мк. 14:10) И Июда Искариотьскы. единъ
отъ обою на десяте. иде къ
архиереомъ. да И предастъ
имъ. (Мк. 14:11) они же слышавъше.
въздрадовашя ся. и обешта
шя ся ему съребрьникы да
ти. и искааше како И въ подо
бьно время предастъ.
(Мк. 14:12) И въ прьвы днь опреснъкъ.
егда пасху жьреаху. глагола
шя Ему ученици Свои. къ
де хоштеши. шьдъше угото
ваемъ Ти да еси пасха. (Мк. 14:13) и по
съла дъва отъ ученикъ Сво
ихъ. и глагола има. идета
въ градъ. и съряштетъ
вы человекъ. въ скудольнице
воду неся. по немь идета.

(Мк. 14:14) и идеже аште вьнидетъ.
рьцета господину дому. Учитель
глаголетъ. къде естъ обитель.
идеже пасху съ ученикы
Моими сънемь. (Мк. 14:15) и тъ вама
покажетъ горьницу высо
ку. постълану готову.
ту уготовайта намъ. (Мк. 14:16) и и
зидосте ученика. и придо
сте въ градъ. и обретосте
екоже рече има. и угото
васте пасху. (Мк. 14:17) И вечеру
бывъшю. приде съ обема
на десяте. (Мк. 14:18) и вьзлежяште
мъ имъ и едуштемъ. рече
Иисусъ. амин глаголю вамъ. еко
единъ отъ васъ предастъ
Мя. еды съ Мною. (Мк. 14:19) Они же
начяшя скръбети и глаолати
Ему. единъ по единому.
еда азъ. и другы еда азъ.
(Мк. 14:20) Онъ же отъвештавъ рече и
мъ. единъ отъ обою на десяте.

омочы съ Мъною въ солило
(Мк. 14:21) Сынъ же Человеческы идетъ екоже е
стъ псано о Немь. Горе же
человеку тому. имьже Сынъ Человеческы
предаетъ ся. добрее ему би
было. аште не би родилъ
ся человекъ тъ. (Мк. 14:22) и едуштемъ и
мъ. приимъ Иисусъ хлебъ. и хва
лу въздавъ. благословешть
преломи. и дастъ имъ. и ре
че приимете се естъ Тело
Мое. (Мк. 14:23) и приимъ чашу хва
лу въздавъ. дастъ имъ.
и пишя отъ нея вси. (Мк. 14:24) и рече
имъ се естъ Кръвь Мое. Нова
го Завета. проливаемае
за многы. (Мк. 14:25) Амин глаголю
вамъ. еко уже не имамь
пити отъ плода лозънааго.
до того дьне. егда пию и но
вь Царствьи Божии. (Мк. 14:26) и въспевъ
ше изиду. въ гору Елеонь
скую. (Мк. 14:27) И глагола имъ Иисусъ. еко

вьси съблазните ся о Мне.
въ сью ношть. Псано бо естъ.
поражу пастыре. и овьця
разбегнутъ ся. (Мк. 14:28) нъ по томь
егда въскръсну. варю вы
въ Галилеи. (Мк. 14:29) Петръ же рече
Ему. и аште и вьси събла
знятъ ся нъ не азъ. (Мк. 14:30) и глагола Ему
Иисусъ. амин глаголю ти. еко ты
дьньсь въ сию ношть. пре
жде даже въторицею. ку
ръ не възгласитъ. три кра
ты отъвръжеши ся Мене.
(Мк. 14:31) Петръ же из лиха глаголааше
паче. аште ми ся лучитъ
умрети съ Тобою. не отъ
връгу ся Тебе. такожде и
вси глаголааху. (Мк. 14:32) И придошя
вь вьсь Генсимани. И глагола
ученикомъ Своимъ. ся
дете сьде. доньдеже шьдъ
помолю ся. (Мк. 14:33) и поятъ.
Петра. и Екова. и Иоанна.

съ Собою. и начатъ ужаса
ти ся и тужити. (Мк. 14:34) И глагола имъ.
прискръбъна естъ душа Мое
до съмръти. пожидете сь
де и бьдите. (Мк. 14:35) и прешьдъ
мало паде на земли. и мо
леаше ся. да аште възмо
жьно естъ. мимо ити отъ
Него чесъ. (Мк. 14:36) и глагола Авва Отець.
вьсе възможна Тебе су
тъ. мимо нести чашу сь
ю отъ Мене. нъ не еко Азъ
хошту. нъ еже Ты. (Мк. 14:37) И при
де и обрете я съпяштя.
и глагола Петрови. Симоне съ
пиши ли. не възможе еди
ного часа побьдети. (Мк. 14:38) Бьди
те и молите ся. да не вьни
дете въ напасть. духъ бо
бьдръ а плъть немоштьня.
(Мк. 14:39) и пакы шьдъ. помоли ся
тожде слово рекъ. (Мк. 14:40) и въ
зврашть ся. обрете я па

кы съпяштя. беашете бо
имъ очи тяготьне. и не у
меаху чьто бишя отъве
штали Ему. (Мк. 14:41) И приде тре
тиицею. и глагола имъ. съ
пите прочее почивайте.
приспе коньчина. приде
часъ. се предаетъ ся Сынъ
Человеческы. въ руце грешьни
комъ. (Мк. 14:42) въстанете иде
мъ. се предаяи Мя при
ближи ся. (Мк. 14:43) И абье еште Е
му глаголюштю. приде Ию
да Искариотьскы. еди
нъ отъ обою на десяте. и съ
нимь народи съ оружии.
и дрьколми. отъ архиерей.
и кънижьникъ.
и старць. (Мк. 14:44) Дастъ
же предаяй Его
знаменье имъ глаголя. Его
же аште лобъжу име
те и То естъ. и ведете И

съхраньно. (Мк. 14:45) и пришьдъ абье
приступь к Нему глагола.
Рабби Рабби. и облобы
за И. (Мк. 14:46) Они же възложишя
руце на Нь и яшя И. (Мк. 14:47) единъ
же отъ стояштиихъ. и
звлькъ ножь. удари ра
ба архиереова. и уреза
ему ухо. (Мк. 14:48) и отъвештавъ
Иисусъ рече имъ. еко на разбо
йника ли изидосте. съ
оружыми и дрькольми.
яти Мене. (Мк. 14:49) по вся дьни
бехъ въ васъ. учя въ цръкъ
ве и не ясте Мене. Нъ да съ
будетъ ся кънигы. (Мк. 14:50) и оста
вьше И бежашя. (Мк. 14:51) и единъ ете
ръ юноша по Немь иде.
оденъ въ поневицу нагъ.
и яшя и юношу. (Мк. 14:52) онъ же
оставь поневицу. нагъ бе
жа оть нихъ. (Мк. 14:53) и ведошя Иисуса къ
архиереу Каифе. и съниду

ся къ нему вси архиереи. и ста
рьци. и кънижьници. (Мк. 14:54) и Петръ
идеаше издалече вь следъ
Его. до вънутрь дворъ архи
ереовъ. и бе седя съ слуга
ми. и грея ся при свешти.
(Мк. 14:55) Архиереи же и вьсь съньмъ.
искааху на Иисуса. съведете
льства да И убьютъ. и не
обретааху. (Мк. 14:56) мнози бо льжи
съведетельствовааху на
Нь. и не беаху равъна съве
детельствье. (Мк. 14:57) И етери въ
ставъше. лъжу съведете
льствовааху на Нь глаголюште.
(Мк. 14:58) еко мы слышахомъ И глаголю
шть. еко Азъ разорю цръко
вь сию рукотвореную.
и трьми дьны. ино неруко
творену съзижду. (Мк. 14:59) тако же
не бе равъно съведетель
свто ихъ. (Мк. 14:60) и ставъ архиереи
по среде. въпроси Иисуса глаголя.

не отъвештаваеши ли ничьсо
же. чьто сии на тя съведетель
ствуютъ. (Мк. 14:61) Иисусъ же мльчааше
и ничьсоже не отъвештава
аше. Пакы архиерей въпро
си И. глаголя Ему. Ты ли еси Христосъ
Сынъ Благословенааго. (Мк. 14:62) Иисусъ же рече
Азъ есмь. и узьрите Сына
Человеческаго. о десную седяшта
силы. и грядушта. съ обла
кы небескыми. (Мк. 14:63) Архиерей же
растръзавъ ризы своя глагола.
чьто еште требуемъ съведе
тельства. (Мк. 14:64) слышасте вла
свимию. чьто вамъ ся а
влеетъ. Они же вси осу
дишя И. повиньну быти
съмръти. (Мк. 14:65) и начяшя етерии
пльвати на Нь. и прикрыва
ти лице Его. и мучити И.
и глаголати Ему. прорьци намъ
Христе къто естъ ударивы Тя.
и слугы бьюште и за ла

ниту. прияшя И. (Мк. 14:66) И суштю
Петрови низу на дворе.
приде едина отъ рабынь а
рхиереовъ. (Мк. 14:67) и видевъши Пе
тра греюшта ся. възьревъ
ши на нь глагола. И ты съ Наза
реаниномь Иисусомь бе. (Мк. 14:68) Онъ же
отъвръже ся глаголя не умею ни
съвемь. чьто ты глаголеши.
и изиде вънъ на предъдворие.
и куръ въспетъ. (Мк. 14:69) и видевъ
ши и пакы ина рабыни. начя
тъ глаголати къ стояштиимъ.
еко сь отъ нихъ естъ. (Мк. 14:70) онъ
же пакы отъметааше ся.
и не по многу пакы стоя
штеи. глаголааху Петрови.
въ истину отъ нихъ еси.
ибо Галилеанинъ еси. и бе
седа твое подобитъ ти ся.
(Мк. 14:71) Онъ же начятъ ротити ся
и кляти ся. еко не вемь Человека
Сего. еже глаголете. (и вътори)

и вторицею куръ въспетъ.
и помену Петръ глаголъ. екоже
рече ему Иисусъ. прежде даже
куръ не възгласитъ. дъва
краты отъвръжеши ся Мене
три краты. и начьнъ пла
кааше ся. (Мк. 15:1) И абье на утрье.
съветъ створишя архиереи.
съ старци и кънижьникы.
и вьсь сънъмъ. съвязавъ
ше Иисуса ведошя. и предашя И
Пилатови. (Мк. 15:2) И въпроси И Пи
латъ. Ты ли еси Царь Июде
йскъ. Онъ же отъвештавъ
рече ему. ты глаголеши.
(Мк. 15:3) и глаголааху на Нь архиереи мно
го. Онъ же ничьсоже не отъ
вештавааше. (Мк. 15:4) Пилатъ же
пакы въпрашааше И глаголя.
не отъвештаваеши ли ни
чьсоже. виждь колико на
Тя съведетельствуютъ.
(Мк. 15:5) Иисусъ же къ нему ничьсоже

не отъвешта. еко дивити ся
Пилатови. (Мк. 15:6) на всекъ же пра
здникъ. отъпуштааше и
мъ. единого съвязьне его
же прошааху. (Мк. 15:7) бе же нарица
емы Вараава. съ своими
ковьникы съвязанъ. иже
въ горе убыства створи
шя. (Мк. 15:8) и възъпивъ народъ.
начя просити. екоже творе
аше имъ. (Мк. 15:9) Пилатъ же отъве
шта имъ глаголя. хоштете ли да
отъпушту вамъ Царя Июде
йска. (Мк. 15:10) ведеаше бо еко зави
сти ради предашя И архиереи.
(Мк. 15:11) архиереи же поманушя на
роду. да паче Варааву отъ
пуститъ имъ. (Мк. 15:12) Пилатъ
же отъвештавъ. пакы рече
чьто убо хоштете створю.
егоже глаголете Царе Июдейска.
(Мк. 15:13) они же паче възъпишя про
пьни И. (Мк. 15:14) Пилатъ же глагола имъ.

чьто убо створи зъло. они
же лише възъпишя пропь
ни И. (Мк. 15:15) Пилатъ же хотя наро
ду похоть сътворити. пу
сти имъ Варааву. и преда
стъ Иисуса тепъ. да И распъ
нутъ. (Мк. 15:16) Воини же ведошя И
вънутрь на дворъ. еже естъ
преторъ. и призъвашя вь
су спиру. (Мк. 15:17) и облешя и въ
прапруду. и възложишя
на Нь. съплетъше. трьно
въ веньць. (Мк. 15:18) и начяся цело
вати И. радуй ся Царю Июде
йскъ. (Мк. 15:19) и бьеаху трьстью
по главе. и пльвааху на
Нь. и прегыбаюште ко
лена. покланеаху Ему.
(Мк. 15:20) и егда поругашя ся Ему.
съвлешя съ Него прапрудъ.
и облешя И вь ризы Своя.
и изведошя И да И пропьну
тъ. (Мк. 15:21) И задешя мимо ходя

штю. етеру Симону. Кире
нину грядуштю съ села.
отцю Алексанрову. и Р(у)фо
ву. да възъметъ кръстъ
Его. (Мк. 15:22) И приведошя И на ме
сто Гелъгота. еже естъ съ
казаемо Краниево место.
(Мк. 15:23) И даеху Ему. пити оцьтъ
но вино. Онъ же не приятъ.
(Мк. 15:24) И пропьнъше И. раздель
ше ризы Его меташя жре
бья о ня. къто чьто вьзъ
метъ. (Мк. 15:25) Бе же година трь
тье. и пропяшя И. (Мк. 15:26) и бе наспа
нье вины Его напсано. Царь
Июдейскъ. (Мк. 15:27) и съ Нимь ра
спяшя два разбойника.
единого о десную. а дру
гааго о шюю Его. (Мк. 15:28) И събы
стъ ся псаное еже глаголетъ.
И съ безаконникома причь
тенъ быстъ. (Мк. 15:29) и мимо ходяштеи
хулеаху И. покываю

ште главами своими. и глаголю
ште увва. разареяй цръкъ
ве и трьми дьньми съзидая
(Мк. 15:30) съпаси ся Самъ. и съниди съ
креста. (Мк. 15:31) такожде и архиереи
ругааху ся. съ кънижьникы.
другъ другу глаголааху. ины
спасе. али Себе не можетъ съ
пасти. (Мк. 15:32) Христосъ Царь Израилевъ. да съни
детъ ныне съ креста. да ви
димъ и веру имемъ. конец:
И пропятае съ Нимь. поноша
ашете Ему. (Мк. 15:33) Бывъши же
године шестей. тъма быстъ
по вьсей земли. до девя
тыя годины. (Мк. 15:34) и въ девя
тую же годину вьзъпи Иисусъ.
гласомь вельемь глаголя.
елои елои. лима завахъ
тани. еже естъ съказае
мо. Боже Мой. Боже Мой въ
скую Мя остави. (Мк. 15:35) И ете
рии отъ стояштиихъ.

слышавъше глаголааху. ви
ждь. Илию глашаетъ.
(Мк. 15:36) Текъ же единъ. и исплънь гу
бу оцьта. вьзньзъ на трь
сть. напаеаше И глаголя. не де
йте да видиъ. аште при
детъ Илие. сънятъ Его.
(Мк. 15:37) Иисусъ же пушть гласъ велы.
издъше. (Мк. 15:38) и опона церкъвънаа
раздъра ся на дъвое. съ вы
ше до ниже. (Мк. 15:39) Видевъ же съ
тьникъ стояй премо Ему.
еко тако възъпивъ издъше
рече. Въ истину Человекъ Сь.
Сынъ Божы бе. (Мк. 15:40) Беаху же
жены издалече зьряштя
вь нихъ же бе Марие Магда
лыни. и Марие Иекова
малаго. и мати Иосиова.
и Саломи. (Мк. 15:41) яже егда бе въ
Галилеи. по Немь хожда
аху и служааху Ему.
и ины многы. въшьдъ

шяя съ Нимь въ Ерусалимъ.
(Мк. 15:42) зачало. И юже позде бывъшю. по неже
бе параскевьгии. еже естъ
къ суботе. (Мк. 15:43) приде Иосифъ
отъ Ариматея. благообра
зьнъ съветникъ. иже и
тъ бе чая Царствие Божье. и дръ
знувъ вьниде къ Пилату.
и проси тела Иисусова. (Мк. 15:44) Пилатъ
же диви ся. аште уже у
мретъ. и призъвавъ съ
тьника. въпроси и аште
умретъ. (Мк. 15:45) и уведевъ отъ
кенътуриона. дастъ те
ло Иосифови. (Мк. 15:46) И купль
поневицу. и съньмъ оби
тъ И въ поневицу. и въло
жи И въ гробъ. иже бе исе
ченъ въ камене. и прива
ли камень на двьри гроба.
(Мк. 15:47) Марие же Магдалыни.
и Марие Иосиова. зьреа
шете къде И полагааху. конец.

(Мк. 16:1) И минувъши суботе. Марие
Магдалыни. и Марие И
ековоле. и Салъми. купи
шя ароматы. да пришь
дъшя помажутъ И. (Мк. 16:2) И зело
за утра. въ едину субо
тъ. придошя на гробъ въси
евъшю слъньцю. и глаголаа
ху къ себе. къто отъвали
тъ намъ камень. отъ двь
рий гроба. (Мк. 16:4) и възьревъшя
видешя. еко отъваленъ
бе камень. бе бо велий
зело. (Мк. 16:5) и вьлезъшя въ гробъ.
видешя юношу седяшть.
о десную. оденъ въ оде
жду белу. и ужасу ся.
(Мк. 16:6) Онъ же рече имъ. не ужаса
йте ся. Иисуса иштете Наза
ренина пропятаего. въста.
нестъ сьде. се место иде
же бе положенъ. (Мк. 16:7) нъ идета
и рьцета ученикомъ Его.

и Петрови. еко вареетъ вы
въ Галилеи. и ту И види
те. екоже рече вамъ. (Мк. 16:8) и ишь
дъшя бежашя отъ гроба.
Имеаше же я трепетъ и у
жасъ. и никомуже ничь
соже нерешя. боеху бо ся. конец:
(Мк. 16:9) Въскръсъ же заутра. въ пръ
вы суботе. ави ся пре
жде Марии Магдалыни.
иж нея же изгъна .7. бесъ.
(Мк. 16:10) она же шьдъши вьзвести.
бывшиимъ съ Нимь.
плачуштемъ ся и рыда
юштемъ. (Мк. 16:11) они же слыша
въше еко живъ естъ. и ви
денъ быстъ ею. не яшя веры
(Мк. 16:12) по сихъ же двема отъ ни
хъ грядуштема на село.
ави ся инемь образомь
идуштема на село. (Мк. 16:13) и та шь
дъша вьзвестисте. про
чиимъ. ни тема же веры <…>

 

[протоиерей Олег Стеняев]

(Лк. 1:1) ЕВАГЕЛИЕ
ОТЪ ЛУКЫ:
По неже убо. мнози начяшя.
чинити повесть. о изве
стъныхъ въ насъ вештехъ.
(Лк. 1:2) екоже предашя намъ. бывъ
шеи искони самовидьци.
и слугы словеси. (Лк. 1:3) изво
ли ся и мьне хождьшю. и
с пръва по всехъ. въ исти
ну по ряду. псати тебе.
славъны Теофиле. (Лк. 1:4) да ра
зумееши. о нихъже нау
чилъ ся еси словесехъ.
утвръжденье. (Лк. 1:5) быстъ
въ дьни Ирода царе Июдейска.



иерей етеръ именемь Захарие.
отъ дьневъныя чреды Ави
аня. и жена его отъ дъштеръ А
ронь. имя ей. Елисаветь.
(Лк. 1:6) беашете же оба правьдъна
предъ Богомь. ходяшта въ запо
ведьхъ всехъ. и оправъда
ниихъ Господнихъ. бес порока.
(Лк. 1:7) и не бе има чяда. по неже бе
Елисаветь неплоды. и оба
заматоревъша въ дьнехъ
своихъ беашете. (Лк. 1:8) быстъ же
служяштю му. въ чину чре
ды своея предъ Богомь. (Лк. 1:9) по о
бычаю ерейскуму. ключи
ся ему покадити. въшьдъ
шю въ црковь Господню. (Лк. 1:10) и вьсе
множьство людий бе. мо
литву дея. вьне въ годъ
тьмиена. (Лк. 1:11) ави же ся ему
ангелъ Господень. стоя о десную о
лтаре кадильнааго. (Лк. 1:12) и съмя
те ся Захарие видевъ. и стра


хъ нападе на нь. (Лк. 1:13) рече же къ не
му ангелъ Господень. не бой ся Захарие.
за не услышана быстъ
молитва твое. и жена твое
Елисавьть. родитъ сынъ тебе.
и наречеши имя ему Иоаннъ.
(Лк. 1:14) и будетъ тебе радость и
веселье. и мнози о рождь
стве его възрадуютъ ся.
(Лк. 1:15) будетъ бо велий предъ Богомь.
и вина и творена кваса. не има
тъ пити. и Духа Свята исплъ
нитъ ся. еште же и чрева матере
своея. (Лк. 1:16) и многы сыновъ
Израилевъ. обратитъ къ Господю Богу ихъ.
(Лк. 1:17) и тъ предыдетъ предъ Ни
мь. духомь и силою Илииною.
обратити сердьца отцемъ на чя
да. и противъныя. въ му
дрость правьдъныхъ. уго
товати Господеви люди съвръше
ны. (Лк. 1:18) и рече Захарие къ ангелу.
по чьсому разумею се.


Азъ бо есмь старъ. и жена мое
заматоревъши въ дьньхъ сво
ихъ. (Лк. 1:19) и отъвештавъ ангелъ рече
ему. азъ есмь Гавриилъ.
престояй предъ Богомь. и посъ
ланъ есмь глаголати тебе. и бла
говестити тебе се. (Лк. 1:20) и се бу
деши мльчя. до негоже дьне
будетъ се. за не не верова.
словесемъ моимъ. еже съ
будутъ ся вь время своя.
(Лк. 1:21) и бешя людье жидуште За
хария. и чюждааху ся еже
муждааше въ церкве. (Лк. 1:22) и тъ
бе помавая имъ. и пребы
вааше немъ. (Лк. 1:23) и быстъ
еко исплънишя ся дьнье.
служьбы его. иде въ до
мъ свой. (Лк. 1:24) по сихъ же дьньхъ.
зачятъ Елисавьть жена
его. и таеше пять месяць глаголю
шти. (Лк. 1:25) еко тако сътвори мне
Господь. въ дьни вь няже призьре.


отъяти поношенье мое отъ
человекъ. (Лк. 1:26) Вь шесты же месяць.
посъланъ быстъ ангелъ Гаврии
лъ. отъ Бога. въ градъ Галиле
йскъ. емуже имя Назаретъ.
(Лк. 1:27) къ Деве обручене мужеви.
емуже имя Иосифъ. отъ
дому Давидова. имя деве Марие.
(Лк. 1:28) и въшьдъ къ Ней ангелъ рече.
радуй ся благодетънае Господь
съ тобою. благословена Ты
въ женахъ. (Лк. 1:29) Она же слыша
въши съмяте ся о словеси
его. и помышлеаше вь Се
бе. како се будетъ целова
нье. (Лк. 1:30) и рече Ей ангелъ. не бой
ся Марие. обрете бо благо
деть отъ Бога. (Лк. 1:31) и се зачьне
ши вь чреве. и родиши Сынъ.
и наречеши имя Ему Иисусъ.
(Лк. 1:32) Сь будетъ велий. и Сынъ
Вышьнеаго наречетъ ся.
и дастъ Ему Господь Богъ. престо


лъ Давида отца Его. (Лк. 1:33) и въцаритъ ся
въ дому. Иековли. въ векы.
и Царству Его не будетъ ко
ньца. (Лк. 1:34) Рече же Марие къ ангелу.
како будетъ се. ижде му
жя не знаю. (Лк. 1:35) и отъвешта
въ ангелъ рече Ей. Духъ Святы
найдетъ на Тя. и Сила Вы
шьнеаго осенитъ Тя. темь
же и еже родитъ ся Свято наре
четъ ся Сынъ Божий. (Лк. 1:36) и се Ели
саветь. ужика Твое. и та
зачьнетъ въ старость
свою. и сь месяць шесты
естъ ей. нарицаемей непло
дъви. (Лк. 1:37) еко не изнеможе
тъ отъ Бога вьсекъ глаголъ. (Лк. 1:38) рече
же Марье. се раба Господне. бу
ди мне по глаголу твоему.
и отиде отъ Нея ангелъ.
(Лк. 1:39) въставъши же Марие въ
ты дни. иде въ гору съ
тъштаньемь. въ градъ


Июдовъ. (Лк. 1:40) и вьниде въ домъ
Захариинъ. целова Ели
савьть. (Лк. 1:41) и быстъ еко у
слыша Елисавьть. цело
ванье Мариино. вьзигра
ся младьньць радоштами
вь чреве ея. и исплъни ся
Духомь Святымь Елисавь
ть. (Лк. 1:42) и възъпи гласомь ве
льемь и рече. благословена Ты
вь женахъ. и благословенъ
плодъ чрева Твоего. (Лк. 1:43) и отъ
куду се. да придетъ Мати
Господи Моего къ мне. (Лк. 1:44) се бо еко
быстъ гласъ. целова
нье Твоего. въ ушью моею
вьзигра ся младеништь
радоштами вь чреве моемь.
(Лк. 1:45) и блажена еже веру ятъ.
еко будетъ съвръшенье.
глаголанымъ отъ Господе. (Лк. 1:46) и рече
Марие. величитъ душа Мое
Господе. (Лк. 1:47) и вьздрадова ся духъ


Мой. о Бозе Спасе Моемь. (Лк. 1:48) еко при
зьре на съмеренье рабы Сво
ея. се бо отъ селе блажятъ
Мя вьси роди. (Лк. 1:49) еко сътвори
Мьне величие Силъны.
и свято Имя Его. (Лк. 1:50) и милость
Его въ роды и родъ бояштии
мъ ся Его. (Лк. 1:51) сътвори дръжа
ву мышьцею Своею. ра
сточи гръдыя мыслью
сръдьца ихъ. (Лк. 1:52) низложи си
лъныя съ престолъ. и вь
знесе съмереныя. (Лк. 1:53) лачу
штяя исплъни благъ. и бо
гатяштяя ся отъпусти тъ
штя. (Лк. 1:54) приятъ Израиле отрока
Своего. помянути мило
сть. (Лк. 1:55) екоже глагола къ отцемъ на
шимъ Авраму и семене
его до века. (Лк. 1:56) пребыстъ же
Марие съ нею. еко три месяця
и възврати ся въ домъ
Свой. (Лк. 1:57) Елисавети же и


сплънишя ся дьнье родити
ей. и роди сынъ. (Лк. 1:58) и слыша
шя окръстъ живуштеи. и ро
жденье ея. еко вьзвели
чилъ естъ Господь. милость Сво
ю съ нею. (Лк. 1:59) и быстъ въ осмы
дьнь. приду обрезатъ отро
чяте. и нарицааху е. име
немь отца своего Захария.
(Лк. 1:60) и отъвештавъши мати его
рече. ни. нъ да наречетъ ся
имя ему Иоанъ. (Лк. 1:61) и решя ей.
еко никътоже естъ отъ рожде
нье твоего. иже нарицаетъ
ся именемь темь. (Лк. 1:62) пома
вааше же отець его. како би хо
телъ нарешти е. (Лк. 1:63) и испрошь
дъштицу напса. глаголя. Иоанъ
естъ имя ему. и чюдишя
ся ему вси. (Лк. 1:64) отвръзошя
же ся уста его абье. и язы
къ его. и глаголааше. благовестя Бога.
(Лк. 1:65) и быстъ на всехъ страхъ.


живуштиихъ окрестъ ихъ.
и вьсей стране Июдейсцей.
поведаеми беаху вси глаголи
сии. (Лк. 1:66) и положишя вси слы
шавъшеи на срдьцихъ сво
ихъ. глаголюште. чьто убо
отрочя се будетъ. и рука
Господне бе съ нимь. (Лк. 1:67) и Захарие
отець его. исплъни ся Духомь
Святымь. и пророчьство
ва глаголя: (Лк. 1:68) еко посети и сътво
ри избавленье людьмъ
Своимъ. (Лк. 1:69) и вьздвиже ро
гъ спасенье нашего. въ дому
Давидове. отрока Своего. (Лк. 1:70) Екоже
глагола усты святыхъ. су
штиихъ отъ века. пророкъ
Его. (Лк. 1:71) спасенье отъ врагъ на
шихъ. издрукы вьсехъ.
ненавидяштихъ насъ.
(Лк. 1:72) Сътворити милость
съ отци нашими. и поме


нути заветъ святой Свой.
(Лк. 1:73) Клятву еюже клятъ ся
къ Авраму отцю нашему.
дати намъ (Лк. 1:74) бестраха. издру
кы врагъ нашихъ изба
вльшемъ ся. Служити
Ему (Лк. 1:75) преподобьемь. и правъдою предъ нимь вся
дьни живота нашего. (Лк. 1:76) и ты
отрочя пророкъ Вышьнего
наречеши ся. предыдеши
бо предъ лицемь Господнемь
уготовати путь Его.
(Лк. 1:77) дати разумъ спасенье
людемъ Его въ оставле
нье въ отъпуштенье гре
хъ нишихъ (Лк. 1:78) милосръды
ради милости Бога нашего.
вь нихьже посети насъ.
Въстокъ съ выше (Лк. 1:79) просве
тити седяштяя въ тъме
и в сени съмрътьней
направити ногы нашя на


путь миренъ. (Лк. 1:80) отрочя же ра
стеаше. и креплеаше ся
духомь. и бе въ пустынехъ.
до дьне авленье своего
къ Израилю. конец. (Лк. 2:1) Быстъ же въ
дьни ты. изиде повеле
ние. отъ кесара Авъгуста.
написати вьсу вьселе
ную. (Лк. 2:2) се напсание быстъ.
владуштю Сириею. Кири
нью. (Лк. 2:3) и идеаху вси кожьдо.
напсати ся въ свой градъ.
(Лк. 2:4) вьзиде же и Осифъ. отъ
Галилея. града Назаре
тьска. въ Июдею въ гра
дъ Давидовъ. иже нарицаетъ
ся Витьлеемъ. за не бе
аше. отъ дому и отечествие
Давидова. (Лк. 2:5) напсати ся съ Ма
риею. обрученую ему
женою. суштую непра
здъною. (Лк. 2:6) быстъ же егда
бысте ту. исплънишя


ся дьнье родити Ей. (Лк. 2:7) и роди
Сынъ Свой пръвеньць. и по
витъ И. и положи И въ есле
хъ. за не не бе има места
обительна. (Лк. 2:8) И беаху па
стыри въ тойжде стражи
не бьдяште. и стрегуште
стражу ноштьную. о стаде
своемь. (Лк. 2:9) и се ангелъ Господень ста
вь нихъ. и слава Господне осие я.
и убоешя ся страхом ве
льемь. (Лк. 2:10) и рече имъ ангелъ.
не бойте ся. се бо благове
ствую вамь радость ве
лью. еже будеть всемъ
людьмъ. (Лк. 2:11) еко роди ся вамъ.
дьньсь Спасъ. иже естъ Христосъ
Господь. въ граде Давидове. (Лк. 2:12) и се
вамъ знаменье. обряште
те Младьньць повитъ.
лежашть въ еслехъ.
(Лк. 2:13) и въ незаапу быстъ съ
ангеломь. мъножьство


вой небескыхъ. хваляшти
хъ Бога. и глаголюштихъ. (Лк. 2:14) Слава
въ вышьниихъ Богу. и на за
ми миръ. въ человецехъ благово
ление. (Лк. 2:15) и быстъ еко оти
ду отъ нихъ ангели на небо.
и человеци. пастыри. решя дру
гъ къ другу: преидемъ у
бо до Витлеема. и види
мъ глаголъ сь бывший. иже
Господь съказа намъ. (Лк. 2:16) и приду
подвигъше ся. и обрету
Марию же и Осифа.
и Младьньць лежяшть
въ еслехъ. (Лк. 2:17) видевъше же
съказашя о глаголе. глаголанемь.
имъ. (Лк. 2:18) и вси слышавъше
и дивишя ся отъ глаголаны
хъ отъ пастырь къ нимъ
(Лк. 2:19) Марие же съблюдааше вь
ся глаголы сья. сълагаю
шти въ сръдьци Своемь.
(Лк. 2:20) и възвратишя ся пастыри


хваляште и славяште Бога.
о всехъ еже слышашя.
и видешя. екоже глаголано бы
стъ къ нимъ. (Лк. 2:21) и егда исплъ
ни ся осмь дьний. да И обре
жутъ. нарешя имя Ему Иисусъ.
нареченое ангеломь. прежде
даже не зачятъ ся вь чре
ве. (Лк. 2:22) и егда приближишя
ся дьнье очиштенье ею.
по Закону Мосеову. вь
знеся И въ Иерусалимъ. постави
ти предъ Господемь. (Лк. 2:23) екоже естъ
псано въ Законе Господни. еко
всекъ младьньць. мужь
ска полу. развръзая ло
жесна. свято Господеви наречетъ
ся. (Лк. 2:24) и дати жрътву по ре
ченуму. въ Законе Господни.
дъва кагрьличишта. дъ
ва пьтеньца голубина:
(Лк. 2:25) И бе человекъ въ Иерусалиме. емуже
имя Семьонъ. и человекъ сь пра


вьдьнъ и чьтивъ. чая у
техы Израилевы. и Духъ бе
Святъ вь немь. (Лк. 2:26) и бе ему отъ
вештано Духомь Святымь.
не видети съмръти. пре
жде даже видит Христа Господне.
(Лк. 2:27) и приде Духомь вь цръкъвь.
и егда вьвесте родителе
Отрочя Иисуса. сътворити
има по обычаю. законну
му о Немь. (Лк. 2:28) и тъ приятъ Е
на руку своею. и благослови
Семьонъ Бога и рече. (Лк. 2:29) ныне
пустиши раба Твоего Вла
дыко. по глаголу Твоему съ
миромь. (Лк. 2:30) еко видесте очи
мои спасенье Твое. (Лк. 2:31) еже е
си уготовалъ предь ли
цемь вьсехъ людий. (Лк. 2:32) све
тъ въ окръвенье языкъ.
и славу людий Твоихъ
Израиле. (Лк. 2:33) и бе отець Его и мати.
чюдяшта ся о глаголемыхъ


о Немь. (Лк. 2:34) и благослови Е Семьонъ
и рече къ Марии Матери Его.
се лежитъ Сь. на паданье
и на въстанье многомъ.
въ Израили. и въ знаменье пре
рочьно. (Лк. 2:35) и Тебе же Самой
душу пройдетъ оружье. да
отъкрыетъ ся отъ много
сръдьць помышленье.
(Лк. 2:36) и бе Анна пророчица. дъшти
Фануилева. отъ колена
Сирова. си заматеревъши
въ дьнехъ мнозехъ. живъ
ши съ мужемь 7 лет. отъ
девъства своего. (Лк. 2:37) и та
въдова до осми десятъ.
и четырь лет. еже не отъ
хождааше отъ. цръкъве.
постомь и молитвами.
служяшти дьнь и ношть.
(Лк. 2:38) и та въ тъ часъ. приста
въши исповедааше ся
Господеви. и глаголааше о Немь.


вьсемъ чаюштемъ и
збавленье въ Иерусалиме. (Лк. 2:39) и еко
съконьчашя ся все по Зако
ну Господню. възвратишя ся
въ Галилею. въ градъ свой
Назаретъ. (Лк. 2:40) Отрочя же ра
стеаше. и креплеаше ся
духомь. исплънея ся пре
мудрости. и благоде
ть Божие бе на Немь. (Лк. 2:41) и хо
ждаашете родителе Его.
по вьсе лета въ Иерусалимъ. въ пра
здьникъ Пасце. (Лк. 2:42) и егда быстъ
12 лете. въсходяштемъ
имъ въ Иерусалимъ по обычаю
праздьника. (Лк. 2:43) и коньчавъше
мъ дьни. възвраштаю
штемъ ся имъ. оста Отро
къ Иисусъ. въ Иерусалиме. и не чюста
родителе Его. (Лк. 2:44) мьневъша
же И въ дружине сушть.
придете путъ.. дьний и и
скаашете Его въ рождении.


и въ знании. (Лк. 2:45) и не обретъша
Его. възвратисте ся
въ Иерусалимъ. вьзискаюшта
Его. (Лк. 2:46) и быстъ по трьхъ дьнехъ.
обретосте И въ цръкъве се
дяшть. по среде учитель
и полушаюшта ихъ. и въ
прашаюшта я. (Лк. 2:47) ужасааху
же ся вси. послушаюште
Его о разуме. и о отъве
техъ Его. (Лк. 2:48) И видевъша И
дивисте ся. и рече къ Не
му Мати Его. Чядо чьто
твори нама тако. се отець Твой.
и Азъ скръбяшта. искахо
ве Тебе. (Лк. 2:49) и рече къ нима.
чьто еко искашета Мене.
не веста ли еко еже сутъ
Отца Моего. въ техъ достои
тъ Ми быти. (Лк. 2:50) и та не разу
месте глагола иже рече има. (Лк. 2:51)
съниде съ нима. и приде
въ Назаретъ. и бе повину


я ся има. и Мати Его съблю
дааше вься глаголы сья.
въ сръдьци Своемь. (Лк. 2:52) Иисусъ же
спеаше премудростию и
теломь. и благодетью
отъ Бога и человекъ. (Лк. 3:1) въ пятое же
на десяте лето. влады
чьства. Тиверье кесаре.
обладаюштю Пунтьску
му Пилату. Июдеею. и че
тврътовластьствую
штю Галилеею Ироду.
Филипу же брату его. че
тврътовластьсствую
штю. и Тириею. и Страхони
тьскою страною. и Линию.
четврътовластьствую
штю. Авилиниею. (Лк. 3:2) при архи
ереи Анне. и Каиефе. Бы
стъ глаголъ Божий. къ Иоанну За
харину сыну. въ пустыни.
(Лк. 3:3) и приде въ вьсу страну Ио
рданьскую. проповедая


крьштение на покаанье. въ о
отъпуштенье греховъ. (Лк. 3:4) Еко
же естъ псано въ кънигахъ
словесъ. Исайя пророка глаголю
шта. гласъ въпиюштааго
въ пустыни. уготовай
те путь Господень. правы твори
те стьзя Его. (Лк. 3:5) всека дьбрь
исплънитъ ся. и всека гора
и хлъми съмеритъ ся. и бу
дутъ стръпътънаа въ пра
вае. и острие въ пути гла
дъкы. (Лк. 3:6) и узритъ всека
плъть спасенье Божие. (Лк. 3:8) Глаголаа
ше же исходяштиимъ наро
домъ. крьстити ся отъ не
го. иштядье ехидънова.
къто съказа вамъ бежати
отъ грядуштаго гнева.
(Лк. 3:8) сътворите убо плодъ до
стоинъ покаанию. и не на
чинайте глаголати вь себе.
еко отца имамъ Авраама.


глаголю бо вамъ. еко можетъ
Богъ отъ каменье сего. вьздви
гнути чяда Аврааму. (Лк. 3:9) юже
бо секыра при корене древа ле
житъ. вьсеко убо древо не
творяштее добра плода. посе
каютъ. и въ огнь вълагаю
тъ. (Лк. 3:10) И въпрашааху и народи
глаголюште. учителю чьто съ
творимъ. (Лк. 3:11) Отъвештавъ же
глаголааше имъ. имеяй дьве
ризе. да дастъ не имуштю
му. и имеяй брашьна та
кожде да творитъ. (Лк. 3:12) приду
же и мытари крьститъ ся.
и решя къ нему. учителю
чьто сътворимъ. (Лк. 3:13) онъ же ре
че къ нимъ. ничьтоже бо
ле повеленааго вамъ тво
рите. (Лк. 3:14) въпрашааху же и.
и воини глаголюште. и мы
чьто сътворимъ. и рече къ
нимъ. никогоже обидите.


