To the church of God which is at Corinth, to those who are sanctified in Christ Jesus, called to be saints, with all who in every place call on the name of Jesus Christ our Lord, both theirs and ours:

Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.

I thank my God always concerning you for the grace of God which was given to you by Christ Jesus,

that you were enriched in everything by Him in all utterance and all knowledge,

even as the testimony of Christ was confirmed in you,

so that you come short in no gift, eagerly waiting for the revelation of our Lord Jesus Christ,

who will also confirm you to the end, that you may be blameless in the day of our Lord Jesus Christ.

God is faithful, by whom you were called into the fellowship of His Son, Jesus Christ our Lord.

Now I plead with you, brethren, by the name of our Lord Jesus Christ, that you all speak the same thing, and that there be no divisions among you, but that you be perfectly joined together in the same mind and in the same judgment.

For it has been declared to me concerning you, my brethren, by those of Chloés household, that there are contentions among you.

Now I say this, that each of you says, «I am of Paul,» or «I am of Apollos,» or «I am of Cephas,» or «I am of Christ.»

Is Christ divided? Was Paul crucified for you? Or were you baptized in the name of Paul?

I thank God that I baptized none of you except Crispus and Gaius,

lest anyone should say that I had baptized in my own name.

Yes, I also baptized the household of Stephanas. Besides, I do not know whether I baptized any other.

For Christ did not send me to baptize, but to preach the gospel, not with wisdom of words, lest the cross of Christ should be made of no effect.

For the message of the cross is foolishness to those who are perishing, but to us who are being saved it is the power of God.

For it is written: «I will destroy the wisdom of the wise, And bring to nothing the understanding of the prudent.»

Where is the wise? Where is the scribe? Where is the disputer of this age? Has not God made foolish the wisdom of this world?

For since, in the wisdom of God, the world through wisdom did not know God, it pleased God through the foolishness of the message preached to save those who believe.

For Jews request a sign, and Greeks seek after wisdom;

but we preach Christ crucified, to the Jews a stumbling block and to the Greeks foolishness,

but to those who are called, both Jews and Greeks, Christ the power of God and the wisdom of God.

Because the foolishness of God is wiser than men, and the weakness of God is stronger than men.

For you see your calling, brethren, that not many wise according to the flesh, not many mighty, not many noble, are called.

But God has chosen the foolish things of the world to put to shame the wise, and God has chosen the weak things of the world to put to shame the things which are mighty;

and the base things of the world and the things which are despised God has chosen, and the things which are not, to bring to nothing the things that are,

that no flesh should glory in His presence.

But of Him you are in Christ Jesus, who became for us wisdom from God--and righteousness and sanctification and redemption--

that, as it is written, «He who glories, let him glory in the LORD.»

Церковнославянский (рус)

[Зач. 122.] Па́велъ, зва́нъ апо́столъ Иису́съ Христо́въ во́лею Бо́жiею, и Сосѳе́нъ бра́тъ,

це́ркви Бо́жiей су́щей въ Кори́нѳѣ, освяще́ннымъ о Христѣ́ Иису́сѣ, зва́ннымъ святы́мъ, со всѣ́ми призыва́ющими и́мя Го́спода на́шего Иису́са Христа́, во вся́цѣмъ мѣ́стѣ, тѣ́хъ же и на́шемъ:

[Зач. 123.] благода́ть ва́мъ и ми́ръ от Бо́га Отца́ на́шего и Го́спода Иису́са Христа́.

Благодарю́ Бо́га моего́ всегда́ о ва́съ, о благода́ти Бо́жiей да́ннѣй ва́мъ о Христѣ́ Иису́сѣ,

я́ко во все́мъ обогати́стеся о Не́мъ, во вся́цѣмъ сло́вѣ и вся́цѣмъ ра́зумѣ,

я́коже свидѣ́телство Христо́во извѣсти́ся въ ва́съ:

я́ко ва́мъ не лиши́тися ни во еди́нѣмъ дарова́нiи, ча́ющымъ открове́нiя Го́спода на́шего Иису́са Христа́,

И́же и утверди́тъ ва́съ да́же до конца́ непови́нныхъ въ де́нь Го́спода на́шего Иису́са Христа́.