ни оклеветайте. и доволь
ни будете оброкы вашими.
(Лк. 3:15) чаюштемъ же людьмъ. и по
мышлеюштеъ всемъ.
въ сръдьцихъ своихъ. о Иоа
нне еда тъ естъ Христос. (Лк. 3:16) Отъве
штавааше имъ Иоанъ глаголя.
азъ убо водою крьштаю вы.
грядетъ же крепли мене.
Емуже несмь достоинъ.
отрешити ремене сапогу
Его. Тъ вы крьститъ Духо
мь Святымь. и огнемь. (Лк. 3:17) Е
муже лопата в руку Его.
и потребитъ гумно Свое.
И съберетъ пьшеницу.
вь житьнцу Свою. а пле
вы съжежетъ огнемь не
гашуштимь. (Лк. 3:18) многа же и
на благовествоваше глаголя
къ людьмъ. (Лк. 3:19) Иродъ же че
тврътовластьникъ. обли
чаемъ имь. о Иродьеде


жене братра своего. и о вь
семь зьле еже створи И
родъ. (Лк. 3:20) приложи и се надъ вь
семь. и заключи Иоана
вь тьмьници. (Лк. 3:21) быстъ же
егда крьстишя ся вьси лю
дье. Иисусу крьштьшу ся. и мо
ляштю ся отврьзе ся небо.
(Лк. 3:22) и съниде Духъ Святы. теле
сънымь зракомь. еко го
лубь на Нь. и гласъ съ небесе
быстъ глаголя. Ты еси Сынъ Мой
възлюблены. о Тебе бла
говолихъ. (Лк. 3:23) и тъ бе Иисусъ. еко
трьми десяты лет. начи
ная. Сынъ сы еко мьнимъ бе.
Иосифовъ. (Лк. 3:25) Маттатиевъ.
(Лк. 3:23)Илеиевъ. (Лк. 3:25) Мосовъ.
(Лк. 3:24) Маттатовъ. (Лк. 3:25) Наумовъ.
(Лк. 3:24) Левгиинъ. (Лк. 3:27) Салатилевъ.
(Лк. 3:24) Мельхиевъ. (Лк. 3:27) Нириевъ.
(Лк. 3:24) Ианнеевъ. (Лк. 3:28) Мельхиевъ.
(Лк. 3:24) Иосифовъ. (Лк. 3:28) Аддъдиевъ.

(Лк. 3:28) Косамовъ. (Лк. 3:34) Нахоровъ.
(Лк. 3:28) Елмодановъ. (Лк. 3:35)Сероховъ.
(Лк. 3:28) Ировъ. (Лк. 3:35) Рагавовъ.
(Лк. 3:29) Иосиовъ. (Лк. 3:29) Мат’татовъ.
(Лк. 3:29) Елизеровъ (Лк. 3:29) Левгиинъ.
(Лк. 3:29) Иерамовъ. (Лк. 3:30) Семеоновъ
(Лк. 3:25) Еслимовъ. (Лк. 3:30) Июдовъ.
(Лк. 3:25) Наангеовъ. (Лк. 3:30) Иосифовъ.
(Лк. 3:26) Маатовъ. (Лк. 3:30) Иоананеовъ.
(Лк. 3:26) Мататиевъ. (Лк. 3:30) Елиекимовъ.
(Лк. 3:26) Семеиновъ. (Лк. 3:31) Мелеанновъ.
(Лк. 3:26) Иосифовъ. (Лк. 3:31)Маинановъ.
(Лк. 3:26) Июдинъ. (Лк. 3:31) Маттатаевъ
(Лк. 3:27) Иоанаевъ. (Лк. 3:31) Натановъ.
(Лк. 3:27) Рисиевъ. (Лк. 3:31)Давыдовъ.
(Лк. 3:27) Зоровавелевъ. (Лк. 3:32) Иесеовъ.
(Лк. 3:33) Есромовъ. (Лк. 3:32) Овидовъ.
(Лк. 3:33) Фаресовъ. (Лк. 3:32) Воозовъ.
(Лк. 3:33) Июдовъ. (Лк. 3:32) Салмоновъ.
(Лк. 3:34) Иекововъ. (Лк. 3:32) Наасоновъ.
(Лк. 3:34)Исааковъ (Лк. 3:33) Аминадавовъ.
(Лк. 3:34)Авраамовъ. (Лк. 3:33) Арамовъ.
(Лк. 3:34) Тарань. (Лк. 3:33) Иоарамовъ.

(Лк. 3:35) Фалековъ. (Лк. 3:37) Еноховъ.
(Лк. 3:35) Еверовъ. (Лк. 3:37) Иаредовъ.
(Лк. 3:35) Салань. (Лк. 3:37) Малелеилевъ.
(Лк. 3:36) Каинановъ. (Лк. 3:37) Каинановъ.
(Лк. 3:36) Арфаксадовъ. (Лк. 3:37)Еносовъ.
(Лк. 3:36) Симовъ. (Лк. 3:37)Сифовъ.
(Лк. 3:36) Ноевъ. (Лк. 3:37)Адамовъ.
(Лк. 3:36) Ламеховъ. (Лк. 3:37) Божий:
(Лк. 3:37) Матусаль.
(Лк. 4:1) Иисусъ же исплънь Духа Свята.
възврати ся отъ Иордана.
и ведеаше ся Духомь въ пу
стыню. (Лк. 4:2) 40 дний. иску
шаемъ диеволомь. и не е
стъ ничьтоже въ ты дьни.
И коньчавъшемъ ся имъ.
последь възлака. (Лк. 4:3) и рече
Ему диеволъ. аште Сынъ
еси Божий. рьци каменью
сему да будутъ хлеби.
(Лк. 4:4) и отъвешта Иисусъ къ нему
глаголя. псано естъ. еко не о
хлебе единомь живъ бу <…>

(Лк. 4:28) <…> вьси ерости. на сънъмишти.
слышяште се. (Лк. 4:29) и въставъ
ше изгънашя И вънъ из гра
да. и ведошя И до връху горы.
не нейже градъ ихъ съзъда
нъ беаше. да бу И низърину
ли. (Лк. 4:30) Онъ же прошьдъ по среде
ихъ идеаше. (Лк. 4:31) И въниде въ
Каферънаумъ. въ градъ Га
лилейскъ. И бе учя въ
суботы. (Лк. 4:32) и ужасааху ся
о учении Его. еко съ вла
стью бе слово Его. (Лк. 4:33) И въ съ
нъмишти бе человекъ. имы духъ
бесъ нечистъ. и възъпи
гласомь вельемь глаголя. (Лк. 4:34)
Иисусе Назареанине. пришьлъ
еси погубитъ насъ. вемъ
Тя къто еси. Святы Божий. (Лк. 4:35) и за
прети ему Иисусъ. глаголя. премль
чи изиди иж него. и повръ
гъ и бесъ по среде. изиде
из него. никакоже не вре

ждь его. (Лк. 4:36) и быстъ ужасъ на
всехъ. и сътязааху ся. дру
гъ къ другу глаголюште. чьто
естъ слово се. еко власть
ю и силою. велитъ нечи
стымъ духомъ. и исходи
тъ. конец. (Лк. 4:37) и исхождааше шю
мъ о Немь. въ всеко место
страны. (Лк. 4:38) въставъ же и съ
нъмишта. вьниде въ до
мъ Симонь. тъшта же
Симоне бе. одръжи
ма огнемь вельемь
и молишя И о ней(Лк. 4: 39) и ставъ
надъ нею запрети огню.
и остави ю. И абье въ
ставъши служааше имъ. (Лк. 4:40)
Заходяшту же слъньцю.
вьси елико имеаху боля
штяя недугы различь
ны привождааху къ Не
му. Онъ же на когожьдо и
хъ руку. възлагая целе

аше я. (Лк. 4:41) И схождааху же и бе
си отъ мъногъ. въпиюште
и глаголюште. еко Ты еси Христосъ Сынъ
Божий. и запрештая не даде
аше имъ глаголати. еко ведеа
ху Господе самого сушта. (Лк. 4:42) бы
въшю же дни. ишьдъ иде въ
пусто место. и народи и
скааху Его. и приду до Него.
и дръжааху И да би не ошь
лъ отъ Нихъ. (Лк. 4:43) Онъ же рече къ
нимъ. еко и другымъ гра
домъ. подобаетъ ми благо
вестити Царствие Божие.
еко на се посъланъ есмь. (Лк. 4:44) и бе
проповедая на сънъмишти
хъ Галилейсцехъ. (Лк. 5:1) Быстъ же
належяштю Емь народу. да
бу слышали слово Божие.
и Тъ бе стоя при езере Гени
саретьсце. (Лк. 5:2) и видевъ дъва
корабица. стояшта при езе
ре. рыбари же. ошьдъше

отъ нею. плакааху мрежя.
(Лк. 5:3) вълезъше въ единъ отъ ко
рабицю. иже бе Симоноъ.
моли и отъступити мало.
и седъ учааше ис корабле
народы. (Лк. 5:4) Еко же преста глаголя.
рече Симону. виждь ехай
въ глубину. и въметете
мрежя вашя въ ловитву.
(Лк. 5:5) и отъвештавъ Симонъ ре
че Ему. Наставьниче.
об ношть вьсу труждьше
ся. не яхомъ ничьсоже. по
глаголу же Твоему въвръже
мъ мрежя. (Лк. 5:6) и се сътворьше.
обяшя множьство рыбъ
много. протръзааху же ся
мрежя ихъ. (Лк. 5:7) и поманушя
причястьникомъ. иже бе
аху въ друземь корабли.
да пришьдьше помогутъ
имъ. и придошя и исплъ
нишя оба корабле еко погру

жати ся има. (Лк. 5:8) Видевъ же
Симонъ Петръ. припаде къ
коленома Иисусовама глаголя. и
зиди отъ Мене. еко мужь
грешьнъ есмь Господи. (Лк. 5:9) ужасъ
бо одръжааше и. и вся су
штяя съ нимь. о ловитве
рыбъ яже яшя. (Лк. 5:10) такожде
же и Екова. и Оанна. сына Зе
ведеова. еже бесте обь
штьника Симонови. И рече
къ Симону Иисусъ. не бой ся.
отъ селе человекы будеши ловя.
(Лк. 5:11) извезъше корабь на сухо.
и оставьше все вь следъ Е
го идошя. (Лк. 5:12) И быстъ егда быстъ.
въ единомь отъ градъ. и се
мужь исплънь прокаженье.
и видевъ Иисуса паде ниць.
моля ся Ему и глаголя Господи.
аште хоштеши можеши мя
очистити. (Лк. 5:13) и простьръ ру
ку косну и рекъ. хошту очи

сти ся. и абье проказа отиде
отъ него. (Лк. 5:14) и Тъ запрети ему
никомуже не глаголати. нъ шь
дь покажи ся иереови. и при
неси о очиштении своемь.
екоже повеле Моси. въ (очи
ште)нье имъ. (Лк. 5:15) Прохождааше
же паче слово о Немь. и съни
мааху ся народи мнози.
слышати и ицелитъ ся отъ
Него. отъ недугъ своихъ.
(Лк. 5:16) Тъ же бе оходя въ пустыню.
и моля ся. (Лк. 5:17) и быстъ отъ дь
ний. и Тъ бе учя. и беаху
пришьли отъ всекоя вси.
Галилейскы. и Юдейскы.
и отъ Иерусалима и сила Господне бе це
лити я. (Лк. 5:18) и се мужи нося
ште на одре человека. иже бе осла
бленъ. и искааху вьнести и.
и положити и предь Нимь

(Лк. 5:19) и не обретъше куду вънести и.
народа ради. вьзлезъше на
храмъ. сквозе скудоль ни
зъвесишя и. съ ложемь пре
дъ Иисуса. (Лк. 5:20) и ведевъ веру и
хъ рече ему. человече отъпу
штаютъ ти ся греси твои.
(Лк. 5:21) и начяшя помышлети. къ
нижьници и фарисеи глаголю
ште. къто естъ Сь. иже глаголе
тъ власвимию. къто мо
жетъ отъпуштати грехы.
тъкъмо единъ Богъ. (Лк. 5:22) разуме
въ же Иисусъ. помышленье и
хъ. отъвештавъ рече имъ.
чьто помышлеете въ сръ
дьцихъ вашихъ. (Лк. 5:23) чьто естъ
удобее решти ослаблену
му. отъпуштаютъ ти ся
греси твои. ли решти. въ
стани и ходи. (Лк. 5:24) нъ да уве
сте еко власть иматъ Сынъ
Человеческы. на земи отъпу

штати грехы. рече же осла
бленуму. тебе глаголю въ
стани. и възъми ложе
твое. и иди въ домъ твой.
(Лк. 5:25) и абье въста предъ ними.
възьмъ на немьже лежа
аше иде въ домъ свой.
славя Бога. (Лк. 5:26) и ужасъ прия
вся. и славлеаху Бога.
и исплънишя ся страхомь
глаголюште. еко видехомъ
дивъна дьньсь. (Лк. 5:27) и по сихъ
изиде. и узьре мытаре.
именемь Левгию. седя
шть на мьздьници. и рече
ему иди по Мне. (Лк. 5:28) и оста
вь все. въставъ вь сле
дъ Его иде. (Лк. 5:29) и сътвори чре
жденье велико. Левгий
Ему. въ дому своемь.
и бе народъ многъ мытарь
и инехъ иже беаху съ Ни
мь вьзлежяште. (Лк. 5:30) и рьпъ

тааху кънижьници и фа
рисеи. къ ученикомъ Его
глаголюште по чьто съ мы
тари и грешьникы естъ и
пьетъ. (Лк. 5: 31) И отъвешавъ Иисусъ
рече къ нимъ. не требую
тъ съдравии врачевъ. нъ
боляштеи. (Лк. 5:32) не придохъ при
зъватъ правьдьникъ. нъ
грешьникы въ покаанье.
(Лк. 5:33) они же решя къ Нему. по чь
то ученици Иоанови по
стятъ ся часто. и моли
твы творятъ. такожде
и фарисейсци. а Твои
едятъ и пьютъ. (Лк. 5:34) Онъ же ре
че къ нимъ. еда можете
сыны брачьныя. доиде
же женихъ естъ съ ними.
сътворити постити ся.
(Лк. 5:35) придутъ же дьнье. егда
отъятъ будетъ отъ нихъ
женихъ. тъгда постятъ

ся въ ты дни. (Лк. 5:36) глаголааше же и
притъчу къ нимъ. еко никъто
же приставленье ризы но
вы. не приставлеетъ на ри
зу ветъху. аште ли же ни.
и новую раздеретъ. и ве
тъсей не приключитъ ся при
ставенье. еже отъ новааго.
(Лк. 5:37) и никътоже не вьливаетъ.
вина нова въ мехы ветъ
хы. аште ли же ни. проса
дитъ вино новое мехы.
и то пролеетъ ся. и меси
погыбнутъ. (Лк. 5:38) нъ вино ново
въ мехы новы. вълива
ти. и обое съблюдетъ ся.
(Лк. 5:39) и никътоже пивъ ветъха
абье хоштетъ новуму.
глаголетъ бо ветъхое луче е
стъ. (Лк. 6:1) Быстъ же въ су
боту. въторопръвы.
ити ему сквозе сеанье.
и въстръзааху ученици

Его класы. и едеаху исти
раюште рукама.
(Лк. 6:2) етери же. отъ фарисей ре
шя имъ. чьто творите. его
же не достоитъ творити
въ суботу. (Лк. 6:3) и отъвешта
въ Иисусъ рече къ нимъ. ни ли
сего есте чьли. еже сътво
ри Давидъ. егда възлака са
мъ. и иже беаху съ нимь.
(Лк. 6:4) како вьниде въ домъ Божий.
и хлебы предъложенье
естъ. и дастъ сушти
мъ съ нимь. ихъже не до
стоеше ести. тъкъмо ие
реомъ единемъ. (Лк. 6:5) и глаголаа
ше имъ. еко господь естъ Сынъ
Человеческы суботе.
(Лк. 6:6) Быстъ же въ другую
суботу. вьнити Ему.
въ сънъмиште и учити.
И бе человекъ ту. и рука деснаа
его бе суха. (Лк. 6:7) и назирааху И

кънижьници. аште въ су
боту ицелитъ и. да обря
штутъ речь на Нь. (Лк. 6:8) Онъ же ве
деаше помышленье ихъ.
и рече мужеви имуштю
ему суху руку. въста
ни. и стани по среде. онъ
же въста. (Лк. 6:9) рече же Иисусъ къ
нимъ. въпрошу вы. аште
достоитъ въ суботы до
бро творити. ли зъло съ
творити. душу спасти ли
погубити. (Лк. 6:10) и възьревъ
на вся рече ему. прость
ри руку твою. онъ же про
стьретъ. и утвръди ся
рука его екы другае. (Лк. 6:11) они
же исплънишя ся безумие.
и глаголааху другъ къ другу.
чьто убо бишя сътворили
Иисусови. (Лк. 6:12) Быстъ же въ дь
ни ты. изиде въ гору
молити ся. и бе об ношть

въ молитве Божии. (Лк. 6:13) и егда
быстъ дьнь. пригласи
ученикы Своя. и избъ
ра отъ нихъ 12. яже апостолы
нарече. (Лк. 6:14) Симона егоже име
нова Петра. и Андреу бра
тра его. и Екова. и Оанна.
Филипа. и Вартоломеа.
(Лк. 6:15) и Маттеа. и Тому. и Еко
ва Альфеова. и Симона
нарицаемааго Зилота.
(Лк. 6:16) и Юду Иековле. и Июду
Искариотьскааго. иже быстъ
и предатель. (Лк. 6:17) И съшьдъ
съ ними ста на месте равь
не. и народъ ученикъ Е
го. и множьство много
людий. отъ вьсея Июдея.
и Иерусалима. и поморье Тирь
скае. и Сидоньска. иже
приду послушатъ Его.
и ицелити ся. отъ неду
гъ своихъ. (Лк. 6:18) и стражду

штеи. отъ духъ нечистъ.
целеаху ся. (Лк. 6:19) и вьсь наро
дъ искааше прикасати ся
Емь. еко силы из Него и
схождааше. и ицелеаше
вься. (Лк. 6:20) И Тъ възведъ
очи Свои. на ученикы
Своя глаголааше. Блажени
ништии духомь. еко ва
ше естъ Царсвие Божие.
(Лк. 6:21) Блажени лачуштеи ны
не. еко вы насытите
ся. Блажени плачуште
и ся ныне. еко вы въсме
ете ся. (Лк. 6:22) Блажени будете.
егда вьзненавидятъ
вы человеци. и егда разлу
чятъ вы.
и пронесутъ имя ваше.
еко зъло Сына Человечкскаго ради.
(Лк. 6:23) въздрадуйте ся въ тъ
дьнь. и вьзиграйте. се
мъзда ваша многа на не

бесехъ. по сихъ бо твореа
ху пророкомъ отци ихъ. (Лк. 6:24) Оба
че горе вамъ богатымъ.
еко въсприясте утеху ва
шу. (Лк. 6:25) горе вамъ насыште
нии ныне. еко въслаче
те ся. Горе вамъ смею
штимъ ся ныне. еко въ
здыхаете и въсплаче
те ся. (Лк. 6:26) горе егда добре ре
кутъ о васъ вси человеци. по се
му бо твореаху лъжиимъ
пророкомъ отци ихъ. (Лк. 6:27) Нъ ва
мъ глаголю слышаштиимъ.
любите врагы вашя. до
бро творите ненавидяштии
мъ васъ. (Лк. 6:28) благословите клъну
штяя вы. молите ся за
творяштяя вамъ обиду.
(Лк. 6:29) Бьюштюму тя въ десну
ю ланиту. подай дру
гую. и отемлюштюму
тебе ризу. и срачиця не

възбрани. (Лк. 6:30) всекому про
сяштюму у тебе дай. и о
тямлюштааго твое. не и
стязай. (Лк. 6:31) И екоже хоштете
да творятъ вамъ человеци. и вы
творите имъ такожде.
(Лк. 6:32) и аште любите любяштя
я вы. кае вамъ хвала
естъ. ибо и грешьници
любяштяя любятъ.
(Лк. 6:33) и аште благотворите.
благотворяштиимъ ва
мъ. кае вамъ хвала естъ.
ибо и грешьници тожде
творятъ. (Лк. 6:34) и аште въ за
ймъ даете. отъ нихъже
чаете въсприяти. кае
вамъ хвала естъ. ибо
и грешьници грешьнико
мъ въ займъ даютъ.
да въспримутъ равъно.
(Лк. 6:35) обаче любите врагы
вашя и благотворите

и въ займъ дайте. ниче
соже чаюште. и будетъ
мъзда ваша многа. и бу
дете сынове Вышьнеаго.
еко Тъ благъ естъ. на не
възблагодетъныя.
и зълыя. (Лк. 6:36) Будете убо
милосръди. екоже Отець ми
лосръдъ естъ. (Лк. 6:37) и не суди
те. да не судятъ вамъ. и не
осуждайте да не осудя
тъ васъ. отъпустите и о
тъпустятъ вы. (Лк. 6:38) дайте
и дастъ ся вамъ. меру до
бру натъкану. и потрусъ
ну. и прелиеюшту ся. (да)
дадятъ на лоно ваше. тою
бо мероу. еюже мерите.
възмерятъ вамъ. (Лк. 6:39) рече же
притъчу имъ. еда може
тъ слепьць. слепца води
ти. не оба ли въ ему въпа
дета ся. (Лк. 6:40) нестъ ученикъ

надъ учителемь своимь.
съвръшенъ же всекъ будетъ
екоже и учитель его. (Лк. 6:41) Чь
то же видиши сучьць. иже
естъ въ очесе братра твоего.
а брьвъна еже естъ въ очесе
твоемь не чюеши. (Лк. 6:42) ли како
можеши решти братру тво
ему. братре. остави да изъ
му сучьць. иже естъ въ оце
твоемь. самъ бръвъна въ
оце твоемь не видя. лице
мере. изъми пръвее брь
въно. из очесе твоего. и тъ
гда прозьриши изяти су
чьць. ижь естъ въ очесе бра
тра твоего. (Лк. 6:43) Нестъ бо древо
добро творя плода зъла. ни
древо зъло творя плода до
бра. (Лк. 6:44) всеко убо древо отъ
плода своего познаетъ ся
не отъ трьнье бо чешутъ
смокъви. ни отъ купины

грозда обемлютъ. (Лк. 6:45) благы
бо человекъ. отъ благааго съкро
вишта сръдьца своего. изно
ситъ благое. и зълы человекъ.
отъ зълааго съкровишта
своего. износитъ зълое
отъ избытъка бо срдь
ца. глаголютъ уста его. (Лк. 6:46) чьто
же Мя зовете Господи Господи. а не
творите еже глаголю. (Лк. 6:47) всекъ
грядяй къ Мне. и слышяй
словеса Мое и творя е. съ
кажу вамъ. кому естъ
подобьнъ. (Лк. 6:48) подобьнъ естъ
человеку зиждуштю храмину.
иже ископа и углуби.
и положи основанье на ка
мене. наводью же бы
въшю. припаде река храми
не той. и не може подви
гнути ея. основана бо бе
на камене. (Лк. 6:49) а слышавы
й не творь. подобенъ естъ

человеку. съзъдавъшю храмину
безъ основанье. ейже при
рази ся река. и абье разори
ся. и быстъ раздрушенье
храмины тоя велье. (Лк. 7:1) егда
же съконьча вся глаголы сья.
въ слухы людьмъ. вьни
де въ Каперънаумъ.
(Лк. 7:2) Сътьнику же етеру рабъ боля
зьле умирааше. иже бе
ему чьстьнъ. (Лк. 7:3) слышавъ
же Иисуса. посла къ Нему
старьця. Июдейскы. мо
ля И да спасетъ рабъ его. (Лк. 7:4) они
же пришьдъше къ Иисусови.
молеаху и тъштьно глаголю
ште Ему. еко достоинъ е
стъ. еже аште даси е
му. (Лк. 7:5) любитъ бо языкъ
нашь. и сънъмиште тъ
съзъда намъ. (Лк. 7:6) Иисусъ же иде
аше съ ними еште же Е
му не далече суштю отъ

дому. посъла къ Нему дру
гы сътьникъ глаголя Ему.
Господи не движи ся. несмь бо
достоинъ. да подъ кровъ мой
вьнидеши. (Лк. 7:7) темь же не се
бе достойна сътворихъ
прити къ Тебе. нъ рьци сло
вомь. и ицелетъ отрокъ
мой. (Лк. 7:8) ибо азъ человекъ есмь по
дъ властелы. учиненъ.
имея подъ собою воя.
и глаголю сему иди. и иде
тъ. и другуму приди.
и придетъ. и рабу моему.
сътвори се и сътворитъ.
(Лк. 7:9) и слышавъ се Иисусъ. чюди
ся ему. и обрашть ся по
следуюштюму
народу рече. аминь глаголю
вамъ. ни въ Израили толико
я веры не обретъ. (Лк. 7:10) и възвра
шть ся въ домъ посъланы
обрету боляштааго раба

ицелевъша. (Лк. 7:11) И быстъ въ
прочии. идеаше въ градъ
нарицаемы Наинъ. и съ Ни
мь народъ многъ. (Лк. 7:12) еко же при
ближи ся къ вратомъ града.
и се изношааху умьръшь
сынъ. иночядъ матери сво
ей. и та бе въдова. и наро
дъ отъ града многъ бе съ не
ю. (Лк. 7:13) и видевъ ю Господь милосръ
дова ю. и рече ей не плачи ся.
(Лк. 7:14) и приступль косну въ одръ.
носяштеи же сташя. и рече.
юноше. тебе глаголю въстани.
(Лк. 7:15) и седе мрътвы. и начя
тъ глаголати. (Лк. 7:16) Приятъ же стра
хъ вся. и славлеаху Бога
глаголюште. еко пророкъ вели
къ въста въ насъ. и еко по
сети Господь Богъ людий Своихъ.
(Лк. 7:17) И изиде слово се по всей
Июдеи о Немь. и по вьсей

стране. (Лк. 7:18) И възвестишя
Иоану. ученици его. о все
хъ сихъ. (Лк. 7:19) и призъвавъ дъва
етера отъ ученикъ свои
хъ Иоанъ. посъла къ Иисусови
глаголя. Ты ли еси грядай.
или иного чаемъ. (Лк. 7:20) пришь
дъша же къ Нему мужа ре
коста. Иоанъ Крьстите
ль посъла ны къ Тебе глаголя.
Ты ли еси грядай. или
иного чаемъ. (Лк. 7:21) въ тъ часъ
ицели многы отъ недугъ
и ранъ. и духъ зълъ. и мно
гомъ слепомъ дарова про
зьренье. (Лк. 7:22) и отъвештавъ
Иисусъ рече има. шьдъша въ
звестита Иоаннови. еже
видеста и слышаста.
еко слепии прозираютъ.
и хромии ходятъ. и прока
жении очштаютъ ся.
и глусии слышятъ.

мрътвии въстаютъ. ни
штии благовествуютъ.
(Лк. 7:23) и блажьнъ естъ иже аште
не съблазнитъ ся о Мне.
(Лк. 7:24) ошьдъшема же ученико
ма Иоановома. начятъ глагола
ти къ народомъ о Иоанне.
чесо изидосте въ пусты
ню видетъ. трьсти ли ве
тромь движемы. (Лк. 7:25) нъ чесо
изидосте видетъ человека ли.
мякъками ризами одена.
се иже въ одежди славьне
и въ пишти мнозе суште.
вь царствиихъ сутъ. (Лк. 7:26) нъ че
со изидосте видетъ. про
рока ли. ей. глаголю вамъ.
и лише пророка. (Лк. 7:27) Сь бо естъ
о немьже. спано естъ. се
Азъ посълю ангелъ Мой.
предъ лицемь Твоимь.
иже уготоваетъ путь
Твой предъ Тобою. (Лк. 7:28) Глаголю

же вамъ. боли рождены
хъ женами пророкъ. Иоанна
Крьстителе никътоже не
стъ. мьний же въ Царствии Божии
болий его естъ. (Лк. 7:29) И вси лю
дье слышавъше. и мы
таре. оправьдишя Бога. крь
штьша ся крьштеньемь И
оановомь. (Лк. 7:30) фарисеи же и
законьници. съветъ Божиий
отъвръгу въ себе. не кре
штьше ся отъ него. (Лк. 7:31) кому
уподоблю человекы рода сего.
и кому сутъ подобьни.
(Лк. 7:32) подобьни сутъ отрочиште
мъ. седяштемъ на тръжи
штихъ. и приглашаю
ште друг друга. и глаголю
тъ. свирахомъ вамъ и
не плясасте. плакахомъ
ся вамъ и на плакасте.
(Лк. 7:33) приде бо Иоанъ Крьстите
ль. ни хлеба еды. ни ви

на пья. и глаголете бесъ има
тъ. (Лк. 7:34) приде Сынъ Человеческы.
еды и пья и глаголете. се человекъ
едьца. и винопивьца. дру
гъ мытаремъ и грешни
комъ. (Лк. 7:35) и оправьди ся пре
мудрость. отъ всехъ чя
дъ своихъ. (Лк. 7:36) Молеаше же И
етеръ отъ фарисей. да би
елъ съ нимь. и въшьдъ
въ домъ фарисеовъ вьзле
же. (Лк. 7:37) И се жена въ граде.
еже бе грешьница. и уве
девъши еко възлежитъ въ
храмине фарисеове. прине
съши алавастръ мира.
(Лк. 7:38) и ставъши зади при ногу
Его. плачушти ся. начя
тъ мочити нозе его сль
зами. и власы главы
своея отирааше. и обло
бызааше нозе Его. и ма
зааше миромь. (Лк. 7:39) видевъ

же фарисеи. възъвавы
Его рече. вь себе глаголя. сь а
ште би былъ пророкъ. веде
лъ би убо. и какова жена
прикасаетъ ся Емь. еко гре
шьница естъ. (Лк. 7:40) отъвешта
въ же Иисусъ. рече къ нему.
Симоне. имамь ти нечь
то решти.онъ же рече. Учи
телю рьци. (Лк. 7:41) дъва длъжь
ника беашете заимода
вьцю етеру. единъ бе длъ
жьнъ. пятью сътъ дина
рь. а другы пятью деся
тъ. (Лк. 7:42) не имуштема же има
въздати.обема има отъ
да. которы обою паче
вьзлюбитъ и. (Лк. 7:43) отъвешта
въ Симонъ рече. не пъштю
ю еко емуже вяште отъ
да. Онъ же рече ему. пра
вь судилъ еси. (Лк. 7:44) и обра
шть ся къ жене. рече Симону.

видиши ли сью жену. вь
нидъ въ домъ твой. воды
на нозе Мои не дастъ. си
же сльзами омочи нозе
Мои. и власы своими
отьре. (Лк. 7:45) лобьзанье Мне не
дастъ. си же отъ нелиже
вьнидъ. не преста обло
бызаюшти ногу Моею.
(Лк. 7:46) масломь главы Моея
не помаза. си же миромь
помаза нозе Мои. (Лк. 7:47) егоже
ради глаголю ти. отъпушта
ютъ ся ей греси мнозии.
еко вьзлюби много. а е
муже мьне отъпуштае
тъ ся. мьньшми люби
тъ. (Лк. 7:48) рече же ей отъпушта
ютъ ся тебе греси. (Лк. 7:49) и на
чяшя вьзлежяштеи съ
Нимь. глаголати вь себе.
къто Сь естъ. еко и грехы
отъпуштаетъ. (Лк. 7:50) рече же

къ жене. вера твое съпа
се тя. иди въ миръ. (Лк. 8:1) Быстъ
же по томь. и Тъ прохожда
аше сквозе грады. и вси.
проповедая и благове
стуя. Царствие Божие. и оба
на десяте с Нимь. (Лк. 8:2) и же
ны етеры. яже беаху
ицелены отъ недугъ.
и ранъ. и духъ зълъ. и боле
зний. Марие нарицае
мае Магдалыни. иж не
яже седмь бесъ изиде.
(Лк. 8:3) и Оанна жена Хузеанина.
и ины многы. яже
служааху Ему. отъ
имений своихъ. (Лк. 8:4) Разу
меюштю же народу мъ
ногу. и грядуштимъ отъ
всехъ градъ къ Нему. при
тъчею глаголааше къ Нимъ.
(Лк. 8:5) Изиде сеяй сеатъ семе
не своего. и егда сеаше.

ово паде при пути. и попъ
рано быстъ. и птица небескыя
позобашя е. (Лк. 8:6) а другое паде
на камене. и прозябъ усъ
ше. за не не имеаше влагы.
(Лк. 8:7) а другое паде по среде трь
нье. и въздрасте трьнье
и подави е. (Лк. 8:8) а другое паде
на земли добре. и прозябъ
сътвори плодъ. съторицею.
се глаголя възгласи. име
яй уши слышати да слы
шитъ. (Лк. 8:9) въпрашааху же И
ученици Его глаголюште.
чьто естъ притъча си. (Лк. 8:10) Онъ
же рече имъ. вамъ дано
естъ разумети тайны
Царсьтвие Божье. а прочиимъ
въ притъчахъ. да видя
ште не видятъ. и слы
шяште не слышятъ. и не
разумеютъ. (Лк. 8:11) Естъ же
притъча си. семя естъ

слово Божье. (Лк. 8:12) а иже при пу
ти сутъ. слышяштеи
слово. по томь же приде
тъ дьеволъ. и възъме
тъ слово отъ сръдьца ихъ.
да не веры имъше спасени
будутъ. (Лк. 8:13) а иже на ка
мении. иже егда услы
шятъ съ радостию прие
млутъ слово. и корене не
имутъ. иже въ время
веру емлютъ. и въ время
напасти оступаютъ.
(Лк. 8:14) а падъшее въ трьнье. сии
сутъ. слышавъшеи.
и отъ печалий. и богать
ства. и сластьми жи
тийскыми. ходяште по
давлеютъ ся. и не до
връха. плода творятъ.
(Лк. 8:15) а еже на добре земи. сии
сутъ. иже добромь сръ
дьцемь и благомь.

слышяштеи слово.дръжя
тъ. и плодъ творятъ въ тръ
пении. (Лк. 8:16) Никътоже убо
светильника въжегъ. по
крываетъ его спудомь.
ли подъ одромь полагаетъ.
нъ на свештьникъ въ
злагаетъ. да въходяштии
видятъ светъ. (Лк. 8:17) Нестъ бо
тайно. еже не авитъ ся.
ни утаено еже не будетъ
познано. и въ авленье
придетъ. (Лк. 8:18) Блюдете ся у
бо како слышите. иже
бо иматъ дастъ ся ему.
а иже не иматъ. и еже мь
нитъ ся имея. отыме
тъ ся отъ него. (Лк. 8:19) Приду же
къ Нему. Мати и братрье
Его. и не можааху. бе
седовати къ Нему. наро
домъ. (Лк. 8:20) и възвестишя
Ему глаголюште. еко Ма

ти Твое и братрье. Твое
вьне стоятъ. видети Тя
хотяште. (Лк. 8: 21) Онъ же отъве
штавъ рече къ нимъ. Ма
ти Мое и братрье Мое. сии
сутъ. слышяштеи сло
во Божье. и творяште е.
(Лк. 8:22) Быстъ же въ единъ отъ дьний
и Тъ вълезе въ корабль.
и ученици Его. и рече и
мъ. пребудемъ на онъ по
лъ езера. и прееду. (Лк. 8:23) еду
штемъ же имъ. усъпе
Иисусъ. и съниде буре ветръ
на въ езеръ. и исконьча
вааху ся. и вълааху ся.
(Лк. 8:24) приступьше же възбу
дишя И глаголюште. Наста
вьниче Наставьниче
погыбнемъ.
Онъ же въставъ запрети
ветру. и влъненью мо
рьскуму. и улеже.

и быстъ тишина. (Лк. 8:25) и рече
къ нимъ. къде естъ вера ва
ша. убоевъше же ся. чюди
шя ся глаголюште къ себе. къто
убо Сь естъ. еко и ветро
мъ велитъ и воде послу
шаютъ Его. (Лк. 8:26) и преедошя на
землю Генисаретьску
еже естъ об онъ полъ Гали
лея. (Лк. 8:27) и ишьдъшемъ имъ
на землю. сърете и му
жь етеръ отъ града. иже
имеаше бесъ отъ летъ
многъ. и вь ризу не обла
чаше ся. и въ храме не жи
веаше. нъ въ гробехъ. (Лк. 8:28) узь
ревъ же Иисуса. припаде къ Не
му. и гласомь велье
мь рече. чьто естъ мьне.
и Тебе Иисусе Сыне Бога Вышь
него. молю Ти ся не му
чи мене. (Лк. 8:29) прештааше бо
духови нечистому. изи

ди отъ человека. отъ мъногъ бо
летъ въсхыштааше и.
и вязааху и ужи железны.
и путы стрегуштеи.
и растръзааше узы. гони
мъ бывааше бесомь. скво
зе пустыня. (Лк. 8:30) въпроси же
и Иисусъ глаголя. чьто ти имя е
стъ. онъ же рече легеонъ.
еко беси мнози вьниду
въ нь. (Лк. 8:31) и молеаху И да не
повелитъ имъ въ бездъ
ну ити. (Лк. 8:32) бе же ту стадо
свиний много пасомо въ
горе. и молеаху И. да по
велитъ имъ. въ ты вь
нити. и повеле имъ. (Лк. 8:33) И и
шьдъше беси отъ человека.
вънидошя вь свинья.
и устръми ся стадо по
брегу въ езеро. и истопе.
(Лк. 8:34) видевъше же пасуштеи
бывъшее. бежашя. и вь

звестишя въ граде и вь
селехъ. (Лк. 8:35) изиду же виде
тъ бывъшааго. и приду
къ Иисусови. и обрету седяшта
человека. иж негоже беси изи
ду. обльчена и съмысля
шта. при ногу Иисусову. и у
боешя ся. (Лк. 8:36) вьзвестишя и
мъ. видевъше же и како
съпасе ся бесновавы.
(Лк. 8:37) и молишя И вьсь народъ о
бласти. Гергесиньскыя.
отити отъ нихъ. еко стра
хомь вельемь одръжими
беаху. Онъ же вълезъ въ
корабль. възврати ся. (Лк. 8:38) Мо
леаше же ся Ему мужь.
иж негоже изиде бесъ. да
би съ Нимь былъ. Иисусъ же
отъпусти и глаголя. (Лк. 8:39) възвра
ти ся въ домъ твой. и по
ведай елико ти сътвори
Богъ. и иде по вьсему гра

ду проповедая. елико
сътвори ему Богъ. (Лк. 8:40) Быстъ же
егда възврати ся Иисусъ. прия
тъ И народъ. беаху бо вьси
чаюште Его. (Лк. 8:41) И се приде
мужь. емуже бе имя И
арь. и тъ кънязь сънъми
штю бе. и падъ при ногу
Иисусову. молеаше И вьни
ти въ домъ свой. (Лк. 8:42) еко дъ
шти иночяда бе ему. еко
и дъвою на десяте лету.
и та умирааше. егда же
идеаше. народи угнетаа
ху И. (Лк. 8:43) И жена сушти въ то
чении кръви. от дъвою на
десяти лету. еже враче
мъ. издаавъши вьсе име
нье свое. ни отъ единого
же не може ицелети. (Лк. 8:44) си
приступьши съ следа.
косну ся въскрилии ризе
его. и абье ста. теченье

кръве ея. (Лк. 8:45) и рече Иисусъ къто естъ
коснувы ся Мне. отъмета
юштемъ же ся всемъ. рече
Петръ. и иже съ нимь беаху.
Наставьниче. народи уте
штаютъ Тя. и гнетутъ.
и глаголеши къто естъ косну
вы ся Мне. (Лк. 8:46) Иисусъ же рече.
прикосну(вы) ся Мне къто.
Азъ бо чюхъ силу ишьдъшу
из Мене. (Лк. 8:47) и видевъши жена.
еко не утаи ся. трепешту
шти приде. и падъши пре
дъ Нимь. за нюже вину
прикосну ся Емь. поведа
предъ всеми людьми.
и ако ицеле абье. (Лк. 8:48) Иисусъ рече
ей. дръзай дъшти. вера
твое спасе тя. иди въ миръ.
(Лк. 8:49) Еште же ему глаголюштю.
пришьдъ етеръ отъ архиси
нагога. глагола ему. еко у
мретъ дъшти твое. не дви

жи Учителе. (Лк. 8:50) Иисусъ же слы
шавъ. отъвешта ему глаголя.
не бой ся тъкъмо веруй.
и спасена будетъ. (Лк. 8:51) пришьдъ
же въ домъ. не да никому
же вьнити съ собою. тъкъ
мо Петрови. и Иоану. и Иеко
ву. и отцю отроковиця. и
матери. (Лк. 8:52) рыдааху же вси.
и плакааху же ся ея. Онъ же
рече. не плачите ся нестъ
умръла девица. нъ съпитъ.
(Лк. 8:53) и ругааху ся Ему. веду
ште еко умретъ. (Лк. 8:54) Онъ же и
згънавъ вься вънъ. и имъ
ю за руку. възгласи глаголя.
отроковице въстани. (Лк. 8:55) и въ
зврати ся духъ ея. и въскръ
се абье. и повеле дати
ей ести. (Лк. 8:56) и ужаснуста
ся родителе ея. Онъ же за
прети има. не поведита
никомуже бывъшаего.

(Лк. 9:1) Съзъвавъ же оба на десяте.
дастъ имъ силу и власть.
на всехъ бесехъ. и неду
гы целити. (Лк. 9:2) и посъла я
проповедати Царствие Божье.
и ицелити боляштяя.
(Лк. 9:3) и рече къ нимъ. ничьсо
же не възезмете на пу
ть. ни жьзла. ни пиры.
ни хлеба. ни съребра. (Лк. 9:4) и въ
ньже домъ вьнидете. ту
пребывайте. и отъ ту
ду исходите. (Лк. 9:5) И елико не
приемлютъ васъ. исхо
дяште отъ града того. пра
хъ отъ ногъ вашихъ отътря
сете въ съведение на ня.
(Лк. 9:6) Исходяште же прохожда
аху сквозе вси. благо
вестуюште въсуду.
(Лк. 9:7) Слыша же Иродъ четвръ
товластьць. бываюштаа

отъ Него все. и не домы
шлеаше ся. за не глаголемо бе
отъ етеръ. еко Иоанъ. въста
отъ мрътвыхъ. (Лк. 9:8) отъ ине
хъ же еко Илие ави ся. отъ
другыхъ же. еко пророкъ
некы отъ древльнихъ въ
скръсе. (Лк. 9:9) и рече Иродъ. Иоа
нна азъ усекнухъ. къто
же естъ Сь. о немьже азъ
слышу таковае. и иска
аше видети И. (Лк. 9:10) И възвра
штьше ся апостоли. поведашя
Ему ели сътворишя.
И поимъ я отиде единъ.
на место пусто. града на
рицаемаго Видъсаида.
(Лк. 9:11) народи же разумевъше
по Немь иду. и приимъ я
глаголааше имъ. о Царствии Божии.
и требуюштяя. ицеле
нье цельше. (Лк. 9:12) Дьнь же на
чятъ прекланети ся. при

ступльша же оба на десяте.
ресте Ему. отъпусти на
роды. да ошьдъше въ окръ
стъняя вси. и села вита
ютъ. и обряштутъ брашьно.
еко сьде на пустее месте
есмъ. (Лк. 9:13) рече же къ нимъ.
дадите имъ вы ести. они
же решя. не имамъ сьде. вя
ште пяти хлебъ. и рыбу
дъвою. аште убо не мы
шьдъше въ вся люди сья ку
пимъ брашьна. (Лк. 9:14) беаше бо му
жь. еко пять тысушть.
рече же къ ученикомъ Сво
имъ. посадите я на спо
ды. по пяти десятъ. (Лк. 9:15) и съ
творишя тако и посадишя
вся. (Лк. 9:16) примъ же пять хлебъ.
и обе рыбе. възьревъ
на небо благослови я. и съломи.
и даеше ученикомъ Сво
имъ. предъложити народу.

(Лк. 9:17) и ешя и насытишя ся вси.
и възяшя избывъшяя
имъ. укрухъ. коша дъва
на десяте. (Лк. 9:18) И быстъ егда
молеаше ся единъ. съ Ни
мь беаху ученици Его.
и въпроси я глаголя. кого Мя не
пьштюютъ народи быти.
(Лк. 9:19) они же отъвештавъше решя
Иоанна Крьстителе. ини
же Илию.ови же еко пророкъ
етеръ. древльниихъ въ
скръсе. (Лк. 9:20) рече же имъ. вы
же кого Мя глаголете быти.
отъвештавъ же Петръ рече.
Христа Божье. (Лк. 9:21) Онъ же запрешть
имъ. повеле никомуже
не глаголати. сего (Лк. 9:22) рекъ. еко
подобаатъ Сыну Человеческуму
много пострадати. и иску
шену быти. отъ старць
и архиерей. и кънижьни
къ. и убьену быти.

и третий дьнь въскръсну
ти. (Лк. 9:23) глаголааше всемъ. аште
къто хоштетъ по Мне ити
да отъвръжетъ ся себе.
и да възъметъ крестъ свой.
по вся дни. и ходитъ по Мне
(Лк. 9:24) иже бо аште хоштетъ душу
свою съпасти погубитъ ю.
иже аште хоштетъ погуби
тъ душу свою. Мене ради.
тъ спасетъ ю. (Лк. 9:25) кае польза
человеку. аште приобряштетъ
вьсь миръ. а себе погуби
тъ. ли отъштетитъ. (Лк. 9:26) иже
бо аште постыдитъ ся
Мене. и Моихъ словесъ.
сего Сынъ Человеческы постыди
тъ ся. егда придетъ въ сла
ве Своей. и Отьчи. и святы
хъ ангелъ. (Лк. 9:27) Глаголю же вамъ.
въ истину сутъ етери.
отъ стояштихъ сьде. иже
не имутъ въкусити съ

мръти. доньдеже узьрятъ
Царствие Божье. (Лк. 9:28) Быстъ же по
словесехъ сихъ. еко дьний
осмь. и поимъ Петра. и О
анна. и Иекова. вьзиде на
гору помолитъ ся. (Лк. 9:29) и быстъ
егда молеаше ся. виденье
лица Его ино. и одеанье Его
бело блисцая ся. (Лк. 9:30) и се му
жа дъва съ Нимь глаголюшта.
еко бесте. Моси. и Илие.
(Лк. 9:31) авьша ся въ славе. глаголааше
же исходъ Его.иже хотеа
ше съконьчати (ся) въ Иерусалиме.
(Лк. 9:32) Петръ же и суштаа съ нимь.
беаху отягъчени сънъмь.
убуждьше же ся видешя
славу Его. и оба мужа сто
яшта съ Нимь. (Лк. 9:33) и быстъ
егода разлучаашете ся отъ
Него. рече Петръ къ Иисусови.
Наставьниче. добро естъ
намъ сьде быти. и сътво

римъ скиния три. Тебе еди
ну. и едину Мосеови. и еди
ну Илии. не веды же глаголааше.
(Лк. 9:34) Се же ему глаголюштю. быстъ
облакъ и осени я. убоешя же
ся. въшьдъшемъ же имъ въ
облакъ. (Лк. 9:35) и гласъ быстъ изо о
блака глаголя. Сь естъ Сынъ Мой
възлюблены. Того послу
шайте. (Лк. 9:36) и егда быстъ глас.
обреете ся Иисусъ. единъ. и ти
умльчашя. и никомуже
не възвестишя въ ты дни
ничьсоже о техъ еже видешя.
(Лк. 9:37) Быстъ же въ проичи днь. съ
шедъшемъ имъ съ горы.
сърете И народъ многъ. (Лк. 9:38) и се
мужь из народа възъпи глаголя.
Учителю молю Ти ся. при
зьри на сынъ мой. еко едино
чядъ ми естъ. (Лк. 9:39) и се духъ е
млетъ и. и вьнезапу въ
пиетъ. и пружаатъ ся съ

пенами. и едъва оходитъ
отъ него съкрушая и. (Лк. 9:40) и мо
лихъ ся ученикомъ Твои
мъ. да ижденут и. и не
възмогу. (Лк. 9:41) отъвештавъ
же Иисусъ. рече ему. о роде не
вернъ. и развраштенъ.
до коле буду въ васъ. и тръ
плю вы. приведи сынъ
твой семо. (Лк. 9:41) еште же гря
душтю ему повръже и бе
съ. и сътрясе. запрети
же Иисусъ духови нечистому.
душе нечисты. изиди
отъ отрока. и ицели отрока.
и въдастъ и отцю его. (Лк. 9:43) ди
влеааху же ся вси о вели
чии Божии. Всемъ же чю
дяштемъ ся. о всехъ еже
твореаше Иисусъ. рече учении
комъ Своимъ. (Лк. 9:44) въложите
вы въ уши ваши слове
са си. Сынъ бо Человеческы има

тъ предати ся. въ руце человечесце.
(Лк. 9:45) они же не разумешя глагола сего.
бе бо прикръвенъ отъ нихъ.
да не оштютятъ его. и бое
аху ся въпросити Ии. о глаголе
семь. (Лк. 9:46) Вьниде же помы
шленье вь ня. къто ихъ вя
штий би былъ. (Лк. 9:47) Иисусъ же веды
помышленье сръдьца ихъ.
приимъ отрочя постави е
у Себе. (Лк. 9:48) и рече имъ. иже
аште прииметъ отрочя се
въ имя Мое. Мя приемле
тъ. и иже аште Мя прие
млетъ. приемлетъ Посъ
лавъшааго Мя. иже бо мь
нии естъ всехъ васъ. сь
естъ вяшты. (Лк. 9:49) Отъвешта
въ же Иоаннъ. рече. Наста
вьниче. видехомъ етера.
о имени Твоемь. изгоняя
шта бесы. и възбрани
хомъ ему. еко въ следъ не

ходитъ съ нами. (Лк. 9:50) рече къ не
му Иисусъ. не браните ему. не
стъ бо на вы. иже бо нестъ
на вы по васъ естъ. (Лк. 9:51) Быстъ
же егда съконьчавааху ся
дьнье. въсхожденью Его.
и Тъ утвръди лице Свое
ити въ Иерусалимъ. (Лк. 9:52) и посъла
вестьникы предъ лице
мь Своимь. и шьдъше вь
ниду въ всь Самареньску.
да уготовятъ Ему. (Лк. 9:53) и не
прияшя Его. еко лице Его бе
гряды въ Иерусалимъ. (Лк. 9:54) видевъ
ша же ученика его. Иековъ.
и Оаннъ. ресте. Господи. хоште
ши ли. и речеве. да огнь
съшьдъ съ небесе. и поестъ я.
екоже Илие сътвори. (Лк. 9:55) обра
шть же ся запрети има
и рече. не веста ся. кого
духа еста вы. Сынъ бо Человеческы
нестъ пришьлъ. душь человеческъ

погубитъ. нъ спасетъ. (Лк. 9:56) и иду
въ ину вьсь. (Лк. 9:57) Быстъ же
идуштемъ имъ по пути
рече етеръ къ Нему. иду по
Тебе еможе колижьдо идее
ши Господи. (Лк. 9:58) и рече ему Иисусъ. лиси
езвины имутъ. и птиця
небескыя гнезда. а Сынъ
Человеческы не иматъ къде гла
вы подъклонити. (Лк. 9:59) рече къ
другуму. ходи въ следъ
Мене. онъ же рече Господи. по
вели ми. древле шьдъ
ше погрети отца моего. (Лк. 9:60) рече
же ему Иисусъ. остави мръ
твымъ. погрети своя
мрътвьця. ты же шьдъ
възвештай Царствие Божье.
(Лк. 9:61) Рече же и другы. иду по
Тебе Господи. древле же повели
отъврешти ми ся. иже су
тъ въ дому моемь. (Лк. 9:62) рече же.
никътоже възложь рукы

своея на рало. и зьря вьспя
ть. управленъ естъ въ Царствии
Божии. (Лк. 10:1) По сихъ же ави Господь ине
хъ. 70тъ. и посъла я по две
ма. предъ лицемь Своимь.
въ всекъ градъ и место.
еможе хотеаше Самъ ити.
(Лк. 10:2) Глаголааше же къ нимъ. жятва
убо многа. а делатель
мало. молите ся убо господину
жятве. да изведетъ де
лателя на жятву свою.
(Лк. 10:3) Идете се Азъ посылаю вы.
еко агня по среде влькъ.
(Лк. 10:4) ни носите вълагалишта ни
вретишта. ни сапогъ. и ни
когоже на пути не целуйте.
(Лк. 10:5) Въ ньже домъ вьнидете ко
лижьдо. пръвее глаголите.
миръ дому сему. (Лк. 10:6) аште ли
будутъ. сынове мира. по
чиетъ на немь миръ вашь.
аште ли ни. къ вамъ възвра

титъ ся. (Лк. 10:7) Въ томьже дому
пребывайте. едуште и пь
юште. еже сутъ у нихъ. до
стоинъ бо естъ делатель
мъзды своея. не прехо
дите же из дому въ домъ
(Лк. 10:8) И въ ньже градъ колижьдо
вьнидете. и приемлю
тъ вы. едите предла
гаемае вамъ. (Лк. 10:9) и целите
недужьныя. иже сутъ
вь немь. и глаголите имъ.
приближи ся на вы Царствие
Божье. (Лк. 10:10) Въ ньже колижьдо
град въходите. и не при
емлютъ васъ. ишьдъше
на распутье его рьцете.
(Лк. 10:11) и прахъ прильпъший насъ.
отъ града вашего въ нога
хъ нашихъ. отътрясаемъ
вамъ. Обаче се ведите.
еко приближи ся на вы
Царствие Божие. (Лк. 10:12) глаголю вамъ.

еко содомленемъ въ тъ дь
нь. отърадьнее будетъ.
неже граду тому. (Лк. 10:13) Горе те
бе Хоразинъ. горе тебе Ви
дъсаида. еко аште въ Тире
и Сидоне силы бишя бы
лы. бывъшяя въ ваю.
древле. убо въ вретишти
и попеле. седяште пока
ли ся бишя. (Лк. 10:14) обаче Тиру
и Сидону. отъраднее бу
детъ на суде. неже вама.
(Лк. 10:15) и ты Каферънаумъ. до небесе
вьзнесъ ся. до ада съведе
ши ся. (Лк. 10:16) Слушаяй васъ. Ме
не слушаетъ. и слушая
Мене. слушаетъ Посълавъ
шааго Мя. и отъметаяй
ся васъ. Мене ся отъмета
етъ. а отъметаяй ся Ме
не. отъметаетъ ся Посъла
въшааго Мя. (Лк. 10:17) Възврати
шя же ся седмь десятии.

съ радостию глаголюште. Господи.
и беси повинуютъ ся намъ
о имени Твоемь. (Лк. 10:18) рече же
имъ. видехъ сотону. еко
млънию съ небесе падъша.
(Лк. 10:19) се дахъ вамъ власть. на
ступати на змья. и ско
ръпия. и на всу силу вражью.
и ничьтоже васъ не вреди
тъ. (Лк. 10:20) обаче о семь не радуй
те ся. еко беси вамъ пови
нуютъ ся. радуйте же ся.
еко имена ваша напсана
сутъ на небесехъ. (Лк. 10:21) Въ тъ часъ
въздрадова ся духомь Иисусъ.
и рече. исповедаю Ти ся
Отче. Господи небесе и земля.
еко утаилъ еси си отъ пре
мудръ. и разумьнъ. и отъ
кры си младьньцемъ. ей
Отче еко тако быстъ. бла
говоление предъ Тобою.
(Лк. 10:22) Все Мне предана бышя

отъ Отца Моего. и никътоже
не вестъ къто естъ Сынъ. тъ
къмо Отець. и къто естъ Отець
токмо Сынъ. и емуже аште
хоштетъ Сынъ авити. (Лк. 10:23) и обра
шть ся къ ученикомъ еди
нъ рече. Блажене очи видя
штии. еже видите. (Лк. 10:24) глаголю
бо вамъ. еко мнози пророци.
и цари. въсхотешя виде
ти. еже видите. и не ви
дешя. и слышати. еже
слышите. и не слышашя.
(Лк. 10:25) И се законникъ етеръ въста
искушая И и глаголя. Учите
лю. чьто сътворь. живо
тъ вечьны наследую.
(Лк. 10:26) Онъ же рече къ нему. въ За
коне чьто естъ псано. како
чьтеши. (Лк. 10:27) Онъ же отъвешта
въ рече. вьзлюбиши Господа Бога
своего. отъ всего сръдьца
твоего. и всею душею.

и вьсею крепостию твое
ю. и всемь помышленье
мь твоимь. и подруга сво
его еко самъ ся. (Лк. 10:28) рече же ему
Иисусъ. праве отъвешта. се тво
ри. и живъ будеши. (Лк. 10:29) онъ же
хотя оправьдити ся самъ.
рече къ Иисусови. и къто естъ
искрьний ми. (Лк. 10:30) отъвешта
въ же Иисусъ. рече. Человекъ етеръ
съхождааше. отъ Иерусалима въ
Ериху. и въ разбойникы
въпаде. иже и съвлъкъ
ше и. и езвы възложьше
отидошя. и оставьше и е
ле живъ сушть. (Лк. 10:31) по приклю
чаю же. иерей етеръ. съхо
ждааше путьмь темь.
и видевъ и мимо иде.
(Лк. 10:32) такожде же и левгитъ.
бывъ на томь месте.
пришьдъ. и видевъ и ми
мо идее. (Лк. 10:33) самаренинъ же

етеръ гряды. приде надъ нь
и видевъ и милосръдова.
(Лк. 10:34) и приступль обяза стру
пы его. вьзливая ма
сло и вино. въсаждь же и
на свой скотъ. приведе
же и въ гостиницу. и при
лежя емь. (Лк. 10:35) и на утрье ишь
дъ. изьмъ два пеняза
дастъ гостиннику. и ре
че ему. прилежи емь.
и еже аште прииждиве
ши. азъ егда възврашту
ся въздамь ти. (Лк. 10:36) къто у
бо техъ трии. искрьний
мьнитъ ти ся быти.
въпадъшюму въ разбо
иникы. (Лк. 10:37) онъ же рече. съ
творы милостыню
съ нимь. рече же ему Иисусъ.
иди и ты твори такожде.
(Лк. 10:38) Быстъ же ходяштю Ему.
и Тъ вьниде въ вьсь етеру.

жена же етера именемь Ма
рта приятъ И въ домъ свой.
(Лк. 10:39) и се ей бе сестра. имене
мь Марие. еже и седъши
при ногу Иисусову. слыша
аше слово Его. (Лк. 10:40) и Марта
млъвлеаше. о мнозе слу
жьбе. ставьши же рече.
Господи. на родиши ли еко сестра
мое. едину мя остави
служити. рьци убо ей
да ми поможетъ. (Лк. 10:41) отъве
штавъ же рече ей Иисусъ. Марта
Марта. печеши ся и мль
виши о мнозе. (Лк. 10:42) едино же е
стъ на потребу. Марие бо
благую частъ избъра.
еже не отыметъ ся отъ
нея. (Лк. 11:1) И быстъ суштю Е
му на месте етере. моля
шту ся. и еко преста.
рече етеръ отъ ученикъ
Его къ Нему. Господи. научи

ны молити ся. екоже Ио
анъ. научи ученикы своя.
(Лк. 11:2) рече же имъ. егда моли
те ся глаголите. Отче нашь.
иже еси на небесехъ. да святи
тъ ся имя Твое. да приде
тъ Царствие Твое. да будетъ
воле Твое. еко на небесе. и на
земи. (Лк. 11:3) хлебъ нашь надь
невъны. дай намъ на все
къ днь. (Лк. 11:4) и остави намъ гре
хы нашя. ибо и сами о
ставлеемъ. всекому
длъжьнику нашему. и не
въведи насъ въ искуше
нье. нъ избави ны отъ
неприезни. (Лк. 11:5) И рече къ ни
мъ. къто оть васъ иматъ
другъ. и идетъ къ нему
полуношти. и речетъ е
му друже. даждь ми въ
заемъ три хлебы. (Лк. 11:6) ижде къ мне.
другъ ми. приде съ пути

и не имамъ чьсо положити
предъ нимь. (Лк. 11:7) и тъ из утрь
уду отьвештавъ речетъ.
не твори ми труда. юже
двьри затворены сутъ
и дети моя съ мъною на ло
жи сутъ. на могу въста
ти датъ тебе. (Лк. 11:8) глаголю вамъ.
аште на дастъ ему въста
въ. за не естъ другъ ему.
нъ за безочьство его. въста
въ дастъ ему. елико тре
буетъ. (Лк. 11:9) и Азъ глаголю вамъ.
просите и дастъ ся вамъ.
иштате и обряштете.
тлъцете и отвръзетъ ся
вамъ. (Лк. 11:10) всекъ бо просяй при
емлетъ. и иштяй обрета
етъ.и тлъкуштюму отвръ
зетъ ся. (Лк. 11:11) которааго же отъ
васъ отца. въспроситъ сынъ
твой хлеба. еда камень
подастъ ему. ли рыбы.

еда въ рыбы место зми
ю подастъ ему. (Лк. 11:12) или аште
проситъ айца. еда подастъ
ему скоръпии. (Лк. 11:13) аште убо
вы зьли суште. умее
те. даанье благаа даати
чядомъ вашимъ. кольми
паче Отець вашь. съ небесе да
стъ Духъ благъ. просяштии
мъ у Него. (Лк. 11:14) И бе изгоня бе
сы. и ту бе немъ. быстъ же
бесу изгънану. проглагола
немы. и дивлеаху ся на
роди. (Лк. 11:15) етери же отъ нихъ
решя. о вельзеуле кънязи
бесъ. изгонитъ бесы.
(Лк. 11:16) друзии же искушаюште И
знаменье. искааху съ
небесе. (Лк. 11:17) Онъ же веды ихъ
помышленье. рече имъ.
всеко царствие. разделея
ся само вь себе запусте
етъ. и домъ на домъ пада

етъ. (Лк. 11:18) аште же сотона самъ
вь себе раздели ся. како ста
нетъ царствье его. еко глаголете.
о вельзееволе изгон(ящъ Мя)
бесы. (Лк. 11:19) аште же Азъ о вель
зеволе изгоню бесы. у
бо постиже на васъ царствье
Божье. (Лк. 11:21) егда крепъкы въо
ружь ся хранитъ. свой дворъ.
въ мире сутъ именье его.
(Лк. 11:22) а по неже креплий его нашь
дъ победитъ и. вьсе ору
жье его отъметъ. на неже
упъвааше. и користь его
раздаетъ. (Лк. 11:23) иже нестъ съ
Мною на Мя естъ. и иже не
събираетъ съ Мъною ра
стачаютъ. (Лк. 11:24) Егда нечи
сты духъ. изидетъ отъ
человека. преходитъ сквозе
бездънаа места. иштя
покое. и не обретая глаголетъ.
възврашту ся въ домъ мой

отъ нюдуже изидъ.
(Лк. 11:25) и пришьдъ обретаетъ. поме
тенъ. украшенъ. (Лк. 11:26) тъгда иде
тъ. и поиметъ другыхъ
горьшь себе седмь. и въшь
дъше живутъ ту. и бы
ваютъ последнеа человеку
тому. горьши пръвыхъ.
(Лк. 11:27) Быстъ же егда глаголааше се. въздви
гъши гласъ етера жена. отъ
народа. рече Ему. блажено
чрево ношьшее тя. и съсь
ца еже си съсалъ. (Лк. 11:28) Онъ же
рече. темь же убо блаже
нии. слышяштеи слово
Божье. и храняште е. конец
(Лк. 11:29) Народомъ же събираюште
мъ ся. начятъ глаголати. ро
дось. родъ лукавъ естъ.
и знаменье иштетъ. и
знаменье не дастъ ся е
му. тъкмо знаменье
Ионы пророка. (Лк. 11:30) екоже бо быстъ

Иона. знамение
ниневьгитомъ. тако бу
детъ Сынъ Человеческы роду се
му. (Лк. 11:31) цесарица южьска.
въстанетъ на судъ. съ
мужи рода сего. и осу
дятъ я. еко приде отъ ко
ньца земля. слышатъ
премудрости Солому
ня. и се множае сьде.
Соломуна. (Лк. 11:32) мужи Нине
вьгитьсци. въскръ
снутъ. на судъ съ родо
мь симь. и осудятъ и.
еко покаашя ся въ пропо
ведь. Ионину. и се мъ
ножае сьде Ионы. (Лк. 11:33) Ни
кътоже светильника
вьжегъ. въ крове пола
гаетъ. ни подъ спудо
мь. нъ на свештьнице.
да въходяштеи видятъ
светъ. (Лк. 11:34) Светильникъ

телу естъ око твое. егда
убо око твое просто бу
детъ. и вьсе тело твое
просто будетъ. а по не
же лукаво будетъ. и те
ло твое тьмьно будетъ.
(Лк. 11:35) блюди убо. еда светъ
иже (естъ) вь тебе. тъма
естъ. (Лк. 11:36) аште убо тело твое
светъло будетъ. не и
мы чясти етеры ть
мъны. будетъ светъ
ло все. еко се егда свети
льникъ. блисцаемь
просвештаетъ ся. (Лк. 11:37) Егда
же глаголааше. молеаше И
фарисей етеръ. да обе
дуетъ у него. вьшьдъ
же вьзлеже. (Лк. 11:38) фарисей
же видевъ диви ся. еко
не прежде крьсти ся пръ
вее обеда. (Лк. 11:39) Рече же Иисусъ.
къ нему. ныне вы фа

рисеи. вьнешьняя сть
клениця. и блюдомъ о
чиштаете. а вънутрьне
а ваша плъна сутъ. хы
штенье и зълобы. (Лк. 11:40) бе
зумьнии. не иже ли естъ.
сътворилъ вьнешьнее.
и вънутрьнее сътворилъ.
(Лк. 11:41) обаче суштаа дадите
милостыню. и вса чи
ста вамъ сутъ. (Лк. 11:42) Нъ горе
вамъ. фарисеомъ. еко де
сятину даете отъ мяты.
и пиганъ. и вьсекого зе
лье. и мимо ходите судъ
и любовь Божию. си же по
добааше сътворити. и оне
хъ не отавлети. (Лк. 11:43) Горе ва
мъ фарисеомъ. еко люби
те предъседанье. на съ
нъмиштихъ. и целова
нье на тръжиштихъ. (Лк. 11:44) Горе
вамъ кънижьници и фа

рисеи. и лицемери. ижде
есте ако и гроби неведо
ми. и человеци ходяштеи
връху не видятъ. (Лк. 11:45) Отъ
вештавъ же етеръ отъ
законьникъ. глагола Ему.
Учителю. се глаголя и на
мъ досаждаеши. (Лк. 11:46) Онъ же
рече. и вамъ законни
комъ горе. еко наклада
ете на человекы бремена.
не удобь носима. а сами
ниединемьже пръсто
мь вашимь прикасае
те ся бременехъ. (Лк. 11:47) Горе
вамъ кънижьници и фа
рисеи. и ипокрити. еко
зиждете гробы пророкъ.
отци же ваши избишя я.
(Лк. 11:48) ибо съведетельству
ете. и волю имате.
съ делы отець вашихъ.
еко ти убо избишя я.

вы же зиждете ихъ гро
бы. (Лк. 11:49) Сего ради и прему
дрость Божие рече. посъ
лю вь ня пророкы. и апостолы.
и отъ нихъ убьютъ.
ижденутъ. (Лк. 11:50) да мьсти
тъ ся. кръвь вьсехъ про
рокъ. проливаемае отъ
съложенье вьсего мира.
отъ рода сего. (Лк. 11:51) отъ кръве
Авеле правьдънааго.
до кръве Захария. погы
бъшааго междю олта
ремь. и храмомь. еи
глаголю вамъ. вьзиште
тъ ся отъ рода сего. (Лк. 11:52) Горе
вамъ законьникомъ.
еко вьзясте ключь ра
зуменью. сами вьни
досте. и въходяштии
мъ възбранисте. (Лк. 11:53) глаголю
штю же Ему къ нимъ си
це. начяшя кънижьници

и фарисеи. и люте еко
гневати ся. и престаати И.
о мъножаишиихъ. (Лк. 11:54) лаю
ште Его. уловити нечь
то отъ устъ Его. да на Нь
възглаголютъ. (Лк. 12:1) о нихъже съ
нъмъшемъ ся тъмамъ
народа. еко препирааху
другъ друга. Начятъ
глаголати кь ученикомъ Сво
имъ. пръвее вьнемле
те себе отъ кваса фари
сейска. еже естъ лице
мерье. (Лк. 12:2) Ничьтоже бо
покръвено естъ. еже не
отъкрыетъ ся. и тай
но еже не разумеетъ
ся. (Лк. 12:3) вь свете услыши
тъ ся. и еже къ уху глагола
сте. въ таилиштихъ.
проповестъ ся на крове
хъ. (Лк. 12:4) глаголю же вамъ друго
мъ Моимъ. не убойте

ся отъ убиваюштиихъ
тело. и не по томь не иму
штемъ лиха чесо сътво
рити. (Лк. 12:5) съказаю же вамъ.
кого ся убойте. убойте
ся имуштааго власть.
по убьении вьврешти
въ геону. ей глаголю вамъ.
того убойте ся. (Лк. 12:6) не пять
ли пьтиць. венитъ ся
пенязема двема. и ни
едина отъ нихъ. нестъ
забъвена предъ Богомь.
(Лк. 12:7) нъ и власи главы вашея.
вьси иштьтени сутъ.
не бойте убо. мънозехъ
пьтиць сулейши есте
вы. (Лк. 12:8) Глаголю же вамъ. все
къ иже колижьдо. испо
вестъ Мя предъ человекы.
и Сынъ Человеческы исповестъ и.
предъ ангелы Божии. (Лк. 12:9) А отъ
връгы ся Мене предъ человекы.

отъвръженъ будетъ пре
дъ ангелы Божии. (Лк. 12:10) и всекъ и
же речетъ слово на Сынъ
Человеческы. отъпуститъ ся е
му. а иже власвимиса
етъ на Духъ Святы. не отъпу
ститъ ся ему. (Лк. 12:11) егда же
приведутъ вы на сънъ
мишта. и власти. и вла
дычьствие. не пьце
те ся како ли чьто помы
слите. ли чьто речете.
(Лк. 12:12) Святы бо Духъ научитъ вы.
въ тъ часъ екоже подоба
етъ глаголати. (Лк. 12:13) рече же Ему
етеръ отъ народа. Учите
лю. рьци брату моему.
да разделитъ съ мъною
достоение. (Лк. 12:14) Онъ же рече е
му чловече. къто Мя по
стави судию ли дела
теле надъ вами. (Лк. 12:15) рече
же къ нимъ. блюдете ся.

и храните ся. отъ всекого
лихоимие. еко не отъ и
збытъка комужьдо. жи
вотъ его естъ. о имении
ему. (Лк. 12:16) рече же притъчу къ
нимъ глаголя. Человеку етеру бо
гату. угобьзи ся нива.
(Лк. 12:17) и мышлеаше вь себе глаголя.
чьто сътворю. еко не и
мамь къде събирати. пло
дъ моихъ. (Лк. 12:18) и рече се сътво
рю. разорю житьницу
мою. и большу съзижду.
и съберу ту жита мое.
и добро мое. (Лк. 12:19) и реку души
моей. душе. имаши мъного
добро лежяште на лета
многа. почивай. еждь
пий. весели ся. (Лк. 12:20) Рече
же ему Богъ. безумьне.
въ сию ношть душу твою
истязаю отъ тебе.
а еже уготова кому бу

дутъ. (Лк. 12:21) тако събираяй се
бе. а не въ Богъ богатея.
(Лк. 12:22) рече же къ ученикомъ Сво
имъ. сего ради глаголю вамъ.
не пьцете ся душею чьто
есте. ни теломь въ чьто
облечете ся. (Лк. 12:23) душа бо боль
ши естъ пиштя. и тело о
деждя. (Лк. 12:24) съмотрите вранъ.
како не сеютъ ни жьню
тъ. имъже нестъ съкро
вишта. ни хранилишта.
и Богъ питаетъ я. кольми
паче вы есте лучьши
пьтиць. (Лк. 12:25) къто же отъ васъ
пекы ся можетъ. прило
жити телесе своемь ла
къть единъ. (Лк. 12:26) аште убо
ни мала чесо можете.
чьто въ прочиихъ пече
те ся. (Лк. 12:27) съмотрите цветъ
сельныхъ. како расту
тъ. не труждаютъ ся

ни пряхутъ. глаголю же вамъ.
еко ни Соломунъ. въ всей
славе своей облече ся. еко
единъ отъ сихъ. (Лк. 12:28) аште ли
же траву. дьньсь на селе
сушту. и утре въ пешть
въметаему. Богъ тако оде
етъ. кольми паче васъ ма
ловери. (Лк. 12:29) и вы не иштете
чьто имате ести. и чь
то пити. и не възносите
ся. (Лк. 12:30) вьсехъ сихъ языци
мира сего иштутъ. вашь
же Отець вестъ. еко требу
ете сихъ. (Лк. 12:31) обаче иштате
Царствье Божие. и си все при
ложятъ ся вамъ. (Лк. 12:32) Не бо
йте ся малое стадо. еко
благоизволи Отець вашь
дати вамъ Царствье. (Лк. 12:33) прода
дите именье ваше. и да
дите милостыню. Съ
творите вълагалиште

не ветъшаюште. съкрови
ште не скудеемо. на небесехъ.
идеже тать не прибли
жаетъ ся. ни тьле тьли
тъ. ни чръвь. (Лк. 12:34) идеже бо е
стъ съкровиште ваше.
ту и сръдьце ваше буде
тъ. (Лк. 12:35) Буду чресла ва
ша препоесана. и светиль
ници горуште. (Лк. 12:36) и вы подо
бьни человекомъ. чаюштемъ
господа своего. тъгда възвра
тишя ся отъ бракъ. да при
шьдъшю и тлъкнувъшю.
абье отвръзутъ ему.
(Лк. 12:37) Блажени раби ти. яже
господь обряштетъ бьдяштя.
амин. глаголю вамъ. еко пре
поешетъ ся. и посадитъ я.
и минувъ послужитъ и
мъ. (Лк. 12:38) любо въ въторую.
любо въ третию стражу
придетъ. и обряштетъ я

тако. блажени сутъ ра
би ти. (Лк. 12:39) Се же ведите. еко
аште би веделъ господинъ. хра
мины. въ кы часъ тать
придетъ. бьделъ убо
би. и не далъ подъкопа
ти дому своего. (Лк. 12:40) и вы
будете готови. еко въ нь
же часъ не мьните Сынъ
Человеческы придетъ. (Лк. 12:41) Рече же
ему Петръ Господи. къ намъ ли
притъчу сью глаголеши.
ли къ всемъ. (Лк. 12:42) Рече Господь.
къто убо естъ веръны
приставьникъ. и мудры.
егоже поставитъ господинъ
надъ домомь своимь.
даети въ время житоме
ренье. (Лк. 12:43) Блаженъ работъ
егоже пришьдъ господинъ его.
обряштетъ творяшта
тако. (Лк. 12:44) въ истину глаголю
вамъ. еко надъ всемь

имениемь своимь по
ставитъ и. (Лк. 12:45) Аште ли рече
тъ рабъ тъ въ сръдьци сво
емь. мудитъ господинъ мой при
ти. начьнетъ бити рабы.
и рабыня. ести же и пи
ти. и упивати ся. (Лк. 12:46) при
детъ господинъ раба того въ нь
же дьнь не чаетъ. и въ
часъ въ ньже не вестъ.
и протешетъ и. и чясть
его съ неверъными поло
жититъ. (Лк. 12:47) тъ же рабъ ве
ды волю сына своего. и не
уготовавъ. ли не сътво
рь повелений его. бьенъ
будетъ много. (Лк. 12:48) не веде
вы же. сътворь же до
стоинаа ранамъ. бьенъ
будетъ малы. Всеко
му же емуже дано быстъ
много. мъного изиште
тъ ся отъ него. и емуже

предааша много. лишша
просятъ отъ него. (Лк. 12:49) Огне пре
дъ въврешти въ землю.
чьто хошту. аште уже въ
згоре ся. (Лк. 12:50) крьштеньемь и
мамь крьстити ся. и ка
ко удръжу ся. дондеже ко
ньчаетъ ся. (Лк. 12:51) мьните ли
еко мира придъ дати на зе
млю. ни. глаголю вамъ. нъ ра
зделенье. (Лк. 12:52) будетъ бо о
тъ селе. пять въ единомь
дому разделенъ. трие на
два. и два на три. (Лк. 12:53) разде
лятъ ся. отець на сына. и сынъ
на отца. мати на дъштерь.
и дъшти на матерь. и све
кръве на невесту свою.
и невесту на свекръве свою.
(Лк. 12:54) Глаголааше же и народомъ. егда
узьрите облакъ. въсходя
шть отъ западъ. абье глаголе
те еко туча грядетъ. и бы

ваетъ тако. (Лк. 12:55) и егда югъ
душетъ. глаголете варъ бу
детъ. и бываетъ. (Лк. 12:56) ипокри
ти. лице небу. и земли
умеете искушати. (Лк. 12:57) чь
то же и о себе не судите
правъды. (Лк. 12:58) Егда же гря
деши съ супьремь свои
мь къ кънязу. на пути да
ждь деланье избыти
отъ него. да не привле
четъ тебе къ судии.
и суди тя предастъ слу
зе. и слуга тя въсади
тъ въ тьмьницу. (Лк. 12:59) глаголю
тебе. не имаши изити
отъ туде. дондеже и по
следьний трьхоть въ
здаси. (Лк. 13:1) Приключи же ся
етерии въ то время.
поведаюште. Ему о
Гали(ле)ихъ. ихъ же кръ
вь Питетъ. съмеси съ
жрътвами ихъ.

(Лк. 13:2) и отъвештавъ Иисусъ. рече и
мъ. мьните ли еко Гали
леане сии. грешьнейше
паче вьсехъ Галилеанъ
бышя. еко тако пострада
шя. (Лк. 13:3) ни. глаголю вамъ. нъ аште
не покаете ся. и вси тако
жде погыбнете. (Лк. 13:4) ли они
осмь на десяте. на няже
паде стлъпъ Силуамьскъ.
и поби я. мьните ли еко
ти длъжьнейше бешя.
паче всехъ человекъ. живу
штиихъ въ Иерусалиме. (Лк. 13:5) ни. глаголю
вамъ. нъ аште не покае
те ся. вси такожде погы
бнете. (Лк. 13:6) Глаголааше же сью
притъчу. смоковьницу
имеаше етеръ въ вино
граде своемь. въсажде
ну. и приде иштя пло
да не ней. и не обрете.
(Лк. 13:7) рече же къ винареви.