Вѣ́ренъ Бо́гъ, И́мже зва́ни бы́сте во обще́нiе Сы́на Его́ Иису́са Христа́, Го́спода на́шего.

[Зач. 124.] Молю́ же вы́, бра́тiе, и́менемъ Го́спода на́шего Иису́са Христа́, да то́жде глаго́лете вси́, и да не бу́дутъ въ ва́съ ра́спри, да бу́дете же утвержде́ни въ то́мже разумѣ́нiи и въ то́йже мы́сли.

Возвѣсти́ся бо ми́ о ва́съ, бра́тiе моя́, [по́сланнымъ] от Хло́иса {от дома́шнихъ Хло́иса}, я́ко рве́нiя въ ва́съ су́ть.

Глаго́лю же се́, я́ко кі́йждо ва́съ глаго́летъ: а́зъ у́бо е́смь Па́вловъ, а́зъ же Аполло́совъ, а́зъ же Ки́финъ, а́зъ же Христо́въ.

Еда́ раздѣли́ся Христо́съ, еда́ Па́велъ распя́тся по ва́съ? Или́ во и́мя Па́влово крести́стеся?

Благодарю́ Бо́га, я́ко ни еди́наго от ва́съ крести́хъ, то́чiю Кри́спа и Га́iа,

да не кто́ рече́тъ, я́ко въ мое́ и́мя крести́хъ.

Крести́хъ же и Стефани́новъ до́мъ: про́чее не вѣ́мъ, а́ще кого́ ино́го крести́хъ.

Не посла́ бо мене́ Христо́съ крести́ти, но благовѣсти́ти, не въ прему́дрости сло́ва, да не испраздни́тся кре́стъ Христо́въ.

[Зач. 125А.] Сло́во бо кре́стное погиба́ющымъ у́бо юро́дство е́сть, а спаса́емымъ на́мъ си́ла Бо́жiя е́сть.

Пи́сано бо е́сть: погублю́ прему́дрость прему́дрыхъ, и ра́зумъ разу́мныхъ отве́ргу.

Гдѣ́ прему́дръ? Гдѣ́ кни́жникъ? Гдѣ́ совопро́сникъ вѣ́ка сего́? Не обуи́ ли Бо́гъ прему́дрость мíра сего́?

Поне́же бо въ прему́дрости Бо́жiей не разумѣ́ мíръ прему́дростiю Бо́га, благоизво́лилъ Бо́гъ бу́йствомъ про́повѣди спасти́ вѣ́рующихъ.

Поне́же и Иуде́е зна́менiя про́сятъ, и Е́ллини прему́дрости и́щутъ:

мы́ же проповѣ́дуемъ Христа́ ра́спята, Иуде́емъ у́бо собла́знъ, Е́ллиномъ же безу́мiе,

самѣ́мъ же зва́ннымъ Иуде́емъ же и Е́ллиномъ Христа́, Бо́жiю си́лу и Бо́жiю прему́дрость:

зане́ бу́ее Бо́жiе прему́дрѣе человѣ́къ е́сть, и немощно́е Бо́жiе крѣпча́е человѣ́къ е́сть.

[Зач. 125Б.] Ви́дите бо зва́нiе ва́ше, бра́тiе, я́ко не мно́зи прему́дри по пло́ти, не мно́зи си́льни, не мно́зи благоро́дни:

но бу́яя мíра избра́ Бо́гъ, да прему́дрыя посрами́тъ, и не́мощная мíра избра́ Бо́гъ, да посрами́тъ крѣ́пкая:

и худоро́дная мíра и уничиже́нная избра́ Бо́гъ, и не су́щая, да су́щая упраздни́тъ,

я́ко да не похва́лится вся́ка пло́ть предъ Бо́гомъ.

Изъ Него́же вы́ есте́ о Христѣ́ Иису́сѣ, И́же бы́сть на́мъ прему́дрость от Бо́га, пра́вда же и освяще́нiе и избавле́нiе,

да, я́коже пи́шется: хваля́йся, о Го́сподѣ да хва́лится.

Украинский (Огієнко)

Павло, волею Божою покликаний за апостола Ісуса Христа, і брат Состен,

Божій Церкві, що в Коринті, посвяченим у Христі Ісусі, покликаним святим, зо всіма, що на всякому місті прикликають Ім́я Господа нашого Ісуса Христа, їхнього і нашого,

благодать вам і мир від Бога Отця нашого й Господа Ісуса Христа!

Я завжди дякую моєму Богові за вас, через Божу благодать, що була вам дана в Христі Ісусі,

бо ви всім збагатилися в Ньому, словом усяким і всяким знанням,

бо свідоцтво Христове між вами утвердилось,

так що не маєте недостачі в жаднім дарі благодаті ви, що очікуєте з́явлення Господа нашого Ісуса Христа.

Він вас утвердить до кінця неповинними бути дня Господа нашого Ісуса Христа!

Вірний Бог, що ви через Нього покликані до спільноти Сина Його Ісуса Христа, Господа нашого.

Тож благаю вас, браття, Ім́ям Господа нашого Ісуса Христа, щоб ви всі говорили те саме, і щоб не було поміж вами поділення, але щоб були ви поєднані в однім розумінні та в думці одній!

Бо стало відомо мені про вас, мої браття, від Хлоїних, що між вами суперечки.

А кажу я про те, що з вас кожен говорить: я ж Павлів, а я Аполлосів, а я Кифин, а я Христів.

Чи ж Христос поділився?
Чи ж Павло був розп́ятий за вас?
Чи в Павлове ім́я ви христились?

Дякую Богові, що я ані одного з вас не христив, окрім Кріспа та Гая,

щоб ніхто не сказав, ніби я охристив був у ймення своє.

Охристив же був я й дім Степанів;
більш не знаю, чи христив кого іншого я.

Бо Христос не послав мене, щоб христити, а звіщати Євангелію, і то не в мудрості слова, щоб безсилим не став хрест Христа.

Бож слово про хреста тим, що гинуть, то глупота, а для нас, що спасаємось, Сила Божа!

Бо написано: Я погублю мудрість премудрих, а розум розумних відкину!

Де мудрий?
Де книжник?
Де дослідувач віку цього?
Хіба Бог мудрість світу цього не змінив на глупоту?

Через те ж, що світ мудрістю не зрозумів Бога в мудрості Божій, то Богові вгодно було спасти віруючих через дурість проповіді.

Бо й юдеї жадають ознак, і греки пошукують мудрости,

а ми проповідуємо Христа розп́ятого, для юдеїв згіршення, а для греків безумство,

а для самих покликаних юдеїв та греків Христа, Божу силу та Божую мудрість!

Бо Боже й немудре розумніше воно від людей, а Боже немічне сильніше воно від людей!

Дивіться бо, браття, на ваших покликаних, що небагато-хто мудрі за тілом, небагато-хто сильні, небагато-хто шляхетні.

Але Бог вибрав немудре світу, щоб засоромити мудрих, і немічне світу Бог вибрав, щоб засоромити сильне,

і простих світу, і погорджених, і незначних вибрав Бог, щоб значне знівечити,

так щоб не хвалилося перед Богом жадне тіло.

А з Нього ви в Христі Ісусі, що став нам мудрістю від Бога, праведністю ж, і освяченням, і відкупленням,

щоб було, як написано: Хто хвалиться, нехай хвалиться Господом!

Таджикский

Языки

Павлус, ки бо иродаи Худо ҳаввории даъватшудаи Исои Масеҳ аст, ва бародари мо Сўстинис,

Ба калисои Худо, ки дар Қуринтўс воқеъ аст, ба муқаддасони даъватшуда, ки дар Исои Масеҳ тақдис гардидаанд, бо ҳамаи онҳое ки дар ҳар ҷо исми Худованди мо Исои Масеҳро мехонанд, ки Ў Худованди онҳо ва мост,

Файз ва осоиштагӣ аз ҷониби падари мо Худо ва Исои Масеҳи Худованд бар шумо бод.

Худои худро ҳамеша барои шумо шукр мегўям, барои файзи Худо, ки ба шумо дар Исои Масеҳ ато шудааст,

Чунки дар Ў шумо аз ҳар чиз: аз ҳар сухан ва аз ҳар дониш бой шудаед,

Зеро шаҳодати Масеҳ дар шумо барқарор гардидааст,

Ба тавре ки шумо аз ҳеҷ лаёқат норасогӣ надоред, модоме ки мунтазири зуҳури Худованди мо Исои Масеҳ мебошед,

Ки Ў низ шуморо то ба охир устувор хоҳад кард, то ки дар рўзи Худованди мо Исои Масеҳ беайб бошед.