се третие лето. отъ не
лиже прихожду. иштя
плода на смоковьници
сей. и не обретаю. посе
ци ю убо. въскую и
землю опражнеетъ.
(Лк. 13:8) Онъ же отъвештавъ рече
ему. господи. остави ю и се
лето. дондеже ю окопаю
окръстъ. и осыплу ю
гноемь. (Лк. 13:9) и аште убо сътво
ритъ плодъ. аште ли ни.
въ грядуштее время по
сечеши ю. (Лк. 13:10) бе же учя
на единомь отъ сънъми
шть въ суботы. (Лк. 13:11) и се же
на духъ имушти недужь
нъ. 18 лет. и бе слука.
и не могушти въскло
нити ся отънудь. (Лк. 13:12) узь
ревъ же ю Иисусъ пригласи.
и рече ей. жено. отъпу
штена еси отъ недуга

твоего. (Лк. 13:13) и възложи на ню
руце. и абье простьре ся.
и славлеаше Бога. (Лк. 13:14) Оотъве
штавъ же архисинагогъ.
негодуя. за не въ су
боту ицели ю Иисусъ. глаголааше
народу. шесть дьнъ естъ.
въ няже достоитъ дела
ти. въ ты убо приходя
ште целите ся. а не въ дь
нь суботъны. (Лк. 13:15) отъве
штавь же къ нему Господь рече.
лицемери. кожьдо васъ
въ суботу. не отъреша
етъ ли своего волу. ли
осъла отъ еслий. и ведъ
напаетъ. (Лк. 13:16) сию же дъште
рь Аврамлю сушту. юже
съвяза сотона. се осмое
на десяте лето. не досто
еше ли раздрешити сея.
отъ узы въ дьнь субо
тъны. (Лк. 13:17) И се ему глаголю

штю стыдеаху ся. вси
противлеюштеи ся ему.
и вси людье радоваху ся
о всехъ славъныхъ. бы
ваюштихъ отъ Него. (Лк. 13:18) Глаголаа
ше же кому подобьно естъ
Царствье Божие. и кому упо
доблю е. (Лк. 13:19) подобьно естъ
зръну горюшьну. еже при
емъ человекъ въвръже е въ връ
тоградъ свой. и вьздра
сте. и быстъ древо ве
лье. и птиця небескыя
вьселишя ся въ ветви е
го. (Лк. 13:20) и пакы рече кому у
подоблу Царствье Божие. (Лк. 13:21) по
добъно естъ квасу. его
же приемъши жена съкры
въ муце. трии сатъ. до
идеже въкысе все.
(Лк. 13:22) И прохождааше сквозе
грады и вси. и шьствие
творя въ Иерусалимъ. (Лк. 13:23) рече же етеръ къ Нему.

Господи аште мало естъ спасаю
штиихъ ся. Онъ же рече къ
нимъ. (Лк. 13:24) подвизайте ся вь
нити сквозе теснаа вра
та. еко мнози глаголю вамъ
вьзиштутъ вьнити. и не
възмогутъ. (Лк. 13:25) отъ нели
же убо въстанетъ Господь.
дому. и затворитъ двь
ри. и начьнетъ вьне сто
ети. и тлешти двьри.
глаголюште. Господи Господи. отвръ
зи намъ. и отъвешта
въ речетъ вамъ не веде
васъ отъ куду есте. (Лк. 13:26) тъ
гда начятъ глаголати ехомъ.
предъ Тобою и пихомъ
и на распутиихъ и тръжи
штихъ училъ еси. (Лк. 13:27) и ре
четъ глаголю вамъ. не ве
мь васъ отъ куду есте.
отъступите отъ мене
вьси делателе неправде

<…> нимь. (Лк. 14:3) и отъвештавъ Иисусъ.
рече къ законьникомъ. и
фарисеомъ глаголя. аште до
стоитъ в субботы цели
ти. они же умльчашя.
(Лк. 14:4) и приимъ ицели и. и отъ
пусти и. (Лк. 14:5) и отъвештавъ
рече къ нимъ. которааго
васъ. осьлъ. ли волъ. въ
кладязь въпадетъ ся.
и не абье ли истръгнете
его. вь дьнь суботъны.
(Лк. 14:6) и не възмогу отъвешта
ти Ему къ сему. (Лк. 14:7) Глаголаа
ше же къ зъванымъ притъ
чу. одръжя. како предъсе
данье. избирааху. глаголя
къ нимъ. (Лк. 14:8) егда възъванъ
будеши на бракъ. не сяди
на предьнимь месте.
еда къто чьстьней тебе
будетъ. зъваныхъ. (Лк. 14:9) и
пришьдъ зъвавы тя. и оного.

речетъ ти. даждь сему ме
сто. и тъгда начьнеши съ
студомь. последьнее ме
сто дръжати. (Лк. 14:10) нъ егда зъ
ванъ будеши. шьдъ сяди
на последьниимь месте.
да егда придетъ зъвавы
тя. речетъ ти. друже пося
ди выше. тъгда будетъ
ти слава. предъ всеми зъ
ваными съ тобою. (Лк. 14:11) еко
всекъ възносяй ся съме
ритъ ся. и съмереяй ся. вь
знесетъ ся. (Лк. 14:12) Глаголааше же и
къ зъвавъшюму и. егда
твориши обедъ. ли вече
рю. не зови другъ твои
хъ. ни братрия твоя. ни
рожденье твоего. ни су
седъ богатъ. еда коли и
ти такожде въздаанье
(Лк. 14:13) нъ егда твориши пиръ.
зови ништяя. маломошти.

хромы. слепы. (Лк. 14:14) и бла
женъ будеши. еко не и
мутъ ти чесо въздати.
въздастъ бо ти ся. въ
въскрешенье правьдъ
ныхъ. (Лк. 14:15) Слышавъ же е
теръ. отъ възлежшти
хъ съ Нимь. си рече Ему.
Блаженъ иже. сънестъ
хлебъ въ Царствии Божии.
(Лк. 14:16) Онъ же рече. Человекъ етеръ
сътвори вечеру велью.
и възъва многы. (Лк. 14:17) и по
съла рабы своя въ го
дину вечеря. рече зъва
нымъ грядете еко уже
готова сутъ все. (Лк. 14:18) и на
чяшя въ купе отърицати
ся вси. пръвы рече ему.
селов купихъ. имамь ну
жду изити. и видети е
молю тя имей мя отъ
речена. (Лк. 14:19) и другы рече ему.

супругъ воловъныхъ.
купихъ пятъ. и гряду и
скуситъ ихъ. молю тя
имей мя отърекъшя ся.
(Лк. 14:20) и другы рече. жену поя
хъ. и сего ради не могу
прити. (Лк. 14:21) И пришьдъ рабъ по
веда господину своему. Тогда
разгневавъ ся господинъ дому.
рече рабу своему. Изи
ди на рспутье и стъгны
града и ништяя и бедъ
ныя. и хромыя и сле
пыя. въведи семо. (Лк. 14:22) и ре
че рабъ. господи быстъ еже пове
ле. и е(щ)е место естъ.
(Лк. 14:23) и рече господь рабу. изиди
на пути. и халугы. и у
беди вьнити. да наплъ
нитъ ся домъ мой. (Лк. 14:24) глаголю
бо вамъ. еко ниединъже
мужь. техъ зъваныхъ.
не въкуситъ моея вечеря.

(Лк. 14:25) Съ Нимь же идеаху наро
ди мнози. и обрашть ся
рече къ нимъ. (Лк. 14:26) аште къ
то грядетъ къ Мне. и не
възненавидитъ отца
своего. и матере. и же
ны. и чяда. и братрия
ни сестръ. еште же и
душя своея. не можетъ
Мой ученикъ быти.
(Лк. 14:27) иже не носитъ креста своего.
и вследъ Мене идетъ.
не можетъ быти мой
ученикъ. (Лк. 14:28) Къто отъ ва
съ хотя стлъпъ съзъда
ти. не прежде ли седъ.
рашьтетъ доволъ. аште
иматъ еже естъ на съ
връшенье. (Лк. 14:29) и да не егда
положитъ основанье.
и не можетъ съвръшити.
и вьси видяштеи. начь
нутъ ругати ся ему (Лк. 14:30) глаголюште.

еко сь человекъ начятъ зъдати.
и не може съвръшити. (Лк. 14:31) ли
кы царь. иды къ иному
царю. сънити ся на брань.
не седъ ли прежде съве
штаваетъ. аште сильнъ
естъ. съ десятию ты
сяшту сърести гряду
штааго. съ дьвема 10ма
тысуштама на нь. (Лк. 14:32) аште
ли же ни. еште далече
ему суштю. молитву
посълавъ молитъ ся о мире.
(Лк. 14:33) тако убо всекъ васъ. иже
отъречетъ ся всего свое
го именье. не можетъ
Мой быти ученикъ.
(Лк. 14:34) Добро естъ соль. аште же
соль обуеетъ. о чемь убо
осолитъ ся. (Лк. 14:35) ни въ земи
ни въ гнои. требе естъ.
вънъ исыпаетъ ся. име
яй уши слышати. да

слышитъ. (Лк. 15:1) Беаху же при
ближаюште ся къ Нему
вси мытаре. и грешьни
ци. послушаютъ Его. (Лк. 15:2) и
ръпътааху фарисеи и къ
нижьници глаголюште. еко
съ грешьникы приемле
тъ. и съ ними естъ.
(Лк. 15:3) Рече же къ нимъ притъчу
глаголя. (Лк. 15:4) кы человекъ отъ васъ. и
мы съто овьць. и погу
бль едину отъ нихъ. не о
ставитъ ли девяти деся
тъ. и девять въ пусты
ни. и идетъ въ следъ по
гыбъшяя. дондеже обря
штетъ ю. (Лк. 15:5) и обретъ ю въ
злагаетъ на раме свои.
радуя ся. (Лк. 15:6) и пришьдъ въ
домъ свой. съзываетъ
другы. и суседы.
глаголя имъ. радуйте ся съ
мною. еко обретъ овьцу мою

погыбъшую. (Лк. 15:7) глаголю вамъ.
еко тако радость будетъ
на небесе. о единомь грешьни
це каюшти ся. неже. о 90тъ
и о девяти правьдьникъ.
иже не требуютъ покание.
(Лк. 15:8) ли кае жена имушти де
сять драгъмъ. аште погу
битъ драгъму едину.
не въжизаетъ ли свети
льника. и помететъ приле
жьно. доньдеже обряште
тъ. (Лк. 15:9) и обретъши съзыва
етъ другы и суседыня.
глаголюшти. радуйте ся съ
мною. еко обретъ драгъ
му юже погубихъ. (Лк. 15:10) тако
глаголю вамъ. радость бы
ваетъ предъ ангелы Божии.
о единомь грешьнице ка
юштеимь ся. (Лк. 15:11) Рече же.
человекъ етеръ име дъва сына.

(Лк. 15:12) и рече мьний сынъ ею отцю
отче даждь ми. достойну
ю чясть. именье. и разде
ли има именье. (Лк. 15:13) и не по
мнозехъ дьнехъ. събъравъ.
се мьни сынъ. отиде на
страну далече. и ту ра
сточи именье свое живы
блудъно. (Лк. 15:14) иждивъшю же
ему вьсе. быстъ гла
дь крепъкъ на стране той.
и тъ начятъ лишити ся.
(Лк. 15:15) и шьдъ прилепи ся едино
мь отъ жителъ тоя стра
ны. и посъла и на села
свое. пастъ свинии. (Лк. 15:16) и же
лааше насытити ся. отъ
рожьць яже едеаху свиния.
и никътоже дааше му. (Лк. 15:17) вь
себе же пришьдъ рече. ко
лику наимьникъ отца мое
го избываютъ хлеби.
азъ же сьде гладомь гыбау.

(Лк. 15:18) въставъ иду къ отцю моему.
и реку ему. отче съгреши
хъ на небо и предъ тобою. (Лк. 15:19) юже
несмь достоинъ. наре
шти ся сынъ твой. сътвори
мя. еко единого отъ наи
мьникъ твоихъ. (Лк. 15:20) и въста
въ иде къ отцю своему.
еште же ему далече су
штю. узьре и отець его. и ми
лъ ему быстъ. и текъ напа
де на выю его. и обло
быза и. (Лк. 15:21) рече же ему сынъ.
отче. съгрешихъ на небо
и предъ тобою. юже не
смь достоинъ нарешти
ся сынъ твой. сътвори мя.
еко единого отъ наимь
никъ твоихъ. (Лк. 15:22) рече же отець
къ рабомъ своимъ. ско
ро изнесете одежу пръ
вую. и облецете и. и
дадите пръстень на руку его.

и сапогы на нозе. (Лк. 15:23) и приве
дъше тельць упитены.
заколете. и едъше да ве
селимъ ся. (Лк. 15:24) еко сынъ мой сь.
мрътвъ бе и оживе. изгы
блъ бе и обрете ся. и начя
шя веселити ся. (Лк. 15:25) бе же сынъ
его старей на селе. и еко
гряды приближи ся къ до
му. и слыша пение и
ликы. (Лк. 15:26) и призъвавъ еди
ного отъ рабъ. въпрашаа
ше и. чьто убо си сутъ.
(Лк. 15:27) онъ же рече ему. братъ
твой приде и закъла отець
твой. тельць упитены.
еко съдрава и приятъ. (Лк. 15:28) ра
згнева же ся. и не хотеа
ше вьнити. отець же его и
шьдъ молеаше и. (Лк. 15:29) онъ же
отъвештавъ рече отцю сво
ему. се колико летъ рабо
таю тебе. и николиже

заповеди твоея не пре
ступихъ. и мьне николи
же не далъ еси козьляте.
да съ другы моими възве
селилъ ся бимь. (Лк. 15:30) егда же
сынъ твой. изеды твое
именье. съ любодейцами.
приде. и закла ему теле
ць питомы. (Лк. 15:31) онъ же рече
ему чядо. ты всегда
съ мною еси. и все мое
твое сутъ. (Лк. 15:32) възвесели
ти же ся и въздрадова
ти подобааше. еко братръ
твой сь. мрътвъ бе и о
живе. изгыблъ бе и о
брете ся. (Лк. 16:1) глаголааше же и къ
ученикомъ Своимъ.
Человекъ етеръ бе богатъ. иже
имеаше приставьникъ.
и тъ оклеветанъ быстъ
къ нему. еко растачая
именье его. (Лк. 16:2) и приглашь и

рече ему. чьто се слы
шу о тебе въздаждь. отъ
ветъ о приставлении домо
вьнеемь. не възможеши
бо къ тому дому строити.
(Лк. 16:3) рече же вь себе приставь
никъ дому. чьто сътво
рю. еко господь мой отъемле
тъ строениье дому отъ ме
не. копати не могу. хлу
пати стыжду ся. (Лк. 16:4) разу
мехъ чьто сътвору. егда
отъставленъ буду отъ
строенье дому. приму
тъ мя въ домы своя.
(Лк. 16:5) и призъвавъ единого кого
ждо длъжьникъ господе свое
го. глаголааше пръвуму.
колицемь длъжьнъ еси
господину своему. (Лк. 16: 6) онъ же рече.
100мь. меръ олеа. онъ же
рече. приими букъви
твоя. и седъ скоро напиши :20:

(Лк. 16:7) по томь же другуму рече.
ты же колицемь длъже
нъ еси. онъ же рече. съто
мь коръ. пьшеница. глагола ему.
прими букъви твоя. и на
пиши .80. (Лк. 16:8) и похвали господинъ до
му иконома. неправьдъ
нааго. еко мудре створи.
еко сынове века сего. мудре
йше паче сыновъ света.
въ роде своемь сутъ. (Лк. 16:9) и А
зъ вамъ глаголю. сътвори
те себе другы. отъ мамо
нины неправъды. да е
гда оскудеете. прииму
тъ вы вь вечьныя кро
вы. (Лк. 16:10) веръны въ мале.
и въ мнозе верьнъ естъ.
и неверъны въ мале. и въ
мнозе неправьдьнъ естъ.
(Лк. 16:11) аште убо вь неправьдьне
мь житии. не бисте ве
рьни. въ истиннемь къто

вамъ веру иметъ. (Лк. 16:12) и а
ште въ туждемь верьни
не бисте. ваше къто ва
мъ дастъ. (Лк. 16:13) Никотеры же
рабъ. не можетъ дьвама
господинома работати. ли бо е
диного вьзненавидитъ.
а другаего вьзлюбитъ.
ли единого дръжитъ ся.
а о друземь не брешти въ
чьнетъ. не можете Богу ра
ботати и мамоне. (Лк. 16:14) слы
шааху же си вси. и фари
сеи съребролюбьци суште.
и подражааху И. (Лк. 16:15) И рече и
мъ. вы есте оправьдаю
штеи себе предъ человекы. Богъ
же вестъ срдьца ваша. еко
еже естъ въ человецехъ высоко.
мръзость предъ Богомь е
стъ. (Лк. 16:16) Законъ и пророци. до И
оанна. отъ толи Царствие
Божие. благовествуетъ ся.

и вьсекъ вь не нудитъ ся
(Лк. 16:17) Удобее же естъ небу и зе
мли прейти. неже отъ За
кона единой чръте погы
бнути. (Лк. 16:18) всекъ пуштая
й жену свою. и приводя
ину. прелюбы деетъ
и женяй ся пуштеницею
отъ мужа. прелюбы деетъ.
(Лк. 16:19) Человекъ етеръ бе богатъ. и обла
чааше ся въ форфиру. и ви
ссонъ. веселя ся на все
къ дьнь светьлъ. (Лк. 16:20) ништь
же бе етеръ именемь Лазо
ръ. иже лежааше. при вра
техъ его гнойнъ. (Лк. 16:21) и желея
насытити ся. отъ крупи
ць падаюштиихъ. отъ тре
пезы богатааго. нъ и пси
приходяште. облизааху
гной его. (Лк. 16:22) быстъ же умрети
ништюму. и несену бы
ти ангелы. на лоно Авраамле.

умретъ же и богаты. и по
гребошя и. (Лк. 16:23) и въ аде възве
дъ очи свои. сы въ мука
хъ. узьре Авраама из да
лече. и Лазора на лоне его.
(Лк. 16:24) и тъ възглашь рече.
отче Аврааме. помилу
й мя. и посъли Лазора да
омочитъ. коньць пръста
своего въ воде. и усту
дитъ языкъ мой. еко
стражду въ пламене се
мь. (Лк. 16:25) рече же Авраамъ. чядо.
помени еко вьсприялъ
еси твое благаа. въ жи
воте твоемь. и Лазарь
такожде свое зълае. ныне же
сьде утешаетъ ся. а ты
страждеши. (Лк. 16:26) и надъ все
ми сими. междю нами
и вами. пропасть велье
утврьди ся. еко да хотяштеи
минути. отъ суду тамо.

не възмагаютъ. ни иже
отъ туду (прехо) къ нам пре
ходятъ. (Лк. 16:27) рече же. молю тя убо
отче. да и посълеши въ до
мъ отца моего. (Лк. 16:28) имамь бо
пять братрья. еко да за
съведетельствуе
тъ имъ. де не и ти приду
тъ на место се мучьное.
(Лк. 16:29) глагола же Авраамъ. имутъ
Мосеа. и пророкы да по
слушаютъ ихъ. (Лк. 16:30) онъ же ре
че. ни отче Аврааме. нъ а
ште къто отъ мрътвыхъ
идетъ къ нимъ. покаютъ ся.
(Лк. 16:31) рече же ему. аште Мосеа
и пророкъ не послушаютъ.
ни аште къто отъ мрътвы
хъ въскръснетъ. не имутъ
веры. (Лк. 17:1) Рече же къ учени
комъ своимъ. невъзможь
но естъ да не придутъ съ
блазни. обаче горе тому

имьже придутъ. (Лк. 17:2) добрее
му би было. аште би каме
нь жръновъны. възложе
нъ на выю его. и връженъ
въ море. неже да събла
жнеетъ. малыхъ сихъ
единого. (Лк. 17:3) Вънемлете се
бе. аште съгрешитъ бра
тръ твой. запрети ему.
и аште покаетъ ся отъпу
сти ему. (Лк. 17:4) И аште седмо
рицею съгрешитъ въ тя.
и седморицею обратитъ
ся къ тебе. глаголя каю ся. отъ
пусти ему. (Лк. 17:5) И решя апостоли
Господеви. приложи намъ веру.
(Лк. 17:6) рече же Господь. аште бисте и
мели веру. еко зръно горю
шьно. глаголали бисте убо
сикамене сей. вьздери
ся и въсади ся въ море. и по
слушала би васъ. (Лк. 17:7) Кото
ры иже отъ васъ. рабъ имея.

орушть. ли пасушть. иже
пришьдъшуму съ села.
речетъ ему. абье мину
въ. вьзлязи. (Лк. 17:8) или рече
тъ ему. уготовай чьто
вечерею. и препоесавъ ся
служи ми. доньдеже е
мь и пью. и по томь еси
и пьеши ты. (Лк. 17:9) еда иматъ
хвалу рабу тому. еко съ
твори повеленаа. не мь
ню тако. (Лк. 17:10) и вы егда сътво
рите повеленаа вамъ.
глаголите еко раби недосто
ини есмъ. еже длъжьни
бехомъ сътворити. съ
творихомъ. (Лк. 17:11) И быстъ иду
штю Ему въ иерусалимъ. и Тъ
прохождааше междю Сама
риею. Галилею. (Лк. 17:12) въходя
штю Ему въ етеру всь. съ
рете И 10 прокаженъ мужь.
иже сташя из далече.

(Лк. 17:13) и ти вьзнеся глаголюште. Иисусе
Наставьниче помилуй
ны. (Лк. 17:14) и видевъ я рече имъ
Шьдъше покажите ся иере
омъ. и быстъ идуштемъ
имъ. иштистишя ся. (Лк. 17:15) еди
нъ же отъ нихъ видевъ еко
ицеле. възврати ся съ
гласомь вельемь славя
Бога. (Лк. 17:16) и паде ниць на ногу
Его. хвалу Ему въздая.
и тъ бе Самаренинъ. (Лк. 17:17) отъ
вештавъ же Иисусъ. рече. не
десять ли иштистишя ся.
да девять како (Лк. 17:18) не обрету ся.
възвраштьше ся дати сла
ву Богу. тъкъмо иноплеме
нникъ сь (Лк. 17:19) и рече ему въ
ставъ иди. вера твое спасе
тя. (Лк. 17:20) Въпрошенъ же быстъ отъ
фарисей. когда придетъ
Царствье Божие. отъвешта и
мъ и рече. не придетъ Царствье

Божие съ сумьнениемь.
(Лк. 17:21) ни рекутъ. се сьде ли овьде.
се бо Царствье Божие. въну
трьуду въ васъ естъ.
(Лк. 17:22) Рече же къ ученикомъ. при
дутъ дьнье. егда вьжде
леете единого дьне. Сына
Человеческааго видети. и не у
зьрите. (Лк. 17:23) И рекутъ вамъ.
се сьде. се овьде Христосъ. не и
зидете. ни поженете.
(Лк. 17:24) еко бо млъни блисцаю
шти ся. отъ подънебескыя.
на подънебескую. свьти
тъ ся. тако будетъ Сынъ
Человеческы. въ днь Свой. (Лк. 17:25) Пре
жде же подобаетъ Ему.
много пострадати. и иску
шену быти отъ рода сего.
(Лк. 17:26) и екоже быстъ въ дьни Ноевы.
тако будетъ и въ дьни Сына
Человеческаго. (Лк. 17:27) едеаху и пьеху
и женеаху ся и посагааху.

до негоже дьне вьниде Ное
въ ковьчегъ. и приде пото
пъ и погуби вься. (Лк. 17:28) Такожде
екоже быстъ. въ дьни Лотовы.
едеаху и пьеаху. купо
вааху и продааху. сажда
аху зъдааху. (Лк. 17:29) въ ньже дь
нь изиде Лотъ. отъ Содомле
нъ. одъжди жюпьлъ. и огнь
съ небесе. и погуби вься.
(Лк. 17:30) и по томужде будетъ и днь.
въ ньже Сынъ Человеческъ евитъ ся.
(Лк. 17:31) Въ тъ дьнь въ ньже будетъ
на крове. и съсуди его въ
дому. да не сълезетъ въ
зятъ ихъ. иже на селе.
такожде да не възврати
тъ ся. вьспять. (Лк. 17:32) помина
йте жену Лотову. (Лк. 17:33) иже а
ште вьзиштетъ душу свою
спасти погубитъ ю.
а иже погубитъ живитъ ю.
(Лк. 17:34) глаголю же вамъ. въ ту ношть

будете дъва. на ложе е
диномь. единъ поемле
тъ ся а другы оставле
етъ. (Лк. 17:35) будете дьве въ ку
пе мелюшти. едину по
емлютъ а другую оста
влеютъ. (Лк. 17:36) дъва на селе.
единъ поемлютъ а другы
оставлеютъ. (Лк. 17:37) и отъве
штавъше глаголашя Ему. къде
Господи. Онъ же рече имъ. идеже
тело. ту и орли сънемлю
тъ ся. (Лк. 18:1) глагола же и притчу
къ нимъ. како подобаа все
гда молити ся. и не съту
жати ся. (Лк. 18:2) глаголю. Суди бе
етеръ въ етере граде. Бога
не боя ся ни человека. не срамле
я ся. (Лк. 18:3) въдова же бе въ граде томь.
и прихождааше къ нему
глаголюшти. мьсти мене отъ
супьре моего. (Лк. 18:4) и не хотеаше
на дльзе же времени. по

следь рече вь себе. аште
и Бога не бою ся. и человекъ не сра
млею ся. (Лк. 18:5) за не творитъ
и трудъ въдовица си.
да мьшту ея. да не до ко
ньца приходяшти застои
тъ мене. (Лк. 18:6) рече же Господь. слы
шите.. чьто суди нера
вьдъны глаголетъ. (Лк. 18:7) а Богъ не
иматъ ли сътворити.
мьсти избъраныхъ Сво
ихъ. въпиюштихъ къ Нему.
дьнь и ношть. и тръпитъ
на нихъ. (Лк. 18:8) глаголю вамъ. еко съ
творитъ милость ихъ въ
скоре. обаче Сынъ Человеческы при
шьдъ. убо обряштетъ ли
веру на земли. (Лк. 18:9) рече же и
къ етеромъ. надеюште
имъ ся на ся. еко сутъ пра
вьдьници. и уничьжаю
штемъ. прочяя притчу
сью. (Лк. 18:10) Человека дъва вьнидосте

въ црковь. помолитъ ся.
единъ фарисей а дру
гы мытарь. (Лк. 18:11) фарисе
й же ставъ. сице вь себе
молеаше ся. Боже хвалу
Тебе въздаю. еко несмь
еко и прочии человеци. хышть
ници. неправьдьници.
прелюбодеи. ли еко и сь
мытарь. (Лк. 18:12) пошту ся дъ
ва краты въ суботу. де
сятину даю. всего ели
ко притяжу. (Лк. 18:13) а мытарь
из далече стоя. не хоте
аше ни очию своею вьзве
ст на небо. нъ бьеше пръ
си своя глаголя. Боже милости
въ буди мьне грешьнику.
(Лк. 18:14) глаголю вамъ. съниде сь въ
домъ свой оправъданъ па
че оного. еко всекъ възно
сяй ся. съмеритъ ся. и съ
мереяй ся вьзнесетъ ся.

(Лк. 18:15) приношааху же къ Нему и
младеньця. да би ся ихъ
коснулъ. видевъше же
ученици прештааху имъ.
(Лк. 18:16) Иисусъ же призъва я глаголя не де
йте детий. приходити къ
Мне. и не браните имъ.
таковыхъ бо естъ Царствие Божие.
(Лк. 18:17) Амин глаголю вамъ. иже а
ште не прииметъ Царствие
Божие. еко отрочя. не има
тъ вънити вь не. (Лк. 18:18) И вьпро
си И етеръ кънязь глаголя.
Учителю благы. чьто съ
творь животъ вечьны на
следую. (Лк. 18:19) рече ему Иисусъ. чь
то Мя глаголеши блага. никъ
тоже благъ. тъкъмо единъ
Богъ. (Лк. 18:20) заповеди веси. не у
бий. не прелюбы сътвори.
не укради. не лъжесъве
детель буди. чьти отца
твоего и матерь. (Лк. 18:21) онъ же

рече Ему. все си съхрани
хъ отъ юности моея. (Лк. 18:22) Слы
шавъ же Иисусъ рече ему. еште
единого не доконьчалъ еси.
все елико имаши продаждь.
и раздай ништиимъ. и и
мети имаши съкровиште
на небесехъ. и гряди по Мне.
(Лк. 18:23) онъ же слышавъ се. при
скръбенъ быстъ. бе бо бога
тъ зело. (Лк. 18:24) Видевъ же Иисусъ. при
скръбенъ бывъ шьдъ. рече.
како не удобь имуштеи
богатьство. вь Царство Божье
вьнидутъ. (Лк. 18:25) удобее бо естъ
вельбуду. сквозе игъ
лине уши пройти. неже
богату вь Царствье Божие вь
ните. (Лк. 18:26) решя же слышавъ
шеи. то къто можетъ спасенъ
быти. (Лк. 18:27) Онъ же рече. невъ
зможьнаа отъ человекъ. възмо
жьна отъ Бога сутъ. (Лк. 18:28) рече же

Петръ. се мы оставихо
мъ все. и вь следъ Тебе и
дохомъ. (Лк. 18:29) Онъ же ре(че) имъ.
амин глаголю вамъ. еко ни
кътоже естъ. иже оста
витъ домъ. ли родителя.
ли братрию. ли сестры.
ли жену. ли чяда. Царствье
Божие ради. (Лк. 18:30) иже въсприи
метъ множицею въ вре
мя се. и въ векъ гряду
шты. животъ вечьны.
(Лк. 18:31) Поимъ же оба на десяте.
рече къ нимъ. се въсходи
мъ въ Иерусалимъ. и съконьчаю
тъ ся все псанаа пророкы.
о Сыне Человечесцемь. (Лк. 18:32) предадятъ
бо вы языкомъ. и по
ругаютъ ся Ему. и доса
дятъ И. (Лк. 18:33) и тепъше убиютъ И.
и третий днь въскръснетъ.
(Лк. 18:34) И ти ничьсоже отъ сихъ не

разумешя. и бе глаголъ съкръ
венъ отъ нихъ. и не разу
меаху глаголемыхъ. (Лк. 18:35) Быстъ
же егда приближи ся въ Е
риху. слепьць етеръ се
деаше при пути прося.
(Лк. 18:36) слышя же народъ мимо
ходяшть.въпрашааше.
чьто убо естъ се. (Лк. 18:37) пове
дашя же Ему. еко Иисусъ. На
заренинъ мимо ходитъ.
(Лк. 18:38) и тъ възъпи глаголя. Иисусе Сыне
Давидовъ. помилуй мя. (Лк. 18:39) и
предь идуштеи. прешта
аху ему. да умльчи
тъ. онъ же паче зело въ
пиеше глаголя. Сыне Давидовъ по
милуй мя. (Лк. 18:40) ставъ же Иисусъ.
повеле привести и къ Се
бе. приближьшю же ся
ему къ Нему. въпроси и
(Лк. 18:41) чьто хоштеши да ти съ
творю. онъ же рече. Господи да прозьрю.

(Лк. 18:42) Иисусъ же рече ему. прозьри
вера твое спасе тя. и абье
прозьре. (Лк. 18:43) и вь следъ Его гря
деаше славя Бога. и вси лю
дье видевъше. въздашя
хвалу Богови. (Лк. 19:1) И въшьдъ про
хождааше въ Иериху. (Лк. 19:2) и се
мужь именемь нарица
емы Закьхеа. и сь бе
старей мытаремъ. и тъ
бе богатъ. (Лк. 19:3) и искааше ви
дети Иисуса. къто естъ. и не
можааше видети народо
мь. еко теломь малъ бе.
(Лк. 19:4) и преди текъ вьзлезе на
сикомарию. да видитъ
Иисуса. еко туде хотеаше
минути. (Лк. 19:5) и еко приде на
место. възъревъ Иисусъ ви
де и. и рече къ нему. За
кьхее. потъштавъ ся съ
лези. дьньсь бо подобаа
тъ Ми. въ дому твоемь

быти. (Лк. 19:6) и потъштавъ ся съ
лезе. и приятъ И радуя ся.
(Лк. 19:7) и видевъше и ръпътааху
глаголюште. еко къ грешьному
мужю вьниде. витатъ.
(Лк. 19:8) ставъ же Закьхей. рече къ
Господю. се полъ имение мое
го Господи дамь ништимъ.
и аште есмь кого чимь оби
делъ. възврашту четво
рицею. (Лк. 19:9) рече къ нему Иисусъ.
еко дьньсь спасение дому се
му быстъ. за не и сь
сынъ Авраамль естъ. (Лк. 19:10) Приде
бо Сынъ Человеческы вьзискатъ.
и спастъ погыбъшааго.
(Лк. 19:11) Слышяштемъ же имъ се
приложь рече ..
.. притъчу. за неже Тъ
бе близъ Иерусалима. и мьнеаху.
еко абье хоштетъ Царствье
Божие авити ся. (Лк. 19:12) Рече же.
человекъ етеръ добра рода. иде

на страну далече. прия
ти себе царствие. и възвра
ти ся. (Лк. 19:13) Призъвавъ же. 10.
рабъ своихъ. въдастъ
имъ 10 мънасъ. и рече къ
нимъ. куплу дейте до
идеже приду. (Лк. 19:14) и гражда
не ему. ненавидеаху его.
и посълашя молитву.
въ следъ его глаголюште.
не хоштеъ сему. да царству
етъ надъ нами. (Лк. 19:15) и быстъ
егда ся възврати приимъ
царствье. и рече да пригла
сятъ ему рабы ты. имъ
же дастъ съребро. да уве
стъ каку куплу сутъ съ
творили. (Лк. 19:16) приде же пръвы
глаголя. господи. мънась твое. 10
придела мънасъ. (Лк. 19:17) и рече е
му. благы рабе. добры
верьне. еко о мале быстъ ве
рьнъ. буди область имы.

надъ десятью градъ. (Лк. 19:18) и при
де вторы глаголя. мънась твое
господи сътвори .5. мънасъ. (Лк. 19:19) ре
че же и тому. и ты буди
надъ 5ю градъ. (Лк. 19:20) И другы
приде глаголя. господи. се мнась
твое юже имехъ. положе
иу въ убрусе. (Лк. 19:21) боехъ бо ся
тебе. еко человекъ еръ еси. вь
землеши. идеже не положь.
и жьнеши егоже не сеавъ.
(Лк. 19:22) глагола ему. отъ устъ твои
хъ осужду тя. зълы рабе.
Ведеаше еко человекъ еръ есмь.
вьземлю егоже не положи
хъ. и жьня егоже не сеахъ.
и събирая юдуже не ра
здаахъ (Лк. 19:23) и по чьто не въда
стъ моего съребра пеняжь
никомъ. и азъ пришьдъ съ
лихвою. истязалъ е би
мь. (Лк. 19:24) и предьстояштимъ
рече. възьмете отъ него

мънасу. и дадите иму
штюму. 10. мънасъ. (Лк. 19:25) и решя
ему. господи. иматъ .10. мнасъ
(Лк. 19:26) Глаголю же вамъ. еко всекому
имуштюму дадятъ. а отъ
не имуштааго. и еже има
тъ отымутъ отъ него.
(Лк. 19:27) Обаче врагы моя ты. не
хотевъшяя мьне да царь би
мь былъ надъ ними. при
ведете я семо. и исеце
те я предъ мною. (Лк. 19:28) И се рекъ
идеаше преди. въсходя
въ Иерусалимъ. (Лк. 19: 29) и быстъ еко при
ближи ся. въ Витъфаги
ю. и Витанию. къ горе
нарицаемеи Елеонъ. по
съла дъва отъ ученикъ
своихъ (Лк. 19:30) глаголя. идета въ пре
мьнюю вьсь. въ нюже
въсходяшта обряштета.
жребя привязано. на неже
никътоже къде. отъ человекъ не

въседе. отрешшя приведе
та Ми е. (Лк. 19:31) и аште къто вы въ
прашаетъ. по чьто отреша
ета е. тако речета еко Госопдь
его требуетъ. (Лк. 19:32) Шьдъша
же посъланаа. обретосте
екоже рече има. (Лк. 19:33) отреша
юштема же има жребя.
решя господье его къ нима. чьто
отрешаета жребя. (Лк. 19:34) она же
ресте. еко Госопдь его требуетъ.
(Лк. 19:35) и приведосте е къ Иисусови.
и възвръгъше ризы своя
на жребя въсадишя Иисуса.
(Лк. 19:36) Идуштю же Ему. пости
лааху ризы своя по пути.
(Лк. 19:37) приближаюште же ся Ему.
абье. къ низъхожденью го
ре Елеоньсце. учятъ все
множьство ученикъ. ра
дуюште ся хвалите Бога.
гласомь вельемь. о все
хъ силахъ яже видешя.

(Лк. 19:38) глаголюште. Благословенъ ..
грядяй. Царь въ имя Господне.
миръ на небесехъ. и слава
въ вышьниихъ. (Лк. 19:39) И етери
фарисеи решя къ Нему о
тъ народа. Учителю за
прети ученикомъ Твои
мъ. (Лк. 19:40) и отъвештавъ рече и
мъ. глаголю вамъ. еко аште
сии умльчятъ. каменье
възъпити иматъ. (Лк. 19:41) и еко
приближи ся. видевъ гра
дъ плака ся о немь глаголя. (Лк. 19:42) еко
аште би разумелъ вь дь
нь сь. и ты еже къ миру
твоему. ныне же укры
ся. отъ очью твоею. (Лк. 19:43) еко
придутъ дьнье на тя. и о
бложятъ врази твои.
острогъ о тебе. и обиду
тъ тя. и окрочятъ тя въ
суду. (Лк. 19:44) и разбьютъ тя.
и чяда твое вь тебе. И не о

ставятъ камене. на каме
ни вь тебе. по неже не разу
ме времене посештенью
твоему. (Лк. 19:45) И въшьдъ въ цръ
ковь. начятъ изгонити
продаюштяя голуби.
(Лк. 19:46) глаголя. псано естъ.
и будетъ храмъ Мой. хра
мъ молитве. вы же съ
твористе и врътъпъ разбо
йникомъ. (Лк. 19:47) и бе учя въ цръ
къве по все дни. Архие
реи же и кънижьници. и
скааху Его погубити.
и старейшины людьмъ.
(Лк. 19:48) и не обретааху чьто съ
творятъ Ему. людье бо
Его вси дръжааху ся. по
слушаюште Его. (Лк. 20:1) И быстъ
въ единъ отъ дьний. учя
штю Ему люди въ цркъве.
и благовествуюштю.
съташя ся архиереи.

и кънижьници. съ старци.
(Лк. 20:2) глаголюште къ Нему. рьци
намъ коею областию се
твориши. и къто естъ да
вы Тебе область сью.
(Лк. 20:3) Отъвештавъ же рече къ ни
мъ. въпрошу вы и Азъ е
диного словесе. и рьцете
ми. (Лк. 20:4) крьштенье Иоанново.
съ небесе ли бе. или отъ человекъ.
(Лк. 20:5) они же помышлеаху вь
себе глаголюште. еко аште
речемъ отъ небесе. рече
тъ къ намъ. по чь
то убо не веро
васте ему. (Лк. 20:6) аште
ли речемъ отъ человекъ.
людье вси каменьемь
побиютъ ны. известъ
но бо бе людьмъ. о Иоанне.
еко пророкъ бе. (Лк. 20:7) и отъве
шташя не вемъ отъ куду.
(Лк. 20:8) Иисусъ же рече имъ. ни Азъ

глаголю вамъ. кою области
ю се творю. (Лк. 20:9) начятъ же къ
людемъ глаголати притъчу
сью. Человекъ насади виногра
дъ. и въдастъ и делате
лемъ. и отиде на лета
многа. (Лк. 20:10) и въ время посъ
ла къ делателемъ рабъ.
да отъ плода виноградъ
нааго дадятъ ему. де
лателе же бивъше и пу
стишя тъшть. (Лк. 20:11) и прило
жи и другы посъла
ти рабъ. они же и то
го бивъше. и досади
шя ему. пусти
шя и тъшть. (Лк. 20:12) и прило
жи и третий посълати.
они же и сего уезвивъше.
изгънашя. (Лк. 20:13) рече господь винограда.
чьто сътворю. посълю
сынъ мой вьзлюблены.
некъ ли сего усрамлеютъ ся.

(Лк. 20:14) видевъше же и делателе.
мышлеаху другъ къ дру
гу глаголюште. сь естъ на
следьникъ убьемъ и.
да наше будетъ достоенье.
(Лк. 20:15) изведъше же и вънъ из ви
нограда убишя. чьто убо
сътворитъ имъ господь виногра
да. (Лк. 20:16) придетъ и погубитъ
делателя сья. и въдастъ
виноградъ инемъ. слы
шавъше же решя да не буде
тъ. (Лк. 20:17) онъ же възьревъ на ня
рече. чьто убо естъ на
псаное се. камень егоже
невреду сътворишя зи
ждуштеи. съ быстъ въ
главу угълу. (Лк. 20:18) всекъ па
ды на камене семь съкру
шитъ ся. А на немьже па
детъ. сътьретъ и. (Лк. 20:19) и вьзи
скашя. архиереи и кънижь
ници. въложити на Нь

руце въ тъ часъ. и убое
шя ся людий. разумешя
бое ко къ нимъ рече притъчу
сью. (Лк. 20:20) и съглядавъше по
сълашя делателя. творя
ште ся праведьници суште.
да имутъ И въ свовеси.
да бу И предали влады
чьству. и области вое
водъ. (Лк. 20:21) и въпросишя И глаголю
ште. Учителю. вемъ
еко правь глаголеши. и не на
лице зьриши. нъ въ исти
ну пути Божию учиши.
(Лк. 20:22) достоитъ ли намъ кеса
реви дань даети или ни.
(Лк. 20:23) разумевъ же льсть ихъ.
рече къ нимъ. (Лк. 20:24) покажете
ми пенязь. чий иматъ
образъ и напсанье. они
же решя кесаревъ. (Лк. 20:25) Онъ же
рече къ нимъ въздадите
убо кесаревое кесареви.

еже сутъ Божие Богови. (Лк. 20:26) и не
могошя зазьрети .. глаголе
Его предъ людьми. и дивь
ше ся о отъвете Его умль
чашя. (Лк. 20:27) Приступишя же
етерии отъ саддукей глаголю
ште. и въпрашааху (Лк. 20:28) глаголю
ште. Учителю Моси на
псалъ естъ намъ. аште ко
му братръ умьретъ. и
мы жену. и тъ бештядь
нъ будетъ. да поиметъ
братръ его жену. и въскре
ситъ семя братра своего.
(Лк. 20:29) седмь убо братрья бе.
и пръвы поимъ жену у
мретъ. и бештьдьнъ. (Лк. 20:30) и
поятъ въторы жену. и тъ
умретъ бештяда. (Лк. 20:31) и тре
тии поятъ ю такоже и
все седмь умрешя. не о
ставьше чядъ. (Лк. 20:32) последь

же всехъ и жена умретъ.
(Лк. 20:33) въ въскрешенье убо. кото
рааго ихъ будетъ жена.
седмь бо имешя ю жену.
(Лк. 20:34) и отъвештавъ Иисусъ. рече и
мъ. сынове века сего женя
тъ ся. и посагаютъ. (Лк. 20:35) а съ
подобьшеи ся. векъ тъ у
лучятъ. и въскрешенье
еже отъ мрътвыхъ. ни же
нятъ ся. ни посагаютъ.
(Лк. 20:36) ни умрети бо по томь мо
гутъ. равьни бо сутъ
ангеломъ. и сынове сутъ
Божии. въскрешенью сыно
ве сутъ. (Лк. 20:37) еко въстаютъ
мрътвии. и Моси съказа
при купине. екоже глагола. Господе
Бога Авраамле. и Бога Исаако
ва. и Бога Иековле. (Лк. 20:38) Богъ же
нестъ мрътвыхъ. нъ жи
выхъ. вьси бо тому
живи сутъ. (Лк. 20:39) отъвешта

въше же. етери. къни
жьникъ решя. Учителю.
добре рече. (Лк. 20:40) Къ тому же
не съмеаху Его въпраша
ти ничьсоже. (Лк. 20:41) рече же и
мъ. како глаголютъ кънигы
Христа быти Сына Давидова. (Лк. 20:42) самъ
бо Давидъ глаголетъ. въ кънига
хъ спалъмьскыхъ. Рече
Господь Господеви моему. седи о де
сную Мене. (Лк. 20:43) доньдеже по
ложу врагу Твоя. подъ
ножью ногама твоима.
(Лк. 20:44) Давидъ И убо Господе нарицаетъ.
то како Сынъ ему естъ. (Лк. 20:45) Слы
шяштемъ же всемъ людь
мъ. рече къ ученикомъ
Своимъ. (Лк. 20:46) вьнемлете отъ
кънижьникъ. хотяштии
хъ въ одеждахъ ходити.
и любяште целованье на
тръжиштихъ. и предьсе
дание на сънъмиштихъ.

и преждезъванье на обе
дехъ. (Лк. 20:47) Иже сънедаютъ
домы въдовиць. и виною
далече молятъ ся. сии
приимутъ осужденье бо
льшее. (Лк. 21:1) възъревъ же виде
въметаюштя. вь газо
филакию. дары своя
богатыя. (Лк. 21:2) видевъ же
етеру въдовицу убогу.
вьметаюшту ту дъве
лепте. (Лк. 21:3) и рече. въ истину
глаголю вамъ. еко въдови
ца си убогае. боле все
хъ въвреже. (Лк. 21:4) вьси бо сии
отъ избытъка въвръго
шя въ дары Богови. а си отъ
лишенье своего. все и
менье свое въвръже.
(Лк. 21:5) И етеромъ глаголюштемъ о
цръкъви. еко каменьемь
добромь. и съсуды укра
шена естъ. рече. (Лк. 21:6) си еже видите

придутъ дьнье. вь няже
не останетъ камень на каме
ни сьде. иже не разоритъ ся.
(Лк. 21:7) Въпросишя же И глаголюште.
Учителю. когда убо си
будутъ. и чьто естъ зна
менье. егда хотятъ си бы
ти. (Лк. 21:8) Онъ же рече. блюде
те ся да не прельштени
будете. мнози бо приду
тъ. въ имя Мое глаголюште.
азъ есмь. и время при
ближи ся. не идете въ
следъ ихъ. (Лк. 21:9) Егда же у
слышите брани и нестро
енье. не убойте ся. подо
баетъ бо симъ прежде
быти. нъ не абье коньчи
на. (Лк. 21:10) тогда глаголааше имъ.
въстанетъ бо языкъ
на языка. и царство. на царство.
(Лк. 21:11) труси же велици по ме
ста. и глади и въ мори

будутъ страхованье.
и знаменье съ небесе. ве
лье будутъ. (Лк. 21:12) прежде же
сихъ всехъ. възложятъ
на вы рукы своя. и ижде
нутъ предаюште на сънъ
мишта. и въ тьмьниця.
ведомы къ царемъ и вла
дыкамъ. имене Моего
ради. (Лк. 21:13) приключитъ же ся
вамъ. въ съведетель
ство. (Лк. 21:14) Положите убо на
сръдьцихъ вашихъ. не пре
жде поучати ся отъве
штавати. (Лк. 21:15) Азъ бо дамь
вамъ. въ уста прему
дрость. ейже не възмо
гутъ противити ся. и о
тъвештати. вси проти
влеюштеи ся вамъ.
(Лк. 21:16) предани же будете роди
телы и братрию. и родо
мь. и другы. умрътвя

тъ отъ васъ. (Лк. 21:17) и будете
нанавидими оть всехъ
имене Моего ради. (Лк. 21:18) и вла
съ главы вашея не погы
бнетъ. (Лк. 21:19) въ тръпении ва
шемь. сътяжите душя ва
шя. (Лк. 21:20) егда же узьрите.
обьстимъ вои Иерусалимъ.
тогда разумеете. еко
приближи ся запусте
нье ему. (Лк. 21:21) Тогда суште
и въ Июдеи. да бегаютъ
въ горы. и иже по среде
его да исходятъ. иже въ
странахъ. да не въходя
тъ въ нь. (Лк. 21:22) еко дьнье мьште
нью сии сутъ. да исплъ
нятъ ся. все напсанаа.
(Лк. 21:23) Горе непраздънымъ.
и дояштиимъ въ ты
дни. Будетъ бо беда
велье на земли. и гне
въ на людехъ сихъ. (Лк. 21:24) и па

дутъ въ остри меча. и пле
нени будутъ въ язы
кы вся. и Иерусалимъ будетъ
поприаемъ.языкы.
доньдеже съконьчаютъ ся.
времена языкъ. (Лк. 21:25) и бу
дутъ знаменье въ слъ
ньци. и месяци. и зве
здахъ. и на земли туга
языкомъ. отъ нечаанье.
шюма морьскааго. и въ
змуштенье. (Лк. 21:26) издыха
юштемъ человекомъ отъ стра
ха. и чаанье. грядуштии
хъ на вьселеную. си
лы бо небескыя дви
гнутъ ся. (Лк. 21:27) И тогда узь
рятъ Сынъ Человеческы. гряду
шть на облацехъ. съ си
лою и славою. многою.
(Лк. 21:28) начинаюштемъ же си
мъ бывати. въсклони
те ся. и въздвигнете

главы вашя. за не при
ближи ся избавленье
ваше. (Лк. 21:29) и рече имъ притъ
чу. видите смоквь
ницу. и все древа. (Лк. 21:30) егда
прошибаютъ ся.уже
видяште о себе весте.
еко близъ жятва естъ.
(Лк. 21:31) Тако и вы егда узьрите.
си бываюшта. веди
те еко близъ естъ Царствие
Божие. (Лк. 21:32) амин глаголю вамъ.
еко не иматъ прейти ро
дъ сь. дондеже все бу
дутъ. (Лк. 21:33) небо и земле ми
мо идетъ. а словеса Мое
не имутъ прейти. (Лк. 21:34) Вь
немлете же себе. еда
когда отягъчаютъ сръ
дьца ваша. обеданьемь
и пьеньствомь. печа
льми житийскыми.
и найдетъ на вы вьнезаа

пу дьнь тъ. (Лк. 21:35) акы сеть бо при
детъ. на вся седяштяя на
лици всея земля. (Лк. 21:36) бьдите
убо на всеко время. моля
ште ся. да съподобите ся
убежати вьсехъ сихъ
хотяштихъ быти. и ста
ти предъ Сыномь Человеческомь.
(Лк. 21:37) бе же въ дьне учя въ цркъве.
а ноштию удвареаше ся
исходя въ горе. нарицаемей
Елеонъ. (Лк. 21:38) и вси людье из у
тра приходяшье къ Нему
въ цръковь послушатъ Его.
(Лк. 22:1) Приближааше же ся праздь
никъ опреснъкъ. нарицае
мы Пасха. (Лк. 22:2) и искааху архи
ереи и кънижьници. како
И бу убили. боеху бо ся
людий. (Лк. 22:3) Вьниде же со
тона въ Июду. нарицае
мы Искариотъ. сушта
отъ числа обою на десяте.

(Лк. 22:4) и шьдъ глагола архиереомъ.
и воеводамъ. како имъ пре
дастъ И. (Лк. 22:5) и въздрадова
шя ся. и съвешташя да
ти ему съребро. (Лк. 22:6) и испо
веде. и искааше подобь
на времене. да И преда
стъ без народа. (Лк. 22:7) приде же
дьнь опреснъкъ. въ ньже
подобьно бе жрети пасху.
(Лк. 22:8) и посъла Петра. и Оанна ре
къ. шьдъша уготоваета
намъ пасха. да емъ (Лк. 22:9) она же
реста Ему. къде хоштеши
да уготоваеве. (Лк. 22:10) Онъ же
рече има. се въшедъше
ма вама въ градъ съряште
тъ вы человекъ. въ скудоль
нице воду неся. по немь
идета въ домъ. въ ньже
въходитъ. (Лк. 22:11) и речета господину
дому. глаголетъ тебе Учи
тель. къде естъ обитель.

идеже пасху съ ученикы
Своими сънемь. (Лк. 22:12) и тъ ва
ма покажетъ горьницу по
стълану. и ту уготова
йта. (Лк. 22:13) шьдъша же обретосте
екоже рече има. и угото
васте пасха. (Лк. 22:14) и егда быстъ
година. вьзлеже и оба
на десяте апостола съ Нимь.
(Лк. 22:15) И рече къ нимъ. желаньемь
се вьжделехъ пасха е
сти съ вами. прежде да
же не прииму мукы.
(Лк. 22:16) Глаголю бо вамъ. еко отъ селе
не имамь ести отъ него.
доньдеже коньчаетъ ся вь
Царствии Божии. (Лк. 22:17) приимъ ча
шу. хвалу въздавъ рече.
приимете се. и раздели
те себе. (Лк. 22:18) глаголю бо вамъ.
отъ селе не имамь пити
отъ плода сего лозънааго.
дондеже Царствие Божие при

детъ. (Лк. 22:19) И приимъ хлебъ
хвалу въздавъ преломи.
и дастъ имъ глаголя. се естъ
тело Мое. даемое за вы.
се творите въ Мою памят.
(Лк. 22:20) и чашу такожде по
вечернии глаголя. си
чаша Новы Заветъ Мое
ю кръвию. еже за вы
пролеетъ ся. (Лк. 22:21) Обаче се
рука предаюштааго Мя.
съ Мною естъ на трапезе.
(Лк. 22:22) и Сынъ убо Человеческы. по наре
ченуму идетъ. обаче
горе человеку тому. имьже
предаетъ ся. (Лк. 22:23) И ти начя
ся искати вь себе. кото
ры убо будетъ отъ нихъ.
хотяй сътворити се.
(Лк. 22:24) Быстъ же и пьре вь нихъ. кото
ры мьнитъ ти ся ихъ бы
ти болий. (Лк. 22:25) Онъ же рече
имъ. царе языкомъ.

устоятъ имъ. и облада
юште ими. благодете
ле нарицаютъ ся. (Лк. 22:26) вы же
не тако. нъ болы васъ.
да будетъ еко и мьний.
и старей еко служя.
(Лк. 22:27) Которы болий вьзле
жяй ли. или служяй.
не вьзлежяй ли. Азъ же
по среде васъ есмь. еко
служяй. (Лк. 22:28) вы же есте
пребывъшеи съ Мною.
въ напастехъ Моихъ.
(Лк. 22:29) и Азъ завештаваю ва
мъ. екоже завешта Мне
Отець Мой. Царство (Лк. 22:30) да есте и
пьете. на трапезе Моей.
въ Царствии Моемь. и сяде
те на престолехъ. су
дяште обема на десяте
коленома Израилевама.
Рече же Господь (Лк. 22:31) Симоне. Симоне
сотона проси васъ.

да би сеалъ акы пьшени
цу. (Лк. 22:32) Азъ же молихъ ся о те
бе. да не оскудеетъ вера
твое. и ты (ны)не когда
обрашть ся утвръди бра
трию твою. (Лк. 22:33) Онъ же ре
че ему. Господи. съ Тобою го
товъ есмь и въ тьмьницу.
и въ съмръть ити. (Лк. 22:34) Онъ же
рече ему. глаголю ти Петре.
не възгласитъ куръ днь
сь. дондеже три крата отъ
връжеши ся Мене. не веде
ти. (Лк. 22:35) И рече имъ. егда по
сълахъ вы. безъ вълага
лишта и бес пиры. и бе
сапогъ. еда чесо лини бы
сте. они же решя ничесо
же. (Лк. 22:36) Рече же имъ. ныне
иже иматъ вълагалиште.
да възъметъ такожде
и пиру. и иже не иматъ
да продастъ ризу свою.

и купитъ ножь. (Лк. 22:37) глаголю бо ва
мъ. еко еште псано се подо
баетъ да съконьчаетъ ся о
Мне. еже и съ безаконьни
кома вьмени ся. ибо еже
о Мне коньчину иматъ.
(Лк. 22:38) Они же решя Господи. се ножа сь
де два. Онъ же рече дъвъ
льно естъ. (Лк. 22:39) И шьдъ иде по
обычаю Своему. въ гору
Елеоньску. по Немь иду
ученици Его. (Лк. 22:40) Бывъше
же на месте рече имъ. мо
лите ся да не вьнидете
въ напасть. (Лк. 22:41) и Самъ отъ
ступи отъ нихъ. еко връ
женье камени. и поклонь
колене. молеаше ся (Лк. 22:42) глаголя.
Отче аште велиши мимо
неси чашу сью отъ Мене.
обаче не Мое воле нъ Твое
да будетъ. (Лк. 22:43) еви же ся Ему
ангелъ съ небесе. укреплея И.

(Лк. 22:44) и быстъ въ подвизе прилежа
нье. молеаше ся. и быстъ
потъ Его еко и капля кръве
каплюштяя на землу.
(Лк. 22:45) И въставъ отъ молитвы.
и пришьдъ къ ученикомъ.
обрете я съпяштя отъ печа
ли. (Лк. 22:46) и рече имъ чьто съпи
те. въставъше помоли
те ся да не вьнидите въ на
пасть. (Лк. 22:47) Еште Ему глаголю
штю. се народъ. и нарицае
мы Июда. единъ оть обою
на десяте предъ ними и
деаше. и приступи къ Иисусови
лобъзатъ Его. се бо бе зна
менье далъ имъ. егоже
лобъжу Тъ естъ. (Лк. 22:48) Иисусъ же ре
че ему Июдо. лобъзанье
мь ли Сына Человеческаго предае
ши. (Лк. 22:49) Видевъше же иже
беаху съ Нимь бываемое.
решя Ему Господи. аште удари

мъ ножемь. (Лк. 22:50) и удари еди
нъ отъ нихъ. архиереова
раба. и отъреза ему ухо
десное. (Лк. 22:51) отъвештавъ же
Иисусъ рече. Оставите до сего.
и коснувъ ухо его ицели и.
(Лк. 22:52) Рече же Иисусъ къ пришьдъши
мъ къ Нему архиереомъ.
и стратигомъ цръковъ
нымъ. и старьцемъ.
еко на разбойника приде
те. съ оружиемь и дрько
льми. яти Мене. (Лк. 22:53) по вся
дьни суштю съ вами въ
цръкъве. не простьресте
рукъ на Мя. нъ се естъ ва
ша година. и область ть
мънае. (Лк. 22:54) Имъше же И ве
ся въ домъ архиереовъ.
Петръ же идеаше вь следъ
из далече. (Лк. 22:55) Възгнешть
шемъ же имъ огнь по среде
двора. и въ купе седъше

мъ. седеаше Петръ по сре
де ихъ. (Лк. 22:56) узьревъши же и ра
ба едина седяшть при све
те. и възьревъши на нь ре
че. и сь бе съ ними. (Лк. 22:57) онъ же
отъвръже ся его глаголя. не зна
ю Его жено. (Лк. 22:58) и не по мъногу.
другы видевъ и рече.
и ты отъ нихъ еси. Петръ
же рече. чловече несмь.
(Лк. 22:59) и мимо шьдъши. еко годи
не единой. инь етеръ кре
плеаше ся глаголя. въ исти
ну и сь бе съ ними. ибо Га
лилеанинъ естъ. (Лк. 22:60) рече
же Петръ чловече не вемь
еже глаголеши. и абье еште
глаголюштю ему възгласи
куръ. (Лк. 22:61) и обрашть ся Господь въ
зьре на Петра. и помену
Петръ слово Господне. екоже
рече ему. еко прежде
даже не възгласитъ куръ.

три крата отъвръжеши ся
Мене. (Лк. 22:62) и шьдъ вънъ Петръ.
плакааше ся горько (Лк. 22:63) и му
жи дръжяште И. ругааху ся
Ему бьюште И. (Лк. 22:64) и закры
въше И бьеаху И по лицу.
въпрашааху же И глаголюште.
прорьци къто Тя удари.
(Лк. 22:65) и ина мънога хуляште.
и глаголааху на Нь. (Лк. 22:66) и еко быстъ
дьнь. събърашя ся старь
ци людьсции. и архиереи
и кънижьници. и веся и
на съборъ свой глаголюште.
аште Ты еси Христосъ рьци намъ.
(Лк. 22:67) рече же имъ. аште вамъ
реку не имете веры. (Лк. 22:68) не
отъвештаете Ми ни пу
стите. (Лк. 22:69) Отъ селе буде
тъ Сынъ Человеческы. седя о десну
ю силы Божия. (Лк. 22:70) решя же
вьси. Ты ли убо еси Сынъ
Божий. Онъ же рече. вы глаголете

еко Азъ есмь. (Лк. 22:71) они же решя
чьто еште требуемъ съ
ведетельства. Сами
бо слышахомъ отъ устъ
Его. (Лк. 23:1) и въставъше все
множьство ихъ. Приве
дошя И къ Пилату. (Лк. 23:2) начя
шя на Нь вадити глаголюште.
Сего обретохомъ развра
штаюшта языкъ нашь.
и възбранеюшта. даети
кесареви дань. глаголеъ Се
бе Христа Царе быти. (Лк. 23:3) Пила
тъ же въпроси И глаголя.
Ты ли еси Царь Июдеомъ.
Онъ же отъвештавъ. рече
ему. ты глаголеши. (Лк. 23:4) Пила
тъ же рече къ архиереомъ.
и къ народу. никояже
вины не обретаю въ
Человеце семь. (Лк. 23:5) Они же крепле
аху ся глаголюште. еко ра
звраштаетъ люди учя.

по всей Июдеи. начьнъ
отъ Галилея до сьде. (Лк. 23:6) Пи
латъ же слышавъ. въпро
си Галилея. аште человекъ
Галилейскъ естъ. (Лк. 23:7) и ра
зумевъ. еко отъ обла
сти Иродовы естъ. по
съла И къ Ироду. суштю
тому въ Иерусалимехъ въ дьни
ты. (Лк. 23:8) Иродъ же видевъ
Иисуса. радъ быстъ зело.
бе бо желея отъ многа
времене видете И.
за не слышааше мно
га о Немь. и надеаше ся
знаменье етеро видети.
отъ Него бываемо. (Лк. 23:9) въ
прашааше же И словесы
многы. Онъ же ничьсо
же не отъвештавааше е
му. (Лк. 23:10) Стоеаху же архие
реи. и кънижьници. при
лежьно вадяште на Нь.

(Лк. 23:11) Укорь же И Ирод съ вои
своими. и поругавъ ся.
облъкъ И вь ризу светъ
лу. възврати И. къ Пила
тови. (Лк. 23:12) и бысте же си
друга. Иродъ же и Пила
тъ въ тъ дьнь съ собою.
прежде бо беашете вра
жду имуштя междю со
бою. (Лк. 23:13) Пилатъ же съзъ
вавъ архиерея. и кънязя.
и люди. (Лк. 23:14) рече къ нимъ.
привесте ми Человека сего.
еко развраштаюшта люди.
и се азъ истязавъ И пре
дъ вами. не обретъ ние
динояже о Человеце семь ви
ны. яже на Нь вадите.
(Лк. 23:15) нъ ни Иродъ. посълахъ бо
И къ нему. и се ничьто
же достойно съмръти.
творено естъ о Немь.
(Лк. 23:16) показавъ убо отъпушту И.

(Лк. 23:17) Потребу же имеаше на вь
ся праздникы. отъпу
штати имъ единого. (Лк. 23:18) възъ
пишя же съ всемь народо
мь глаголюште. възьми Се
го. отъпусти же намъ
Варааву. (Лк. 23:19) иже бе за ете
ру крамолу бывъшую въ
граде. и убийство. въ
връженъ въ тьмьницу.
(Лк. 23:20) Пакы ж Пилатъ възгла
си хотя отъпустити Иисуса.
(Лк. 23:21) они же възглашааху глаголю
ште. пропьни И пропьни И.
(Лк. 23:22) онъ же третицею рече
къ нимъ. чьто бо сътвори
зъло. ничьсоже достой
на съмръти обретъ о Немь.
показавъ убо отъпушту.
(Лк. 23:23) Они же прилежааху гла
сы велии. просяште его на
пропятье. и устоеху гла
си ихъ. и архиерейсции.

(Лк. 23:24) Пилатъ же посуди быти
прошенье ихъ. (Лк. 23:25) отъпусти
же имъ Варааву. въсажде
нааго вь тьмьницу за кра
молу. и убийство его
прошааху. а Иисуса преда
стъ воли ихъ. (Лк. 23:26) и ако И по
ведошя имъше. Симо
на етера Киринеа гряду
шта съ села. задешя е
му крьстъ носити по Иисусе.
(Лк. 23:27) Идеаше же вь следъ Его
мъногъ народъ людии.
мужи и жены. яже и
бьеаху ся и плакааху ся
Его (Лк. 23:28) обрашть же ся Иисусъ къ
нимъ рече. дъштери Еруса
лимскы. не плачите ся о
Мне. обаче себе плачи
те ся. и чядъ вашихъ. (Лк. 23:29) еко
се дьнье грядутъ. вь няже
рекутъ. блажена непло
дъви и чрева. еже не родишя.

и съсъци иже не доишя. (Лк. 23:30) то
гда начьнутъ глаголати
горамъ падете на ны. (Лк. 23:31 за не
аште въ сыре древе си тво
рятъ. въ сусе чьто будетъ.
(Лк. 23:32) Ведеаху же И. и ина зъло
дее дъва. съ Нимь убитъ.
(Лк. 23:33) И егда придошя на место.
нарицаемое Краниево. ту
И пропяшя. и зълодеа. ово
го убо о десную. а друга
его о левую распяшя. (Лк. 23:34) Иисусъ
же глаголааше. Отче отъпусти
имъ. не ведятъ бо ся чь
то творятъ. разделею
ште ризы Его метааху
жребья. (Лк. 23:35) и стоеаху людье.
зьряште. подражааху же и
кънязи глаголюште съ ними.
ины естъ спасалъ. да спасе
тъ и ся. аште Сь естъ Христосъ Сынъ
Божий избъраны. (Лк. 23:36) ругааху

же ся Ему и воини присту
паюште. оцьтъ придею
ште Ему. (Лк. 23:37) и глаголюште. аште
Ты еси Царь Июдейскъ.
спаси ся Самъ. (Лк. 23:38) Бе же и на
псанье напсано. надъ Нимь.
кънигами елинъсками.
и римьсками. и еврейска
ми. Сь естъ Царь Июдей
скъ. (Лк. 23:39) Единъ же отъ обеше
ную зълодею хулеаше И
глаголя. аште Ты еси Христосъ спаси
ся Самъ. и ны. (Лк. 23:40) Отъве
штавъ же другы прештаа
ше ему глаголя. ни ли ты
боиши ся Бога. еко въ томь
жде осуждении еси.
(Лк. 23:41) и ве убо въ правъду. до
стоинаа бо деломъ наю
въсприемлеве. а Сь ни
чьсоже зъла не сътвори.
(Лк. 23:42) и глаголааше Иисусови. помяни
ми Господи. егда придеши вь

Царствии Твоемь. (Лк. 23:43) и рече ему
Иисусъ. амин. глаголю тебе. дь
ньсь съ Мною будеши въ
раи. (Лк. 23:44) Бе же еко година ше
стаа. и тъма быстъ по всей
земли. до годины девя
тыя. (Лк. 23:45) и слъньцю мръкъ
шю. и катапетазма цръ
ковънае. раздъра ся. на дъ
вое отъ горы до низъ.
(Лк. 23:46) И възглашь гласъмь ве
льемь Иисусъ рече. Отче въ ру
це Твои предаю духъ Мой.
и се рекъ издъше. (Лк. 23:47) Виде
въ же сътьникъ бывъ
шее. прослави Бога глаголя.
Въ истину Человекъ сь правь
дьнъ бе. (Лк. 23:48) и вси пришьдъ
шеи народи. на позорось.
видяште бываюштаа.
бьюште пръси своя въ
звраштааху ся. (Лк. 23:49) стоеху
же вси знаемии Его из да

лече. и жены въшьдъ
шая съ Нимь. отъ Галиле
я зьряштя сихъ. конец.
(Лк. 23:50) И се мужь именемь Иоси
фъ. съветьникъ сы.
мужь благъ и правьдь
нъ. (Лк. 23:51) сь не бе присталъ съ
вете. и деле ихъ. отъ А
риматея. града Июде
йска. иже чааше и тъ
Царствие Божие. (Лк. 23:52) Сь присту
пи къ Пилату. испроси
тело Иисусово. (Лк. 23:53) и съньмъ Е
обитъ поневицею. и по
лижи Е въ гробе исечене.
вь немьже не бе никъто
же. никогдаже положенъ.
(Лк. 23:54) и дьнь бе параскевьгни.
и субота свитааше.
(Лк. 23:55) вь следъ же шьдъшя же
ны. яже беахо съ Нимь
пришьлы отъ Галилея.
видешя гробъ. и еко по

ложено быстъ тело еЕго. (Лк. 23:56) въ
звраштьшя же ся угото
вашя ароматы. и миро.
и въ суботу. умльча
шя по заповеди. (Лк. 24:1) Въ е
дину же суботъ зело ра
но. придошя на гробъ. не
суштя еже уготовашя
ароматы. и другыя
съ нимь. (Лк. 24: 2) обретошя же ка
мень отъваленъ отъ
гроба. (Лк. 24:3) и въшьдъшя не о
бретошя телесе Господе Иисуса.
(Лк. 24:4) и быстъ не домысля
штамъ ся симъ и семь.
и се мужа дъва стасте
вь нихъ. вь ризахъ бль
штяштахъ ся. (Лк. 24:5) Пристра
шьнамъ же бывъшамъ
имъ. и поклоньшамъ ли
це на землю. ресте къ
нимъ. чьто иштете
живаего съ мрътвыми.

(Лк. 24:6) нестъ сьде нъ въста. по
менете екоже глагола вамъ.
еште сы въ Галилеи (Лк. 24:7) глаголя.
еко подобаатъ Сыну Человеческу
му. предану быти въ
руце человекъ грешьникъ. и про
пяту быти и третий
днь въскръеснути. (Лк. 24:8) и по
мянушя глаголы Его. (Лк. 24:9) И въ
звраштьшя ся отъ гроба.
вьзвестишя вьсе си е
диному на десяте. и все
мъ прочимъ. (Лк. 24:10) Беаше же
Марие Магдалыни. и О
анна. и Марие Иековле.
и прочяя съ ними. яже
и глаголааху къ апостоломъ се.
(Лк. 24:11) и евишя ся предъ ними.
еко бляди глаголи ихъ. и не
имеаху имъ веры. (Лк. 24:12) Пе
тръ же въставъ тече къ
гробу. и приникъ виде
ризы едины лежяштя.

и иде вь себе дивя ся бы
въшюму. конец. (Лк. 24:13) и се дъва отъ
нихъ бесте идушта въ тъ
жде днь. въ вьсь отъсто
яштую. стадий шесть
десятъ отъ Иерусалима. ейже и
мя Емаусь. (Лк. 24:14) и та беседо
ваашете къ себе. о всехъ
сихъ приключьшихъ ся
сихъ. (Лк. 24:15) и быстъ беседу
юштема има. и сътяза
юштема ся. и Самъ Иисусъ
приближи ся. и идеаше
съ нима. (Лк. 24:6) очи же ею дръ
жаашете ся. да Его не по
знаашете. (Лк. 24:17) Рече же къ ни
ма. чьто сутъ словеса
си. о нихъже сътязае
те ся къ себе идушта.
и еста дрясела. (Лк. 24:18) Отъве
штавъ же единъ емуже
имя Клеопа. рече къ Нему.
Ты ли единъ пришьль

ць еси въ Иерусалимъ. и не чю бы
въшихъ вь немь. въ дьни
сия. (Лк. 24:19) рече же има коихъ.
она же ресте Ему
еже о Иисусе Назаре
анине. иже быстъ
мужь пророкъ.
сильнъ деломь
и словомь. пре
дъ Богомь и всеми людьми.
(Лк. 24:20) и како И предашя архиереи.
и кънязи наши. на осужде
нье съмръти. и пропяся И.
(Лк. 24:21) мы же надеахомъ ся. еко
Сь естъ хотяй избави
ти Израиле. нъ и надъ всеми
сими. трети се днь има
тъ дьньсь. оъ нелиже
си бышя. (Лк. 24:22) и жены ете
ры отъ насъ ужасише ны.
бывъшяя рано у гроба.
(Лк. 24:20) и не обретъшя телесе Е
го приду глаголюштя. и евле

нье ангелъ видевъшя. иже глаголю
тъ И жива. (Лк. 24:24) и иду етери о
тъ насъ къ гробу.
и обрету тако еко
же и жены решя.
Самого же не ви
дешя. (Лк. 24:25) и Ты рече
къ нима. о несъ
мыслънаа и му
дънаа срьдьцемь. веро
вати о всехъ. еже глаголашя
пророци. (Лк. 24:26) не тако ли подо
бааше пострадати Христу.
и вьнити въ славу Свою.
(Лк. 24:27) и начьнъ отъ Мосеа. и отъ
вьсехъ пророкъ. съказаа
ше има отъ вьсехъ кънигъ
яже беаху о Немь. (Лк. 24:28) и при
ближишя ся въ вьсь.
въ нюже идеашете. и Тъ
твореаше ся далече ити.
(Лк. 24:29) и нуждаашете И глаголюшта.
облязи съ нама. еко при <…>

прочее дастъ имъ. (Лк. 24:44) Рече же
имъ. се сутъ словеса.
еже глаголахъ къ вамъ. еште
живъ сы. еко подобаетъ
съконьчати ся всемъ пса
нымъ в Законе Мосеове.
и пророцехъ. и псалмехъ
о Мне. (Лк. 24:45) тогда отвръзе имъ
умъ. да разумеютъ къни
гы. (Лк. 24:46) и рече имъ еко тако е
стъ псано. и тако подоба
етъ пострадати Христу. и въ
скръснути отъ мрътвы
хъ. трети днь. (Лк. 24:47) и проповеда
ти ся въ имя Его. покаание
въ отъпуштенье грехомъ.
въ вьсехъ языцехъ. начь
нъше отъ Иерусалима. (Лк. 24:48) вы же есте
съведетеле симъ. (Лк. 24:49) и се А
зъ посълю обетование
отъ Отца Моего на вы. вы
же сядете въ граде Ерусалимсце.
доньдеже облечете ся си

лою съ выше. (Лк. 24:50) изведе же я
вънъ до Витания. и въздви
гъ руце Свои благослови я. (Лк. 24:51) и
быстъ егда благословле
аше я. отъступи отъ нихъ.
и възношааше ся на небо.
(Лк. 24:52) и ти поклонишя ся Ему.
възвратишя же ся Ерусалимъ.
съ радостию вельею. (Лк. 24:53) и бе
аху выну. въ цркъве. пою
ште и благословяште Бога.
аминь:

 

[протоиерей Олег Стеняев]

ЕВАГЕЛИ
Е ОТЪ ИОАНА
(Ин.1:1) Искони. беаше
Слово. и Слово
беаше отъ Бога. и Богъ бе
аше Слово. (Ин.1:2) Се бе иско
ни отъ Бога. (Ин.1:3) вьсе Те
мь бышя. и беж Не
го ничьтоже не быстъ
еже быстъ. (Ин.1:4) въ Томь жи
вотъ бе. и животъ бе све
тъ человекомъ. (Ин.1:5) и светъ въ тъ



ме свьтитъ ся. и тъма
его не обьятъ. (Ин.1:6) Быстъ
человекъ. посъланъ отъ Бога. имя
ему Иоанъ. (Ин.1:7) сь приде въ
съведетельство. да съ
ведетельствуетъ о Све
те. да вьси веру имутъ
имь. (Ин.1:8) не бе тъ Светъ. нъ
да съведетельствуе
тъ о Свете. (Ин.1:9) Бе Светъ и
стинъны. иже просве
штаетъ всекого человека. гря
душтаего въ миръ. (Ин.1:10) въ
мире бе. и миръ Темь
быстъ. и миръ Его не позна.
(Ин.1:11) Въ своя приде. и свои
Его не прияшя. (Ин.1:12) елико же
ихъ приятъ И. дастъ и
мъ власть чядомъ Божи
емъ быти. веруюшти
мъ въ имя Его. (Ин.1:13) иже не
отъ кръвии. ни отъ похо
ти плътьскы. ни отъ по



хоти мужьскы. нъ отъ
Бога родишя ся. (Ин.1:14) И Слово
плъть быстъ. и вьсе
ли ся въ ны. и видехо
мъ славу Его. славу
еко Иночядаего отъ Отца.
исплънь благодети исти
ны. (Ин.1:15) Иоанъ съведете
льствуетъ о Немь. и въ
зъва глаголя. Сь бе егоже ре
хъ. гряды по мне предъ
мъною быстъ. еко пръ
вей мене бе. (Ин.1:16) и отъ исплъ
нение Его мы вьси при
яхомъ. Благодеть
въз благодеть. (Ин.1:17) еко За
конъ Мосеомь данъ быстъ.
благодеть и истина Иисусъ
Христомь быстъ. конец.
(Ин.1:18) Бога никътоже не виде. ни
колиже. Иночяды Сынъ.
сяй въ лоне Отчи. Тъ испо
веде. (Ин.1:19) и се естъ съведе



тельство Иоаново. егда
посълашя июдеи отъ Иерусалима.
иерея и левьгиты. да
въпросятъ и. ты къто еси.
(Ин.1:20) исповеде. еко несмь
азъ Христосъ. (Ин.1:21) и въпросишя и. чь
то убо ты еси. Илие ли е
си. и глагола несмь. пророкъ
еси ты. и отъвешта ни.
(Ин.1:22) решя же ему къто еси. да
отъветъ дамь посълавъ
шеимъ ны. чьто глаголеши
о тебе самомь. (Ин.1:23) Рече а
зъ гласъ въпиюштаго
въ пустыни. исправи
те путь Господень. екоже рече
Исайе пророкъ. (Ин.1:24) И посъла
ни беаху отъ фарисей.
(Ин.1:25) и въпросишя и и решя е
му. чьто убо крьштае
ши аште ты неси Христосъ. ни
Илие. ни пророкъ. (Ин.1:26) Отъ
вешта имъ Иоанъ глаголя.



азъ крьштаю вы въ воде.
по среде же васъ стоитъ.
егоже вы не весте. (Ин.1:27) Тъ е
стъ гряды по мне. иже
предъ мною быстъ. ему
же азъ несмь достоинъ.
да отрешу ремень сапо
гу Его. (Ин.1:28) Си въ Витани бы
шя. об онъ полъ Иордана.
идеже бе Иоанъ крьстя: конец:
(Ин.1:29) въ утрей же дьнь види
тъ Иисуса грядушта къ себе.
и глагола се Агньць Божий възе
мляй грехы вьсего мира.
(Ин.1:30) Сь естъ о немьже азъ рехъ.
по мне грядетъ Мужь. и
же предъ мною быстъ.
еко пръвей мене бе. (Ин.1:31) и а
зъ не ведехъ Его. нъ да а
витъ ся Израилеви. сего ра
ди придъ азъ. въ воде
крьстя. (Ин.1:32) И съведете
льствова Иоанъ глаголя



еко видехъ Духъ съходяшть
еко голубь съ
небесе. и пребыстъ на Не
мь. (Ин.1:33) и азъ не видехъ Его.
нъ Посълавы мя крьсти
тъ въ воде. Тъ мне рече.
надъ ньже узьриши Духъ.
съходяшть и пребываю
шть на Немь. Сь естъ крь
стяй Духомь Святымь. (Ин.1:34) и а
зъ видехъ И. и съведе
тельствовахъ еко Сь естъ
Сынъ Божий. (Ин.1:35) Въ утрей же
дьнь пакы стоеше Иоанъ.
и отъ ученикъ его дъва.
(Ин.1:36) и узьре Иисуса ходяшта.
и глагола. се Агньць Божи. (Ин.1:37) и слы
шасте и оба ученика глаголю
шть. и по Иисусе идете.
(Ин.1:38) обрашть же ся Иисусъ. и ви
девъ е по Себе идушта.
глагола има (Ин.1:39) чесо иштета.
она же ресте Ему.



Равви. еже глаголетъ ся съка
заемо Учителю. къде
живеши. (Ин.1:40) глагола има. приде
та и видита. придосте
же и видеста къде живеа
ше. и у Него пребысте
дьнь тъ. бе же година еко
девятаа. (Ин.1:41) бе же Андреа Си
мона Петра. и единъ отъ
обою слышавъшюю
отъ Иоанна. и по Немь шь
дъшюю. (Ин.1:42) Обрете сь пре
жде Симона братра своего.
и глагола ему обретомъ Ме
сию. еже естъ съказае
мо Христосъ. (Ин.1:43) и приведе и къ Иисусови.
възьревъ же на нь Иисусъ рече.
ты ли еси Симонъ сынъ И
онинъ. ты наречеши ся
Кифа. еже съказаетъ ся
Петръ. (Ин.1:4)4 Въ утрей же дьнь
въсхоте Иисусъ изити въ Га
лилею. и обрете Филипа.