Амин аст Худое ки шуморо ба ширкати Писари Худ Исои Масеҳи Худованди мо даъват намудааст.

Аз шумо, эй бародарон, ба исми Худованди мо Исои Масеҳ илтимос мекунам, ки ҳамаатон айни як суханро гўед, ва дар байни шумо ҷудогие набошад, балки шумо дар як рўҳ ва дар як фикр муттаҳид бошед.

Зеро ки аз аҳли байти Хлўо ба ман дар бораи шумо эй бародарон, маълум шудааст, ки дар байнатон баҳсу мунозира вуҷуд дорад.

Ман онро дар назар дорам, ки ҳар яке аз шумо мегўяд: “Ман аз они Павлус ҳастам“; „Ман аз он Апўллўс“; „Ман аз они Кифо“; „Ман аз они Масеҳ“.

Оё Масеҳ аз ҳам ҷудо шудааст? Оё Павлус барои шумо маслуб гардидааст? Ё ки шумо ба исми Павлус таъмид ёфтаед?

Худоро шукр мегўям, ки ман ҳеҷ яке аз шуморо, ба ғайр аз Криспус ва ўоюс, таъмид надодаам,

То касе нагўяд, ки ман ўро ба исми худ таъмид додаам.

Ман инчунин аҳли байти Истефанусро таъмид додаам; ҷуз инҳо дар хотир надорам, ки каси дигареро таъмид дода бошам.

Зеро Масеҳ маро нафиристодааст, ки таъмид диҳам, балки башорат диҳам, на дар ҳикмати калом, то ки салиби Масеҳ ботил нашавад.

Зеро паёми салиб барои гирифторони ҳалокат ҷаҳолат аст, вале барои мо, ки дар роҳи наҷот ҳастем, қуввати Худост.

Зеро навишта шудааст: “Ҳикмати ҳакимонро ба ҳалокат хоҳам расонд ва ақли оқилонро нопадид хоҳам кард“.

Куҷост ҳаким? Куҷост китобдон? Куҷост воизи ин ҷаҳон? Оё Худо ҳикмати ин ҷаҳонро ба ҷаҳолат табдил надодааст?

Зеро, дар ҳикмати Худо, модоме ки ҷаҳон бо ҳикмати худ Худоро нашинохт, Худо салоҳ донист, ки ба воситаи ҷаҳолати мавъиза имондоронро наҷот диҳад,

Зеро ки яҳудиён мўъҷизот металабанд, ва юнониён ҳикмат меҷўянд;

Лекин мо Масеҳи маслубшударо мавъиза мекунем, ки барои яҳудиён васваса ва барои юнониён ҷаҳолат аст.

Аммо барои худи даъватшудагон, чи яҳудиён, чи юнониён, Масеҳро мавъиза мекунем, ки Ў қуввати Худост ва ҳикмати Худост;

Чунки ҷаҳолати Худо аз ҳикмати одамон пурҳикматтар аст, ва нотавонони Худо аз қуввати одамон тавонотар аст.

Зеро, эй бародарон, бингаред, ки шумо, вақте ки даъват шудед, чӣ будед: бисьёр ба ҳасби ҷисм ҳаким нестед, бисьёр тавоно нестед, бисьёр наҷиб нестед;

Лекин Худо ҷоҳилони ҷаҳонро баргузид, то ки ҳакимонро шарманда кунад, ва нотавонони ҷаҳонро баргузид, то ки тавонгаронро шарманда кунад;

Ва Худо бекасони ҷаҳон ва ҳақиронро, ва он чиро, ки номавҷуд аст, баргузид, то ки мавҷудро ботил кунад,

Барои он ки ҳеҷ ҷисме дар пеши Худо фахр накунад.

Ва аз Ў шумо дар Исои Масеҳ ҳастед, ки барои мо ҳикмате аз ҷониби Худо, яъне адолат ва қудсият ва кафорат шудааст,

То, чунон ки навишта шудааст,́фахркунанда бигзор ба Худованд фахр кунад́.