и глагола ему Иисусъ. гряди по Мне.
(Ин.1:45) бе же Филипъ отъ Видса
идьска града. Андреова
и Петрова. (Ин.1:46) обрете Фили
пъ Натанаиле. и глагола ему.
егоже пса Моси въ Законе
и пророци. обретомъ Иисуса
сына Иосифова. иже отъ
Назарета. (Ин.1:47) и глагола ему
Натанаиль. отъ Назаре
та. можетъ ли чьто добро
быти. глагола ему Фили
пъ. приди и виждь. (Ин.1:48) ви
де же Иисусъ Натанаиле. гря
душта къ Себе. и глагола е
му. се въ истину израили
тенинъ. вь немьже ль
сти нестъ. (Ин.1:49) глагола Ему На
танаиль. како мя зна
еши. отъовешта Иисусъ
и рече ему. прежде
даже не възгласи
тебе Филипъ. сушта



подъ смоковьницею
видехъ тя. (Ин.1:50) отъвешта На
танаиль и глагола Ему. Равви.
Ты еси Сынъ Божий. Ты Царь
еси Израилевъ. (Ин.1:51) отъвешта Иисусъ.
и рече ему. за не рехъ ти
еко видехъ тя подъ смо
ковьницею. веруй. боль
ша сихъ узьриши. (Ин.1:52) и глагола
ему. амин, амин, глаголю
вамъ. отъ селе узьри
те небо отвръсто. и ангелы
Божия. въсходяштя. и съ
ходяштя. надъ Сына Человеческааго.
(Ин.2:1) И въ трети дьнь. бракъ быстъ
въ Кана Галилейсцей.
и бе Мати Иисусова ту. (Ин.2:2) зъ
ванъ же быстъ Иисусъ. и учени
ци Его на бракъ. (Ин.2:3) и недоста
въшю вину. глагола Мати Иисусова
къ Нему. вина не имутъ
(Ин.2:4) глагола Ей Иисусъ. чьто естъ Мне
и Тебе Жено. не ю приде



одина Мое. (Ин.2:5) глагола Мати Его
слугамъ. еже аште глаголе
тъ вамъ сътворите. (Ин.2:6) бе же
ту водоносъ каменъ шесть.
по очиштению Июдейску
лежяшть. въместяшть
по дъвема. ли тремъ мера
мъ. (Ин.2:7) глагола имъ Иисусъ. наплъни
те воды. и наплънишя до
връха. (Ин.2:8) и глагола имъ. почръпе
те ныне и принесете. архи
триклинътови. они же при
несошя. (Ин.2:9) еко же въкуси архи
триклинъ вина бывъшаго
отъ воды. и не ведеаше
отъ куду естъ. а слугы
ведеаху почръпъшеи воду.
пригласи жениха архитри
клинъ. (Ин.2:10) и глагола ему. всекъ
человекъ прежде доброе вино да
етъ. и егда упьютъ ся
тачаее. ты же съблюде
доброе вино до селе. (Ин.2:11) Се сътво



ри начятъкъ знамениемъ
Иисусъ. въ Кана Галилеи. и еви
славу Свою. и веровашя
въ Нь ученици Его. (Ин.2:12) по семь
съниде въ Каперънаумъ.
Самъ и Мати Его. и братрие
Его. и ученици Его. и ту не
многы дьни пребыстъ.
(Ин.2:13) и близъ бе Пасха Июдей
ска. вьзиде Иисусъ. въ Иерусалимъ.
(Ин.2:14) И обрете въ цръкъве прода
юштяя. овьця. и волы.
и голуби. и пеняжьникы
седяштя. (Ин.2:15) и сътворь еко
бичь отъ връвий. вься и
згна ицръкъве. овьця же
и волы. и тръжьникомъ
расыпа пенязя. и дъскы
опровръже. (Ин.2:16) и продаюшти
мъ голуби рече. възъме
те си отъ суду. не творите
дому Отца Моего. дому ку
пльнаего. (Ин.2:17) Поменушя же



ученици Его еко напсано е
стъ. жалость дому Твоего
сънестъ Мя. (Ин.2:18) отъвешташя
же июдеи и решя Ему. кое е
влееши еко си твориши.
(Ин.2:19) Отъвешта Иисусъ и рече имъ.
разорите цръковь сию.
и трьми дьны вьздвигну
ю. (Ин.2:20) решя же июдеи. четы
рьми десяты. и шестию
летъ. съзъдана быстъ цркы
си и Ты ли трьми дьны
вьздвигнеши ю. (Ин.2:21) Онъ же
глаголааше о цръкъви тела
Своего. (Ин.2:22) егда убо въста отъ
мрътвыхъ. помянушя у
ченици Его. екоже глаголаа
ше. и веру яшя кънигамъ.
и словеси еже рече Иисусъ. (Ин.2:23) егда
бе въ Иерусалимехъ. въ Пасха въ
праздьникъ. мънози веро
вашя въ имя Его. видяште
знаменье Его. еже твореаше.



Самъ же Иисусъ. не въдааше Се
бе въ веру ихъ. имьже Са
мъ ведеаше вьсе. (Ин.2:25) и еко не тре
боваше. да къто съведе
тельствуетъ о человеце. Самъ
бо ведеаше чьто бе въ человеце.
(Ин.3:1) Бе человекъ отъ фарсей Нико
димъ имя ему. кънязь
Июдейскъ. (Ин.3:2) сь приде къ Не
му ноштию. и рече Ему
Равви. вемь еко отъ Бога при
шьлъ еси Учитель. никъ
тоже бо не можетъ знаме
ни сихъ творити. еже Ты
сътвориши. аште не буде
тъ Богъ съ Нимь. (Ин.3:3) отъвешта
Иисусъ. и рече ему. амин, амин,
глаголю тебе. аште къто не ро
дитъ ся съ выше. не мо
жетъ видети Царствие Божие.
(Ин.3:4) глагола къ Нему Никодимъ.
како можетъ человекъ родити ся
старъ сы. еда можетъ



въторицею въ утробу вь
лести матере своея и ро
дити ся. (Ин.3:5) отъвешта Иисусъ.
амин, амин, глаголю тебе.
аште къто не родитъ ся водо
ю и Духомь. не можетъ вь
нити вь Царствие Божие. (Ин.3:6) рожде
нъ отъ плъти. плъть естъ.
и рождено отъ Духа духъ естъ.
(Ин.3:7) не чюди ся еко рехъ ти. подо
баетъ вамъ родити ся съ вы
ше. (Ин.3:8) Духъ идеже хоштетъ ду
шетъ. и гласъ его слыши
ши. нъ не веси отъ куду при
ходитъ. и камо идетъ. та
ко естъ рождены отъ Духа.
(Ин.3:9) отъвешта Никодимъ и ре
че Ему. како могутъ си
быти. (Ин.3:10) отъвешта Иисусъ и ре
че ему. ты еси учите
ль Израилевъ. и сихъ ли не ве
си. (Ин.3:11) амин, амин, глаголю тебе.
еко еже вемь глаголемъ. и еже



(Ин.3:35) <…> дастъ въ руце Его. (Ин.3:36) веру
яй въ Сына иматъ живо
тъ вечьны. а иже не ве
руетъ въ Сына. не узьритъ
живота. нъ гневъ Божи пре
бываетъ на немь. (Ин.4:1) егда
же услыша Господь. Еко услы
шашя фарисеи. еко Иисусъ мно
жайшя ученикы твори
тъ. и крьштаетъ неже Иоанъ.
(Ин.4:2) Иисусъ. Самъ не крьштааше нъ
ученици Его. (Ин.4:3) остави И
юдеу. и иде пакы въ Га
лилею. (Ин.4:4) достоеше Ему
пройти сквозе Самарию.
(Ин.4:5) Приде же въ градъ Самарь
скъ. нарицаемы Сухарь
искрь вьси юже дастъ
Иековъ Иосифу сыну сво
ему. (Ин.4:6) бе же ту кладезь
Иековль. Иисусъ же труждь
ся отъ пути. седеаше
тако на кладязи. часъ бе еко шесты.



(Ин.4:7) приде жена отъ Самария
почретъ воды. глагола ей Иисусъ.
даждь ми пити. (Ин.4:8) ученици
бо Его ошьли беаху въ градъ.
да брашьна купятъ. (Ин.4:9) глагола же
Ему жена самареныни.
како ты июдей сы отъ ме
не пити просиши. жены
самареныня суштя. не
прикасаютъ бо ся июдеи
самаренехъ. (Ин.4:10) отъвешта
Иисусъ и рече ей. аште би веде
ла даръ Божи. и Къто естъ
глаголяй ти даждь Ми пити.
ты би просила у Него. и да
лъ ти би воду живу. (Ин.4:11) глагола Е
му жена. Господи ни почръпаль
ника имаши. и кладязь е
стъ глубокъ. отъ куду убо
(Ин.4:12) еси отца нашего Иекова. иже
дастъ намъ кладязь. и тъ
иж него питъ и сынове его
и скоти его. (Ин.4:13) отъвешта Иисусъ.



и рече ей. вьсекъ пияй отъ
воды сея вьждяждетъ
ся пакы. (Ин.4:14) а иже пиетъ отъ
воды юже Азъ дамь ему.
не иматъ въждядати ся въ
векъ. нъ вода юже Азъ да
мь ему. будетъ вь немь
источьникъ воды вьсле
плуштую въ животъ ве
чьны. (Ин.4:15) глагола къ Нему жена Господи.
даждь ми сию воду. да ни
жажду. ни прохожду семо
почръпатъ. (Ин.4:16) глагола ей Иисусъ. иди
пригласи мужа своего и
приди семо. (Ин.4:17) отъвешта жена
и рече Ему. не имамь му
жа. глагола ей Иисусъ. добре рече
еко мужа не имамь. (Ин.4:18) пять
бо мужь имела еси. и ны
не егоже имаши нестъ ти
мужь. се въ истину рече.
(Ин.4:19) глагола Ему жена. Господи ви
жду еко пророкъ еси Ты.



(Ин.4:20) отци наши въ горе сей поклони
шя ся. и вы глаголете. еко въ
Ерусалимехъ естъ место. идеже
кланяти ся подобаетъ. (Ин.4:21) глагола
ей Иисусъ. жено веру Ми ими.
еко грядетъ часъ. егда ни
горе сей. ни въ Ерусалимехъ. по
клоните ся Отцю. (Ин.4:23) духомь и и
стиною. ибо Отець тацехъ
иштетъ кланеюштихъ ся
Ему. (Ин.4:24) духъ бо естъ Богъ иже кла
неетъ ся Ему. духомь и и
стиною. достоитъ клане
ти ся. (Ин.4:25) глагола Ему жена. ве
мь еко Месие придетъ. реко
мы Христосъ. егда Тъ придетъ
вьзвеститъ намъ все.
(Ин.4:26) глагола ей Иисусъ. Азъ есмь глаголяй
съ тобою. (Ин.4:27) и тогдажде
приду ученици Его. и чю
ждааху ся еко съ женою
глаголааше. и никътоже не рече
чесо иштеши. или чьто



глаголеши съ нею. (Ин.4:28) остави же
водоносъ свой жена. и иде
въ градъ. и глагола человекомъ. (Ин.4:29) при
дете и видите человека. иже ре
че ми вьсе елико сътвори
хъ. еда Тъ естъ Христосъ. (Ин.4:30) Изиду
же из града. и грядеаху
къ Нему. (Ин.4:31) междю же симь.
молеаху И ученици Его
глаголюште. Равви. еждь.
(Ин.4:32) Онъ же рече къ нимъ. Азъ бра
шьно имамь ести. егоже
вы не весте. (Ин.4:33) глаголаху же у
ченици къ себе. еда къто
принесе Ему ести. (Ин.4:34) глагола и
мъ Иисусъ. Мое брашьно естъ.
да творю волю Посълавъ
шаего Мя. и съвръшу дело
Его. (Ин.4:35) не вы ли глаголете. еко
еште четыре месяци су
тъ. и жятва придетъ. се
глаголю вамъ. вьзведете
очи ваши и видите нивы.



еко плавы сутъ къ жятве
(Ин.4:36) юже. и жьняй мьзду прие
млетъ. и събираетъ плодъ
животъны. да сеяй въ ку
пе радуетъ ся. и жьняй. (Ин.4:37) о се
мь бо слово естъ истинъное.
еко инъ естъ сеяй. и инъ е
стъ жьняй. (Ин.4:38) Азъ же посъла
хъ вы жятъ. идеже вы не
трудисте ся. ини труди
шя ся. и вы въ трудъ ихъ
вьнидете. (Ин.4:39) отъ града же того.
мънози веровашя вь Него
отъ Самареи. за слово же
не съведетельствуюшти.
еко рече ми вьсе елико съ
творихъ. (Ин.4:40) егда же приду
къ Нему самарене. моле
аху И да би пребылъ у ни
хъ. и пребыстъ ту дъва
дьни. (Ин.4:41) и мъного паче веро
вашя за слово Его. (Ин.4:42) жене глаголаа
ху. еко юже не за твою бе



седу веруемъ. сами бо
слышахомъ. и вемъ еко
Сь естъ въ истину Спасъ ми
ра Христосъ: конец. (Ин.4:43) По дъвою же дъну
изиде отъ туду. и иде въ
Галилею. (Ин.4:44) Самъ бо Иисусъ съве
детельствова. еко пророкъ
въ своемь отьчьстви. не
иматъ чисти. (Ин.4:45) Егда же при
де въ Галилею. прияше И
галилеане. вьсе видевъ
ше елико сътвори въ Ерусалимехъ.
въ праздьникъ. (Ин.4:46) приде же
пакы въ Кана Галилею.
идеже сътвори отъ воды
вино. (Ин.4:47) Бе же етеръ царь му
жь егоже сынъ болеаше въ Ка
перънауме. (Ин.4:48) слышавъ еко
Иисусъ. приде отъ Июдея въ Га
лилею. иде къ Нему. и мо
леаше И. да сънидетъ и це
литъ сына его. бе бо умирая.
(Ин.4:49) рече же къ нему Иисусъ. аште зна



мени и чудесъ не видите.
не имате веры яти. глагола
къ Нему царь мужь. Господи. съни
ди прежде даже не умьре
тъ отрочя мое. (Ин.4:50) глагола къ нему
Иисусъ. иди сынъ твой живъ естъ.
и веру имъ человекъ словеси
еже рече ему Иисусъ. идеаше.
(Ин.4:51) абье же съходяштю ему.
се раби его сърету и глаголю
ште. еко сынъ твой живъ естъ.
(Ин.4:52) въпрашааше же часа отъ ни
хъ. въ которы сулее ему
быстъ. решя же ему. еко
вьчера въ часъ седмы о
стави огнь. (Ин.4:53) разуме же
отець. еко тъ бе часъ. въ ньже
рече ему Иисусъ. сынъ твой жи
въ естъ. и верова самъ и
домъ его вьсь. (Ин.4:54) се пакы
въторое чюдо сътвори Иисусъ.
пришьдъ въ Галилею.
(Ин.5:1) По сихъ же бе праздьникъ



июдейскъ. и взиде Иисусъ
въ Ерусалимъ. (Ин.5:2) естъ же в Ерусалимех
на Овьчи купели. еже нари
цаетъ ся еврейскы Фезда.
пять притворъ имушти.
(Ин.5:3) вь техъ же лажааше мъно
жьство боляштихъ. слепъ.
хромъ. сухъ. чаюштеи
хъ движенье воде. (Ин.5:4) ангелъ
бо Господень на вьсе лета. мы
еше ся въ купели. и възму
штааше воду. и иже пръ
вее вълажаше по възму
штении воды. съдравъ
бывааше. (Ин.5:5) Бе же
ту етеръ человекъ 30 и 8
летъ имы въ недузе
своемъ. (Ин.5:6) сего видевъ Иисусъ.
лежяшта. и разумевъ
еко мънога лета юже име
аше. глагола ему хоштеши
ли живъ быти. (Ин.5:7) Отъве
шта Ему недужьны ей. Господи.



человека не имамь. да егда въ
змутитъ ся вода. въвръ
жетъ мя въ купель. егда
же прихожду азъ. инъ пре
жде мене вълазитъ. (Ин.5:8) глагола
ему Иисусъ. въстани възми
одръ твой. и иди въ домъ
свой. (Ин.5:9) и абье целъ быстъ человекъ.
и вьзятъ одръ свой и хожда
ше. Бе же субота въ тъ
дьнь. (Ин.5:10) глаголаху же июдеи и
целевъшюему. субота
естъ и не достоитъ тебе
вьзяти одра своего. (Ин.5:11) Онъ
же отъвешта имъ.
иже мя сътвори цела.
Тъ мьне рече възми о
дръ твой и ходи. (Ин.5:12) въпроси
шя же и. Къто естъ Человекъ. ре
кы тебе възъми одръ твой
и ходи. (Ин.5:13) исцелевы же
не ведеаше Къто есть.
Иисусъ бо уклони ся народу су



штю на месте. (Ин.5:14) по томь же
обрете Иисусъ въ цркве. и рече
Ему се целъ еси. къ тому
не съгрешай да не горе чь
то ти будетъ. (Ин.5:15) иде же человекъ
и поведе июдеомъ. еко Иисусъ
естъ иже мя сътвори цела.
(Ин.5:16) и сего ради гонеху Иисусъ июдеи
и искааху Его убити. за не
си твореаше въ суботу. (Ин.5:17) Иисусъ
же отъвештавааше имъ.
Отець Мой до селе делаетъ.
и Азъ делаю. (Ин.5:18) сего ради па
че искаху Его июдеи уби
ти. еко не тъкъмо разаре
ше суботу. нъ и Отца Свое
го глаголаше Бога. равьнъ ся творя
Богу. (Ин.5:19) отъвешта же Иисусъ. и рече
имъ. амин, амин, глаголю ва
мъ. не можетъ Сынъ творити
о Себе ничесоже. аште не е
же видитъ Отца творяшта.
еже бо Онъ творитъ. си и Сынъ



такожде творитъ. (Ин.5:20) Отець бо
любитъ Сына. и вьсе покаже
тъ Ему. еже Самъ твори
тъ. и больша си покажетъ
Ему дела. да вы чюди
те ся. (Ин.5:21) еко бъ Отець вьскреша
етъ мрътвыя и живитъ.
тако и Сынъ егоже хоштетъ
живитъ. (Ин.5:22) Отець бо не судитъ
никомуже. нъ судъ вьсь
дастъ Сынови. (Ин.5:23) да вьси чь
тутъ Сына екоже чьтутъ Отца
иже не чьтетъ Сына. не чь
тетъ Отца иже И по
съла. (Ин.5:24) амин, амин, глаголю вамъ
еко слушаяй словесе Мо
его. и веру емляй Посъла
въшюему Мя. иматъ живо
та вечьнаего. и на судъ не
придетъ. нъ преиде
тъ отъ съмръти въ животъ



(Ин.5:25) амин, амин, глаголю вамъ. еко
грядетъ година. и ныне
естъ. егда мрътви услы
шятъ гласъ Сына Божие. и слы
шавъшеи оживутъ. (Ин.5:26) Екоже
бо Отець животъ иматъ вь Се
бе. тако дастъ и Сынови жи
вотъ имети вь Себе. (Ин.5:27) и обла
сть дастъ Ему и суды
творити. еко Сынъ Человеческъ естъ.
(Ин.5:28) не дивите ся сему еко гря
детъ часъ. въ ньже вьси въ
ходяштеи въ гробехъ. услы
шятъ гласъ Сына Божие. (Ин.5:29) и изи
дутъ сътворьшеи блага.
въ въскрешинье животу.
а сътворьшеи зълаа. въ въ
скрешение суду. (Ин.5:30) не могу
Азъ о Себе творити ниче
соже. екоже слышу су
жду. и судъ Мой правьдь
нъ естъ. еко не ишту воля
Моея. нъ волу Посълавъ



шаего Мя Отца. (Ин.5:31) Аште Азъ съве
детельствую о Мьне. съве
детельство Мое нестъ исти
нъно. (Ин.5:32) инъ естъ съведете
льствуяй о Мне. и вемь
еко истинъно естъ съведе
тельсто еже съведетель
ствуетъ о Мне. (Ин.5:33) Вы посъ
ласте къ Иоану. и съведе
тельствова о истине. (Ин.5:34) Азъ
же не отъ человека съведетель
ства приемлю. нъ си глаголю
да вы спасени будете. (Ин.5:35) онъ
бе светильникъ горя. и свь
тя. вы же хотесте въздра
довати ся. въ часъ свьте
ние его. (Ин.5:36) Азъ же имамь съ
ведетельство. боле Иоа
ннова. дела бо еже дастъ
Мьне Отець да съверъшу е. та
дела еже творю. съведе
тельствуютъ о Мьне.
еко Отець Мя посъла. (Ин.5:37) и посъ



лавы Мя Отець. Тъ съведете
льствуетъ о Мьне. ни гла
са Его никъдеже слышасте.
ни видение Его видесте.
(Ин.5:38) и словесе Его не имате пре
бываюшта въ васъ. за не
егоже Тъ посъла. сему вы
веры не емлете. (Ин.5:39) испы
тайте кънигы. еко вь ни
хъ мьните имети животъ
вечьны. и ты сутъ съве
детельствуюштя о Мьне.
(Ин.5:40) и не хоштете прити къ Мне.
да животъ имате. (Ин.5:41) славы
отъ человекъ не приемлю. (Ин.5:42) нъ ра
зумехъ вы еко любъ
ве Божия не имате вь себе.
(Ин.5:43) Азъ придъ въ имя Отца Моего
и не приемлете Мене.
аште инъ придетъ въ имя
свое. того приемлете (Ин.5:44) ка
ко вы можете веровати.
славу другъ. отъ друга приемлюште.



и славы еже отъ Иночяда
го Божие не иштете. (Ин.5:45) не мьните
еко на вы реку Азъ къ Отцю.
естъ иже на вы речетъ
Моси. на негоже вы упъ
ваете. (Ин.5:46) аште бо бисте ве
ру имали Мосеови. веру
бисти яли и Мьне о Мне
бо тъ спа. (Ин.5:47) аште ли того къ
нигамъ веры не емлете.
како Моимъ глаголомъ веру и
мете. (Ин.6:1) По сихъ же иде Иисусъ.
на онъ полъ море Тивери
адьска. (Ин.6:2) по Немь же идеа
ше народъ мъногъ. еко ви
деаху знамение. еже
твореаше на недужьныхъ.
(Ин.6:3) възиде же на гору Иисусъ.
и ту седеаше съ учени
кы Своими. (Ин.6:4) Бе близъ
Пасха праздьникъ июдей
скъ. (Ин.6:5) вьзведъ же очи Иисусъ.
виде еко мъногъ народ гря



детъ къ Нему. глагола къ Фи
липу. чимь купимъ хле
бы да едятъ сии. (Ин.6:6) се же
глаголаше искушая и. Самъ
бо ведеаше чьто хотятъ
сътворити. (Ин.6:7) отъвешта Ему
Филипъ. дьвема сътома
пенязь. хлебъ не довьлятъ
имъ. да кожьдо ихъ мало
чьто прииметъ. (Ин.6:8) глагола Ему
единъ отъ ученикъ Его Андреа
братъ Симона Петра. (Ин.6:9) естъ
отрочишть сьде единъ. и
же иматъ пятъ хлебъ ячь
ненъ. и дьве рыбе. нъ си
чьто сутъ вь селико. (Ин.6:10) рече
же Иисусъ. сътворите человекы вь
злешти. бе же трава многа
на месте. вьзлеже убо
мужь числомь. еко пять
тысушть. (Ин.6:11) приятъ же хле
бы Иисусъ. и хвалу въздавъ.
подастъ ученикомъ. а уче



ници вьзлежяштеимъ.
такожде и отъ рыбу. ели
ко хотеаху. (Ин.6:12) и еко насыти
шя ся глагола ученикомъ Сво
имъ. съберете избытъ
кы укрухъ. да не погыбне
тъ никътоже. (Ин.6:13) събърашя же.
и исплънишя дъва на деся
те коша укрухъ. отъ пяти хле
бъ ячьненыхъ. иже избы
шя едъшимъ. (Ин.6:14) Человеци же ви
девъше знамение еже съ
твори Иисусъ. глаголаху. еко Сь е
стъ въ истину пророкъ гря
дяй въ миръ. (Ин.6:15) Иисусъ же разу
мевъ. еко хотятъ прити.
да въсхытятъ И. и сътво
рятъ И царе. отиде пакы
въ гору единъ. (Ин.6:16) И еко по
зде быстъ. съниду уче
ници Его на море. (Ин.6:17) и вьле
зъше въ галию. едеаху
на онъ полъ море. въ Капе



рънаумъ. и тъма абие
быстъ. и не у бе пришьлъ къ
нимъ Иисусъ. (Ин.6:18) по морю же ветру
велику дыхаюштю. (Ин.6:19) гре
бъше же еко дъва десяти
и пять стадий. ли 30ти
узьрешя Иисуса ходяшта по
морю. и близъ корабле
бывъшя. убоешя ся. (Ин.6:20) Онъ
же глагола имъ. Азъ есмь не бо
йте ся. (Ин.6:21) хотеаху же И при
яти въ корабль. и абие быстъ
корабль на земли. вь нюже
едеаху. (Ин.6:22) Въ утрей
же дьнь народъ иже
стоеху об онъ
полъ море. виде
въ еко корабле
иного не бе ту.
тъкъмо единъ тъ.
въ ньже вьниду
ученици Его. и еко
не вьниде съ уче



никы Своими Иисусъ. въ кора
бль. нъ едини ученици
Его иду. (Ин.6:23) и ини приду ко
рабли отъ Тивериеды.
близъ места. идеже ешя
хлебы. хвалу въздавъ
шю Господю. (Ин.6:24) егда же видешя на
роди. еко Иисусъ не быстъ ту.
ни ученикъ Его. вьлезу
сами въ корабля. и приду
въ Каперънаумъ. иску
.. юште Иисуса. (Ин.6:25) и обретъше
И об онъ полъ море. и решя
Ему. Равви. когда се
мо приде.
(Ин.6:26) отъвешта
имъ Иисусъ. и рече.
амин, амин,
глаголю вамъ.
иштете Мене
не еко виде
сте знамение.
нъ еко ели есте



хлебы. и насытисте ся.
(Ин.6:27) делайте брашьно гыблю
штее. въ животе вечьне
мь. еже Сынъ Человеческы вамъ
дастъ. сего бо Отець знаме
на Богъ. (Ин.6:28) решя же къ Нему.
чьто сътворимъ. да де
лаемъ дела Божие. (Ин.6:29) отъ
вешта Иисусъ и рече имъ.
се естъ дело Божие.
да веруете. въ Тъ. его
же посъла Онъ. (Ин.6:30) решя же
Ему. кое убо Ты твори
ши знамение. да види
мъ и веру имемъ Тебе.
Чьто делаеши. (Ин.6:31) отци наши
ешя манна въ пустыни.
екоже естъ псано. хлебъ
съ небесе дастъ имъ ести.
(Ин.6:32) Рече же имъ Иисусъ. амин,
амин, глаголю вамъ. не Моси
дастъ вамъ хлебъ съ небесе.
нъ Отець Мой. даетъ вамъ



хлебъ истинъный съ не
бесе. (Ин.6:33) хлебъ бо Божи естъ съ
ходяй съ небесе. и даяй жи
вота миру. (Ин.6:34) решя же къ
Нему. Господи. вьсегда даждь
намъ хлебъ сь. (Ин.6:35) рече же и
мъ Иисусъ. Азъ есмь хлебъ
животъны. грядяй по Мь
не. не иматъ възлакати ся.
и веруяй въ Мя. не има
тъ въждядати ся ни
когдаже. (Ин.6:36) нъ рехъ ва
мъ. еко и видесте Мя и не
веруете Ми. (Ин.6:37) Вьсе еже
дастъ Мьне Отець. къ Мьне
придетъ. и грядушта
го къ Мьне. не иждену въ
нъ. (Ин.6:38) еко сънидъ съ небесе.
да не творю воля Моея.
нъ волю Посълавъшаего
Мя. (Ин.6:39) Се естъ воле Посъ
лавъшаего Мя Отца. да вь
секо еже дастъ Ми. не по



гублю отъ Него. нъ въскре
шу я въ последьни дьнь.
(Ин.6:40) Се бо естъ воле Отца Моего.
да вьсекъ видяй Сына. и ве
руяй вь Него. и въскрешу
и Азъ въ последни дьнь.
(Ин.6:41) Ръпътаху же июдеи о Немь.
еко рече Азъ есмь хлебъ
съшьды съ небесе. (Ин.6:42) и глаголаху.
не Сь ли естъ Сынъ Иосифовъ.
емуже мы знаемъ отца
и Матерь. како убо Сь глаголе
тъ. еко съ небесе сънидъ.
(Ин.6:43) Отъвешта же Иисусъ. и рече
имъ. не ръпъштите ме
ждю собою. (Ин.6:44) никътоже не
можетъ прити къ Мьне.
аште не Отець Пославы Мя
привлечетъ Его. и Азъ
въскрешу Его въ после
дьни дьнь. (Ин.6:45) естъ псано
въ пророцехъ. и будутъ
вьси ученици Богомь.



Вьсекъ слышавы отъ
Отца. и навыкъ придетъ
къ Мьне. (Ин.6:46) не еко Отца виде
лъ естъ къто. тъкъмо сяй
отъ Бога виде Отца. (Ин.6:47) амин,
амин, глаголю вамъ. веру
яй въ Мя иматъ живота
вечьнаего. (Ин.6:48) Азъ есмь
хлебъ животъны. (Ин.6:49) Отци
ваши ешя манну въ пу
стыни и умрешя. (Ин.6:50) Сь е
стъ хлебъ съходяй съ небесе.
да аште къто отъ него е
стъ не умьретъ. (Ин.6:51) Азъ е
смь хлебъ живы. съшь
ды съ небесе. аште къто
сънестъ отъ хлеба сего
живъ будетъ въ векъ.
хлебъ бо иже Азъ дамь.
плъть Мое естъ. юже Азъ
дамь за животъ вьсего
мира. (Ин.6:52) пьреаху же ся ию
деи. междю собою глаголю



ште. како можетъ Сь дати
плъть Свою намъ ести.
(Ин.6:53) рече же имъ Иисусъ. амин,
амин, глаголю вамъ. аште
не сънесте плъти Сына Человеческа
го. и пиете кръви Его.
живота не имате вь себе.
(Ин.6:54) едяй Мою плъть. и пия
й Мою кръвь. иматъ жи
вота вечьнаего. и Азъ
въскрешу и въ последь
ни дьнь. (Ин.6:55) Плъть бо Мое и
стинъное естъ брашьно.
и кръвь Мое истинъно естъ
пиво. (Ин.6:56) Еды Мою плъ
ть. и пияй Мою кръвь.
въ мьне пребы и Азъ въ
немь. (Ин.6:57) екоже посъла Мя
живяй Отець. и Азъ живу
Отца ради. и еды Мя тъ
живъ будетъ Мене ради.
(Ин.6:58) сьестъ хлебъ съшьды
съ небесе. не екоже ешя отци



ваши манну и умрешя.
едяй хлебъ сь живъ бу
детъ въ векъ. (Ин.6:59) си рече на съ
нъмишти. учя въ Каперъ
науме. (Ин.6:60) мнози же слыша
въшеи. отъ ученикъ Его ре
шя. жестоко естъ слово се.
къто можетъ Его слушати.
(Ин.6:61) Веды же Иисусъ вь Себе. еко
ръпъштутъ о семь учени
ци Его. рече имъ се ли вы
блазнитъ. (Ин.6:62) Аште убо у
зьрите Сына Человеческаго. въхо
дяшта идеже бе прежде
(Ин.6:63) Духъ естъ иже живетъ. отъ
плъти нестъ пользя ника
кояже. глаголы яже Азъ глагола
хъ вамъ духъ сутъ. и живо
тъ сутъ. (Ин.6:64) нъ сутъ отъ ва
съ етери. иже не веруютъ.
Ведеаше бо искони Иисусъ. къто
сутъ не веруюштеи. и къ
то естъ хотяй предати И.



(Ин.6:65) и глаголааше сего ради рехъ
вамъ. еко никътоже не
можетъ прити къ Мьне.
аште не будетъ дано ему
отъ Отца Моего. (Ин.6:66) отъ сего мно
зи отъ ученикъ Его иду
вьспять. и къ тому не хо
ждаху съ Нимь. (Ин.6:67) Рече же
Иисусъ. обема на десяте. еда
и вы хоштете ити. (Ин.6:68) отъ
вешта Ему Симонъ Петръ.
Господи къ кому идемъ. глаголы
живота вечьнаего имаши.
(Ин.6:69) и мы веровахомъ. по
знахомъ. еко Ты еси Христосъ
Сынъ Бога живаго. (Ин.6:70) отъвешта
имъ Иисусъ. не Азъ ли васъ.
дъва на десяте избрахъ.
и отъ васъ единъ диево
лъ естъ. (Ин.6:71) Глаголааше Июду
Симонова. Искариота.
сь бо хотеаше предати И.
единъ сы отъ обою на десяте.



(Ин.7:1) и хождааше съ ними Иисусъ. въ
Галилеи. не хотеаше бо въ
июдеи ходити. еко искаа
ху Его июдеи убити. (Ин.7:2) бе же
близъ праздьникъ июде
йскъ. скинопигие. (Ин.7:3) решя
же къ Нему братрие Его. пре
иди отъ суду. и иди въ И
юдея. до и учници Твои
видятъ дела Твое. еже
твориши. (Ин.7:4) никътоже бо
въ тайне ничесоже тво
ритъ. и иштетъ самъ еве
быти. аште си (все) тво
риши еви ся всему ми
ру. (Ин.7:5) ни братрие бо вероваху
вь Него. (Ин.7:6) глагола же имъ Иисусъ.
время Мое не у приде.
а время ваше вьсегда го
тово естъ. (Ин.7:7) не можетъ ми
ръ ненавидети васъ. Ме
не же ненавидитъ. еко А
зъ съведетельствую



о немь. еко дела его зъ
ла сутъ. (Ин.7:8) вы вьзидете
въ праздникось. Азъ
не вьзиду въ праздни
къ сь. еко время Мое не и
сплъни ся. (Ин.7:9) си рекъ Самъ
оста в Галилеи. (Ин.7:10) егда
же вьзиду братрие Его
въ праздьникъ. тогда
и Самъ вьзиде. не еве
нъ аки тай. (Ин.7:11) июдеи же Его
искаху въ праздьникъ.
и глаголаху. къде естъ Онъ.
(Ин.7:12) и ръпътъ мъногъ бе о Не
мь въ народехъ. ови глагола
ху еко благъ естъ. ини
же глаголаху ни. нъ льститъ
народы. (Ин.7:13) никотеры же
убо еве глаголаше о Немь. стра
ха ради июдейска. (Ин.7:14) Абие
же въ преполовение пра
здьника. вьзиде Иисусъ въ
цръкъве и учааше. (Ин.7:15) и ди



влеаху ся июдеи
глаголюште. како Сь
кънигы умеетъ не учь
ся. (Ин.7:16) отъвешта же Иисусъ. и ре
че имъ. Мое учение нестъ
Мое. нъ Посълавъшаего Мя.
(Ин.7:17) аште къто хоштетъ волю
Его творити. разумеетъ
о учени кое отъ Бога естъ.
ли Азъ Себе глаголю. (Ин.7:18) глаголяй о себе.
славы своея иштетъ.
а иштяй славы Пославъ
шаего И. Сь истиненъ естъ.
и нестъ неправъды вь Не
мь. (Ин.7:19) не Моси ли дастъ ва
мъ Законъ. и никътоже отъ
васъ творитъ Закона. Чьто
Мене иштете убити.
(Ин.7:20) отъвешта народъ и рече.
бесъ ли имаши. къто Тебе
иштетъ убити. (Ин.7:21) отъве
шта Иисусъ. и рече имъ. еди
но дело сътворихъ. и вь



си дивите ся.
(Ин.7:22) сего ради дастъ
вамъ Моси обре
зание. не еко отъ
Мосеа естъ. нъ отъ отець.
и въ суботу обрезаете
человека. (Ин.7:23) Аште обрезание
приемлетъ человекъ въ субо
ту. да не разоритъ ся За
конъ Мосеовъ. на Мя ли
гневаете ся. еко вьсего
человека съдрава сътворихъ
въ суботу. (Ин.7:24) не судите
на лица. нъ правьдьны
судъ судите. (Ин.7:25) не судите
на лица. нъ правьдьны
судъ судите. (Ин.7:25) глаголаху
же етерии отъ иерусалимленъ.
не Сь ли естъ егоже ишту
тъ убити. (Ин.7:26) и се не обину
я ся глаголетъ. и ничесоже
Ему не глаголютъ. еда како
разумешя кънязи еко Сь
естъ Христосъ. (Ин.7:27) нъ сего вемъ отъ
куду Сь естъ. а Христосъ егда



придетъ. Никъ
тоже не вестъ
отъ куду естъ.
(Ин.7:28) възъва же въ цръ
къве. учя Иисусъ. и глаголя. и
Мене весте. и весте о
тъ куду есмь. и о Себе
не придъ. нъ естъ исти
ньнъ Пославы Мя. его
же вы не весте. (Ин.7:29) Азъ И
вемь. Еко отъ Него есмь
и Тъ Мя посъла. (Ин.7:30) искаху
же яти И. и никътоже не
възложи рукы на Нь.
еко не ю бе пришьлъ годъ
Его. (Ин.7:31) Отъ народа же мно
зи веровашя въ Нь. и глаголаху.
еко Христосъ егда придетъ. еда
больша знамение сътвори
лъ. (Ин.7:32) слышашя же фарисеи.
народъ ръпъштушть о Не
мь се. И посълашя



архиереи. слугы да иму
тъ И. (Ин.7:33) Рече же Иисусъ. еште
мало время съ вами есмь.
и иду къ Пославъшюему
Мя. (Ин.7:34) Поиштете Мене и не
обряштете. идеже есмь
Азъ вы не можете прити.
(Ин.7:35) решя же июдеи къ себе са
ми камо хоштетъ ими
и учити. елины. (Ин.7:36) чьто
естъ слово се еже рече.
вьзиштете Мене и не о
бряштете. и идеже есмь
Азъ вы не можете прити.
(Ин.7:37) въ последни же дьнь
великы. праздьникъ.
стоеаше Иисусъ. и зъваше глаголя.
аште къто жяждетъ. да
придетъ. къ Мьне и пие
тъ. (Ин.7:38) и веруяй въ Мя.
екоже кънигы решя. рекы
отъ чрева Его истекутъ
воды живы. (Ин.7:39) се же рече о Дусе.



иже хотеху приемати. ве
руюштеи вь Него. не ю бо
бе Духъ Святы данъ. еко Иисусъ не ю
бе прославленъ. (Ин.7:40) Мнози
же отъ народа слышавъше
словеса си. глаголаху Сь естъ
въ истину пророкъ. (Ин.7:41) Дру
зи же глаголаху Сь естъ Христосъ. ови
же глаголаху. еда отъ Галилея
Христосъ придетъ. (Ин.7:42) не кънигы
ли решя. еко отъ семене
Давидова. и отъ Витьлеомь
скаго градьца. идеже бе
Давидъ придетъ Христосъ. (Ин.7:43) Распь
ре же быстъ въ народе Его ради.
(Ин.7:44) Етери же отъ нихъ хотеа
ху яти И. нъ никътоже не
възложи на Нь руку.
(Ин.7:45) Приду же слугы. къ архи
ереомъ и фарисеомъ. И ре
шя имъ ти. по чьто не при
весте Его. (Ин.7:46) отъвештавашя слу
гы. николиже тако естъ.



глаголъ человекъ. еко Сь Человекъ. (Ин.7:47) отъве
шташя имъ фарисеи <…> (Ин.7:49) нъ на
родось. иже не вестъ Зако
на прокляти сутъ. (Ин.7:50) глагола Ни
кодимъ къ нимъ. пришеды
къ Нему ноштию. единъ
сы отъ нихъ. (Ин.7:51) еда Законъ
нашь судитъ человеку. аште
не слышитъ отъ него пре
жде. и разумеютъ чьто
творитъ. (Ин.7:52) отъвешташя и ре
шя ему. еда ты отъ Га
лилея еси. испытай и
и виждь. еко отъ Гали
лея пророкъ не придетъ.
(Ин.7:53) и иде къжьдо въ домъ свой.
(Ин.8:1) Иисусъ же иде въ гору Елеонь
скую. (Ин.8:2) ютро же пакы при
де въ цръковь. и вси людие
идеаху къ Нему. и се
дъ учааше я. (Ин.8:3) привеся же
кънижьници и фарисеи
жену въ прелюбодеании яту:



и поставльше ю по среде
(Ин.8:4) глаголашя Ему. Учителю си
жена ята естъ ныне въ пре
любодеании. (Ин.8:5) въ Законе
намъ Моси повеле. тако
выя камениемь поби
вати. Ты же чьто глаголеши.
(Ин.8:6) се же решя искушаюште И.
да бу имели на Нь чьто
глаголати. Иисусъ же низъ покло
нь ся. прьстомь писаше
на земи. (Ин.8:7) еко же прилежа
ху въпрашаюште И. въ
склони ся и рече имъ.
иже васъ без греха естъ.
прежде връзи камень на ню.
(Ин.8:8) и пакы поклонь ся писа
ше на земли. (Ин.8:9) слышавъ
ше исхождаху. единъ по
единому. начьнъше отъ
старьць. и оста единъ.
и жена стояшти по среде.
(Ин.8:10) въсклонь же ся Иисусъ рече ей.



жено. къде сутъ иже на тя
важдаху. никыже ли те
бе осуди. (Ин.8:11) она же рече. ни
кътоже Господи. рече же Иисусъ. ни.
Азъ тебе осуждаю. иди.
и отъ селе не съгрешай
къ тому. (Ин.8:12) Пакы же имъ
рече Иисусъ глаголя. Азъ есмь све
тъ миру. ходяй по Мне.
не иматъ ходити въ тъ
ме. нъ иматъ света жи
вотънаго. (Ин.8:13) решя же Ему
фарисеи. Ты о Себе Са
мъ съведетельствуеши.
съведетельство Твое
нестъ истинъно. (Ин.8:14) отъве
шта Иисусъ. и рече имъ. аште
Азъ съведетельству
ю о Мьне Самомь. съве
детельство Мое (нестъ)
истинъно естъ. еко ве
мь отъ куду придъ. и ка
мо гряду. и камо иду.



(Ин.8:15) вы же по плъти судите.
Азъ не сужду никомуже
(Ин.8:16) аште сужду Азъ судъ
Мой истиньнъ естъ. еко
единъ несмь. нъ Азъ и По
сълавы Мя Отець. (Ин.8:17) и въ За
коне же вашемь. спано е
стъ. еко дъвою человеку съ
ведетельство истинь
но естъ. (Ин.8:18) Азъ есмь съведе
тельствуяй о Мьне Са
момь. и съведетель
ствуетъ о Мьне. Посла
вы Мя Отець. (Ин.8:19) глаголаху же Ему
къде естъ Отець Твой.
Отъвешта Иисусъ. ни Мене ве
сте ни Отца Мего. аште Мя
бисте ведели. и Отца Моего
убо бисте ведели. (Ин.8:20) Сия
глаголы глагола. въ газофила
кии. учя въ цръкъве. и ни
кътоже не етъ Его. еко не
ю бе пришьла година Его.



(Ин.8:21) Рече же имъ пакы Иисусъ. Азъ
иду. и вьзиштете Мене.
и въ гресе вашемь умь
реете. еможе Азъ иду. вы
не можете прити. (Ин.8:22) глаголаху
же июдеи. еда ся Самъ
убиетъ. еко глаголетъ. емо
же Азъ иду. вы не мо
жете прити. (Ин.8:23) Азъ отъ вы
шьнихъ есмь.вы отъ
вьсего мира есте. Азъ
несмь отъ вьсего мира
(Ин.8:24) рехъ убо еко умьрете
въ гресехъ вашихъ. аште
бо веры не емлете Азъ
есмь. умьрете въ гресе
хъ вашихъ. (Ин.8:25) глаголааху же Ему.
Ты къто еси. и рече имъ
Иисусъ. начятъкъ. еко и глголю
вамъ. (Ин.8:26) мъного имамь
о васъ глаголати. и судити.
нъ Посълавы Мя истиннъ
естъ. и Азъ еже слышахъ



отъ Него. си глаголю въ мире.
(Ин.8:27) и не разумешя. еко Отца и
мъ глаголааше Бога. (Ин.8:28) Рече же и
мъ Иисусъ. егда вьзнесете
Сына Человеческаго. тогда разу
мете еко Азъ есмь. и о
Себе ничесоже не твору.
нъ екоже научи Мя Отець. си
глаголю. (Ин.8:29) и Посълавы Мя
съ Мъною естъ. не оста
ви Мене единого Отець. еко
Азъ угодьна творю Ему
вьсегда. (Ин.8:30) си глаголюштю Е
му. мнози веровашя въ
Нь. (Ин.8:31) Глаголаше же Иисусъ. къ веро
вавъшимъ въ Нь июдеомъ.
аште вы пребудете въ
словеси Моемь. въ исти
ну ученици Мои будете.
(Ин.8:32) и разумеете истину.
и истина свободитъ вы.
(Ин.8:33) отъвешташя Ему июдеи.
семя Авраамле есмъ.



и никомуже не работахо
мъ николиже. како Ты
глаголеши. еко свободь бу
дете. (Ин.8:34) отъвешта имъ Иисусъ.
амин, амин, глаголю вамъ.
еко всекъ творяй грехъ.
рабъ естъ греху. (Ин.8:35) А рабъ
не пребываетъ въ дому
въ векъ. сынъ пребывае
тъ въ векъ. (Ин.8:36) аште убо Сынъ
вы свободитъ. въ исти
ну свободь будете. (Ин.8:37) ве
мь еко семя Авраамле е
сте. нъ иштете Мене уби
ти. еко слово Мое не въ
мештаетъ ся въ вы.
(Ин.8:38) Азъ еже видехъ у Отца Мое
го глаголю. и вы убо еже
видесте у отца вашего тво
рите. (Ин.8:39) отъвешташя и решя
ему. отець нашь Авраамъ
естъ. глагола имъ Иисусъ. аште
чяда Аврамле бысте были.



дела Авраамле творили
бысте. (Ин.8:40) ныне же иште
те Мене убити. Человека иже
истину вамъ глаголахъ юже
слышахъ отъ Бога. Сего А
враамъ нестъ сътворилъ.
(Ин.8:41) вы творите дела отца ва
шего. решя же Ему. мы
отъ любодеание несмъ ро
ждени. мы единого Отца
имамъ Бога. (Ин.8:42) рече же имъ Иисусъ.
аште Богъ Отець вашь би былъ.
любили Мя бисте. Азъ бо
отъ Бога изидъ и придъ. конец.
не о Себе бо придъ. нъ Тъ Мя
посъла. (Ин.8:43) по чьто беседы
Моея не разумеете.еко
не можете слышати сло
весе Моего. (Ин.8:44) вы отъ отца
диевола есте. и похоти отца
вашего хоштете творити.
онъ человекоубица бе искони.
и въ истине не стоитъ.
еко нестъ истины вь немь.



егда глаголетъ лъжу. отъ сво
ихъ глаголетъ. еко лъжь естъ
и отець его. (Ин.8:45) Азъ же за не и
стину глаголю. не емлете
веры Мьне. (Ин.8:46) къто отъ ва
съ обличаетъ Мя о гресе.
аште истину глаголю. по чь
то вы веры не емлете
Мьне. (Ин.8:47) иже естъ отъ Бога.
глаголъ Божий послушаетъ.
сего ради вы не послу
шаете. еко несте отъ Бога.
(Ин.8:48) отъвешташя июдеи. и ре
шя Ему. не добре ли глаголе
мъ мы. еко самаренинъ
еси Ты. и бесъ имаши.
(Ин.8:49) отъвештя Иисусъ. Азъ беса
не имамь. нъ чьту Отца
Моего. и вы не чьтете
Мене. (Ин.8:50) Азъ же не ишту
славы Моея. естъ иштяй
и судя. (Ин.8:51) амин, амин, глаголю
вамъ. аште къто слово
Мое съблюдетъ. съмръ


ти не иматъ видети въ векъ.
(Ин.8:52) решя же Ему июдеи. ныне
разумехомъ еко бесъ има
ши. Авраамъ умьретъ и про
роци. и Ты глаголеши. еко аште
къто слово Мое съблюдетъ.
не иматъ въкусити съ
мръти въ векъ. (Ин.8:53) еда Ты
боли еси отца нашего. Авраа
ма. иже умретъ и пророци
умрешя. къто ся Самъ
Ты твориши. (Ин.8:54) отъвешта
Иисусъ. аште Азъ славлю ся
Самъ. слава Мое ничьто
же естъ. естъ Отець Мой сла
вяй Мя. егоже вы глаголете
еко Богъ нашь естъ. (Ин.8:55) и не позна
сте Его. Азъ же вемь И.
и аште реку. еко не вемь Его.
буду подобьнъ вамъ лъжь.
нъ вемь И. и слово Его съблю
даю. (Ин.8:56) Авраамъ отець вашь. ра
дъ бы былъ да би виделъ
дьнь Мой. и виде и въ



здрадова ся. (Ин.8:57) решя же ию
деи къ Нему. пяти деся
тъ летъ не ю имаши. Авраа
мъ ли еси виделъ. (Ин.8:58) рече и
мъ Иисусъ. прежде даже не бы
стъ Авраамъ. Азъ есмь.
(Ин.8:59) вьзяшя же камение. да връ
гутъ на Нь. Иисусъ же съкры ся.
и изиде ицръкве. и про
шьдъ по среде ихъ. идеаше
и хождаше тако. конец. зачало.
(Ин.9:1) И мимо иды виде человека слепа
от рождества. (Ин.9:2) и въпросишя И у
ченици глаголюште. Равви.
къто съгреши. сь ли или
родителе его. да слепъ ро
ди ся. (Ин.9:3) отъвешта Иисусъ. ни сь
съгреши. ни родителе его.
нъ да евятъ ся дела Божие
на немь. (Ин.9:4) Мьне подобаетъ.
делати дела.Пославъ
шааего Мя. доньдеже дьнь
естъ придетъ ношть. егда



никътоже не можетъ дела
ти. (Ин.9:5) егда въ мире есмь све
тъ есмь миру. (Ин.9:6) си рекъ пли
ну на землу. и сътвори
брьние отъ плиновение.
и помаза ему очи брьни
емь. (Ин.9:7) и рече ему иди умы
ся. въ купели Силуамь
сце. еже съказаетъ ся по
съланъ. и иде же. и умы ся
и приде вядя. (Ин.9:8) суседи же.
и иже беаху видели пре
жде. еко проситель бе.
глаголаху. не сь ли естъ седя
и прося. ови глаголаху еко сь
естъ. (Ин.9:9) А ини глаголаху подо
бьнъ ему естъ. онъ же
глаголаше еко азъ есмь. (Ин.9:10) глагола
ху же ему. како ти ся отвре
сте очи. (Ин.9:11) отъвешта онъ и
рече. Человекъ.нарицаемы Иисусъ.
брьние сътвори. и пома
за очи ми. и рече ми. иди
въ купель Силаамлу.



и умы ся. шьдъ же и у
мывъ ся прозьрехъ. (Ин.9:12) ре
шя же ему къто Тъ естъ.
глагола не вемь. (Ин.9:13) веся и къ фа
рисеомъ. иже бе иногда
слепъ. (Ин.9:14) бе же суббота. е
гда сътвори брьние Иисусъ.
и отвръзе ему очи. (Ин.9:15) пакы
же въпрашаху и фарисеи
како прозьре. онъ же рече
имъ. брьние положи мьне
на очию. и умыхъ ся и ви
жду. (Ин.9:16) глаголаху же отъ фари
сей етери. нестъ Сь отъ
Бога Человекъ. еко субботы не
хранитъ. ови глаголааху.
како можетъ Человекъ грешь
нъ. сице знамение тво
рити. и распьре бе вь ни
хъ. (Ин.9:17) глаголашя слепьцю пакы.
ты чьто глаголеши о немь.
еко отвръзе очи твои. онъ
же рече еко пророкъ естъ.
(Ин.9:18) не яся же веры июдеи о немь.



еко бе слепъ и прозьре. до
ньдеже възгласишя роди
теле. того прозьревъша
его. (Ин.9:19) и въпросишя е глаголюште.
сь ли естъ сынъ ваю. егоже
вы глаголета. еко слепъ роди
ся. како убо ныне види
тъ. (Ин.9:20) отъвештасте имъ
родителе его и реста.
то веве еко сь естъ сынъ
наю. и еко слепъ роди ся.
(Ин.9:21) како же ныне видитъ не
веве. ли къто ему отвръ
зе очи не веве. самого
въпросите. въздрастъ
иматъ самъ. о себе да глаголе
тъ. (Ин.9:22) сице ресте родите
ле его. еко боеашете ся.
июдей. юже бо ся беаху
съложили июдеи. да а
ште къто исповестъ Христа.
отълучьнъ сънъмишта
будетъ. (Ин.9:23) сего ради роди
теле его ресте. еко въздра



стъ иматъ. самого въпро
сите. (Ин.9:24) възгласишя же
въторицею человека. иже бе
слепъ. и решя ему. даждь
славу Богу. мы вемъ еко
Человекъ Сь грешьнъ естъ. (Ин.9:25) отъ
вешта же онъ и рече. аште
грешьникъ естъ не вемь.
едино вемь. еко слепъ
бехъ. ныне же вижду.
(Ин.9:26) решя же ему пакы. чьто
сътвори тебе. како отвръ
зе твои очи. (Ин.9:27) отъвешта
имъ. рехъ вамъ юже. и не
слышасте. чьто пакы
хоштете слышати. еда
и вы ученици Его хоште
те быти. (Ин.9:28) они же укори
шя и и решя. ты учени
къ еси Того. мы Мосеови
есмъ ученици. (Ин.9:29) мы ве
мы еко Мосеови глагола Богъ.
Сего же не вемъ отъ куду
естъ. (Ин.9:30) отъвешта человекъ и рече имъ.



о семь убо дивъно естъ.
еко вы не весте отъ ку
ду естъ. и отврьзе очи
мои. (Ин.9:31) вемь же еко грешь
никъ Богъ не послушаетъ.
нъ аште къто богочьтьць
естъ. и волу Его творитъ.
того послушаетъ. (Ин.9:32) отъ
века нестъ слышано. еко
къто отвръзе очи слепу
рождену. (Ин.9:33) аште Сь не би
отъ Бога былъ. не моглъ
бы творити ничесоже.
(Ин.9:34) отъвешташя и решя ему.
въ гресехъ ты родилъ ся
еси вьсь. и ты ли ны
учиши. изгънашя же и
вънъ. (Ин.9:35) слышавъ же Иисусъ.
еко изгънашя и вънъ.
и обретъ и рече ему. ты
веруеши ли въ Сына Божие.
(Ин.9:36) отъвешта онъ и рече къ
то естъ Господи. да веру иму
вь Него. (Ин.9:37) рече же ему Иисусъ.



и виделъ И еси. и глаголя
й съ тобою Тъ естъ.
(Ин.9:38) онъ же рече. верую Господи.
и поклони ся ему. конец.
(Ин.9:39) И рече Иисусъ. на судъ Азъ
въ миръ се придъ. да не ви
дяштеи видятъ. и видя
штеи слепи буду
тъ. (Ин.9:40) слышашя се отъ ва
рисей. сии суштеи съ
нимь. и решя Ему. еда
и мы слепи есмъ. (Ин.9:41) рече
же имъ Иисусъ. аште бисте
слепи были. не бисте
имели греха. ныне же
глаголете. еко видимъ. и гре
хъ вашь пребываетъ. (Ин.10:1) амин,
амин, глаголю вамъ. не въхо
дяй двьрьми въ дворъ о
вьчий. нъ прелазяй ину
ду. тъ тать естъ. и разбо
йникъ. (Ин.10:2) а въходяй двьрь
ми. пастырь естъ овцамъ.
(Ин.10:3) сему двьрьникъ отвръзаетъ.



и овьця гласъ его
слышятъ. и своя
овьця глашаетъ
по имени. и изгони
тъ я. (Ин.10:4) егда своя овь
ця ижденетъ. предъ
ними ходитъ. и овьця
по немь идутъ. еко ве
дятъ гласъ его. (Ин.10:5) по тужде
мь же не идутъ. нъ бежя
тъ отъ него. еко не зна
ютъ штюждего гласа. (Ин.10:6) си
ю притъчу рече имъ Иисусъ.
они же не разумешя чьто
беашя. еже глаголашя имъ.
(Ин.10:7) рече же имъ пакы Иисусъ.
амин, амин, глаголю вамъ.
Азъ есмь двьри овьцамъ.
(Ин.10:8) вьси еликоже ихъ приде
прежде Мене. татие су
тъ и разбойници. нъ не по
слушашя ихъ овьця. (Ин.10:9) Азъ
есмь двьри. Мъною аште
къто вьнидетъ. спасетъ ся.



и вьнидетъ и изидетъ.
и пажить обряштетъ. конец.
(Ин.10:10) тать не приходитъ. нъ да у
крадетъ. и убиетъ. и по
губитъ. Азъ придъ да жи
вота имутъ. (Ин.10:11) Азъ есмь
пастырь добры. пасты
рь добры полагаетъ душу
свою за овьця. (Ин.10:12) а наимь
никъ иже нестъ пастырь.
емуже не сутъ овьця своя.
видитъ влька грядушта.
и оставяетъ овьця и бе
гаетъ. и влькъ расхыти
тъ я. и распудитъ овьця.
(Ин.10:13) а наимьникъ бежитъ. еко
наимьникъ естъ. и не бре
жетъ о овьцахъ. (Ин.10:14) Азъ есмь
пастырь добры. и знаю
моя. и знаютъ Мя моя.
(Ин.10:15) екоже знаетъ Мя Отець. и А
зъ знаю Отца. и душу Мою
полагаю за овьця. (Ин.10:16) и ины
овця имамь. яже не сутъ



отъ двора сего. и ты Ми
подобаетъ привести и глас
Мой услышятъ. и буде
тъ едино стадо. и единъ па
стырь. (Ин.10:17) сего ради Мя Отець лю
битъ. еко Азъ полагаю душу
Мою да пакы приму ю.
(Ин.10:18) Никътоже възъметъ ея отъ
Мене. нъ Азъ полагаю о се
область имамь положи
ти ю. и область имамь
пакы прияти ю. сью за
поведь прияхъ отъ Отца Мо
его. (Ин.10:19) распьре же пакы быстъ
въ июдеихъ. за словеса си
(Ин.10:20) глаголаху же мнози отъ нихъ.
бесъ иматъ. и неистовъ
естъ. чьто его послуша
ете. (Ин.10:21) ини глаголаху. сии глаголи
не сутъ бесънуюштаего ся.
еда бесъ можетъ. слово
мъ очи отврести. (Ин.10:22) бышя
же тогда свяшине въ Иерусалимехъ.
и зима бе. (Ин.10:23) и хождаше Иисусъ.



въ цръкъве. въ притворе
Соломуни. (Ин.10:24) обиду же И
июдеи и глаголаху Ему. до
коле душя нашя вьземлеши.
аште Ты еси Христосъ. рьци на
мъ не обинуя ся. (Ин.10:25) отъве
шта имъ Иисусъ. рехъ вамъ и не
веруете. дела еже творю
Азъ въ имя Отца Моего. та съ
ведетельствуютъ о Мне.
(Ин.10:26) нъ вы не веруете. несте
бо отъ овьць Моихъ. екоже
рехъ вамъ. (Ин.10:27) Овця Моя гла
са Моего слушаютъ. и А
зъ знаю я. и по Мьне гря
дутъ. (Ин.10:28) и Азъ животъ ве
чьны даю имъ. и не по
гыбнутъ въ векъ. и не
въсхытитъ ихъ никъто
же. отъ рукы Моея. (Ин.10:29) Отець Мой
иже дастъ Мьне. болий
всехъ естъ. и никътоже не
можетъ въсхытити ихъ.
отъ рукы Отца Моего. (Ин.10:30) Азъ и Отець



едино есве. (Ин.10:31) вьзяшя же па
кы камение июдеи. да И
побиютъ. (Ин.10:32) и отъвешта имъ
Иисусъ. мънога дела добраа
евихъ вамъ. отъ Отца Моего.
за кое ихъ дело. камение
на Мя мештете. (Ин.10:33) отъве
шташя Ему июдеи глаголюште.
о добре деле не мештемъ
камение на Тя. нъ о власви
мии. еко Ты Человекъ сы тво
риши ся Самъ Богъ. (Ин.10:34) отъве
шта имъ Иисусъ. нестъ ли пса
но въ Законе вашемь. еко А
зъ рехъ бози есте. (Ин.10:35) аште
Онъ рече богы. къ нимъже
рече слово Божие. и не мо
гутъ ся разорити кънигы.
(Ин.10:36) егоже Отець святи. и посъла
въ миръ. вы глагоете еко
власвимлееши. за не
рехъ еко Сынъ Божий есмь. (Ин.10:37) аште
не твору делъ Отца Моего.
не емлете Ми веры. (Ин.10:38) аште



ли творю. аште и Мьне
веры не емлете. дело
мъ Моимъ веру имете.
да разумеете. и веруе
те. еко въ Мьне Отець и Азъ
въ Отци. конец. (Ин.10:39) и скаху же Его
пакы яти. изиде отъ ру
кы ихъ. (Ин.10:40) и иде пакы на о
нъ полъ Иордана. на ме
сто идеже бе Иоанъ. пре
жде крьстя. и пребыстъ ту.
(Ин.10:41) и мнози приду къ Нему.
и глаголааху. еко Иоанъ убо
знамение не сътвори.
ниединогоже. вьсе елико
рече. Иоанъ о Семь исти
на бе. (Ин.10:42) и мнози веровашя
вь Него ту. (Ин.11:1) Бе же етеръ
боля Лазарь отъ Витания.
градьца Марина. и Маръты
сестры ея. (Ин.11:2) бе же Марие.
помазавъшие Господе миромь.
и отьръши нозе Его власы
своими. еяже братъ Лазарь



болеаше. (Ин.11:3) посъласте же се
стре Его къ Нему глаголюшти.
Господи се егоже Ты любиши бо
литъ. (Ин.11:4) слышавъ же Иисусъ рече.
си болезнь нестъ къ съмръ
ти. нъ къ славе Божии. да про
славитъ ся Сынъ Божий сю.
(Ин.11:5) люблеаше же Иисусъ. Марту.
и сестру ея. и Лазаре.
(Ин.11:6) егда же услыша еко болитъ
тогда же пребыстъ. на не
мьже бе месте дъва дьни.
(Ин.11:7) по томь же глагола ученикомъ.
идемъ въ Июдею пакы.
(Ин.11:8) глаголаша Ему ученици Равви
ныне искаху Тебе каме
ниемь побити июдеи.
и пакы ли идеши тамо.
(Ин.11:9) отъвешта Иисусъ. не дъва ли на
десяте часа есте въ дьни.
аште къто ходитъ въ дьне.
не потъкнетъ ся. еко све
тъ мира сего видитъ. (Ин.11:10) Аште
ли къто ходитъ ноштию по



тъкнетъ ся. еко света не
стъ о немь. (Ин.11:11) си рече. и по се
мь глагола. Лазарь другъ нашь
усъпе. нъ иду да възбу
жду и. (Ин.11:12) решя же ученици Его.
Господи. аште усъпе. съпасе
нъ будетъ. (Ин.11:13) Иисусъ же рече о съ
мръти его. они же мьнешя.
еко о успъпении сни и съна
глаголетъ. (Ин.11:14) тогда рече имъ Иисусъ.
не обинуя ся. Лазарь у
мьретъ. (Ин.11:15) и радую ся васъ
ради. да веру имете еко
не бехъ ту. нъ идемъ къ не
му. (Ин.11:16) рече же Тома. нари
цаемы Близньць. къ уче
никомъ. идемъ и мы да
умьремъ съ нимь. (Ин.11:17) пришь
дъ же Иисусъ въ Витанию. обре
те и. четыри дьни иму
шть въ гробе. (Ин.11:18) бе же Вита
ние близъ Иерусалима. еко 15 ста
дий. (Ин.11:19) и мнози же беаху при
шьли. къ Марте и Мари.



да утешятъ и. о брате ею
(Ин.11:20) Маръта же егда услыша.
еко Иисусъ грядетъ сърете И.
а Марие дома седеаше. (Ин.11:21) ре
че же Марта къ Иисусу. Господи аште
би сьде былъ. не би бра
тъ мой умрълъ. (Ин.11:22) нуне ве
мь. еко егоже колижьдо.
просиши отъ Бога дастъ Ти Богъ.
(Ин.11:23) глагола ей Иисусъ. въскръснетъ бра
тъ твой. (Ин.11:24) глагола Ему Марта.
вемь еко въскръснетъ.
въ въскрешение въ после
дьни дьнь. (Ин.11:25) рече же ей Иисусъ.
Азъ есмь вьскрешение и
животъ. веруяй въ Мя.
аште умьретъ оживетъ.
(Ин.11:26) и всекъ живый. и веру
яй въ Мя не умьретъ въ
векъ. имеши ли веру се
му. (Ин.11:27) глагола Ему ей Господи. азъ
веровахъ еко Ты еси Христосъ
Сынъ Божий. грядяй въ миръ.
(Ин.11:28) и се рекъши иде. и призъ



ва Марию сестру свою
тай. и рекъши ей. Учите
ль се естъ. и зоветъ тя.
(Ин.11:29) она же еко услыша. въ
ста скоро. и иде къ Нему.
(Ин.11:30) не бе же не у Иисусъ. пришьлъ
въ вьсь. нъ бе на месте
ете. идеже сърете И
Марта. (Ин.11:31) июдеи же. суште
и съ нею въ дому. и уте
шаюште ю. видевъше
Марию. еко скоро въста и и
зиде. по ней иду глаголюште.
еко идетъ на гробъ и плаче
тъ ся ту. (Ин.11:32) Марие же еко при
де. идеже бе Иисусъ. видевъ
ши и паде Ему на ногу.
глаголюшти Ему Господи. аште би
былъ сьде. не би мой бра
тъ умрълъ. (Ин.11:33) Иисусъ же еко виде
ю плачушту ся. и пришь
дъшяя съ нею июдею. пла
чуштя ся. запрети духу.
и възмути ся Самъ (Ин.11:34) и рече.



къде положисте и. глагола
шя Ему. Господи. гряди и виждь.
(Ин.11:35) и просльзи ся Иисусъ. (Ин.11:36) глаголаху
же июдеи. виждь како лю
блеаше и. (Ин.11:37) етери же отъ
нихъ решя. не можааше
ли Сь отвръзы очи сле
пуему. сътворити. да
и сь не умьретъ. (Ин.11:38) Иисусъ же
пакы претя вь Себе. при
де къ гробу. бе же пешть
и камень належааше на
ней. (Ин.11:39) глагола Иисусъ. възъмете
камень. глагола Ему сестра
умьръшаего. Марта. Господи
юже смръдитъ. четвре
дьневьнъ бо естъ. (Ин.11:40) глагола ей
Иисусъ. не рехъ ли ти. еко аште
веруеши. узьриши сла
ву Божию. (Ин.11:41) вьзяся же ка
мень. Иисусъ же вьзведе очи
выспрь. и рече. Отче хва
лу Тебе въздаю. еко у
слыша Мя. (Ин.11:42) Азъ ведеахъ.



еко всегда Мене послу
шаеши. нъ народа ради. сто
яштаего окръстъ. рехъ да
веру имутъ. еко Ты Мя
посъла. (Ин.11:43) и се рекъ. гласо
мь велиемь възгласи.
Лазоре гряди вънъ. (Ин.11:44) и абие
изиде умьры. обязанъ
ногама и рукама. укрое
мь. и лице его обязано у
брусомь. глагола имъ Иисусъ. ра
здрешите и. и не дейте
его ити. (Ин.11:45) мнози же отъ и
юдей. пришьдъшеи къ Ма
рии. видевъше еже сътво
ри Иисусъ. веровашя вь Него: конец.
(Ин.11:46) етери же отъ нихъ. иду къ
фарисеомъ. и решя имъ.
еже сътворири Иисусъ. (Ин.11:47) събъ
рашя же архиереи. и фари
сеи съборъ. и глаголааху чьто
сътворимъ. еко Человекъ Сь зна
мение многа творитъ. (Ин.11:48) аште
оставимъ И тако. вьси ве



ру имутъ въ Нь. и приду
тъ римлене. и възъмутъ и
место языкъ. (Ин.11:49) единъ же
отъ нихъ Каиафа. архиерей
сы лету тому. рече имъ.
вы не весте ничесоже.
(Ин.11:50) ни помышлеете. еко добре
естъ вамъ. да единъ человекъ
умьретъ за люди. а не вь
сь языкъ погыбнетъ.
(Ин.11:51) сего же о себе не рече. нъ
архиерей сы лету тому
прорече. еко хотеаше Иисусъ.
умьрети за люди. (Ин.11:52) и не тъ
къмо за люди. нъ и да чя
да Божие съберетъ расто
ченаа въ едино. (Ин.11:53) Отъ того
же дьне. съвешташя да И
бу убили. (Ин.11:54) Иисусъ же къ тому
не еве хождааше въ июдеихъ.
нъ иде отъ туду. въ стра
ну близъ въ пустыни
въ Ефреомъ. нарицаемъ
градъ. и ту живеаше. съ у



ченикы Своими. (Ин.11:55) Бе же
близъ Пасха Июдейска.
и вьзиду мнози въ Иерусалимъ.
отъ страны прежде Пасхы.
да очистятъ ся. (Ин.11:56) и искаху
же Иисуса. и глаголаху къ себе въ
цръкъве стояште. чьто ся
мьнитъ вамъ. еко не има
тъ ли прити въ праздьни
къ. (Ин.11:57) дашя бо архиереи. и фа
рисеи. заповедь. да аште
къто оштютитъ И. къде бу
детъ повесте да имутъ И.
(Ин.12:1) Иисусъ же прежде шести дьнъ Па
схы. приде въ Витанию.
идеже бе Лазарь умьры.
егоже въскреси отъ мръ
твыхъ Иисусъ. (Ин.12:2) сътворишя
же Ему вечеру ту. и Ма
рта служааше. Лазарь
же единъ бе отъ вьзлежя
штихъ съ Нимь. (Ин.12:3) Марие же
приимъши. ливру хризмы.
нарда пистикия. многоценны.



помаза нозе Иисусове. и отръ
власы своими нозе Его.
храмина же исплъни ся.
отъ воня хризмьныя.
(Ин.12:4) Глагола же единъ. отъ ученикъ
его. Июда Симонъ Иска
риотьскы. иже И хотеаше
предати. (Ин.12:5) чесо ради хризма
си не продана быстъ. на
трьхъ сътехъ пенязь. и да
на ништимъ. (Ин.12:6) се же рече.
не еко о ништихъ печааше ся
нъ еко тать бе. и ковьче
жьць имы. и въметае
маа ношааше. (Ин.12:7) рече же Иисусъ.
не дей ея. да вь дьнь по
гребение Моего съблюде
тъ ю. (Ин.12:8) ништяя бо вьсегда
съ собою имате. а Мене
не вьсегда имате. (Ин.12:9) Разу
ме же народъ. многъ отъ
июдей еко ту естъ. и при
ду не Иисуса ради тъкъмо. нъ
да и Лазаре видятъ.



егоже въскреси отъ мръ
твыхъ. (Ин.12:10) съвешташя же
архиереи. до и Лазаре уби
ютъ. (Ин.12:11) еко мнози его ради
идеаху июдеи. и верова
ху въ Иисуса. (Ин.12:12) Въ утрей же
дьнь народъ многъ. пришь
ды въ праздьникъ. слы
шавъше еко Иисусъ. грядетъ
въ Иерусалимъ. (Ин.12:13) прияшя ваи
отъ финикъ. и изиду про
тиву Ему. и зъвааху
глаголюште. осанна. благо
словенъ грядяй въ имя
Господне. Царь Издраилевъ.
(Ин.12:14) Обрете же Иисусъ осьля вьсе
де на не. екоже естъ псано.
(Ин.12:15) не бой ся дъшти Сионова.
се Царь твой грядетъ. седя
на жребяте осъли. (Ин.12:16) Сихъ
же не разумешя. учени
ци Его прежде. нъ егда про
славитъ ся Иисусъ. тогда
поменушя еко си бешя о Не



мь псана. и си сътвори
шя Ему. (Ин.12:17) съведетельство
вааше народъ. иже бе съ Ни
мь. егда Лазаре възгла
си отъ гроба. и въскреси е
го отъ мрътвыхъ. (Ин.12:18) сего ради
и противу изиде Ему на
родъ. еко слышашя сътво
рьша знамение. (Ин.12:19) фарисеи
же решя къ себе. видите
еко никааже польза естъ.
се вьсь миръ по Немь иде.
(Ин.12:20) беаху же еллини. етери
отъ въшьдъшихъ. да покло
нятъ ся въ праздьникъ. (Ин.12:21) сии
же приступишя къ Филипу.
иже бе отъ Видъсаиды
Галилейскыя. и моле
аху и глаголюште. господи. хоште
мъ Иисуса видети. (Ин.12:22) приде
Филиппъ и глагола. Аньдрео
ви. и пакы Андреа и Фи
липъ. глаголасте Иисусови.
Иисусъ же отъвешта има глаголя.



приде часъ да прослави
тъ ся Сынъ Человеческы. (Ин.12:24) Амин,
амин, глаголю вамъ. аште зръ
но пьшеньно не умьре
тъ падъ въ земли. то едино
пребываетъ. аште ли у
мьретъ. многъ плодъ
сътворитъ. (Ин.12:25) Любяй
душу свою погу
битъ ю. и ненави
дяй душя своея въ мире
семь. въ животе вечьне
мь съхранитъ ю. (Ин.12:26) Аште
кто Мне служитъ. по Мне
да ходитъ. идеже есмь
Азъ. ту и слуга Мой бу
детъ. и аште къто Мьне
служитъ. почьтетъ и Отець.
(Ин.12:27) Ныне душа Мое възму
ти ся. и чьто реку. Отче
спаси Мя отъ часа сего. нъ
сего ради придъ на годину
сию. (Ин.12:28) Отче прослави имя
Твое. приде же глас съ небесе.



и прославихъ и пакы про
славлу. (Ин.12:29) народъ же стоя
и слышавъ. и глаголаахе гро
мъ быстъ. ини глаголаху
ангелъ глагола Ему. (Ин.12:30) отъвешьта
Иисусъ и рече. не Мене ради
гласъ сь быстъ. нъ (народа) ради
(Ин.12:31) ныне же судъ е
стъ миру сему.
ныне кънязь ми
ра сего изгънанъ будетъ
вънъ. (Ин.12:32) и Азъ аште вьзнесе
нъ буду отъ земля. вься
привлеку къ Себе. (Ин.12:33) се же
глаголааше клепля. коею съ
мрътию хотеаше умьре
ти. (Ин.12:34) отъвешта Ему наро
дъ. мы слышахомъ отъ
Закона. еко Христосъ пребыва
етъ въ векъ. и како Ты глаголе
ши. вьзнести ся подоба
етъ Сыну Человеческому. къто
Сь естъ Сынъ Человеческы. (Ин.12:35) рече же
ему Иисусъ. еште въ мало время



светъ въ васъ естъ. ходи
те доньдеже светъ
имате. да тьма васъ не
иметъ. и ходяй въ тьме.
не вестъ камо идетъ. (Ин.12:36) донь
деже светъ имате. веру
ете въ светъ. да сынови све
ту будете. си глагола Иисусъ.
и шьдъ съкры ся от нихъ.
(Ин.12:37) толика же знамение съ
творьшю Ему предъ ними.
не веровааху Ему. (Ин.12:38) да съ
будутъ ся словеса Иса
йя пророка еже рече. Господи къ
то верова слуху ваше
му. и мышьца Господне. ко
му отъкры ся. (Ин.12:39) Сего ради
не можаху веровати. еко
пакы рече Исайе. (Ин.12:40) осле
пи очи ихъ. и окаменилъ
естъ сръдьца ихъ. да не
видятъ очима. ни разу
меютъ сръдьцемь. и о
братятъ и ицелю я.



(Ин.12:41) Си рече Исайе. егда виде сла
ву Его. и глагола о Немь. (Ин.12:42) обаче
убо и отъ кънязь. мнози
веровашя вь Него. нъ фари
сей ради не исповедааху.
да не исънъмишть изгна
ни будутъ. (Ин.12:43) вьзлюбишя
бо паче славу человеческу. неже
славу Божию. (Ин.12:44) Иисусъ же въ
зъва и рече. веруяй вь Мя
не веруетъ въ Мене. нъ
въ Посълавъшаего Мя.
(Ин.12:45) и видяй Мя видитъ По
сълавшаего Мя. (Ин.12:46) Азъ
светъ въ вьсь миръ при
дъ. да вьсекъ веруяй
въ Мя. въ тьме не пребу
детъ. (Ин.12:47) и аште кто услы
шитъ. глаголы Моя. и не съ
хранитъ ихъ. Азъ не су
жду ему. не придъ бо да
сужду миру. нъ да съпа
су миръ. (Ин.12:48) отъметаяй ся
Мене. и не приемля глаголъ



Моихъ. иматъ судяшта
его ему. слово еже глаголахъ
то судтиъ ему. въ после
дьни дьнь. (Ин.12:49) еко Азъ о Себе
не глаголаахъ. нъ Посълавы
Мя Отець. тъ Мьне запове
дь дастъ. чьто реку. и чь
то възглаголу. (Ин.12:50) и вемь
(еко) заповедь Его. животъ
вечьны естъ. еже убо
Азъ глаголю. екоже рече Мне
Отець тако глаголю. (Ин.13:1) Прежде же
праздьника Пасце. веды
Иисусъ еко приде Ему година.
ди и преидетъ отъ мира
сего къ Отцю. възлюбль
своя. суштяя въ вьсемь
мире. до коньца вьзлюби я.
(Ин.13:2) И вечери бывъши. дие
волу юже въложшю въ
сръдьце Июде Симоно
ву. Искариотьскуему.
да И предастъ. (Ин.13:3) Веды
же Иисусъ. еко вьсе дастъ Ему



Отець въ руце. и еко отъ Бога изидъ.
и къ Богу грядетъ. (Ин.13:4) Въста съ
вечеря. и положи ризы.
и приимъ ле(о)нтий. препо
еса ся. (Ин.13:5) по томь же волие
воду въ умывальницу.
и начатъ умывати нозе
ученикомъ. и отирати ле
нтиемь. имьже бе препо
есанъ. (Ин.13:6) приде же къ Симо
ну Петру. и глагола Ему тъ
Господи. Ты ли мои умыеши
нозе. (Ин.13:7) отъвешта Иисусъ. и рече
ему. еже Азъ твору ты
не веси ныне. разуме
еши же по сихъ. (Ин.13:8) глагола Ему
Петръ. не умыеши моею
ногу въ векъ. отъвешта
ему Иисусъ. аште не умыю
тебе. не имаши чясти съ
Мною. (Ин.13:9) глагола Ему Симонъ
Петръ. Господи не нозе мои тъ
къмо. нъ и руце и главу.
(Ин.13:10) глагола ему Иисусъ. измъвены



не требуетъ. тъкъмо но
зе умыти. естъ бо вьь
чистъ. и вы чисти есте
нъ не вьси. (Ин.13:11) ведеаше бо пре
даюштаего И. сего ради ре
че. еко не вси есте чисти.
(Ин.13:12) егда умы нозе ихъ. и
приятъ ризы Своя. и вь
злеже. пакы рече имъ
весте ли что сътворихъ
вамъ. (Ин.13:13) вы глашаете
Мя Учителе и Господе. и добре
глаголете есмь бо (Ин.13:14) Аште у
бо Азъ умыхъ ваши нозе.
Господь и Учитель. и вы длъ
жьни есте другъ другу.
умывати нозе. (Ин.13:15) образъ
дахъ вамъ. да екоже Азъ
творихъ вамъ. и вы то
рите. (Ин.13:16) Амин, амин, глаголю
вамъ. нестъ рабъ боли
господе своего. ни апостолъ боли
посълавшаего и. (Ин.13:17) аште си
весте блажени есте. аште



творите е. (Ин.13:18) не о вьсехъ васъ
глаголю. Азъ бо вемь еже избъ
рахъ. нъ да кънигы събуду
тъ ся. еко еды съ Мною
хлебъ. вьздвигнетъ на
Мя пяту свою. (Ин.13:19) отъ селе
глаголю вамъ. прежде даже
не будетъ. да егда буде
тъ весте еко Азъ есмь.
(Ин.13:20) Амин, амин, глаголю вамъ.
приемляй аште кого послю
Мене приемлетъ. а прие
мляй Мене. приемлетъ По
сълавьшаего Мя. (Ин.13:21) Си рекъ
Иисусъ. възмути ся духомь.
и съведетельствова и рече.
амин, амин, глаголю вамъ.
еко единъ отъ васъ преда
стъ Мя. (Ин.13:22) Съзирааху же ся
междю собою ученици.
не домысляште о комь глаголе
тъ. (Ин.13:22) Бе же вьзлежя единъ
отъ ученикъ Его на лоне Иисусове.
егоже люблеаше Иисусъ. (Ин.13:24) пома



ну же сему Симонъ Петръ.
въпросити И къто убо
естъ. о немьже глаголетъ. (Ин.13:25) на
падъ же тако на пръси Иисусовы.
глагола Ему. Господи къто естъ. (Ин.13:26) отъ
вешта Иисусъ. тъ естъ емуже
Азъ омочь хлебъ подамь.
и омочь хлебъ приятъ. и да
стъ Июде Симону Искари
отьскуму. (Ин.13:27) и по хлебе.
тогда вьниде въ нь сотона.
Глагола ему Иисусъ. еже твориши
твори скоро. (Ин.13:28) сего же никъ
тоже не разуме. вьзлежя
штихъ. чесо ради рече ему.
(Ин.13:29) етери бо мьнеаху. по неже
ковьчежьць имеаше Июда.
еко глаголетъ ему Иисусъ. купи е
гоже требуемъ на празь
никъ. ли ништимъ да нечь
то дастъ. (Ин.13:30) приимъ же онъ
хлебъ. изиде абие. бе же
ношть. (Ин.13:31) егда изиде. глагола же Иисусъ.
Ныне прослави ся Сынъ Человеческы.



и Богъ прослави ся о Немь. (Ин.13:32) аште
Богъ прославитъ ся о Немь.
и Богъ прославитъ И в Себе. и
абие прославитъ И. (Ин.13:33) чя
дьца еште мало съ вами е
смь. вьзиштете Мене.
и екоже рехъ июдеомъ. еко
еможе Азъ иду вы не мо
жете прити. и вамъ глаголю
ныне. (Ин.13:34) заповедь нову
даю вамъ. да любите дру
гъ друга. екоже вьзлюби
хъ вы. да и вы любите
другъ друга. (Ин.13:35) о семь ра
зумеютъ вси. еко Мои
ученици есте. аште лю
бовь имате междю собою
(Ин.13:36) глагола Ему Симонъ Петръ.
Господи. камо идеши. отъве
шта ему Иисусъ. еможе Азъ
иду. не можеши ныне по
Мьне ити. последь же по
Мне идеши. (Ин.13:37) Глагола Ему
Петръ. Господи по чьто ныне



по Тебе не могу ити. не
не душу мою за Тя положу.
(Ин.13:38) отъвешта ему Иисусъ. душу ли
твою за Мя положиши.
амин, амин, глаголю тебе.
не възгласитъ куръ. до
ньдеже отъвръжеши ся Ме
не три краты. (Ин.14:1) да не съму
штаетъ ся ваше сръдьце.
веруйте въ Бога. и въ Мя ве
руйте. (Ин.14:2) въ домъ Отца Моего
обители многы сутъ.
аште ли же ни. реклъ би
мь вамъ. еко иду угото
вати место вамъ. (Ин.14:3) и еште
иду пакы приду. и у
готоваю место вамъ. и по
иму вы къ Себе. да идеже
есмь Азъ и вы будете.
(Ин.14:4) и еможе Азъ иду весте пу
ть. (Ин.14:5) глагола Ему Тома Господи. не ве
мъ камо идеши. и како пу
ть можемъ ведети. (Ин.14:6) глагола е
му Иисусъ. Азъ есмь путь



и истина. и животъ. никъ
тоже придетъ къ Отцю. тъкмо
Мною. (Ин.14:7) аште Мя бисте зна
ли. и Отца Моего знали би
сте убо. отъ селе позна
сте И. и видесте И. (Ин.14:8) глагола Е
му Филипъ. Господи покажи на
мъ Отца . и довьлетъ намъ
(Ин.14:9) глагола ему Иисусъ толико время
съ вами есмь. и не позна
ли Мене Филиппе. виде
вы Мене виде Отца. Како ты
глаголеши покажи намъ Отца. (Ин.14:10) Не ве
руеши ли еко Азъ въ Отци. и (Отець)
въ Мне естъ. глаголы яже А
зъ глаголю вамъ. о Себе не
глаголю. Отець же пребываяй
въ Мьне. Тъ творитъ дело.
(Ин.14:11) веру имете Мьне. еко Азъ
въ Отци. и Отець въ Мьне. Аште
ли же ни. за та дела веру
емлете Ми. (Ин.14:12) амин, амин,
глаголю вамъ. веруяй въ Мя.
дела еже творую и тъ творитъ.



и больша творитъ сихъ. еко
Азъ къ Отцю гряду. (Ин.14:13) и егоже
колижьдо просите въ имя
Мое. то створу. да просла
витъ ся Отець о Сыне. (Ин.14:14) и аште
чесо просите въ имя Мое.
то сътвору. (Ин.14:15) аште любите
Мя. заповеди Моя съблю
дете. (Ин.14:16) и Азъ умолу Отца.
и иного Параклита дастъ
вамъ. да будетъ съ вами
въ векы. (Ин.14:17) Духъ истины.
егоже вьсь миръ не може
тъ прияти. еко не видитъ
Его ни знаетъ Его. вы же
знаете И. еко въ васъ пре
бываетъ. и въ васъ
будетъ. (Ин.14:18) не оставлю
васъ сиръ. приду къ
вамъ. (Ин.14:19) еште мало
и вьсь миръ не .. ви
дитъ Мене. вы же
видите Мя. еко Азъ живу.
и вы живи будете. (Ин.14:20) въ тъ



дьнь разумеете вы. еко
Азъ въ Отци Моемъ. и вы въ
Мьне есте. и Азъ въ васъ
(Ин.14:21) имеяй заповеди Моя.
и съблюдая я. тъ естъ лю
бяй Мя. а любяй Мя. вьзлю
бленъ будетъ Отцемь Моимь
и Азъ въжлюблу и. и евлю
ся ему Самъ. (Ин.14:22) Глагола Ему Ию
да. не Искариотьскы. Господи
то быстъ. еко намъ хоште
ши ся евити. а не вьсему
миру. (Ин.14:23) отъвешта Иисусъ и рече
ему. аште кто любитъ (Мя)
слово Мое съблюдетъ. и (Отець)
Мой възлюбитъ и. и къ не
му идеве. и обите
ль у Него сътвори
ве. (Ин.14:24) не любяй Мене
и словесъ Моихъ
не съблюдаетъ.
и слово еже слы
шасте нестъ Мое. нъ Посъ
лавъшаего Мя Отца. (Ин.14:25) Си глаголахъ



вамъ. въ васъ сы. (Ин.14:26) Паракли
тъ же Духъ Святы. егоже посъ
летъ Отець въ имя Мое. Тъ вы
научить вьсему. и въспо
мянутъ вамъ все. еже ре
хъ вамъ. (Ин.14:27) миръ Мой даю вамъ
не екоже вьсь миръ даетъ.
Азъ даю вамъ. да не съму
штаетъ ся сръдьце ваше.
ни устрашаетъ. (Ин.14:28) слыша
сте еко Азъ рехъ вамъ. иду
и приду къ вамъ. аште би
сте любили Мя. въздра
довали ся бисте убо. еко
иду къ Отцю. еко Отець боли
Мене естъ. (Ин.14:29) и ныне рехъ ва
мъ. прежде даже не буде
тъ. да егда будетъ. веру
имете еко Азъ рех вамъ.
(Ин.14:30) юже не много глаголю съ вами.
грядетъ бо сего мира кънязь.
и въ Мьне не иматъ ничесоже.
(Ин.14:31) нъ да разумеетъ вьсь миръ.



еко люблу Отца. и екоже за
поведе Мьне Отець. тако твору.
въстанете идемъ отъ суду
(Ин.15:1) Азъ есмь лоза истинънае.
и Отець Мой делатель естъ.
(Ин.15:2) вьсеку разгу о Мьне не тво
ряшту плода. изъметъ ю
и вьсеку творяшту плодъ
отребитъ ю. да плодъ бол..
сътворитъ. (Ин.15:3) юже вы чисти
есте. за слово еже глаголахъ
вамъ. (Ин.15:4) будете въ Мьне.
и Азъ въ васъ. еко бо розга
не можетъ плода творити
о Себе. аште не будетъ на
лозе. тако ни вы. аште въ
Мьне не пребудете. (Ин.15:5) Азъ е
смь лоза. вы раждие. иже
будетъ въ Мне. и Азъ вь немь
сътворитъ плодъ многъ.
еко без Мене не можетъ
творити ничесоже. (Ин.15:6) аште кто
въ Мне не пребудетъ. извръ
жетъ ся вънъ. екоже розга.



и исъшетъ. и събираютъ ю
и въ огнь вълагаютъ. (Ин.15:7) Аште
пребудете въ Мьне. и глаголи
Мои въ васъ пребудутъ.
емуже колиждо хоштете.
просите и будетъ вамъ.
(Ин.15:8) о семь бо прослави ся Отець
Мой. да плодъ многъ сътво
рите. и будете Мои уче
ници. (Ин.15:9) екоже вьзлюби Мя
Отець. и Азъ възлюбихъ вы.
будете въ любъви Моей.
(Ин.15:10) аште заповеди Моя съблю
дете. пребудете въ лю
бъви Моей. екоже Азъ. за
поведи Отца Моего съблюдо
хъ. и пребываю вь Него
любъве. (Ин.15:11) се глаголахъ вамъ.
да радость Мое въ васъ бу
детъ. и радость ваша исплъ
нитъ ся. (Ин.15:12) си же естъ запове
дь Мое. да любите другъ
друга. екоже възлюбихъ
вы. (Ин.15:13) Большя сея любъве



не иматъ никътоже. да кто
душу свою положитъ за дру
гы своя. (Ин.15:14) Вы друзи Мои
есте. аште творите елико
Азъ заповедаю вамъ. (Ин.15:15) юже
не глаголю вамъ робъ. рабъ бо не
вестъ чьто творитъ господь его.
вы же рехъ другы. еко вь
се еже слышахъ отъ Отца
Моего. съказахъ вамъ. (Ин.15:16) не
вы Мене избърасте. нъ
Азъ избърахъ вы. и поло
жихъ вы. да вы идете.
и плодъ принесете. и пло
дъ вашь пребудетъ. Да е
гоже колиждо просите.
отъ Отца въ имя Мое дастъ
вамъ. (Ин.15:17) Си заповедаю ва
мъ да любите другъ друга
(Ин.15:18) аште миръ васъ ненави
дитъ ведите еко Мене пре
жде вьзненавиде. (Ин.15:19) аште
отъ мира бысте были.
миръ убо своя любилъ би.



еко же отъ мира несте. нъ А
зъ избърахъ вы отъ мира.
сего ради ненавидитъ ва
съ миръ. (Ин.15:20) Помьните слово
еже Азъ рехъ вамъ. нестъ
рабъ боли господе своего. Аште
Мене изгънашя. и васъ и
жденутъ. аште слово
Мое съблюдошя. и ваше съ
блюдутъ. (Ин.15:21) нъ си въсе тво
рятъ вамъ за имя Мое. еко не ве
дятъ Посълавъшаего Мя.
(Ин.15:22) Аште не бимь пришьлъ и
глаголалъ имъ. греха не бу и
мели. ныне же вины не
имутъ о гресе своемь.
(Ин.15:23) ненавидяй Мене и Отца Мо
его ненавидитъ. (Ин.15:24) Аште
дела не бимь сътвори
лъ вь нихъ. ихъже никъ
тоже инъ не сътвори. гре
ха не бу имели. ныне
же и видешя. и вьзнена
видешя. и Мене и Отца Моего.



(Ин.15:25) нъ да събудетъ ся слово
псаное въ Законе ихъ. еко
вьзненавидешя Мя спыти
(Ин.15:26) Егда же придетъ Параклитъ.
егоже посълю вамъ отъ Отца
Духъ истиньны. иже отъ
Отца исходитъ. Тъ съведе
тельствуетъ о Мьне. (Ин.15:27) и (вы)
же съведетельствуите
еко искони съ Мною есте.
(Ин.16:1) си глаголахъ вамъ. да не събла
зните ся. (Ин.16:2) отъ сънъмишт..
ижденутъ вы нъ приде
тъ година. поминаете си.
Еко Азъ рехъ вамъ. сихъ же
вамъ ис пръва не рехъ. еко
съ вами бехъ. (Ин.16:5) ныне же и
ду къ Посълавъшюему Мя.



и никтоже отъ васъ не въ
прашаетъ Мене. камо идеши.
(Ин.16:6) нъ еко си глаголахъ вамъ. скръ
бь исплъни сръдьца ваша.
(Ин.16:7) нъ Азъ истину глаголю вамъ.
добрее естъ вамъ да Азъ.
иду. аште бо не иду Азъ.
Параклитъ не придетъ къ ва
мъ. (Ин.16:8) и пришьдъ Онъ. обличи
тъ всего мира о гресе и о пра
вде и о суде. (Ин.16:9) о гресе убо
еко не веруютъ въ Мя. (Ин.16:10) о пра
вьде же.еко къ Отцю иду. и кто
му не видите Мене. (Ин.16:11) о су
де же. еко князь мира сего
осужденъ быстъ. (Ин.16:12) Еште много
имамь глаголати вамъ. нъ не
можете носити ныне. (Ин.16:13) егда
же придетъ Онъ Духъ исти
ньны наставитъ вы. на
всеку истину. не о Себе бо
глаголати иматъ.нъ елико аште
услышитъ глаголати иматъ.
и грядуштаа вьзвеститъ вамъ.



(Ин.16:14) Онъ Мя прославитъ. еко отъ
Моего прииметъ. и вьзве
ститъ вамъ. (Ин.16:15) все елико и
матъ Отець. Мое сутъ. Сего
ради рехъ. еко отъ Моего прии
метъ. и вьзвеститъ ва
мъ. (Ин.16:16) въ мале. и ктому не ви
дитъ Мене. и пакы въ ма
ле и узьрите Мя. и еко иду
къ Отцю. (Ин.16:17) решя же и отъ учени
къ Его къ себе. чьто се естъ
еже глаголетъ къ намъ. въ мале
и не видите Мене. и пакы
въ мале узьрите Мя. и еко
иду къ Отцю. (Ин.16:18) глаголааху же чь
то убо естъ се. еже глаголетъ
въ мале. не вемъ чьто глаголетъ.
(Ин.16:19) Разуме же Иисусъ.еко хотеаху (И)
въпрашати. и рече имъ. о се
мь ли сътязаете ся. междю
собою. еко рехъ въ мале и не
видите Мене. и пакы въ
мале узьрите Мя. (Ин.16:20) амин,
амин, глаголю вамъ. еко въспла



чете ся. и въздрыдаете
вы. а вьсь миръ въздраду
етъ ся. вы же печальни бу
дете. нъ печаль ваша въ ра
дость будетъ. (Ин.16:21) жена егда
раждаетъ. печаль иматъ.
еко приде годъ ея. егда же
родитъ отрочя. къ тому не
помьнитъ скръби за радо
сть. еко роди ся человекъ въ миръ.
(Ин.16:22) и вы же убо ныне. печа
льни будете. пакы же
..зьру вы. и въздраду
етъ ся сръдьце ваше. и ра
дости вашея никътоже на
възъметъ отъ васъ.
(Ин.16:23) и въ тъ дьнь Мене не
въпросите ничесо
же. амин, амин, глаголю ва
мъ. аште чесо просите
у Отца въ имя Мое дастъ
вамъ. (Ин.16:24) до селе не просисте
ничесоже. въ имя Мое. про
сите и примете. да радо



сть ваша исплънена будетъ.
(Ин.16:25) Си въ притъчахъ глаголахъ вамъ
придетъ година. егда к тому
въ притъчахъ не глаголю вамъ
нъ не обинуя ся о Отци. вьзве
шту вамъ. (Ин.16:26) въ тъ дьнь въ и
мя Мое въспросите. и не
глаголю вамъ. еко Азъ умолю
Отца о васъ. (Ин.16:27) Самъ бо Отець люби
тъ вы. еко вы Мене вьзлю
бисте. и веровасте еко отъ
Бога изидъ. (Ин.16:28) изидъ отъ Отца.
и придъ въ вьсь миръ. и и
ду къ Отцю. (Ин.16:29) глаголашя Ему уче
ници Его. се ныне
обинуя ся глаголеши.
а притъчя ниединоя
же глаголеши. (Ин.16:30) ныне вемъ еко
веси все. и не требуеши
да къто Тя въпрашаетъ. о се
мь веруемъ.еко отъ Бога еси
ишьлъ. (Ин.16:31) Отъвешта имъ Иисусъ.
ныне ли веруете. (Ин.16:32) се гря



детъ година. и ныне приде.
да разидеъ ся кождо въ свое.
и Мене единого оставите.
и несмь единъ. еко Отець съ
Мною естъ. (Ин.16:33) Си глаголахъ ва
мъ да въ Мьне миръ имате.
въ всемь мире скръбни
будете. нъ дръзайте. Азъ
побебедихъ всего мира.
(Ин.17:1) си глагола Иисусъ. и възведе очи
Свои на небо и рече. Отче при
де часъ. прослави Сына Сво
его. и до и Сынъ Твой просла
витъ Тя. (Ин.17:2) екоже далъ Ему
еси власть вьсекоя плъ
ти. да всеко еже Ему еси
далъ. дастъ имъ живота
вечьнаго. (Ин.17:3) се же естъ ве
чьны животъ. да знаютъ
Тебе единого истиньнаго
Бога. и егоже посъла Иисусъ Христа.
(Ин.17:4) Азъ прославихъ Тя на зе
мли. дело съвръшихъ.еже
далъ еси мьне да сътворю.



(Ин.17:5) и ныне прослави Мя Отче у
Тебе Самого. славу юже
имехъ. прежде. даже не быстъ
у Тебе вьсь миръ. (Ин.17:6) евихъ
имя Твое человекомъ. яже далъ
еси Мьне отъ вьсего мира.
Твои бешя и Мьне я далъ
еси. и слово Твое съхранишя.
(Ин.17:7) ныне разумешя. еко все
елико далъ еси Мьне. отъ Те
бе сутъ (Ин.17:8) еко глаголы яже да
стъ Мьне. дахъ имъ. и ти
прияшя. и разумешя въ и
стину. еко отъ Тебе изидъ
и веровашя еко Ты Мя по
съла. (Ин.17:9) Азъ о сихъ молю.
не о вьсемь мире молю.
нъ о сихъ яже далъ еси Мьне.
еко Твои сутъ. (Ин.17:10) и Мое вьсе
Твое сутъ. и Твое Мое.
и прославихъ ся вь нихъ.
(Ин.17:11) и к тому несмь въ всемь
мире. и и сии въ всемь ми
ре. сутъ. и Азъ къ Тебе гряду.



(Ин.17:24) <…> дятъ славу Мою. юже да
лъ еси Мьне. еко вьзлюби
лъ Мя еси. прежде съложе
ние всего мира. (Ин.17:25) Отче правь
дъны. и вьсь миръ Тебе
не позна. Азъ же Тя познахъ.
и сии познашя еко Ты Мя
посъла. (Ин.17:26) И съказахъ имъ
имя Твое. и съкажу. да лю
бы еюже Мя еси вьзлюби
лъ. вь нихъ будетъ. и Азъ
вь нихъ. зачало. (Ин.18:1) Си рекъ Иисусъ.
изиде съ ученикы Сво
ими. на онъ полъ острова
Кедрьска. идеже бе врътъ.
въ ньже вьниде Самъ и у
ченици Его. конец. (Ин.18:2) Ведеа
ше Июда иже И предаше
место. еко множицею
събираше ся Иисусъ. ту съ уче
никы Своими. (Ин.18:3) Июда же при
мъ спиру. и отъ архиерей
и фарисей слугы. приде
тамо съ светилы и свещами. и оружии.



(Ин.18:4) Иисусъ же веды вьсе грядушта
на Нь. ишьдъ рече имъ. кого
иштете. (Ин.18:5) отъвешташя Ему
Иисуса Назареа. глагола имъ Иисусъ.
Азъ есмь стоеаше же Июда
иже И предааше съ ними
(Ин.18:6) да еко рече имъ Азъ есмь
иду вьспять и паде на зе
мли. (Ин.18:7) пакы же я въпроси Иисусъ
кого иштете. они же решя
Иисуса Назареа. (Ин.18:8) отъвештя Иисусъ
рехъ вамъ еко Азъ есмь.
аште убо Мене иштете не
дейте сихъ ити. (Ин.18:9) да събу
детъ ся слово еже рече. еко
яже далъ еси Мьне. не по
губихъ. никогоже от нихъ.
(Ин.18:10) Симонъ же Петръ. имы но
жь извлече и. и удари
архиереова раба. и уреза
ему ухо десное. Бе же имя рабу Малхъ. (Ин.18:11) Рече же
Иисусъ. Петрови. въньзи ножь
въ ножьниця. чашу юже да



стъ Мьне Отець. не имамь
ли пити ея. (Ин.18:12) спира же и
тысуштьникъ. и слугы
июдейскы. яшя Иисуса. и съ
вязашя И. (Ин.18:13) И ведошя И
къ Анне прьвее. бе бо тьсть
Каиафе. иже бе архиереи
лету тому. (Ин.18:14) бе же Каиафа.
давы съветы июдео
мъ. еко добрее естъ еди
ному человеку умьрети за
люди. (Ин.18:15) По Иисусе же идеаше
Симонъ Петръ. и другы
ученикъ. ученикъ же тъ
бе знаемъ. архиереови.
и вьниде съ Иисусомь. въ дво
ръ архиереовъ. (Ин.18:16) Петръ же
стоеше при двьрехъ вьне.
Изиде же ученикъ тъ.
иже бе знаемъ архиереови.
и рече двьрьници. и въве
де Петра. (Ин.18:17) Глагола же раба двь
рьница Петрови. еда и ты
отъ ученикъ еси Человека Того.



глагола онъ несмь. (Ин.18:18) стоеху же
раби. и слугы огнь сътво
рьше. еко зима бе. и греаху
бе же съ ними Петръ стоя и грея
(ся) (Ин.18:19) Архиереи же въпроси Иисуса
о ученицехъ Его. и о учении
Его. (Ин.18:20) Отъвешта ему Иисусъ. Азъ
не обинуя ся глаголахъ вьсему
миру. Азъ вьсегда учихъ
на сънъмишти. и въ цръкъве
идеже вьси июдеи съне
млутъ ся. и тай не глаголахъ
ничесоже. (Ин.18:21) Чьто Мя въпра
шаеши. въпроси слышавъ
шяя. чьто глаголахъ имъ. се
си ведятъ еже рехъ Азъ.
(Ин.18:22) Си рекъшю Ему. единъ отъ
престояштихъ слугъ. у
дари въ ланиту Иисуса. рекъ.
тако ли отъвештаваеши архи
ереови. (Ин.18:23) Отъвешта ему Иисусъ.
аште зъле глаголахъ сьведе
тельствуй о зьле. аште
ли добра чьто Мя биеши.
(Ин.18:24) Посъла же И Анна съвязана



къ Каиафе архиереови.
(Ин.18:25) Бе же Симонъ Петръ
стоя и грея ся. решя
же ему. еда и ты отъ уче
никъ Его еси. онъ же.
.отъвръже ся. и рече несмь.
(Ин.18:26) глагола единъ отъ рабъ архиере
овъ ужика сы. емуже у
реза Петръ ухо. не азъ ли
тя видехъ въ връте съ Нимь.
(Ин.18:27) пакы же Петръ отъвръже ся.
и абие куръ възгласи. зачало.
(Ин.18:28) Веся же Иисуса отъ Каиафы.
въ преторъ. бе же за утра.
и ти не вьниду въ притворъ. конец.
да не оскврънятъ ся. нъ да е
дятъ пасху. конец. (Ин.18:29) Изиде же
къ нимъ и Пилатъ вънъ. и рече.
кую речь приносите на Человека
Сего. (Ин.18:30) отъвешташя же и решя
ему. аште не би былъ. Сь
зълодей. не бихомъ преда
ли Его тебе. (Ин.18:31) рече же имъ Пила
тъ. поимете И вы. и по За



кону вашему судите Ему.
решя же ему июдеи.
намъ не достоитъ ни
когоже убити. (Ин.18:32) да слово Иисусово
събудетъ ся. еже рече клее
пля. коею съмрътию хотеа..
умьрети. (Ин.18:23) Вьниде же па
кы Пилатъ въ преторъ. и гла
си Иисуса и рече Ему. Ты ли
еси Царь Июдейскъ. (Ин.18:34) отъве
шта ему Иисусъ. о себе ли се т..
глаголеши. ли ини тебе решя
о Мьне. (Ин.18:35) Отъвешта Пилатъ
еда азъ жидовинъ. есмь ро
дъ Твой. и архиереи преда
шя Тя мне. чьто еси сътво
рилъ. (Ин.18:36) отъвешта Иисусъ. Царство
Мое нестъ отъ сего мира
аште отъ сего мира бы бы
ло Царство Мое. слугы убо
Моя подвизалы ся бышя.
да не преданъ бимь июдео
мъ. ныне же Царство Мое нестъ
отъ суду. (Ин.18:37) Рече же Ему



Пилатъ. убо Царь ли еси Ты
отъвешта Иисусъ. ты глаголеши еко
Царь есмь Азъ. Азъ на се роди
хъ ся. и на се придъ. въ вьсь
миръ. да съведетельству
ю о истине. вьсекъ иже
естъ отъ истины. послу
шаетъ гласа Моего. (Ин.18:38) Глагола Е
му Пилатъ. чьто естъ и
стина. и се рекъ. пакы и
зиде къ июдеомъ. и глагола и
мъ. азъ ниединоя вины
не обретаю вь Немь. (Ин.18:39) Естъ
же обычай вамъ. да еди
ного вамъ отъпушту на
Пасху. Хоштете ли убо
да отъпушту вамъ Царе
Июдейска. Възъпишя
же вси глаголюште. не сего
нъ Варааву. Бе же Вара
ава разбойникъ. (Ин.19:1) тогда
же Пилатъ поятъ Иисуса. и би И.
(Ин.19:2) и воини съплетъше отъ
тръние веньць. възложи



шя на главу Ему. и въ ризу
прапрудьну облешя И. (Ин.19:3) и по
хождааху къ Нему. и глагола
ху. Радуй ся Царю Июдейскъ
и биеаху И по ланитама.
(Ин.19:4) изиде же пакы Пилатъ
вънъ. и глагола имъ. се изво
жду и вамъ вънъ. да разу
мете еко вь Немь вины
не обретаю. (Ин.19:5) Изиде Иисусъ
вънъ. нося тръновъ веньць
и прапрудьну ризу. и глагола
имъ Се Человекъ. (Ин.19:6) егда же виде
шя И архиереи. и слугы
възпишя глаголюште. про
пьни. пропьни. глагола имъ
Пилатъ. поимете вы.
и пропьнете. азъ бо не о
бретаю вь Немь вины.
(Ин.19:7) отъвешташя ему июдеи.
мы Законъ имамъ. и по
Закону нашему длъжьнъ
естъ умьрети. еко Сынъ Божий
творитъ ся. (Ин.19:8) Егда же слы



ша Пилатъ се слово. паче
убое ся. (Ин.19:9) и вьниде въ при
торъ пакы. и глагола Иисусови. Пи
латъ же глагола пакы Иисусови.
отъ куду еси Ты. и Иисусъ отъ
вета не сътвори ему. (Ин.19:10) глагола
же Ему Пилатъ. мьне ли
не глаголеши. не веси ли еко
власть имамь пропяти Тя.
и власть имамь пусти
ти Тя. (Ин.19:11) отъвешта Иисусъ. не и
маши области на Мьне ни
кояже. аште не би ти дано
съ выше. сего ради пре
давы Мя тебе. боли гре
хъ иматъ. (Ин.19:12) овъ того Пила
тъ искаше пустити И.
жидове же въпиеху глаголю
ште. аште сего пустиши
неси другъ кесареви. вь
секъ иже ся творитъ царь.
противитъ ся кесареви.
(Ин.19:13) Пилатъ же слышавъ та сло
веса. изведе вънъ Иисуса.



и седее на судишти. на ме
сте нарицаемемь литостра
ту. еврейскы же гаваата
(Ин.19:14) бе же парасквьги Пасце.
година бе еко третиее. и глагола
имъ. се Царь вашь. (Ин.19:15) они же въ
пиеху. възьми възъми
пропьни И. глагола имъ Пилатъ.
Царе ли вашего пропьну. отъ
вешташя архиереи не има
мъ царе. тъкмо кесаре. (Ин.19:16) То
гда же И предастъ имъ. да
И пропьнутъ. конец. Они же поемъ
ше И веся. (Ин.19:17) и Самъ си несы
крестъ. изиде же въ нарица
мое Краниево место. еже
глаголетъ ся еврейскы Голъ
гота. (Ин.19:18) иде и пропяся. И съ
Нимь ина дъва. суду и о
вуду. по среде же Иисуса.
(Ин.19:19) Напса же титьлъ Пилатъ.
и положи и на кресте. бе же
напсано. Иисусъ. Назарей. Царь
Июдейскъ. (Ин.19:20) сего же титъла.



мнози чишя отъ июдей. еко
близъ бе место града. идеже
пропяшя Иисуса. и бе напсано
еврейскы и грьчьскы. ла
тиньскы. (Ин.19:21) глаголааху же Пила
тови. архиереи июдейсци.
не пиши Царь Июдейскъ. (Ин.19:22) отъ
вешта Пилатъ. еже псахъ
псахъ. (Ин.19:23) Воини же егда про
пяшя Иисуса. прияшя ризы Его
и сътворишя четыри части.
комуждо воину чясть. и
хитонъ. бе же хитонъ нешь
венъ. и съ връху истъканъ
вьсь. (Ин.19:24) решя же къ себе. не пре
деремъ его. нъ метемъ жре
бия о нь. кому будетъ. да
събудутъ ся кънигы глаголю
штяя. разделишя себе ри
зы Моя. и матизмъ Мой
меташя жребия. воини же
убо си сътворишя. зачало.
(Ин.19:25) Стоеаху же при кресте Иисусове.
Мати Его. и сестра Матере Его.



Марие Клеопова. и Марие М
гдалыни. (Ин.19:26) Иисусъ же видевъ
Матерь. и ученика стояшта
егоже люблеаше. глагола Мате
ри. Жено. се сынъ Твой. (Ин.19:27) по то
мь же ученику. се Мати твое
и отъ того часа поятъ Ю уче
никъ въ свое си. (Ин.19:28) По семь ве
ды Иисусъ. еко все юже съвръ
шиша ся. да събудутъ ся
кънигы. глагола. жяжду. (Ин.19:29) съ
судъ же стоеше плънъ оцьта
губу же наплъньше оцьта
на исопъ вьзнезъше. при
дешя къ устомъ Его. (Ин.19:30) Егда
же приятъ оцьтъ Иисусъ. рече.
съвръши ся. и преклонь гла
ву предастъ духъ. (Ин.19:31) Июдеи
же по неже параскевьги бе.
да не останутъ на кресте те
леса въ субботу. бе бо вели
дьнь тоя субботы. моли
шя Пилата да пребиютъ го
лени ихъ. и възъмутъ я.



(Ин.19:32) приду же воини. и пръву
му пребишя голени. и дру
гуму пропятуму съ нимь.
(Ин.19:33) на Иисуса же пришьдъше. еко ви
дешя И юже умьръшь. не пре
бишя Ему голению. (Ин.19:34) нъ еди
нъ отъ воинъ. копиемь Ему
ребра прободе. и изиде абие
кръвь и воде. (Ин.19:35) и истинно естъ
съведетельство его. и тъ
вестъ еко истину глаголетъ.
да и вы веру имеете. (Ин.19:36) бы
шя бо си. да събудутъ ся къ
нигы. кость не съкрушитъ
ся отъ Него. (Ин.19:37) и пакы другы
я кънигы глаголютъ. възьря
тъ на Него иже пробася. конец.
(Ин.19:38) По сихъ же моли Пилата
Иосифъ. иже бе отъ Арима
тея. сы ученикъ Иисусовъ.
таинъ же за страхъ июдей
скъ. да възъметъ тело Иисусово.
и повеле Пилатъ. приде же
и вьзятъ тело Иисусово. (Ин.19:39) Приде



же и Никодимъ. пришьды
къ Иисусови ноштию прежде.
несы съмешение змърно
и олъгуйно. еко и ливръ съ
то. (Ин.19:40) приясте же тело Иисусово.
и обисте е ризами. съ аро
маты. екоже обычай естъ
июдеомъ погребати. (Ин.19:41) бе же на
месте. идеже И пропяшя.
врътъпъ. и въ врътъпе гро
бъ новъ. (Ин.19:42) вь немьже не бе ни
колиже никтоже не бе поло
женъ ту же за параскевь
гию. июдейску. еко бли
зъ беаше гробъ идеже положисте
Иисуса. конец. (Ин.20:1) Въ едину же
суботь Марие Магдалы
ни. приде за утра. еште
сушти тъме. на гробъ. и ви
де камень вьзятъ отъ гроба.
(Ин.20:2) тече и приде. къ Симону
Петру. и къ другуму уче
нику. егоже люблеаше Иисусъ.
и глагола има. вьзяшя Господе отъ



(Ин.20:27) <…> же глагола Томе. принеси
пръстъ твой семо. и ви
ждь руце Мои. и принеси
руку твою. и въложи въ
ребра Мое. и не буди неве
рьнъ нъ верьнъ. (Ин.20:28) Отъвешта
Тома и рече Ему. Господь мой
Богъ мой. (Ин.20:29) глагола ему Иисусъ.
еко видевъ Мя верова. бла
жени. не видевъшеи. и ве
ровавъшеи. (Ин.20:30) многа же ина
знамение створи Иисусъ. пре
дъ ученикы Своими.
еже не сутъ псана въ къни
гахъ сихъ. (Ин.20:31) си же псана бы
шя. да веру имете. еко Иисусъ.
естъ Христосъ Сынъ Божий. и веру
юште живота вечьнаго
имате въ имя Его. (Ин.21:1) По се
мь еви ся пакы Иисусъ. уче
никомъ Своимъ. на мори
Тиверьедьсцемь. еви же
ся сице. (Ин.21:2) беаху въ купе



Симонъ Петръ. и Фома
нарицаемы Близньць.
и Натанаиль. иже бе отъ
Канна Галилейскы. и сына
Зеведеова и ина два отъ
ученикъ Его. (Ин.21:3) глагола имъ Си
монъ Петръ. иду рыбъ ло
витъ. глаголашя ему. иде
мъ и мы съ тобою. и иду
и вьседу въ корабль. и въ
ту ношть не яшя ничесоже
(Ин.21:4) утру же абие бывъшю.
ста Иисусъ. при брезе. не позна
шя же ученици еко Иисусъ. естъ
(Ин.21:5) глагола же имъ Иисусъ. дети. еда
чьто сънедьно имате. отъ
вешташя же Ему ни. (Ин.21:6) Онъ
же рече имъ. въвръзете
о десную страну мрежя
и обряштете. въвръгу же
и къ тому не можааху при
влешти ея. отъ множь
ства рыбъ. (Ин.21:7) Глагола же уче



никъ егоже люблеаше Иисусъ Пе
трови. Господь естъ. Симонъ же
Петръ слышавъ еко Господь естъ.
епендитомь препоеса ся.
бе бо нагъ. и въвръже ся въ
море. (Ин.21:8) а друзи ученици
кораблицемь приду. не бе
шя бо далече отъ земля.
нъ еко дьве съте лакътъ.
влекуште мрежу рыбъ.
(Ин.21:9) еко излезу на землу.
видешя огнь лежяшть.
и рыбу на немь лежяшту.
и хлебъ. (Ин.21:10) глагола имъ Иисусъ. при
несете отъ рыбъ яже я
сте ныне. (Ин.21:11) Вьлезе же
Симонъ Петръ. и извле
че мрежя на землу. плъ
ну велиихъ рыбъ. съто
и пять десятъ и три. то
лику суштю не протръже
ся мрежа. (Ин.21:12) глагола имъ. Иисусъ.
придете обедуйте. и ни



ктоже не съмеаше отъ уче
никъ. истязати Ты кто
еси. ведуште еко Господь естъ.
(Ин.21:13) Приде же Иисусъ. и приятъ
хлебъ.и дастъ имъ. и ры
бу такожде. (Ин.21:14) Се юже трети
ци еви ся Иисусъ. ученикомъ
своимъ. въставъ отъ мръ
твыхъ. (Ин.21:15) Егда же обедова
шя. глагола Симонови Петру Иисусъ
Симоне Ионинъ любиши
ли Мя паче сихъ. Глагола Ему
ей Господи.ты веси еко люблю
Тя. глагола Ему паси агньця
Моя. (Ин.21:16) Глагола ему пакы въ
торицею. Симоне Ионинъ
любиши ли Мя.глагола ему.
ей Господи. Ты веси еко люблю
Тя. глагола ему паси овьця Моя. (Ин.21:17) глагола
ему третици. Симоне Ио
нинъ любиши ли Мя. оскръ
бе Петръ. еко рече ему тре
тици. любиши ли Мя. и глагола



Ему. Господи. вьсе Ты веси.
Ты веси еко люблю Тя.
глагола ему Иисусъ. паси овьця Моя.
(Ин.21:18) амин, амин, глаголю тебе.
егда бе юнъ. поесаше ся са
мъ. и хождеаше еможе хо
теаше.егда же състарее
ши ся. вьздеждеши руце
твои. и инъ тя поешетъ.
и ведетъ. еможе не хоштеши.
(Ин.21:19) се же рече клепля. коею
съмрътию прославитъ Бога.
и се рекъ. глагола ему иди по
Мне. (Ин.21:20) и обрашть же ся Петръ.
виде ученика. егоже лю
блеаше Иисусъ. идушта вь
следъ. иже и възлеже
на пръси Его и рече. Господи кто
естъ предаяй Тя. (Ин.21:21) сего ви
девъ Петръ глагола Иисусови. Господи.
а сь чьто. (Ин.21:22) глагола ему Иисусъ.
аште хошту да тъ пребу
детъ. доньдеже приду.



чьто е тебе. по Мне ты гряди
(Ин.21:23) изиде же слово се въ братрию
еко ученикъ тъ не умьретъ.
не речетъ же ему Иисусъ. еко не у
мьретъ. нъ аште хошту да
тъ пребываетъ. доньде
же приду. чьто е тебе.
(Ин.21:24) сь естъ ученикъ съведе
тельствуяй о сихъ иже
и напса си. и вемь еко и
стинъно естъ съведете
льство его. (Ин.21:25) сутъ же и и
на многа. еже створи Иисусъ.
еже аште по единому
спана бываютъ. ни са
мому мною. вьсему
миру въместити. пише
мыхъ кънигъ. аминь.